РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Сливен, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230104368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Х. С. против Л. Х.
Д. с която се предявява положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба са въведени твърдения, че с нотариален акт № 110, том
V, дело № 1690/1975 година на основание давностно владение бащата на
страните Х. Х. Д. е признат за собственик на: 1. дворно място с постройките в
него от 440 кв.м., представляващо парцел № IV- 26, кв. 2 по плана на с. *****,
при граници: Х. Д. и от двете страни улици и 2. Дворно място от 550 кв.м.,
образуващо парцел № V-26, кв. 2 по плана на с. *****, при граници: Ю. Ю., Х.
Д. и път.
През 1990 година родителите им Х. и Р. Д.и, заедно с брат й Л. и
неговата дъщеря се преселили да живеят в гр. Б., Турция, където на 03.11.1997
година починал баща й Х. Д., а майка им Р. живяла до 2006 година. През 2006
година, ищцата като американски гражданин, отишла до Турция и взела майка
си Р. ДА.а да живее при нея и нейното семейство в САЩ, където през 2011
година, с нейно съдействие получила и американско гражданство. Там тя била
изцяло на нейна издръжка. Ищцата и членовете на семейство й се грижило за
1
нея, като й осигурявали храна, подслон, медицинско обслужване и всичко, от
което се нуждаела за един достоен живот. В този период брат й и сестра й не
се интересували от нея. Дори не са звъняли за да разберат, как е, как се
чувства, здрава ли е. Майка й имала отпусната пенсия в Турция, която се
получавала от брат й Л., а пенсията й в България от сестра й З..
На 07.03.2015 година ищцата и майка й Р. се завърнали в Р България. Тя
решила да се установи в процесния имот. От 1990 година в тази къща никой не
е живял. При завръщането им имота бил в окаяно състояние и негоден за
живеене. Майка й Р. се настанила при роднини, а ищцата наела майстори,
които веднага започнали ремонт. Трябвало възможно най - бързо да приведат
къщата във вид, удобен за живеене. Със собствени средства ремонтирала
стаята до гаража, изградила тоалетна и баня, купила хладилник, легло, печка.
Изградила и чешма. След отпътуването си за САЩ при своето семейство,
продължила да изпраща пари на майстори за ремонта на къщата. Постарала се
да създаде нормални условия за живот на майка си, която от средата на 2015
година до смъртта си /15.09.2023 година/ живеела там. Брат й Л. не е заплащал
нито за подобрения, нито да ремонтни дейности и обзавеждане на тази къща.
Едва след смъртта на майка й Р. /15.09.2023 година/ узнала, че приживе с
НА № 40, том 4, peг. № 8804, дело № 491 от 21.07.2022 година майка й на
основание давностно владение е придобила целия недвижим имот,
представляващ ПИ № 16, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. Сливен,
целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един
етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 12 кв. м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв. м.
и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м. Описания
недвижим имот е идентичен с имотите описани в № 110, том V, дело
№1690/1975 година.
На същия ден с НА № 43, том 4, per № 8813, дело № 494 от 21.07.2022
година Р., действаща чрез пълномощник Х. М. Д., с приложено към сделката
пълномощно е продала собствеността върху процесния имот на брат й Л.. Към
него момент, майка й не се чувствала добре и била на легло. На 04.04.2022
година претърпяла операция след счупване на таза, вследствие на падане, тъй
като живеела сама. Ищцата не знае как е заверила нужното пълномощно за
продажба на имота и дали въобще е разбирала, какво подписва и за какво се
2
отнася пълномощното, тъй като дори не говорила български език.
Нотариалния акт, с който майка й Р., чрез пълномощника си се е легитимирала
като собственик на процесния имот при продажбата му е съставен по реда на
чл. 587, ал. 2 от ГПК и не се ползва със доказателствена сила при оспорване на
удостовереното с него придобивно основание. Обстоятелството, че издаването
на констативен нотариален акт се извършва по специално регламентиран от
закона ред, след разпит от страна на нотариуса на трима свидетели, не
обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно
принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка
се извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което
оспорващата страна не е участвала.
