№ 1140
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500663 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец,ул.Граф Игнатиев №2, ет.2, срещу решение
№4743/30.12.24г., постановено по гр.д.№2798/24г. на ВРС, с което е осъдено
Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ да заплати на А. Б. П. от гр.Варна сумата от 11510.27лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, нанесени
на собствения на ищеца лек автомобил Хонда Акорд с peг. № ********,
причинени в резултат на реализирано на 15.12.2022 г. ПТП в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил Kia Spoilage, с peг. №********, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска- 07.03.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с
процесуалните норми. Счита, че неправилно съдът е кредитирал заключението
на САТЕ и е приел, че в случая е налице тотална щета. Счита, че от
заключението не била видна датата, към която са актуални посочените от
експерта цени на сервизи, като са ползвани и цени за труд на официални
сервизи, които завишавали средната пазарна цена. Излага, че експертът не
взел предвид изготвена от застрахователя при завеждане на претенцията
справка от mobile.bg. Позовава се на допуснато от ВРС процесуално
нарушение, тъй като въпреки отправено искане за приемане на тази справка и
цветен снимков материал, съдът не се произнесъл. Излага, че ВРС не уважил и
доказ.искане за допускане на допълнителна автотехн.експертиза, поради което
1
не били установени запазените части на лекия автомобил, като оспорва
изводите на вещото лице в тази връзка. Оспорва извода на ВРС за липсата на
запазени части от автомобила и тяхната стойност, като поради недопускане на
въпроси към ищеца съдът не установил фактите по делото. Счита, че съдът по
свой почин е следвало да възложи на експерт установяване на запазените
части, съотношението им с увредените и тяхната стойност, за да бъде
правилно определен размерът на обезщетението. Счита, че са налице
достатъчно годни части на МПС, чиято стойност следва да се приспадне от
обезщетението, за да не се достигне до неоснователно обогатяване на ищеца,
като намира изводите на вещото лице в тази част за хипотетични. Излага, че в
представената справка точно са описани конкретните автомобили като марка,
модел, мощност, обем на двигател, поради което и намира изявленията на
вещото лице за неоснователни. Излага, че съдът не е анализирал в пълнота
доказателствата като не е съобразил 16-годишната експлоатация на МПС и
принципа за средна пазарна цена, както и че ищецът не е твърдял други
увредени части по автомобила, освен описаните от застрахователя. Моли да
бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
А. Б. П., действащо чрез адв.Й.А., е постъпил отговор, с който счита жалбата
за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Б. П.
срещу СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 11510,27лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по
чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.Хонда Акорд с рег.№********, настъпили
вследствие на ПТП, причинено на 15.12.2022г., по вина на водача на л.а.Kia
Sportage с рег.№********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба твърди, че на 15.12.2022г. в гр.София
собственият му л.а.Хонда Акорд с рег.№******** бил паркиран на локалното
платно под бул.България и при движение с несъобразена скорост водачът на
л.а.Kia Sportage с рег.№******** загубил управление и блъснал л.а.Хонда
Акорд. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1866209, в който
за виновен бил посочен водачът на л.а.Kia Sportage. Излага, че към датата на
ПТП л.а.Kia Sportage имал валидна застраховка Гражданска отговорност,
сключена със застраховател в Украйна по система Зелена карта. Твърди, че на
15.12.22г. уведомил ответника за настъпилото ПТП, като кореспондент
извършил оглед и описал щетите, а впоследствие по искане на ответника
автомобилът бил разглобен за допълнителен оглед, за което заплатил 100лв,
при който се установили още увредени детайли. Излага, че като обезщетение
получил сумата от 4580,51лв, който размер намира за недостатъчен да покрие
щетите.
В отговор на исковата молба ответникът СДРУЖЕНИЕ
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, поддържа становище за
2
неоснователност на иска. Твърди, че изплатеното обезщетение репарира
изцяло вредите и съответства на средните пазарни цени. В евентуалност
твърди, че размерът на вредите надхвърля 70% от действителната стойност на
МПС и е налице тотална щета. Тъй като към датата на ПТП МПС е на 16
години, счита, че обезщетението се определя по експертна оценка на
застрахователя. Оспорва размерът на разхода за разглобяване на МПС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за
възникване отговорността на ответната страна – настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя и застрахователно дружество, чийто кореспондент на
територията на България е БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, както
и наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина.
