№ 32
гр. Свиленград, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.А
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №2210 /2021 от 10.12.2021
година на Зам.Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към
Агенция Митници, с което на Е.З. (E.Z.), на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е
наложено на основание чл.233,ал.1 от ЗМ ,административно наказание
„ГЛОБА „в размер на:73 140,06 лв.,която глоба представлява 100% от
митническата стойност на стоката по пункт втори на настоящото
постановление, на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
постановено „ ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА“ от Е.З. (E.Z.)-
Алуминиеви плоскости от 6мм с размер 2.80 на 1.30м – 728 кв.м.,
Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.40м – 307.44
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.54м – 152.18
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 4мм с размер 2.80 на 1.30м – 152,88
кв.м.,всички общо 1340,5 кв.м., с митническа стойност: 73 140.06 лв. и е
постановено да НЕ СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА товарна
композиция с влекач марка „MERCEDES“ с регистрационен №******,
полуремарке марка „******“ с регистрационен №******, 2 броя
регистрационни талони №№1689330, 4078183 и един брой контактен ключ,
собственост на юридическото лице „ZEBEX” D.O.O., Р.Сърбия,като следва
същото да се върне на собственика или на надлежно упълномощено от него
лице.
Настоящото дело е образувано по жалба от страна "СИСТЕМ ЛУКС"
ООД с ЕИК 21254479 със седалище и адрес на управление: Дринска девизия
15,п.к. 15000,гр.Щабац,Република Сърбия, представлявано от Саша Баич,
подадена чрез адв.В. С./ с приложено към АНПр пълномощно/ ,легитимиращ
се като собственик на отнетите в полза на държавата вещи против
1
Наказателно постановление (НП) № 2210/2021г. на Заместник директора
на Териториална Дирекция Митница Бургас.
Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било
неправилно,необосновани и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие на закона и съдебната практика
,като излага подробни съображения в тази насока. По изложените доводи моли
съда да отмени обжалвания акт.
С Определение № 47/08.02.2022г., постановено по Административно
наказателно дело № 57 по описа за 2022 година на Районен съд – Свиленград,
съдът е оставил без разглеждане жалбата против Наказателно постановление
№ 2210/2021 г. на Заместник директора на Териториална Дирекция Митница
Бургас и е прекратил производството по делото,като е приел че жалбата на
дружеството против Наказателно постановление № 2210/2021 г. на Заместник
директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с която се иска от съда
до отмени изцяло обжалваното Наказателно Постановление като неправилно
и незаконосъобразно, е недопустима, доколкото има постановено Решение №
8/17.01.2022 г. по Административно наказателно дело № 969/2021 г. по
обжалваното от страна на нарушителя -Наказателно постановление №
2210/2021 г. на Заместник директора на Териториална Дирекция Митница
Бургас и въпреки че към момента на постановяване на определението
същото/решението/ не е влязло в законна сила, то пререшаването му е
изначално недопустимо, тъй като може да се стигне до две противоречиви
решения.
Същото е било обжалвано и с Определение №509/01.07.2022г. постановено
по Касационно административно наказателно дело №504/2022г. ,
касационната инстанция е отменила обжалваното Определение №
47/08.02.2022 г., постановено по административно наказателно дело №
20225620200057 по описа за 2022 година на Районен съд – Свиленград в
частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на „СИСТЕМ ЛУКС“
ООД против Наказателно постановление № 2210/2021 г. на Заместник-
директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, в която е постановено
отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението –
алуминиеви плоскости общо 1 340.50 кв.м. с митническа стойност 73 140.06
лева,като съдът е върнал в тази част делото на същия състав за продължаване
на съдопроизводствените действия и е оставил в сила в останалата
част обжалваното Определение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. Представлява се от адв.И. И. , който твърди,че
обжалваното НП било неправилно,доколкото с него се отнемали вещи
собственост на дружеството получател на същите ,което от своя страна на
било отговорно за транзита,тъй като същият бил външен на общността,а
стоката не била доставена,за да се приеме,че и получателя отговоря по
транзитната операция. В тази връзка намира ,че постановенето отнемане в
полза на дъражавата на вещите предмет на адм.нарушение било
неправилно,още повече,че било налице непропорционалност на наложените
санкции,като излага подробни съображения в тази насока, поради което моли
съда да отмени обжалваното НП в тази му част.
Претендира присъждане разноски в полза на процесуалният представител
2
на жалбоподателя на основание чл.36,ал.3 от ЗАдв.,като излага съображения в
тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам. Директор на
Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита НП в обжалваната
част за правилно и законосъобразно,поради което моли да го потвърди.
В съдебната фаза ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
Страните не спорят,а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства,че на 28.05.2021 година, около 10:00 часа, Е.З. (E.Z.)
пристигнал на митнически пункт „Капитан Андреево“, на трасе „Входящи
товарни автомобили“, в посока от Република Турция за Република Сърбия, с
товарен автомобил с влекач марка „MERCEDES“ с регистрационен номер
****** и прикаченото към него полуремарке, марка “******”, с
регистрационен номер ******.
Товарният автомобил преминал през документален контрол и бил
обработен в модул „Пътни такси и разрешителни режими“ на Българска
интегрирана митническа информационна система (БИМИС) на Агенция
„Митници“.
Старши инспектор Ж. Г. К. бил разпределен по планов график на
28.05.2021 година да извършва „документален контрол и обработване на
същия в модул „Пътни такси и разрешителни режими“. При проверката на
декларираните митнически документи/ Т1
№21TR22040000099031/27.05.2021г.,фактура от 26.05.2021г. и пътна
товарителница/ЧМР/№287085/, митническият служител установил, че
декларираната стока в придружаващите документи не отговаряла на
показанията на електронната везна. По документи били декларирани 6234
килограма и били описани 5 колета. А везната отчела 38960 килограма, видно
от кантарния лист. Митническият служител установил, че по регистрационни
талони на превозното средство, същото в празно състояние тежи около 15000
килограма, тоест за разликата от 17726 килограма не били предоставени
документи.
Поради установената разлика, митническият служител попитал Е.З. (E.Z.)
колко килограма е стоката, която превозва. Същият отговорил, че товарът му е
около 23000 килограма. Предвид констатираната разлика, митническият
служител Ж. К., селектирал превозното средство за рентгенов контрол.
След пролъчване с рентгеновата апаратура било установено наличие на
стока, видно повече от декларираното.
Около 14.00 часа на дата 28.05.2021 година в изпълнение на служебните
си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите
служители Е. К. М. и С. Х. С. започнали физическата митническа проверка на
3
товарната композиция в присъствието на водача, като преди пристъпването
към физическата проверка М. поканил водача да декларира носените от него
стоки, валутни ценности и лични вещи на сръбски език, който владее
говоримо, като той не декларира друго освен представените в митническите
документи стоки.