Фактическият състав на чл. 79 от ЗС изисква упражняване на
фактическа власт в продължение най-малко на 10 години и това следва да е
непрекъснато явно, несмущавано и с ясно изразено намерение у владелеца за
своене на вещта, като това намерение да се доведе до знанието на останалите
съсобственици. Майка й Р. е живяла в процесния имот от връщането си в
България на 07.03.2015 година. В този смисъл същата не е упражнявала
фактическа власт върху имота в срока изискуем от закона и не би могла да
придобие по давност същия. Имота до завръщането им от САЩ бил
необитаем и никой от наследниците не е живял в него.
Още повече, че във вътрешните отношения между съсобствениците
макар майка й Р. да е живяла в процесния имот, същата се явява владелец на
собствените си идеални части и държател на частите на останалите
съсобственици.
Изтъква, че с Решение № 291/09.08.2010 година, постановено по гр.д. №
859/2009 година, II ГО на ВКС е прието, че за да промени държането във
владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене
на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Позовава се и на
Решение №37 от 26.03.2018 година по гр.д. № 1969/2017 година на ВКС, в
което е прието, че лице което упражнява фактическа власт върху имота за
собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за
себе си или за друго лице, трябва да доведе тази промяна до знанието на
собственика. Според ищцовата страна, за да се приеме, че Р. ДА.а владее само
за себе си целия имот, е необходимо да обективира намерението същия да се
3
свои, като се извършват действия, които да достигнат до знанието и на трите й
деца и да не оставят съмнение за новото намерение да се владее процесния
имот. Намерението трябва да се обективира по явен и недвусмислен начин, с
който се отрича собствеността на другите съсобственици. Такова действие за
първи път е демонстрирано от покойната й майка Р. със снабдяването с
констативен нотариален акт. Предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС обаче, от
този момент не е изтекъл предвидения 10 годишен давностен срок за
придобиване право на собственост.
По искане на ищцата с вх. № **********/02.08.2021 година, отправено
до Община Т. е декларирала процесния имот на името на всички наследници
на починалия им баща Х. Д.. По този начин е декларирала намерението си да
приема полагащите й се 1/3 ид.части от процесния имот. Тогава е заплатила и
дължимите й данъци към Община Т..
В Решение № 270/20.05.2010 година, постановено по гр.д. №1162/2009
година на II ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт
върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт
не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е
налице завладяване е необходимо промяната в намерението - фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашните собственици, което следва от изискването владението
да не е установено по скрит начин.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. В този смисъл счита, че собственици на процесния имот след смъртта
на майка й Р. Д.а са ответника Л. Х. Д. - 1/3 ид.ч., З. Х. И. - 1/3 ид.ч. и Н. Х. С.
- 1/3 ид.ч., като липсва придобиване по давност на нейната идеална част.
Съответно сделката за прехвърлянето на процесния имот на ответника Л. Х. Д.
няма вещно-прехвърлителен ефект, в частта касаеща нейната идеална част от
правото на собственост- 1/3 ид.ч., тъй като вещнопрехвърлителното действие
на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право и ако той не го притежава, не
4
настъпва и вещнопрехвърлителния ефект.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № I-
36, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. С., целия с площ 945 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80
кв. м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв. м., гараж на
един етаж, със застроена площ от 32 кв. м. и стопанска сграда на един етаж,
със застроена площ от 46 кв. м.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се
изразява становище по допустимостта и основателността на исковите
претенции.
Излага се, че исковете са изцяло неоснователни - както иска за отмяна на
нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение, вписан в службата по вписвания като акт № 181 том XV, дело №
2787/2022 година, така и искът за отмяна на нотариален акт за продажба на
недвижим имот, вписан в службата по вписвания като акт № 184, том XV,
дело № 2790/2022 година.
