Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55
гр. Асеновград, 15.04.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа НАХД № 832 по
описа на Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № Е-НП-12
от 26.08.2019 г., издадено от Министъра на енергетиката – Теменужка Петрова
Петкова, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Люле Бургас“ № 19, представлявано
от В.Н.Е. - управител, на основание
чл. 94 ал.1 от Закона за подземните богатства е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв. за извършено нарушение
по чл.77, във вр. с чл. 87 ал.1 и ал.2
т.2, във вр. с 88 т.4 от Закона за подземните богатства.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалните представители адв. Е. и адв.Г. се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича
факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му,
както и за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска
неговата пълна отмяна. Алтернативно се излагат съображения за маловажност на
нарушението и съответно за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, Министерство на енергетиката – гр.София, се представлява от юрист П.Й.,
която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Съдът
на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа
страна:
На 08.01.2019
г. била извършена проверка от служители на Министерство на енергетиката, сред
които и актосъставителят Р.Б. в обект - находище за строителни материали - мрамори
„Старите колиби“, находящо се в землището на с. Мулдава общ. Асеновград, с
концесионер фирма „***”ООД. При извършената проверка на место било констатирано,
че в момента не се извършват добивни дейности, но се извършва натоварване и
износ на готовата продукция. Дадени били предписания и били изискани
допълнителни документи във връзка с предмета на проверката. Такива били
изпратени на проверяващите, включително и копия от Паспортите за извършени
пробивно-взривни работи на обекта за
периода 2018 г. – общо 8 броя взривявания, изготвени от фирма – „Геомакс
България“ ООД-гр. Варна, която била външен изпълнител за изпълнение на
взривните работи, както и съответните протоколи за извършени взривявания. При
проверката на паспорта за извършване на пробивно-взривни работи за обект
„Старите колиби“ от 04.11.2018 г. се констатирало, че употребеното взривно
вещество EXAN в сондаж при извършеното взривяване на 06.11.2018 г. е 86,08 кг. Въз основа на тази констатация,
контролните органи приели, че е налице състав на извършено нарушение, тъй като
това количество надвишавало допустимото максимално количество ВВ за взривяване
в един сондаж или в една серия. от 60 кг. Това пък представлявало нарушение на утвърдения с цялостния работен
проект за добив и преработка и годишния работен проект за добив и първична
преработка от находище „Старите колиби“ за 2018 г. ред за промишлено усвояване
на запасите от подземни богатства. Количественият критерий за максималното
количество ВВ бил указан в Писмо № Е-12-00-187/12.12.2015г. на Заместник-министъра
на енергетиката, в което се съдържа изричното указание: „Изготвянето на всеки
паспорт за извършване на пробивно-взривни работи /ПИПВР/ да е съобразено с издаденото
разрешение изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“,
в което е лимитирано максимално допустимото количество ВВ за взривяване на един
сондаж или на една серия на 60 кг. За
констатираното нарушение на дружеството – концесионер „***“ бил съставен АУАН № 6/06.03.2019 г. Актът
бил съставен в отсъствието на представител на дружество при условията на чл. 40
ал.2 от ЗАНН. На следващия ден 07.03.2019 г. акта е бил предявен на управителя на дружеството В.Е.
и подписан от него. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение, в което се отрича извършено административно нарушение, като се
излагат съображения, че при процесното взривяване е използван разсредоточен
заряд, във всеки сондаж, който се състои от две серии, с което на практика не
се надвишава лимита от 60 кг. ВВ в серия.
Възражението обаче било счетено за неоснователно от АНО и въз основа на
АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление в което се
преповторени констатациите от АУАН и е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е основателна.
След като провери изцяло обжалваното НП служебно и във връзка с
възраженията на жалбоподателя съдът намира, че същото е незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място съдът намира, че съставът на
описаното нарушение, съгласно конкретните му обективни признаци, посочени в НП,
не е реализиран от обективна страна.
С НП жалбоподателя „***“ ООД е санкциониран за това,
че на 06.11.2018 г. при изпълнение на технологичен процес по добив на подземни
богатства – мрамори е извършило пробивно-взривни работи при което количеството
ВВ в сондаж е било 86,08 кг. в общо 80 бр. сондажи, което надвишава допустимото
максимално количество ВВ за взривяване в един сондаж или в една серия от 60 кг.