В товарното помещение били открити тринадесет палета с алуминиеви
профили с различни размери, дължина, широчина и дебелина и цвят. Пет от
колетите в товарното помещение по документи изцяло отговаряли на товара
на фирмата-изпращач „СИСТЕМ АЛЮМИНЮМ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ“.
Оказало се, че недекларирани били стоките от осемте колета, натоварени от
фирма „ПЕЛИТ АРСЛАН КОНТПАРЛАК ФАБРИКАСЪ А.Ш.“ АД, както
следва:Алуминиеви плоскости от 6 милиметра с размер 2.80 метра на 1.30
метра – 728 квадратни метра, Алуминиеви плоскости от 12 милиметра с
размер 3.66 метра на 1.40 метра – 307.44 квадратни метра,Алуминиеви
плоскости от 12 милиметра с размер 3.66 метра на 1.54 метра – 152.18
квадратни метра,Алуминиеви плоскости от 4 милиметра с размер 2.80 метра
на 1.30 метра – 152,88 квадратни метра, всички общо 1340,5 квадратни метра.
Част от недекларираната стока била допълнително пролъчена с
рентгенова апаратура, но не били установени нередности.
Проверката приключила в 15.30 часа.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1441 от
28.05.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Е.З., ведно с превод на същото, сочи, че е
уведомил митническия служител относно теглото на превозвания товар и че
спедиторът не му бил дал Декларация за част от товара, за което той не бил
виновен.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, Е. М. и Ж. К. пристъпили на основание чл. 230 от ЗМ
към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 477/28.05.2021 година против жалбоподателя Е.З..
След съставянето на АУАН, жалбоподателят Е.З. бил запознат със
съдържанието му чрез извършване на превод от страна на лицето Албена
Калоянова Благоева и е връчен лично, като с подписа Е.З. удостоверил
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 28.05.2021 година, като водачът не вписал
възражения срещу констатациите в Акта.
С разписки за задържане са били иззети недекларираните алуминиеви
плоскости, както и управляваната от Е.З. (E.Z.) товарна композиция, ведно с
контактен ключ и регистрационни талони.
В последствие са представени документите, касаещи процесната
недекларирана стока, като се установява, че водачът на товарната композиция
не ги е взел от спедиторската фирма, натоварена с изготвянето на
митническите документи за процесната стока.
4
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок /срокът визиран в ЗАНН
преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г. , в сила от 23.12.2021г.)/не е
постъпило писмено възражение.
Поради високата стойност на процесните стоки, бил уведомен
разследващ митнически инспектор, който на основание член 212, алинея 2 от
Наказателния Кодекс, образувал Досъдебно производство номер 30/2021
година по описа на Териториална Дирекция Митница Бургас, за престъпление
по член 242, алинея 1 , буква “Д“ от Наказателния Кодекс, а на основание
Тълкувателно Решение номер 3/2015 година на Общо Събрание на
Наказателната Колегия на Висш Касационен Съд и член 33, алинея 2 от Закона
за Административните Наказания и Нарушения,
админстративнонаказателното производство било прекратено.
Гореописаните процесни стоки и товарна композиция били приобщени
като веществени доказателства по делото. С протокол за отговорно пазене от
03.08.2021 година същите били предадени на Материално Отговорно Лице
Стоян Стоянов – старши експерт в отдел ФУСРС, Териториална Дирекция
Митница Бургас.
На 01.06.2021 година, с постановление за привличане на обвиняем било
предявено обвинение на сръбския гражданин Е.З. (E.Z.) за извършено
престъпление по член 242, алинея 1, буква „Д“ от Наказателния Кодекс.
Назначена е и е изготвена Оценъчна експертиза, видно от която вещото
лице О.Н.Б. определя общата пазарна стойност съгласно Фактурата,
приложена в кориците на делото, ведно с превод на български език, на
процесните стоки на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година) в размер на
73 140.06 лв.
В хода на разследването по делото било установено, че деянието е
несъставомерно предвид липсата на доказателства, относно наличието на
субективния признак по този състав на престъпление. По смисъла на
Наказателния Кодекс посоченото престъпление е умишлено, като е извършено
само при пряк умисъл, тоест деецът е следвало да съзнава общественоопасния
характер на деянието си, да предвижда неговите общественоопасни
последици и да иска настъпването им. В конкретния случай липсвали
доказателства в тази посока.
На 25.05.2021 година, в град Истанбул, от фирмата-изпращач „СИСТЕМ
АЛЮМИНЮМ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ“, в присъствието на Е.З. (E.Z.), в
полуремаркето били натоварени 5 броя колети, съдържащи алуминиеви
профили с бруто тегло 6234 килограма.
На 27.05.2021 година, в град Истанбул, от фирмата-изпращач „ПЕЛИТ
АРСЛАН КОНТПАРЛАК ФАБРИКАСЪ А.Ш.“ АД, в присъствието на Е.З.
(E.Z.), в полуремаркето били натоварени още 8 броя колети, съдържащи
алуминиеви профили и 2 броя кашони с каталози, всички с общо бруто тегло
16780 килограма.
Е.З. (E.Z.) представил за обработка дадените му и от двете фирми-
изпращачи документи на спедиторска фирма „Фидан маркет“, Капъкуле, Р.
Турция.
5
Било доказано, че към „извършеното документално митническо
оформяне на превозвания от него товар, Е.З. (E.Z.) подходил изцяло нехайно.
Въпреки, че е присъствал при товаренето и претеглянето на товара, след това
той не е изпълнил вмененото му като водач, осъществяващ международен
превоз задължение да се запознае и провери съдържанието на предоставените
му документи и най-вече на съответствието им с действително превозваните
стоки.“
На основание член 243, алинея 1, точка 2 от Наказателно Процесуалният
Кодекс, с Постановление от 05.10.2021 година по описа на Окръжна
Прокуратура - Хасково било прекратено наказателното производство по
Досъдебна производство номер 30/2021 по описа на Териториална Дирекция
Митница Бургас, образувано и водено срещу сръбския гражданин Е.З. (E.Z.),
роден на 09.03.1977 година, в град Нови пазар, Република Сърбия. С Писмо с
изходящ немир 878/2021 година /15.10.2021 година / PRB202111882485O (наш
входящ номер 32-330303/19.10.2021 година), Окръжна прокуратура -Хасково
изпратила по компетентност материалите по делото, ведно с цитираното
постановление на началника на Териториална Дирекция Митница Бургас за
преценка за евентуално извършено административно нарушение.
След като се запознал с материалите по Досъдебно Производство номер
30/2021 година по описа на Териториална Дирекция Митница Бургас,
Административно наказаващия орган е приел, че извършеното от Е.З. (E.Z.)
деяние осъществява състава на административно нарушение по член 233,
алинея 1 от Закона за Митниците, който кореспондира като състав на
престъплението на член 242, алинея 1, б „Д“ от Наказателния Кодекс.