Сочи се, че Х. Х. Д. - баща на ищцата е придобил недвижимия имот,
предмет на спора по давностно владение с нотариален акт от 07.02.1975
година при действието на Семеен кодекс от 1968 год./ Обн. ДВ. бр.23 от 22
Март 1968г., изм, ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември
197бг., изм, ДВ. бр.90 от 12 Ноември 1976г./ изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г,,
отм. ДВ, бр.41 от 28 Май 1985г. Отменен с § 28 от заключителните разпоредби
на Семейния кодекс - ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 13от СК /отменен/ недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, като е
предвидено изключение в разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от СК /отм./ за
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака,
както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство,
дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите
вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за
5
обикновено лично ползване или за упражняване на занятие.
Тъй като имотът е придобит от Х. Д. по време на брака, като това не е
станало вследствие на наследяване, по дарение или чрез изпълнение на вещи в
съпружеска общност / чл. 389а – 389 д от ГПК / отменен/ той е станал
съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи -
Х. и Р. Д.и.
След смъртта на Х. Д. на 03.11.1997 година наследници по закон са
съпругата му и трите му деца - Л., З. и Н.. По правилата на чл. 9, ал. 1 от ЗН
съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете. Тъй като
съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга,
оставената от него част от наследството се разпределя по равно между
съпругата му и трите му деца при следните квоти: 1/8 ид.части за Р. СА.а
Д.а,1/8 ид. част за Л. Х. Д., 1/8 ид.част за З. Х. И., 1/8 ид. част за Н. Х. С., като
останалите 4/8 ид. части са собственост на Р. Д.а като придобити по време на
брака и те не се разпределят, т.е. нейният дял за имотите, придобити
вследствие на открилото се наследство е 5/8 ид. части.
Или, ако в хода на процеса се докаже чрез методите и способите на ГПК
че ищцата е собственик на идеална част от недвижимия имот, придобит от
ответника чрез нотариален акт за продажба на недвижим имот, то нейната част
от правото на собственост е 1/8 ид. част.
Искането да бъде отменен нотариален акт за продажба в частта до 2/3
ид. части от поземлен имот № I - 36 в квартал 7 по плана на с.*****, целият с
площ от 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж,
със застроена площ от 80 кв. м., жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 12. кв. м., гараж на един етаж със застроена площ от 32 кв.м. и
стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв. м. за размера над
1/8 ид. част се моли да се отхвърли като недопустимо.
Р. СА.а ДА.а след смъртта на съпруга си през 1997 година е продължила
да владее наследствените имоти като свои, като това си намерение е
демонстрирала спрямо останалите наследници - трите й деца, които са били
уведомени за това обстоятелство, приели са го и не са се противопоставили.
Налице е бил както обективният признак на владението - упражняването на
фактическа власт върху вещта /corpus/, така и субективният признак на
владението - да се държи вещта като своя {animus, animus domini, animus rem
6
sibi habendi). Налице са и всички останали признаци на владението:
владението е постоянно, владението е непрекъснато, владението е
несъмнително, владението е спокойно, владението е явно.
Твърдението на ищцата, че майка й е живяла в имота само от средата на
2010 година до смъртта си на 15.09.2023 година и не е изминал предвидения в
закона давностен срок за упражняване на фактическа власт в продължение
най-малко на 10 години е невярно и не може да бъде споделено.
Р. СА.а ДА.а е живяла в процесния имот заедно със съпруга си от датата
на придобиването му - 07.02.1975 година. Съгласно трайно установената
съдебна практика обаче за да бъде владението постоянно, не е необходимо във
всеки миг да се извършват действия, чрез които да се изразява намерението на
владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е, когато той иска, да може
да извършва тези действия, без друг да е започнал да върши същите действия
и да са го лишили от владението.
