Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Номер 09.05.2022 г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Росица Басарболиева
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при
секретаря Цветелина Димитрова и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 67 по описа
за 2022
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********;
със седалище и
адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1,
управлявана и представлявана от С.Г.Г., против Решение № 77/27.01.2022 г., постановено по АНД № 1779/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001723/02.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата
разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора се представлява от адв. Е.М.,***, който поддържа жалбата на
основания, изложени в нея и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт П. С. – Й., изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска решението на Районен съд – Русе да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва,
че касационният жалбоподател е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на нарушението по чл. 415 от КТ, като не е изпълнил
задължителното предписание на контролния орган по спазване на трудовото
законодателство и по-конкретно за изплащане на трудовото възнаграждение на
единия от работниците в ППК „Надежда – Ряхово“, което е следвало да се случи на
26-ти февруари, т.е. денят, следващ изтичането на дадения с предписанието срок.
Оспорва възраженията за нарушения на
материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила. Иска от съда да остави в сила обжалваното
решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001723/02.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е
възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността.
Решението на Районен съд – Русе
е неправилно и следва да се отмени
по мотиви, различни от изложените в касационната жалба.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 38 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на С. И. Е., ЕГН **********, на длъжност животновъд – дояч на крави за
месец май 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане
на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно
удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от
административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ – неизпъленние на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001723/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили
възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението. С. И. Е. е свидетелствал,
че за май 2020 г. е получил изцяло дължимото му и начислено трудово
възнаграждение.
В
съдебно заседание на 13.04.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, процесуалният представител на касатора е представил
писмени доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение на Е. за
процесния период май 2020 г. Представена е справка от Банка ДСК, от която е
видно че на работника С.И.Е. трудовото възнаграждение за месец май 2020 г. е
изплатено на 23.06.2020 г. Посочени са причините, поради които касаторът се е
снабдил с това доказателство на 01.02.2022 г. – банката е отказвала да изготви
същите поради повреда в информационнатаси система.
Следва
да се посочи, че тези доказателства не са били ангажирани от кооперацията нито
в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
дирене пред районнияя съд.
Контролираната
инстанция е обсъдила свидетелските показания на Е., но не е ценила същите
поради факта, че съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. Следователно, изплащането на трудовото възнаграждение
се доказва с писмени доказателства, а не с гласни.
При
съобразяване в съвкупност на новопредставените писмени доказателства и на
гласните доказателства – показанията на Е. пред районния съд, касационният съд
приема, че не е налице неизпълнение на задължително предписание, дадено от съответните
контролни органи.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Съгласно чл.
63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Според
чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. По делото касационният жалбоподател е представил списък на разноските,
като претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Касационният
ответник не е реливирал възражение относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че в полза на Производствено потребителна
кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК ********* следва да присъди сума в
размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 77/27.01.2022 г., постановено по АНД № 1779/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001723/02.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 100 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.