В конкретния случай било налице идентичност между субекта и
предмета на наказателното и административното производство.
Предвид гореизложеното, на основание член 36, алинея 2 от Закона за
административните нарушения и наказания била образувана настоящата
административнонаказателна преписка номер 2210/2021 по описа на
Териториална Дирекция Митница Бургас.
Е.З. (E.Z.) не е изпълнил своето задължение да декларира по
установения ред пред митническите органи процесната стока. Превозваните
от Е.З. (E.Z.) стоки са несъюзни и е недопустимо да бъдат декларирани устно.
Нарушени са задълженията, установени в митническото законодателство за
въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на съюза.
Съгласно член 158, алинея 1 от Регламент (ЕС) номер 952/2013 на
Европейския Парламент и на Съвета „Всички стоки, предназначени да бъдат
поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се
обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.“
Устното посочване, непосредствено преди физическата проверка, за
наличието на несъюзни стоки в товарното помещение, които не са
декларирани по надлежния ред, е извършено от лицето в ситуация на
непосредствена опасност от разкрИ.е на деянието и с цел избягване на
административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното, е прието че деянието е извършено виновно, при
форма на вината непредпазливост, тъй като Е.З. (E.Z.) макар да не целял
настъпването на обществено-опасните последици, е бил длъжен и е могъл да
6
ги предвиди.
Съгласно член 7, алинея 2 от Закона за Административните нарушения и
наказания и „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.“ В Закона за митниците липсва конкретна разпоредба,
която да изключва отговорността за непредпазливи деяния по член 233,
алинея 1 от Закона за Митниците.
По досъдебното производство е била определена пазарната стойност на
процесните стоки, но в Закона за митниците митническата стойност е водещия
обективен критерий, поради което със Становище с Регистрационен номер 32-
353740/08.11.2021 година на Комисията, назначена със Заповед номер ЗТД-
1000-567/23.08.2021 година на директора на Териториална Дирекция Митница
Бургас, изменена със Заповед номер ЗТД-1000-691/25.10.2021 година на
Директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, е определена
митническата стойност на процесните стоки в размер на 73 140.06 лева
(седемдесет и три хиляди сто и четиридесет лева и шест стотинки).
От заключението на назначената и изготвена по делото автотехническа
експертиза се установява, че стойността на товарната композиция възлиза на
74 016.53 лева (седемдесет и четири хиляди и шестнадесет лева и петдесет и
три стотинки).
Санкционният състав на член 233, алинея 8 от Закона за Митниците
поставя изискване за задължителна преценка за съответност между
стойностите на процесните стоки и тази на превозното средство, послужило за
превозване на стоките – предмет на митническа контрабанда.
Налице е обаче Решение на Съда на Европейския съюз от 14.01.2021
година по дело С-393/19, съгласно което : „Когато средство, използвано за
извършване на контрабанда, принадлежи на трето добросъвестно лице,
различно от извършителя на нарушението, същото не подлежи на отнемане в
полза на държавата.“ Съгласно член 633 от Гражданско Процесуалния Кодекс,
постановеният акт на Съда на ЕС е задължителен за всички съдилища и
учреждения в Република България. В същия смисъл е и Решение номер
12/30.09.2021 година по дело номер 10/2021 година на Конституционния съд,
което обявява за противоконституционна разпоредбата на член 242, алинея 8
от Наказателния Кодекс в частта „и когато не е собственост на дееца”, която е
аналогична по смисъл и кореспондира на разпоредбата на член 233, алинея 8
от Закона за Митниците.
Видно от регистрационните талони на влекач марка „MERCEDES“, с
регистрационен номер ****** и на полуремарке марка „******“, с
регистрационен номер ******, същите са собственост на юридическото лице
„ZEBEX” D.O.O.“, Република Сърбия.
По административнонаказателната преписка е приложено Заявление
номер 32-380291/26.11.2021 година, с приложено извлечение от дата
22.11.2021 година от Агенция Търговски регистър, Белград, Република
Сърбия, ведно с негов превод на български език. От същото е видно, че
законен представител и собственик на дружеството е Билсена Зеканович, с
Единен идентификационен граждански номер: 1401981788913. От правна
гледна точка физическото лице Е.З. и юридическото лице ZEBEX D.O.O,
Република Сърбия, с единствен законен представител и собственик Билсена
7
Зеканович, са два различни субекта. В хода на наказателното, както и на
административнонаказателното производство впоследствие, не са събрани
доказателства относно съпричастността на дружеството към осъщественото
от дееца деяние. Третото лице не е знаело и не е могло да знае, че
имуществото му е използвано за извършване на контрабанда, което обуславя
неговата добросъвестност. Евентуалната конфискация на превозното средство
ще е непропорционална и нетърпима намеса по отношение на неговото право
на собственост.
Предвид изложеното, следвал изводът, че товарна композиция с влекач
марка „Mercedes“, с регистрационен номер ****** и полуремарке марка
„******“, с регистрационен номер ******, не подлежи на отнемане в полза на
държавата и следва да се върне на собственика или на надлежно
упълномощено от него лице.
Горното се потвърждавало от приложените документи по
административнонаказателната преписка.
Административно наказващия орган е приел,че с деянието си на
28.05.2021 година, на митнически пункт „Капитан Андреево“, Е.З. (E.Z.),
роден на 09.03.1977 година, в град Нови пазар, Република Сърбия, като
превозил през държавната граница, без знанието и разрешението на
митническите органи следните стоки: Алуминиеви плоскости от 6 милиметра
с размер 2.80 метра на 1.30 метра – 728 квадратни метра, Алуминиеви
плоскости от 12 милиметра с размер 3.66 метра на 1.40 метра – 307.44
квадратни метра,Алуминиеви плоскости от 12 милиметра с размер 3.66 метра
на 1.54 метра – 152.18 квадратни метра,Алуминиеви плоскости от 4
милиметра с размер 2.80 метра на 1.30 метра – 152,88 квадратни метра, всички
общо 1340,5 квадратни метра, е осъществил състава на нарушението по член
233, алинея 1 от Закона за Митниците,поради което Административно
наказващия орган е издал Наказателно постановление №2210/2021г. с което е
наложил на Е.З. (E.Z.), на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на:73 140.06
(седемдесет и три хиляди сто и четиридесет лева и шест стотинки) лв.,която
глоба представлява 100% от митническата стойност на стоката по пункт втори
на настоящото постановление. Постановено е ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА от Е.З. (E.Z.), на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от
ЗМ:Алуминиеви плоскости от 6мм с размер 2.80 на 1.30м – 728 кв.м.,
Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.40м – 307.44
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.54м – 152.18
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 4мм с размер 2.80 на 1.30м – 152,88
кв.м.,всички общо 1340,5 кв.м., с митническа стойност: 73 140.06 (седемдесет
и три хиляди сто и четиридесет лева и шест стотинки) лв. и е постановено да
НЕ СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА товарна композиция с влекач
марка „MERCEDES“ с регистрационен №******, полуремарке марка
„******“ с регистрационен №******, 2 броя регистрационни талони
№№1689330, 4078183 и един брой контактен ключ, собственост на
юридическото лице „ZEBEX” D.O.O., Р.Сърбия,като следва същото да се
върне на собственика или на надлежно упълномощено от него лице.