Това според описанието на нарушението представлява нарушение на утвърдения с цялостния
работен проект за добив и преработка и годишния
работен проект за добив и първична преработка от находище „Старите колиби“ за
2018 г. ред за промишлено усвояване на
запасите от подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за
опазване и възстановяване на земните недра.
Така описаното нарушение е квалифицирано
като такова по чл.77, във вр. с чл. 87
ал.1 и ал.2 т.2, във вр. с чл.88 т.4 от ЗПБ. Материално-правната разпоредба на чл. 77 от ЗПБ, действително въвежда както
основно задължение за всички, които осъществяват дейности по проучване и
ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват
подземни богатства, да опазват земните
недра чрез рационалното използване на подземните богатства. Чл. 87 ал.1 и
ал.2 т.2 пък указва, че опазването на земните недра при добива и първичната преработка на подземни
богатства се осигурява чрез рационалното им използване, а рационалното
използване включва и спазване на утвърдения с работните проекти
ред за усвояване на запасите на подземни богатства. В тази връзка и нормата на
чл. 88 т.4 от ЗПБ пък въвежда задължението за всеки концесионер, за спазване на
изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното им използване, да
спазва утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и
ресурсите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките
за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.
При съпоставянето на конкретните факти
установени при проверката и изводими от доказателствата по делото, които би
следвало да са елементи от състава на твърдяното нарушение се налагат следните
изводи от правна страна. АНО е приел, че
за да реализира нарушението дружеството „***“ е нарушило цялостния ред за
промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, тъй като е нарушило
изискванията на цялостния работен проект и годишния работен проект за 2018 г.
Конкретното действие, с което е извършило това нарушение е използването на ВВ в
един сондаж 86,08 кг., което според описанието на нарушението надвишава лимита
от 60 кг., както за един сондаж, така и
за една серия на взривяване. Критерият пък за максимално допустимо количество
ВВ от 60 кг. за сондаж или за серия, както вече се посочи се извежда
от горе-цитираното Разрешение
изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. То обаче не
е част от съгласуваните работни проекти, а е отделен акт издаден от различен от
орган. От друга страна по отношение на
максималното количество на ВВ, което може да се използва при ПВР в сондаж
или серия обаче в трите документа е налице съществено различие. При това
положение и при наличието на множество
различни като стойности изисквания, при проверката на обстоятелството дали е реализиран
състава на твърдяното административно нарушение, следва да се изходи именно от стойността
посочена в НП, при описанието на нарушението, която е 60 кг. за сондаж или за
серия, тъй като тя е конкретизирана в административното обвинение, като елемент
от състава на твърдяното нарушение.
След горните уточнения по отношение на
факта дали е реализиран обективния състав на нарушението от гледна точка на
посоченото допустимо максимално количество ВВ в размер на 60 кг. съдът намира, че
същото не е реализирано от жалбоподателя.
Съгласно Цитираното по–горе
указание с Писмо № Е-12-00-187/12.12.2015 г. на Заместник министъра на
енергетиката с което е и съгласуван ЦРП - „Изготвянето на всеки паспорт за
извършване на пробивно–взривни работи /ПИПВР/ да е съобразено с издаденото
разрешение от изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, за максимално допустимото количество ВВ за взривяване на един
сондаж или в една серия - 60 кг. Анализът на разрешението и неговото логическо
и граматическо тълкуване показва, че то съдържа две алтернативи. Изискването ще
е изпълнено ако в един сондаж се постави до 60 кг. взривно вещество, ако
зарядът е единичен, а в случаи, когато зарядът е разсредоточен, т.е. налице са
две или повече отделни взривявания, всяко от които представлява отделна серия, взривното
вещество във всяка от сериите не следва да надвишава 60 кг. По отношение на понятията „взривяване на един сондаж“ или на „една
серия“ не съществува легална дефиниция, но видно от показанията на свидетелите Г.С.
и И.К. – и двамата специалисти в посочената област, това са практически понятия
по съдържанието на които няма спор сред занимаващите се с взривни работи.