В исковата молба не се съдържат твърдения, че ищцата е оспорила
владението на майка си, както и че е извършила действия, които изключват
постоянното владение на имота.
Тъй като не е разполагала с документ за собственост на свое име Р. СА.а
ДА.а се е снабдила с такъв по правилата на чл. 587 и сл. от ГПК, след което в
качеството си на пълноправен и единствен собственик се е разпоредила с него
чрез договор за продажба на ответника, който единствен е полагал грижи за
нея от които е имала ежедневна нужда, предвид напредналата си възраст.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник.
Предявеният иск се поддържа и се иска уважаването му. Съображенията си по
съществото на спора излага в представена по делото писмена защита.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се
представя списък по чл. 80 от ГПК
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представляват от
пълномощник, който оспорва исковите претенции по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето на исковата
претенция като неоснователна. Съображенията си по съществото на спора
излага в представена по делото писмена защита. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
7
фактическа и страна следното:
Х. Х. Д., починал на 03.11.1997 година е оставил за свои наследници Р.
СА.а Д.а - съпруга, починала на 15.09.2023 година, син Л. Х. Д. – ответника по
делото, дъщеря – З. Х. И. и дъщеря Н. Х. С. – ищца по делото.
Р. СА.а Д.а, починала на 15.09.2023 година е оставила за свои законни
наследници: син Л. Х. Д. – ответника по делото, дъщеря – З. Х. И. и дъщеря Н.
Х. С. – ищца по делото.
С нотариален акт № 110, том V, дело № 1690/1975 година на основание
давностно владение Х. Х. Д. е признат за собственик на 1. дворно място с
постройките в него от 440 кв.м., представляващо парцел № IV-26, кв. 2 по
плана на с. *****, при граници: Х. Д. и от двете страни улици и 2. дворно
място от 550 кв. м., образуващо парцел № V-26, кв. 2 по плана на с. *****, при
граници: Ю. Ю., Х. Д. и път.
Имотите са същите, като тези по скица № 482 от 18.11.2021 година,
съгласно отбелязване в поле забележки, на която имота се обозначава като:
ПИ № 1-36, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. С., целия с площ 945 кв.
м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 80 кв. м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв.
м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв. м. и стопанска сграда на
един етаж, със застроена площ от 46 кв. м. попада в границите на парцели IV-
26 и V-26, кв. 2 по стария план на с. *****.
От показания на разпитаните свидетели З. Х. И. и Ф. М. Х. се установи
и доказа, че до 1990 в процесния имот е живеело семейството на Х. Х. Д.
/починал на 03.11.1997 година/ и съпругата му Р. СА.а ДА.а /починала на
15.09.2023 година/, след което е заминало за Турция.
След 1990 година Х. Х. Д. и Р. СА.а ДА.а се установяват трайно в гр. Б.,
Турция където живеят и работят. Х. Д., починал на 03.11.1997 година е
погребан в гр. Б., Турция. Двамата са посещавали процесния имот в с.*****,
само за дни, максимум седмица, като гости на останалата до 2000 година да
обитава имота тяхна дъщеря З..
Р. СА.а ДА.а е живяла в Турция до 2006 година, след което е заминала в
САЩ при дъщеря си Н. Х./ищцата по делото/, като е останала там до
07.03.2015 година /факт установен от приложеното копие от международен
паспорт/.
8
През периода след 1990 до 07.03.2015 година Р. СА.а ДА.а не е живяла в
процесния имот, находящ се в с. *****.