Процесното НП е било връчено на Е.З. на 13.12.2021 година, като
същият е обжалвал процесното НП в определения за това срок пред РС
8
Свиленград,като с Решение №8/17.01.2022г. постановено по АНД №969/2021г.
,съдът потвърдил обжалваното НП/по пункт 1-ви и 2-ри,доколкото по пункт
3-ти същото не било обжалваното,то влязло в сила/.
Процесното НП е било връчено на адреса на дружеството –
жалбоподател на 11.01.2022г.,а жалбата е входирана в регистратурата на АНО
на 26.01.2022г. /като същата е изпратена по куриерска служба еконт на
25.01.2022г./.
С Определение № 47/08.02.2022г., постановено по Административно
наказателно дело № 57 по описа за 2022 година на Районен съд – Свиленград,
съдът е оставил без разглеждане жалбата против Наказателно постановление
№ 2210/2021 г. на Заместник директора на Териториална Дирекция Митница
Бургас и е прекратил производството по делото,като е приел че жалбата на
дружеството против Наказателно постановление № 2210/2021 г. на Заместник
директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с която се иска от съда
до отмени изцяло обжалваното Наказателно Постановление като неправилно
и незаконосъобразно, е недопустима, доколкото има постановено Решение №
8/17.01.2022 г. по Административно наказателно дело № 969/2021 г. по
обжалваното от страна на нарушителя -Наказателно постановление №
2210/2021 г. на Заместник директора на Териториална Дирекция Митница
Бургас и въпреки че към момента на постановяване на определението
същото/решението/ не е влязло в законна сила, то пререшаването му е
изначално недопустимо, тъй като може да се стигне до две противоречиви
решения.
Същото е било обжалвано и с Определение №509/01.07.2022г.
постановено по Касационно административно наказателно дело №504/2022г.
,касационната инстанция е отменила обжалваното Определение №
47/08.02.2022 г., постановено по административно наказателно дело №
20225620200057 по описа за 2022 година на Районен съд – Свиленград в
частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на „СИСТЕМ ЛУКС“
ООД против Наказателно постановление № 2210/2021 г. на Заместник-
директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, в която е постановено
отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението –
алуминиеви плоскости общо 1 340.50 кв.м. с митническа стойност 73 140.06
лева,като съдът е върнал в тази част делото на същия състав за продължаване
на съдопроизводствените действия и е оставил в сила в останалата
част обжалваното Определение.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален
ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно
допълващи се , които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти.
Описаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в
Административнонаказателната преписка (АНП) по издаването му №
2210/2.11.2021 година на Териториална дирекция Митница Бургас, както и от
показанията на изслушаните в съдебното заседание на свидетелите Е. К. М.,
9
Ж. Г. К. и С. Х. С..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1091/32-246841
от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – С. Николов Марашев, е служебно известно на
Съда. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ –
Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален
административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и
гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по
съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства,
Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на
свидетелите Е. К. М., Ж. Г. К. и С. Х. С., предвид тяхната безпротиворечивост,
систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна
конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от
непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като
те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на М., К. и С. не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите
Е. К. М., Ж. Г. К. и С. Х. С., считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му
от страна на водача на товарната композиция, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от водача на товарната композиция,
установявайки обективните факти на влизането му в страната, идвайки от
Република Турция, товарната композиция, с което е пътувал, липсата на
действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни
стоки – алуминиеви плоскости, респ. тяхното деклариране, още и резултатът
10
от митническата проверка - намирането на определено количество
алуминиеви плоскости и държането им, свързани с неговата личност. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от Е.З.,
с оглед установения факт, че водачът Е.З. е превозил стоки през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно митническата стойност на процесните
стоки/л.142 от АНПр/, тъй като е изготвено на базата на Заключението на
вещото лице по назначената Оценъчна експертиза на ДП. Заключението на
Оценъчната експертиза е изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област (,
включен в Списъка на вещите лица за 2021 година за Хасковския съдебен
район), поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
неговата квалификация на специалист. Въз основа на Експертизата се
установява митническата стойност на процесните стоки към датата на
деянието. Досежно приложимия способ, ползван от вещото лице Бюлбюлев,
Съдът намира същия за правилен и законосъобразен, тъй като е приложил
разпоредбата на чл. 70 от посочения Регламент № 952/2013 година, защото по
делото е налична Фактура относно договорната стойност на стоките – предмет
на нарушението, която не е оспорена от страните.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката и по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
Страните не спорят по изложената в НП и респективно възприетата от
съда по горе фактическа обстановка,както и не спорят за наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на образуваната АНПр.
Спорно по делото е постановената репресивна мярка „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –„Алуминиеви плоскости от 6мм с размер 2.80 на
1.30м – 728 кв.м., Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.40м –
307.44 кв.м.,Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.54м – 152.18
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 4мм с размер 2.80 на 1.30м – 152,88
кв.м.,всички общо 1340,5 кв.м., с митническа стойност: 73 140.06 лв -
собственост на дружеството жалбоподател,наложена на основание чл.233,ал.6
11
от ЗМ,като в тази част се и обжалва НП от страна на дружеството-
жалбоподател-получател на стоката.
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата на стоките -
предмет на митническа контрабанда, независимо от това чия собственост са, а
ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност,
представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на
стоките, е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ в
случаите на осъществено нарушение по чл. 233,ал.1-5 от същия закон.
От страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател е поискано
от съда да се отправи питане до СЕС по конкретно поставени въпроси във
връзка с констатираните по делото факти и приложимите норми, и доколкото
съдът е приел,че е възможно да е налице противоречие между националната
норма на член 233, алинея 6 от Закона за митниците и конкретно посочени в
питането съюзни норми, в случаите, когато отнеманото имущество
принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението или когато
нарушителя е извършил административното нарушение по непредпазливост.