Според тях взривяването на един сондаж, може да се извърши с единичен заряд, с
един детонатор, но в повечето случаи на
практика поради височината на стъпалото и различната дължина на сондажите, до
10 и повече метра това става чрез няколко отделни разсредоточени заряда,
наречени „серии“. Те се поставят пак в един сондажен отвор, но са отделени един
от друг със забивка и се взривяват с отделен детонатор с определено закъснение
един от друг. Т.е в един сондажен отвор, могат да бъдат заредени няколко отделни серии ВВ. Това следва и от
смисъла на самото разрешение за максималното количество ВВ, което е
алтернативно или за „сондаж“ или „за серия“, когато в сондажа има няколко
серии. Всяко друго тълкуване на практика е невъзможно и обезсмисля съществуването
на алтернативната добавка „за всяка отделна серия“.
За конкретното извършено взривяване на 06.11.2018
г. от доказателствата се установява, че са използвани 80 броя сондажи с дължина
14.9 метра. Това естествено е наложило в изготвения за взривяването Паспорт за
извършване на пробивно-взривните работи да се предвиди и по-голямо количество
взривно вещество в сондаж от 86,08 кг., така както е указано както в ЦРП, така
и в ГРП, за всяко конкретно взривяване да се изготвя отделен Паспорт с конкретни параметри на взривните работи, определени от конкретиката на
наличните минно-геоложки условия и конкретните задачи. От доказателствата обаче
се установява, че използваното взривно вещество във всеки сондаж е било
разпределено в по две отделни серии. Това се установява, както от показанията
на свидетелите Г.С. и И.К., така и от
писмените доказателства – Паспорт за извършване на пробивно-взривните работи, в
който е фиксирана конструкцията на заряда със схема на заряда от която
категорично е видно, че същият е разсредоточен и се състои от две отделни серии
отделени със „забивка“. Ето защо съдът приема,че извършеното масово взривяване е осъществено
чрез 80 сондажа, в които е имало поставени 160 серии ВВ. Чрез прости
аритметични изчисления се установява, че в този случай твърдяното от АНО използвано количество ВВ от 86,08 кг. в
сондаж, съотнесено към броя на реално използваните серии 160, води до извода, че
за всяка отделна серия е използвано средно по 43.04 кг. ВВ. При това положение
съставът на административното нарушение не е реализиран от обективна страна според
описаните в НП параметри, защото
очевидно използваното ВВ в серия не надвишава максималния размер от 60 кг. Горните
констатации обуславят незаконосъобразност на НП и налагат неговата отмяна.
На второ място и независимо от горното
съдът намира, че са налице обстоятелства, които на друго самостоятелно
основание изключват по принцип фактическия състав на нарушението. В тази връзка
важат изложените по-горе съображения, но разгледани в различен аспект. Критерият
за максимално допустимо количество ВВ от 60 кг., който е посочен като елемент от обективния състав на
нарушението се извежда от горе-цитираното Разрешение с изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“. То обаче не е част от съгласуваните работни проекти, а
външен за тях акт, който както вече се посочи е издаден от орган различен от
съгласуващия и на отделно основание. При това положение на практика вмененото
нарушение сочи неизпълнение на условията в ЦРП и ГРП за 2018 г., които са елемент от
обективния състав на горното нарушение,
но и към цифров лимит от 60 кг. ВВ, който се извлича от разрешение,
което не е част от работните проекти. В този смисъл това изискване не е част от
реда установен в работните проекти, следователно и нарушаването му по принцип
не води до нарушаване на уредения с тях
цялостен ред. Нормата на чл. 87 ал.2 т.2 от ЗПБ , обаче предвижда,че за нарушението трябва да е
нарушен установения именно с работните проектите ред.
Налице е и друго дисквалифициращо административния
състав основание. То се състои в това, че техническите параметри на ПВР, които са фиксирани в таблици приложени
и в двата работни проекта, не са
част от задължителното съдържание на работните проекти фиксирано в Наредбата за изискванията към обхвата и
съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или проучване, добив и първична преработка на
подземните богатства - /Приета с ПМС № 248 от 25.10.2013г./ Посочените
стойности включително и за максимално допустимото количество ВВ в сондаж или в
серия имат проектен характер и по
смисъла на самите проекти не са окончателни и не подлежат на директно изпълнение.