От Удостоверение изх. № 343000-12461 от 10.10.2023 година се
установява, че след 2015 година Р. СА.а ДА.а е прибивавала два пъти в Турция
в периода от 31.01.2016 г. - 07.07.2016 година и в периода от 11.11.2017 година
- 07.04.2018 година . На 07.03.2015 година ищцата и
майка й Р. СА.а ДА.а се завърнали в Р България. Към тази дата Имота имота не
бил годен за живеене Р. СА.а ДА.а се настанила при роднини, а ищцата наела
майстори, които започнали ремонт за да се приведат къщата във вид, удобен за
живеене. Ищцата вложила собствени средства за ремонта на стаята до гаража,
за изграждане на тоалетна, баня и чешма, за закупуване на хладилник, легло,
печка. След отпътуването си за САЩ при своето семейство, продължила да
изпраща пари на майстори за ремонта на къщата в която Р. СА.а ДА.а живяла
от средата на 2015 година до смъртта си /15.09.2023 година/ . Няма
доказателства, който да сочат, че ответникът по делото е предоставял средства
за подобрения в имота, за обзавеждане на къщата или други ремонтни
дейности.
С Нотариален акт № 40, том 4, peг. № 8804, дело № 491 от 21.07.2022
година Р. СА.а ДА.а е придобила на основание давностно владение недвижим
имот, представляващ ПИ № 16, кв. 7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. С.,
целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един
етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 12 кв. м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв. м.
и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м. Описания
недвижим имот е идентичен с имотите описани в № 110, том V, дело
№1690/1975 година.
На същия ден с НА № 43, том 4, per № 8813, дело № 494 от 21.07.2022
година Р. СА.а ДА.а, действаща чрез пълномощник Х. М. Д., с приложено към
сделката пълномощно е продала собствеността върху процесния имот на
ответника Л. Х. Д.. Към посочената последна дата, Р. СА.а ДА.а не е била
физически добре тъй като на 04.04.2022 година претърпяла операция след
счупване на таза, вследствие на падане.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
9
доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра, като допустими,
относими и взаимнодопълващи се. Взе предвид и кредитира като достоверни
показанията на разпитаните свидетели, дотолкова доколкото свидетелстват за
правно релевантни факти лично и непосредствено възприети от тях, взаимно
се допълват и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
безпротиворечив материал.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника Л. Х. Д., че Н. Х. С. е
собственик на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: ПИ №1-36, кв.7
по плана на с.*****, общ.Т., обл.С., целия е площ 945 кв.м., ведно е
построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80
кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв.м., гараж на
един етаж, със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда на един етаж, със
застроена площ от 46 кв.м. е частично основателен до размер на 1/8 ид. част
до който следва да се уважи а в останалата част да се отхвърли като
неоснователен.
Искането на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмените нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 40,
т. 4, рег.№ 8804, дело № 491/2022 година от 21.07.2022 година на нотариус Н.
С., ведно с всички законни последици от това е основателно, до размера на
уважения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а искането да
се отмени нотариален акт № 43, том 4, рег. № 8813, дело № 494/2022 година
от 21.07.2022 година на нотариус Н. С., в частта до размера на 2/3 ид.част от
ПИ №1-36, кв.7 по плана на с.*****, общ.Т., обл.С., целия с площ 945 кв.м.,
ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12
кв.м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда на
един етаж, със застроена площ от 46 кв.м.е недопустимо придвид следните
аргументи и съображения:
Тъй като предявеният иск е положителен установителен, предпоставка
за неговата допустимост е за ищците да съществува правен интерес от
предявяването му. С оглед съдържанието на исковата молба правният интерес
в случая се обуславя от изложените в нея твърдения, че праводателката на
10
страните се е снабдила с констативен нотариални актове по отношение на
процесния имот, след което ответникът с нотариален акт за покупко продажба
е придобил правата на собственост върху целия имот .
Няма спор , а и от материалите по делото по несъмнен и категоричен
начин се прие за установено и доказано , че имота е придобит от Х. Х. Д. при
действието на Семеен кодекс от 1968 година / Обн. ДВ. бр.23 от 22 Март
1968г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 197бг.,
изм. ДВ. бр,90 от 12 Ноември 1976г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., отм. ДВ.