Тъй като предвидената възможност в член 233, алинея 6 от Закона за
митниците да бъде наложено допълнителна санкция конфискацията
/отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението, наред с
налагане на наказание „глоба“, може да доведе до несъразмерност на
административното нарушение и наложената допълнителна санкция
конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
,така както е заложено принципа в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС)
952/2013, във връзка с член 49, пар.3 от Хартата. От друга страна
горепосочените национални правни норми е възможно да са несъвместими и с
правото, заложено в чл.17, пар.1 от Хартата, че всеки може да се ползва
свободно от законно придобитото си имущество, от което право може да бъде
лишен само в обществена полза срещу справедливо обезщетение. Ако, във
връзка с нарушаване на задължението за деклариране, предвидено в
хипотезата на член 233, алинея 1 от Закона за митниците на стоки, доколкото
извършеното не представлява престъпление, следва да бъде наложено
съответно наказание, то допълнителната санкция конфискация /отнемане в
полза на държавата/ на предмета на нарушението, която собственика на
стоките,който не е нарушител следва да понесе,респективно
нарушителя,който не е извършил нарушението умишлено, а при форма на
вина непредпазливост , трябва да бъде съобразена с изискването на член 42,
параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с член 49, пар.3 от Хартата,
забраняващ мерки и процедури, при което тежестта на наказанията да е
несъразмерна спрямо престъплението,респективно нарушението . Във връзка
с горепосочено има вероятност да е налице несъвместимост на националното
законодателство на Република България с Правото на ЕС и санкциите
предвидени в националния закон на България да надхвърля границите на
необходимото за гарантиране изпълнението на задължението по член 42 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(преработен текст) и осигуряване осъществяването на преследваните с този
регламент цели,поради което съдът е спрял производството по делото и е
отправил питане до СЕС по конкретно поставени преюдициални въпроси,а
12
именно:
1 Дали член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, изброяващ изчерпателно видовете административни
санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото
законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от Хартата на основните права на
ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна
уредба като тази по чл.233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като
допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на
държавата/ на предмета на нарушението? Дали отнемането на предмета на
нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество
принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2 Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с
член 49, пар.3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима
национална правна уредба като тази по чл.233, ал. 6 от Закона за митниците,
предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията /отнемане в полза на
държавата/ на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание
„глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост,
която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато
отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на
извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице,
различно от нарушителя – въобще, и в частност в случаите, когато
нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина
непредпазливост?
3 Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от
Рамково решение 2005/2021, във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата,
както и на основание решение от 14.02.2021 година по дело С-393/19 година
на Съда на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че същите са относими
и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи
размери”, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение
на предмета на контрабандата. Дали в този случай член 1, тире четвърто от
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления ,
както и член 2, точка 4 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 03, април,2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, трябва да се тълкуват в
смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка,
които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от
административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна
уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с
член 231 от Закона за митниците.
Във връзка с отправеното питане е било образувано дело С -717/22 по
което е постановено Решение №1316358 от 19.12.2024г. на трети състав на
Съда на Европейския съюз , по съединени дела С-717/22 и С-372/23.
Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело
С-717/22. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че : 1) Член 15 и
член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
13
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която позволява да се констатира нарушение на митническото законодателство
и при наличието само на непредпазливост, изразяващо се в неспазване на
предвидената форма за деклариране на превозваните стоки. За сметка на това
тези разпоредби не допускат при такива обстоятелства на извършителя на
нарушението да се наложи административно наказание в размер, най-
малкото равен на митническата стойност на стоките, предмет на това
нарушение.; 2) Член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във
връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда,
наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките,
предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може
да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към
това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен
с изискването за пропорционалност и 3) Член 2, параграф 1 от Рамково
решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се
тълкува в смисъл, че не е относим към мярка за конфискация, постановена
след нарушение на митническото законодателство, ако това нарушение
съставлява не престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода над една година, а административно нарушение.
В мотивите /касателно по т.1/ на Решението на СЕС е прието от съда,че
глобата, предвидена в член 233, алинея 1 от Закона за митниците досежно
нарушението митническа контрабанда, е от 100 % до 200 % върху
митническата стойност на стоките, предмет на това нарушение, така че
митническият орган може да съобрази размера на тази глоба, като отчете
всички факти и обстоятелства по случая, включително дали нарушението е
извършено при форма на вина умисъл или непредпазливост. Дори с оглед на
особеностите на митническите нарушения, и по-специално на тяхната голяма
честота и на трудността да бъдат разкрити, предвидената от националното
право глоба в размер от 100 % до 200 % върху митническата стойност на
стоките обаче не се явява в съответствие с тежестта на всички санкционирани
с нея нарушения, по-специално в случай на неизпълнение на свързаните с
митническите декларации задължения в контекста на митническия режим на
външен транзит. Всъщност подобна санкция, от една страна, надхвърля
необходимото, за да се гарантира, че допуснатите под този режим стоки няма
да бъдат отклонени от митнически надзор, и от друга, се явява несъразмерна
спрямо митническото задължение, възникнало поради отклоняването от
митнически надзор на стоки, поставени под посочения режим (вж. в този
смисъл решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 44 и
46).Този извод се налага в още по-голяма степен, тъй като тази санкция се
добавя към предвидената в член 233, алинея 6 от Закона за митниците, по
силата на който стоките — предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или
са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща
митническата им стойност, или при износ — стойността на стоките. Всъщност
кумулирането на санкциите за извършителя на нарушение митническа
14
контрабанда може да доведе до това той да бъде осъден да заплати
митническата стойност на съответните стоки в троен размер.
Що се отнася до мотивите по т.2,съдът е посочил,че освен ако
проверката на запитващите юрисдикции не установи друго, процесните по
главното производство стоки е трябвало да бъдат поставени под митнически
режим външен транзит. Така в съответствие с член 158 от Митническия кодекс
на Съюза тези стоки е трябвало да се обхванат от митническа
декларация. Освен това при липсата на хармонизация с Митническия кодекс
на Съюза на санкциите, които са приложими при неспазване на разпоредбите
на този кодекс, държавите членки могат да кумулират административни
санкции като разглежданите в главното производство, стига да се спазва
изискването за пропорционалност, закрепено в член 42, параграф 1 от
посочения кодекс (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Шенкер,
C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика). По
отношение на въпроса дали член 42 от Митническия кодекс не допуска
възможността да бъдат конфискувани стоки, когато не принадлежат на
извършителя на нарушението, Съдът вече е постановил, че национална правна
уредба, позволяваща конфискацията на имущество, което принадлежи на
трето добросъвестно лице и е използвано за извършване на престъплението
контрабанда, е несъвместима с правото на собственост, гарантирано в член 17,
параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г.,
Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19,
EU:C:2021:8, т. 56).За сметка на това мерките за конфискация, свързани с
облагата от престъпление или незаконна дейност, или средство, което е
послужило за престъпление и не принадлежи на добросъвестно трето лице,
попадат в обхвата на правната уредба относно ползването на имуществото по
смисъла на член 17, параграф 1, трето изречение от Хартата (вж. в този
смисъл решение от 10 септември 2024 г., Neves 77 Solutions, C‑351/22,
EU:C:2024:723, т. 82).
Прието е още ,че за да се гарантира, че режимът на административни
санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект,
като същевременно се спазва изискването за пропорционалност,
извършителите на такива нарушения трябва да бъдат на практика лишени от
икономическите изгоди от извършването им, а последствията от предвидените
санкции трябва да бъдат пропорционални на тежестта на нарушенията, така че
ефективно да възпират всеки от извършване на подобни нарушения (вж. по
аналогия решение от 24 февруари 2022 г., Agenzia delle dogane e dei monopoli и
Ministero dell’Economia e delle Finanze, C‑452/20, EU:C:2022:111, т. 44).