Анализът на таблиците показва, че те онагледяват описаната технологията на
определяне на взривните работи, чрез съответните математически и физически
формули и посочват проектни стойности, включително и за количествата ВВ. Те
обаче практически и нормативно няма как да бъдат окончателни. Затова и в самите
одобрени проекти по отношение на параметрите на взривните работи е записана
изрична забележка, че за всяко конкретно взривяване задължително се изготвя
самостоятелен и отделен паспорт на пробивно взривни работи и най –вече за
частите на кариерното поле с по-високи или по-ниски коти, с оглед придържането
към нивата на отделните хоризонти. Такoва уточнение е направено и по отношение
на технологията на зареждане и взривяване, като е указано, че описаните начини
на зареждане са примерни и ще се променят в зависимост от наличните
минно-геоложки и други специфични условия, характерни за всяко отделно
взривяване, като същите се отразяват в задължителните за изготвяне паспорти за
всяко отделно масово взривяване. С оглед на това следва да се приеме,че
неспазването на проектно предвидените стойности в работните проекти, които
подлежат на допълнително фиксиране и изчисляване в отделни конкретни ПИПВР, по
принцип не може само по себе си да обуслови извода,че е нарушение цялостния
утвърден с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите от
природни богатства.
В този контекст дори и хипотетично да се изключи горната теза и се възприеме
крайно формалистичен подход, като се
приеме, че все пак е налице административно нарушение с горната цифрова
квалификация, то пак с оглед на горните характеристики същото би
представлявало маловажен случай и по
отношение на него би следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на
понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН,
следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл.
93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата
част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид.Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид именно затова защото така описаното нарушение с оглед на
гореизложените съображения в много малко степен би довело до нарушаване на
цялостния установен в работните проекти ред, още повече, че отражението му
върху задължението за опазване на земните недра чрез рационалното им използване е пренебрежимо малко. При това
положение, налагането на имуществена санкция в размер на 50 000 лв., макар и в
минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка санкция
спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото. При наличието на
описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да
извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да
освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен
контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, следва да отмени наказателното постановление, като в този
случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
На трето място и за пълнота към изложените
съображения съдът намира, че в НП са налице съществени пороци в задължителното му
съдържание. Видно от НП в него не е директно
посочено изпълнителното деяние, което се състои в неизпълнение на определени задължения за опазване на
земните недра. Както вече се посочи по-горе конкретното деяние, което се твърди, че е
извършено, и с което се нарушава реда за
промишлено усвояване на запасите от подземни богатства, а именно надвишаване на
максималното допустимото количество ВВ. Посочени са два несъвместими критерия-единият
от които препраща към реда установен в работните проекти, а другия към
конкретна стойност от 60 кг. ВВ,която е лимитирана в Разрешение на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Въпреки,че съдът в контекста изложен по–горе прие, че
обвързващата стойност е тази посочена в НП от 60 кг. ВВ, същата не следва от
самите работни проекти. При това положение в НП е налице непълно и неточно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, което води до неяснота
по отношение на обективния състав на нарушението, включващ всичките му
обективни характеристики. За пълнота следва да се отбележи, че в НП не е
посочено директно и мястото на
извършване на нарушението. Посочено е само, че същото е извършено в находище „Старите
колиби“, но не и населеното място в землището на което се намира находището. Изложените пороци са съществени, тъй като касаят липсата
на основни и задължителни реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Налице е
неяснота в административното обвинение, с което се компрометира възможността на
жалбоподателя, да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
му, включително и по отношение на обективните му характеристики и съответно да реализира правото си на защита
срещу постановлението в пълен обем.
Ето защо поради изложените съображения и при
констатираните няколко отделни и самостоятелно достатъчни отменителни
основания и на основание чл.63 ал.1 от ЗААНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № Е-НП-12 от 26.08.2019 г., издадено от
Министъра на енергетиката – Теменужка Петрова Петкова, с което на „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от В.Н.Е. -
управител, на основание чл. 94 ал.1 от
Закона за подземните богатства е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв. за извършено нарушение по чл.77, във
вр. с чл. 87 ал.1 и ал.2 т.2, във вр. с чл.
88 т.4 от Закона за подземните
богатства.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив по
реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: