Решение по дело №111/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата от П. М. К., [ЕГН] от с.Грашево, общ.Велинград срещу решение № 1012-12-377#1/17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1647-3/13.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2023г. до 30.06.2024 г. в размер на 27,39 лв. дневно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът чрез юрк. С. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ЗПОБ-602-01370 от 17.11.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирано, че последното правоотношение е с работодател от Франция и считано от 01.11.2023 г. същото е прекратено.

По искане на НОИ жалбоподателят е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС - Франция, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и копия от документи за упражнявана трудова дейност във Франция за периода от 04.09.2023г. до 18.09.2023 г. и от 06.09.2023г. до 31.10.2023г. Декларирал е и периоди на заетост във Великобритания както следва:18.05.2021г. – 15.08.2021г., 23.01.2023г. – 19.02.2023г., 24.02.2023г. – 01.05.2023г. и от 08.05.2023г. до 13.08.2023г.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 860589 и U003 № 907930 от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от компетентната институция на Република Франция. Съответно със СЕД U001 №860519 от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от компетентната институция на Великобритания.

В ТП на НОИ - Пазарджик за П. М. К. са получени от Република Франция структурирани електронни документи U002 №910701 и U004 №111630 с потвърдени период на осигурена заетост от 04.09.2023г. до 18.09.2023 г. и от 06.09.2023г. до 31.10.2023г., причина за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора - и размера на брутния доход за периода.

Получен е от Великобритания структурирани електронни документи U017 №954799 с потвърдени период на осигурена заетост от 18.05.2021г. – 15.08.2021г., 23.01.2023г. – 19.02.2023г., 24.02.2023г. – 01.05.2023г. и от 08.05.2023г. до 13.08.2023г., причина за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора.

С разпореждане №122-00-1647-3/13.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2023г. до 30.06.2024 г. в размер на 27,39 лв. дневно на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

С решение № 1012-12-377#1/17.01.2025 г. Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в този смисъл е мотивиран индивидуален административен акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

Решението, обаче, е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

В чл. 54а от КСО е предвидено право на парично обезщетение за безработица да имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал.1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер. Както е посочено по-горе в настоящото решение заявлението на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 17.11.2023г., към който момент посочената норма не е съществувала в КСО – същата е обнародвана в ДВ бр.67 от 09.08.2024г.

От събраните по делото писмени доказателства се налага несъмнения извод, че всички относими факти и обстоятелства, обуславящи правото на жалбоподателя да получи парично обезщетение за безработица, са съществували към момента на подаване на заявлението. Няма данни да са настъпили допълнителни такива в периода след подаване на заявлението и до влизане в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Законодателят не е придал обратно действие на тази правна норма и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. За правна чистота следва да се отбележи, че удължаването на административното производство от страна на административния орган не би могло да се възприеме като релевантен факт, обуславящ приложението на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

Изхождайки от изложеното съдът приема, че административният орган неправилно е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя, позовавайки се на осигурителния доход за процесния период. Административният орган е бил длъжен да се произнесе по подаденото заявление съобразно действащите материалноправни норми към момента на подаване на заявлението – в случая 17.11.2023г. -, когато именно е възникнал фактическия състав.

В чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е предвидено, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Пар.2 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от своя страна предвижда, че параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Съответно пар.3 на чл.62 от Регламента предвижда, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата - членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Дерогацията в случая е относима към компетентността на държавата-членка по последна заетост - в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 - в каквато хипотеза е настоящият случай, а именно компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай и съгласно чл. 62 § 3 от Регламента компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка, съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Именно поради това съдът приема, че неправилно административният орган е приел, че нормата на чл. 62 § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия. Като последица от този извод решение № 1012-12-377#1/17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане №122-00-1647-3/13.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни - издадени са в противоречие с материалния закон и като такива следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик за ново произнасяне по заявлението при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като в съответствие с разпоредбата на чл. 174 от АПК определя 14 -дневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Направено е възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 600лв е съобразен както с разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, така и с фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на упълномощения адвокат.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1012-12-377#1/17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-1647-3/13.11.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик за ново произнасяне по заявление с вх. № ЗПОБ-602-01370 от 17.11.2023г. от П. М. К..

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София да заплати на П. М. К. сумата от 600лв разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 от КСО във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.