В случая от преписката на разположение на Съда е било видно, че
отнетите в полза на държавата стоки принадлежат не на водача/ VU/, а на
„Систем Лукс“. Както посочват по-специално митническата дирекция и
българското правителство в писмените си становища, очевидно това
дружество е получател на стоките и/или титуляр на режим съюзен транзит.
Следователно и в едната, и в другата хипотеза то било длъжно да спазва
задълженията, които произтичат от член 233 от Митническия кодекс на
Съюза.При това положение не било изключено „Систем Лукс“ да може да се
счита за лицето, на което в случай на неизпълнение на задълженията,
произтичащи от член 233, трябва да се вмени отговорността за нарушението
15
на тази разпоредба. Запитващите юрисдикции следва да проверят тези
фактически обстоятелства, за да установят евентуалната отговорност на
въпросното дружество.
В рамките на двете хипотези, посочени в точка 64 /когато дружество е
получател на стоките и/или титуляр на режим съюзен транзит/ от настоящото
решение, се налага изводът, че предвид целта, преследвана от митническото
законодателство, за възпрепятстване на незаконния внос на несъюзни стоки в
Съюза и за борба с измамите, като се осигури надлежното събиране на
вносните мита, за да се защитят финансовите интереси на Съюза (вж. в този
смисъл решения от 15 юли 2010 г., DSV Road, C‑234/09, EU:C:2010:435, т. 33 и
от 7 април 2022 г., Kauno teritorinė muitinė, C‑489/20, EU:C:2022:277, т. 35),
конфискацията на тези стоки като допълнителна санкция, когато те
принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за
нарушение на Митническия кодекс на Съюза, се явява пропорционална, като
същевременно е в състояние да възпре съответните оператори да нарушат
произтичащите от този кодекс задължения и да попречи на тези оператори да
извлекат изгода от това. Това тълкуване впрочем се потвърждавало от
член 198, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза, съгласно
който „[м]итническите органи предприемат всички необходими мерки за
разпореждане със стоките, включително отнемане […], когато едно от
задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на
несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или
стоките са били отклонени от митнически надзор“,като приемат че член 42,
параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 17,
параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство
предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на
стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което
може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към
това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с
изискването за пропорционалност.
При това положение и съобразно мотивите на СЕС, следва да се
отговори на въпроса,дали дружеството жалбоподател е отговорно лице
по режима транзит и респективно при положителен отговор ,съдът да
прецени дали наложените от АНО адм.санкции /Глоба и Отнемане в
полза на държавата,стоките на адм.нарушение/ са пропорционални,така
както е посочено в Решението на съда.
Видно от доказателствата от делото,а и не се спори между страните,че
дружеството жалбоподател е получател на стоката, която е отнета с
обжалваното НП.
Доколкото стоката е натоварена от Р.Турция и е следвало да бъде
доставена в Р.Сърбия,то транзита е въшен за съюза и попада под уредбата
на Конвенция за общ транзитен режим.
Съгласно глава III от посочената Конвенция -Задължения на титуляря на
режима и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под общия
транзитен режим, в чл.8 е прието,че -Титулярят на режима е отговорен за
всяко едно от следните:а) представянето на стоките в непроменено състояние
и на необходимата информация пред получаващото митническо учреждение в
16
определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите
органи за идентифициране на стоките;б) спазването на митническите
разпоредби за общия транзитен режим;в) ако в Конвенцията не е предвидено
друго — предоставяне на обезпечение за гарантиране на плащането на
задължението, което може да възникне във връзка със стоките. В параграф
2. е предвидено,че Превозвач или получател на стоки, който приема стоки
и знае, че те се придвижват под общия транзитен режим, също така е
отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние пред
получаващото митническо учреждение в определения срок и при
спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното
идентифициране.
При това положение следва да се приеме,че получателят на стоката-
дружеството жалбоподател ,преди да е получило стоката не е отговорно
лице по режима външен транзит съгласно чл.8, параграф 2 от
Конвенция за общ транзитен режим, като като неговата отговорност се
активира, както се посочи по – горе, след получаване на стоките,като става
отговорно за представянето на стоките в непроменено състояние пред
получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на
мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране
В подкрепа на този извод на съда е и отразеното в клетка 50 в процесна
митническа декларация,а именно,че отговорен за транзита е дружеството
Ешдер Итхалат Ихраджат Наклийе Вет.
При това положение и доколкото от доказателствата по делото не се
установява, дружеството –жалбоподател да е получило процесните стоки и
съобразно чл.8, параграф 2 от Конвенция за общ транзитен режим ,спрямо
него напълно неправилно е насочена репресивната мярка „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –„Алуминиеви плоскости от 6мм с размер 2.80 на
1.30м – 728 кв.м., Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.40м –
307.44 кв.м.,Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.54м – 152.18
кв.м.,Алуминиеви плоскости от 4мм с размер 2.80 на 1.30м – 152,88
кв.м.,всички общо 1340,5 кв.м., с митническа стойност: 73 140.06 лв -
собственост на дружеството жалбоподател,наложена на основание чл.233,ал.6
от ЗМ, доколкото същото се явява трето добросъвестно лице,поради което
обжалванато НП /в тази част /подлежи на отмяна като неправилно, доколкото
СЕС в мотивите му,както се посочи е приел,че по отношение на въпроса дали
член 42 от Митническия кодекс не допуска възможността да бъдат
конфискувани стоки, когато не принадлежат на извършителя на нарушението,
Съдът вече е постановил, че национална правна уредба, позволяваща
конфискацията на имущество, което принадлежи на трето добросъвестно
лице и е използвано за извършване на престъплението контрабанда, е
несъвместима с правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1
от Хартата (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна
прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19,
EU:C:2021:8, т. 56)-приложима и за адм.наказателната отговорност ,
доколкото е налице по - ниска степен на обществена опасност на деянието,
представляващо административно нарушение от деянията - квалифицирани
като престъпления, настоящата инстанция намира, че Решение по Дело С-
393/19 на СЕС следва да намери приложение и в хипотезата на чл.233, ал.6 от
17
ЗМ.
Хипотетично и дори и да се приеме,че получателят на стоката е
отговорно лице по режима транзит и не са съотносими разпоредбите на
Конвенция за общ транзитен режим ,уреждаща външни за съюза
транзити,а са приложими разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза ,
съдът би приел в този случай следното:
Режимът транзит е митническо улеснение, което позволява на
икономическите оператори да превозват стоки през граници или територии
без да плащат таксите, дължими по принцип, когато стоките се въвеждат на -
или напускат - територията, като по такъв начин стоките са предмет само на
една митническа формалност. Режимът транзит е от особено значение за
Съюза, който представлява една митническа територия, но множество
данъчни територии: - стоките могат да се движат под режим транзит от
входния граничен пункт на Съюза до местоназначението си, където, когато
транзитът е завършил, трябва да бъдат изпълнени митническите и местни
данъчни задължения, и стоките се пускат за свободно обращение или се
поставят под друг специален режим. Режимът съюзен транзит се прилага при
превоз на несъюзни стоки, а в някои случаи - и на съюзни стоки, между две
места в рамките на Съюза. Режимът съюзен транзит се управлява от
митническите администрации на държавите.членки чрез мрежа от митнически
учреждения, наречено отправни митнически учреждения, транзитни
митнически учреждения, получаващи митнически учреждения и гаранционни
митнически учреждения. Режимът съюзен транзит започва в отправното
митническо учреждение и завършва, когато стоките и придружаващите
търговски документи /ПТД/ се представят, в съответствие с приложимите
разпоредби, в получаващото митническо учреждение. Между получаващото
митническо учреждение и отправното митническо учреждение са извършва
обмен на електронни съобщения. При получаване на електронни съобщения
или екземпляра екземпляр от транзитната декларация, ОМУ приключва
режима транзит, и ако няма установени нередности, освобождава от
отговорност титуляра на режима. Има две категории съюзен транзит: Т1
(външен транзит) и Т2 (вътрешен транзит), които изцяло отразяват статута на
превозваните стоки. Режимът Т1 принципно се прилага при превоз на
несъюзни стоки и заплащането на вносните мита и другите вземания, както и
прилагането на мерки на търговска политика се отлагат, докато стоките
достигнат до своето местоназначение в Съюза.
Общият режим транзит се използва за движението на стоки между
договарящите стари по Конвенцията за общ транзитен режим: - ЕС, трите
държави от ЕАСТ )Швейцария, Н. и И.), Република Турция (от 01.12.2012 г.),
бившата югославка република Македония (от 01.07.2015 г.), Република
Сърбия (от 01.12.2016 г. ) и Княжество Лихтейнщайн, което е в митнически
съюз с Швейцария. Общият режим транзит предвижда отлагане заплащането
на митата, акцизите, ДДС и другите вземания за стоки при движението им от
ОМУ до ПМУ.
Правната основа за режима общ транзит е Конвенцията за общ
транзитен режим от 20 май 1987 г. Конвенцията е изменена на 05 декември
2017 г. с Решение № 1/2017 г. на Съвместния комитет на ЕС - ЕАСТ, за да бъде
приведена в съответствие с Митническия кодекс на Съюза, като правилата
18
действително са идентични с тези на съюзния транзит.
С оглед по-ефективното транспортиране на стоките през границите на
договарящите се страни и улесняване митническите формалности се използва
електронна система на транзита за попълване на митническите формалности,
освен при конкретни обстоятелства (например: стоки, превозвани чрез
железопътен транспорт, където се допускат хартиени документи).
Предвид изложеното безспорно се установява, че приложение следва да
намерят разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 г./в условията на
хипотетичност както се посочи по горе,тъй като съдът намира,че
приложение има Конвенцията за общ транзитен режим /.
Съгласно чл.5, от горепосочения Регламент за целите на Кодекса се
прилагат следните определения в т.35 ,че титуляр на режима“ означава:а/
лицето, което подава митническата декларация или от името на което се
подава тази декларация; или б/ лицето, на което са прехвърлени правата и
задълженията по отношение на определен митнически режим, а в т.40 е
прието че –превозвач означава , а/- във връзка с въвеждането, лицето, което
въвежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките на
митническата територия на Съюза. При все това: i/ в случай на комбиниран
транспорт „превозвач“ означава лицето, управляващо транспортното средство,
което след като е въведено на митническата територия на Съюза, се движи
самостоятелно като активно транспортно средство;ii/ при превоз по море или
въздух, в случаите на плавателен съд по съвместна договореност или по
договор, „превозвач“ означава лицето, което сключва договора и издава
коносамент или въздушна товарителница за действителното превозване на
стоките на митническата територия на Съюза;б/ във връзка с напускането
лицето, което извежда стоките или което поема отговорност за превозването
на стоките извън митническата територия на Съюза. При все това: i/ в случай
на комбиниран транспорт, когато активното транспортно средство, напускащо
митническата територия на Съюза, превозва само друго транспортно средство,
което след пристигането на активното транспортно средство на
местоназначението му ще се движи самостоятелно като активно транспортно
средство, „превозвач“ означава лицето, което ще управлява транспортното
средство, което ще се движи самостоятелно, след като напускащото
митническата територия на Съюза транспортно средство пристигне на
местоназначението си; и ii/ при превоз по море или въздух, в случаите на
плавателен съд по съвместна договореност или по договор, „превозвач“
означава лицето, което сключва договора и издава коносамент или въздушна
товарителница за действителното извеждане на стоките от митническата
територия на Съюза;(за действителното превозване на стоките извън
митническата територия на Съюза).
Така и съгласно чл.4, т.21 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 , „Титуляр на
режим" е лицето, за сметка на което е извършено митническото деклариране,
или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на
гореспоменатото лице относно определен митнически режим.
Основно задължение при режима външен общностен транзит, съгласно
чл.96, параграф 1, б. „а” от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992, е стоките да бъдат
представени в непроменено състояние пред получаващото митническо
учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от
19
митническите органи за тяхното идентифициране. Пак от същата разпоредба
следва, че носител на горното задължение е титуляря на режима транзит.
В случая обаче както се посочи по горе титуляра на режим транзит е
дружеството Ешдер Итхалат Ихраджат Наклийе Вет, така както е посочено в
процесната митническа декларация,поради което отново следва да се
приеме,че дружеството не е отговорно за процесното нарушение / липсва
виновно неизпълнение на задължения на цитираните норми,както по
непредпазливост,а още по малко и умишлено/ ,поради което се явява трето
добросъвестно лице .
Но дори и да се приеме,че същото отговаря за режима външен транзит
по процесната митническа декларация, съдът в този случай следва да
прецени дали наложените от АНО адм.санкции /Глоба и Отнемане в полза на
държавата, на стоките на адм.нарушение/ са пропорционални,така както е
посочено в Решението на СЕС.
Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да
приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и
не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е
гарантиран и в чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да
бъде несъразмерна спрямо престъплението е задължителен за държавите
членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с чл.51, параграф 1
от Хартата.
Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта
на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от чл.52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в чл.49, параграф 3 от Хартата.
Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в
Рим на 4 ноември 1950 г., неговият смисъл и обхват са същите като
предвидените в ЕКПЧ.
Следователно изискванията на Европейския съд по правата на човека по
отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като
разглеждания в главното производство на основание чл.17, параграф 1, чл.51,
параграф 1, чл.52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други.
Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при
определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая".
Наказателното постановление следва да бъде отменено поради
нарушение на принципа за пропорционалност, прокламиран и трайно спазван
от Съда на Европейския съюз. Според Съда санкционните мерки, предвидени
в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели (решение по дело С-430/05 и дело С-210/10 на СЕС) В
първото от посочените решения в т.54 е казано „Също така
административните или репресивни мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
20
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора за ЕО свободи (Решение от 16 декември 1992 г. по
дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 20). Следователно задължение
на препращащата юрисдикция е да прецени в светлината на предходните
съображения дали предвидените от националното законодателство санкции,
приложими в случая, са съразмерни.“
Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения (решение по дело С-255 от 2014 г.), включително
и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават
основния принцип на пропорционалност (решение по дело С-81/12 и дело С-
565/12 на СЕС).
Както е прието в мотивите на съда по дело С-717/22 на СЕС -Дори с
оглед на особеностите на митническите нарушения, и по-специално на
тяхната голяма честота и на трудността да бъдат разкрити, предвидената от
националното право глоба в размер от 100 % до 200 % върху митническата
стойност на стоките обаче не се явява в съответствие с тежестта на всички
санкционирани с нея нарушения, по-специално в случай на неизпълнение на
свързаните с митническите декларации задължения в контекста на
митническия режим на външен транзит. Всъщност подобна санкция, от една
страна, надхвърля необходимото, за да се гарантира, че допуснатите под този
режим стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор, и от друга, се
явява несъразмерна спрямо митническото задължение, възникнало поради
отклоняването от митнически надзор на стоки, поставени под посочения
режим (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18,
EU:C:2020:157, т. 44 и 46).Този извод се налага в още по-голяма степен, тъй
като тази санкция се добавя към предвидената в член 233, алинея 6 от Закона
за митниците, по силата на който стоките — предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната
равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ —
стойността на стоките. Всъщност кумулирането на санкциите за извършителя
на нарушение митническа контрабанда може да доведе до това той да бъде
осъден да заплати митническата стойност на съответните стоки в троен
размер.
В светлината на изложеното ,съдът намира,че наложената санкция
отнемане в полза на държавата на процесните вещи не съответства на
принципа за пропорционалност и надхвърля необходимото за постигане на
целите на ЗМ, доколкото нарушителя/водачът/ е наказан да заплати глоба в
размер на 100% от митническата стойност на процесните вещи и
едновременно с това са отнети и вещите, предмет на нарушението/собствени
на дружеството-жалбоподател/,без дори АНО да осъществи проверка дали
процесното дружество е съпричастно към извършеното нарушение,а то както
се установи по делото е трето добросъвество лице,още повече,че водачът –
нарушител е извършил твърдяното адм.нарушение по небрежност,поради
което същата се явява непорпорционална и явно несправедлива и в
противоречие и с практиката на Съда на Европейския съюз , поради което
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
21
По делото се претендират разноски ,както от страна на процесуалният
представител на дружеството жалбоподател,така и от страна на АНО.
С оглед изхода на делото,съдът намира,че не се дължат в полза на АНО
разноски,а що се отнася искането за присъждане на разноски от страна на
пълномощника на дружестовото жалбоподател,то съдът намира следното:
При този изход на спора разноски се следват на пълномощника на
дружеството –жалбоподател, по следните съображения.
Съгласно Определение № 3354 от 12.12.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
1567/2024 г. е прието,че константната практика на ВКС, в която се приема, че
договорът за правна защита и съдействие няма форма за действителност, а
само за доказване, и няма пречка такъв договор да не бъде представен пред
съда, респективно да не бъде сключен в писмена форма по аргумент от чл. 36,
ал. 3 ЗАдв. При доказване на извършени от страната разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, дори и да не е представен
договор за правна защита, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК,
с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната
разноски по делото, в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в опр.
№ 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на Първо т. о. на ВКС, опр. №
234/24.04.2018 г. по ч. т. д. № 2624/2017 г. и мн. др. актове.
Съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адокатурата - Адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а
съгласно ал. 3 - при липса на договор, определящ размера на
възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за
установяване на минималните размер на адвокатските възнаграждения.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 4 е 2650 лв.+8% за горницата над 25000 лв. /3851,20лв./или в случая
6501,20лева. /доколкото отнетата стока е с митническа стойност: 73 140.06
лв./. Съдът намира, че в случая е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба,
отправяне на преюдициални въпроси до СЕС ,явяване в съдебни заседания и
пледиране, поради което изчисления в минимален размер по Наредбата ,съда
намира за справедлив и съответен .Същевременно с Решение от 25.01.2024
година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по
описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо и настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба и може да
присъди възнаграждение и под определените там размери. По мнение на
настоящия състав въпреки това този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият
размер.
По делото се констатираха направени разноски в размер на 120лева за
подаване на частна касационна жалба,които разноски следва да се възложат в
тежест на АНО в полза на дружеството жалбоподател,а що се отнася до
разноски в размер на 84.09 лв. – пътни разходи на свидетел, платени от
бюджетните средства на Районен съд – Свиленград,съдът намира следното.
22
Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно
производство, разноските за явяване на свидетел, вещо лице и т.н. по което се
определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Следователно при уважаване на Жалбата, разноските по делото остават за
сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от
08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила),
което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително
разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото.”.
При това положение следва сторените разноски за явяването на
свидетел,следва да останат в тежест на съда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №2210
/2021 от 10.12.2021 година на Зам.Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници,, в частта с което на основание чл.
233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ е постановено „ ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА“ от Е.З. (E.Z.)- Алуминиеви плоскости от 6мм с размер
2.80 на 1.30м – 728 кв.м., Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на
1.40м – 307.44 кв.м.,Алуминиеви плоскости от 12мм с размер 3.66 на 1.54м –
152.18 кв.м.,Алуминиеви плоскости от 4мм с размер 2.80 на 1.30м – 152,88
кв.м.,всички общо 1340,5 кв.м., с митническа стойност: 73 140.06 лв.
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ ДА
ЗАПЛАТИ на "СИСТЕМ ЛУКС" ООД с ЕИК 21254479 със седалище и
адрес на управление: Дринска девизия 15,п.к. 15000,гр.Щабац,Република
Сърбия, представлявано от Саша Баич, разноски по делото в размер на 120.00
лева.
ОСЪЖДА ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ ДА
ЗАПЛАТИ на ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. А. И. от АК Хасково с л.н.
********** ,сумата в размер на 6501,20лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №57/2022г. по описа на РС Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА направените пътни разноски на свидетел в размер на
84,09лева ДА ОСТАНАТ в тежест на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане на решението в сила,заверен препис от същото да се
23
изпрати за сведение по дело С -717/22 на трети състав на Съда на
Европейския съюз , по съединени дела С-717/22 и С-372/23.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24