бр.41 от 28 Май 1985г.Отменен с § 28 от заключителните разпоредби на
Семейния кодекс - ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от СК / отменен/ недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството, като е
предвидено изключение в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от СК /отм./ за
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака,
както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство,
дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите
вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за
обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие.
Тъй като имотът е придобит от Х. Д. по време на брака, като това не е
станало вследствие на наследяване, по дарение или чрез изпълнение на вещи в
съпружеска общност /чл.389а - 389д от ГПК / отменен/ той е станал
съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи -
Х. и Р. Д.и.
След смъртта на Х. Д. на 03.11.1997 година наследници по закон са
съпругата му и трите му деца - Л., З. и Н.. По правилата на чл. 9 ал. 1 от ЗН
съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете. Тъй като
съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга,
оставената от него част от наследството се разпределя по равно между
съпругата му и трите му деца при следните квоти:1/8 ид.части за Р. СА.а
Д.а,1/8 ид.част за Л. Х. Д., 1/8 ид.част за З. Х. И., 1/8 ид.част за Н. Х.
С..Останалите 4/8 ид.части са собственост на Р. Д.а като придобити по време
11
на брака и те не се разпределят, т.е нейният дял за имотите, придобити
вследствие на открилото се наследство е 5/8 и д. части.
Спорен между страните е въпроса дали Р. СА.а ДА.а е придобила чрез
давностно владение идеалните части на децата си, които са останали в
наследство от билият нейн съпруг техния баща.
От събраните по делото доказателства не се установява наличието на
такова придобиване на правото на собственост. По правило когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот,
той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да
упражнява фактическа власт върху идеалните части на другите наследници, а
е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите
наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее и
техните идеални части само за себе си. Това следва да стане с конкретни
действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които
действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такова поведение от
наследодателката на страните не е установено по делото и не може да се
приеме, че тя е завладял наследствените идеални части на децата си от
наследството на съпруга си, който е техен баща, защото няма категорично
установяване, че е превърнал държането им във владение за себе си.
Изложените съображения дават основание да се приеме, че Р. СА.а ДА.а е
придобил само по наследство по закон като приживяла съпруга 5/8 ид. части
от процесния поземлен имот. След смъртта Х. Х. Д., починал на 03.11.1997
година правото на собственост преминава върху съпругата и трите им деца, в
качеството им на законни наследници при квоти - по 5/8 ид. части идеална
част за приживялата съпруга и по 1/8 ид. част за всяко от децата/ ищцата,
ответника и сестра им, нямаща качеството страна в процеса/.
Имайки предвид гореизложените правни изводи, съдът следва да
постанови решение, с което да уважи частично предявения от ищцата
положителен установителен иск за собственост, като признае за установено по
отношение на ответника, че тя е собственик на 1/8 ид. част от процесния
поземлен имот и да отхвърли иска в останалата му част като неоснователен.
12
Съгласно дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт
по чл. 587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.
В настоящия случай ответника се легитимират като собственик въз
основа на правна сделка. По делото се установи, че същия е придобил правото
на собственост върху ПИ №1-36, кв.7 по плана на с.*****, общ.Т., обл.С.,
целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на един
етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 12 кв.м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв.м. и
стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м по силата на
Нотариален акт за покупко продажба обективиран в нотариален акт № 43,
том 4, рег. № 8813, дело № 494/2022 година от 21.07.2022 година на нотариус
Н. С.. На същата дата с нотариален акт № 40, том 4, peг. № 8804, дело № 491
от 21.07.22 година Р. СА.а ДА.а на основание давностно владение е придобила
целия недвижим имот, представляващ ПИ №1-36, кв. 7 по плана на с. *****,
общ.Т., обл. Сливен.
Доказателства, че Р. СА.а ДА.а е придобила процесния имот въз основа
на изтекла в нейна полза придобивна давност няма. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години. Фактическият състав
на този придобивен способ включва владение върху конкретен имот и
изтичането на определен период от време. В настоящия случай от страна на
ответника не са ангажирани надлежни доказателства, установяващи
13
осъществяването на елементите от посочения фактически състав.
Следва да се отбележи, че Договорът за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен между Р. СА.а ДА.а и ответника, обективиран в
посочения по горе нотариален акт, не може да се отменя или изменя по реда
на чл. 537, ал. 2 ГПК. Без значение е дали с него се засягат материални права
на ищеца. Нормата е приложима за констативните нотариални актове и за
нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка, но не и по
отношение на нотариалните актове, чрез които се оформят правни сделки.
Последните актове имат правопораждащо /конститутивно/ действие. При
продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и
задължения за страните. Те не могат да се изменят, или погасяват по иск за
отмяна на нотариален акт, предявен от трето лице. В този смисъл е Решение
№ 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК.
Предвид приетото, искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на
нотариален акт № 43, том 4, рег. № 8813, дело № 494/2022 година от
21.07.2022 година на нотариус Н. С., в частта до размера на 2/3 ид.част от ПИ
№1-36, кв.7 по плана на с.*****, общ.Т., обл.С., целия с площ 945 кв.м., ведно
с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 80
кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12 кв.м., гараж на
един етаж, със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда на един етаж, със
застроена площ от 46 кв.м. е недопустимо и производството в тази част следва
да се прекрати.
Страните са претендирали разноските по делото и съдът дължи
произнасяне по този въпрос. На ищцата се следват разноски, изчислени като
възлизащи на сума в размер на 998,88 лева, изчислени съобразно уважения
размер на иска, а на ответника, изчислени като възлизащи в размер на 281,25
лева, съобразно отхвърления размер на иска.
Ръководен от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ за установено по отношение на Л. Х. Д. с ЕГН:
********** от с. *****, общ. Т., ул. *******, че Н. Х. С. с ЕГН: ********** от
14
гр. ******* със съдебен адрес: гр. ***************** е собственик на 1/8
идеална част от поземлен имот № I-36, кв.7 по плана на с.*****, общ.Т.,
обл.С., целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда
на един етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж
със застроена площ от 12 кв.м., гараж на един етаж, със застроена площ 32
кв.м. и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м., като
иска в останалата му част до пълния претендиран размер се ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ до размер на 1/8 идеална част нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 40, т. 4,
рег.№ 8804, дело № 491/2022 година от 21.07.2022 година на нотариус Н. С., с
който Р. СА.а Д.а е призната за собственик по давностно владение върху
поземлен имот с идентификатор № I-36, кв.7 по плана на с.*****, общ.Т.,
обл.С., целия с площ 945 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда
на един етаж със застроена площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж
със застроена площ от 12 кв.м., гараж на един етаж, със застроена площ 32
кв.м. и стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 46 кв.м.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта по искането за отмяна на
нотариален акт № 43, том 4, рег. № 8813, дело № 494/2022 година от
21.07.2022 година на нотариус Н. С. за покупко-продажба на поземлен имот
№ I-36, кв.7 по плана на с. *****, общ. Т., обл. С., целия с площ 945 кв.м.,
ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 80 кв.м., жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 12
кв.м., гараж на един етаж, със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда на
един етаж, със застроена площ от 46 кв.м., като НЕДОПУСТИМО.
ДАВА на ищеца, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, 6-месечен срок от влизане в
сила на решението да отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако
това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА Л. Х. Д. с ЕГН: ********** от с. *****, общ. Т., ул. *******
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. ******* със съдебен
адрес: гр. ***************** сумата 998,88 лева /деветстотин деветдесет и
осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
15
разноски.
ОСЪЖДА Н. Х. С. с ЕГН: ********** от гр. ******* със съдебен адрес:
гр. ***************** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Х. Д. с ЕГН: ********** от с.
*****, общ. Т., ул. ******* сумата 281,25 лева /двеста осемдесет и един лева
и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
16