Няма спор още, че пострадалият е заявил претенция за обезвреда пред
кореспондента на застрахователя на виновния водач за България, както и че
същият е заплатил на ищеца сумата от 4580,51лв обезщетение за имущ.вреди.
Основният спор между страните, въведен с въззивната жалба, е
касателно наличието на тотална щета и размера на дължимото за причинените
увреди обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/. В съдебната практика се
приема, че стойностният еквивалент на претърпяната вреда не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането, респ. стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
В тази връзка по делото са допуснати и събрани първоначална,
повторна и тройна съдебно-автотехническа експертиза. Настоящият състав
намира, че следва да кредитира именно заключението по тройната САТЕ,
което е изготвено при съобразяване на целия събран по делото доказ.материал,
вкл. и този пред настоящата инстанция. Това заключение, отразяващо
изводите на три вещи лица, се явява най-пълно и обосновано, съобразено със
3
съответните техн.характеристики на процесния автомобил. Съгласно
заключението на експертите средната пазарна стойност на л.а.Хонда Акорд
към датата на ПТП – 15.12.22г. възлиза на 16500лв. Така дадената стойност на
автомобила не се опровергава от приложената към въззивната жалба справка,
съставляваща частен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, доколкото последната не съдържа данни за периода на
извадката и за наличието на пълно съответствие с техническите параметри на
процесния автомобил, още повече, че по делото липсват каквито и да са данни
за изминат пробег на последния. Видно от обясненията на вещите лица в с.з.
същите са отчели възрастта на автомобила и са съобразили реално
съществуващи аналози, чиито стойности са осреднени.
Тройната експертиза дава заключение и че общата стойност на
ремонта, необходим за възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени
за труд и части, приведени към датата на ПТП, възлиза на 12586,46лв. При
изчисляване на тези стойности вещите лица са взели предвид осреднени
пазарни цени на нови части, в т.ч. оригинални и алтернативни, като са
съобразили часовите ставки за труд в над 20 сервиза на територията на града,
сред които и такива притежаващи ISO, което в най-голяма степен покрива
критерия за средна пазарна цена. Изрично е посочено още, че стойностите на
щетите са определени към датата на ПТП.
Останалите приложени по делото експертизи не се кредитират от
съда. Първата от тях, изготвена от в.л.К., е извършена без да са съобразени
доказателствата, приети във въззивната инстанция, което обосновава нейната
непълнота. Повторната експертиза на в.л.М. съществено се различава по
метода на оценяване, използван от останалите вещи лица като утвърдена
практика, който метод не е достатъчно обоснован, предвид наличните данни
по делото за динамиката на пазара на употребявани автомобили съгласно
приложената медийна информация. Това обстоятелство, както и факта, че
определената от в.л.М. средна пазарна стойност на автомобила е значително
по-ниска дори от считаните от ответника за релевантни стойности, посочени в
справката към въззивната жалба, разколебават доказателствената стойност на
тази експертиза.
От цененото от съда заключение на тройната експертиза се
установи, че стойността на разходите за възстановяване на увредения при
процесното ПТП автомобил /12586,46лв/ надвишава 70% от действителната
му стойност към момента на настъпване на ПТП /16500лв/. При това
положение обосновано следва да се приеме, че е налице "тотална щета" така,
както същата е дефинирана в чл.390, ал.2 КЗ, при която размерът на
обезщетението е съизмерим с пазарната стойност на застрахованото МПС
непосредствено преди ПТП, която в случая възлиза на 16500лв.
Предвид наличието на тотална щета следва при определяне на
обезщетението да се приспадне от действителната стойност на автомобила
стойността на запазените части. Целта на приспадане на запазените части от
размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното
обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде
ограничена до размера на действителните вреди. Реализирането на тези части
е предоставено на преценката на собственика и е въпрос на целесъобразност.
Безспорно в случая се установява, че процесният автомобил е преминал
периодичен технически преглед, валиден до 08.07.25г. /в тази връзка е
представената извадка от ИА “Автомобилна администрация“ от 15.06.25г./,
4
поради което и следва обоснования извод, че същият е възстановен към
момента. Доколкото ищецът не твърди да е предал автомобилът или части от
него на скрап, а напротив, установи се че същият е възстановен и в движение,
то очевидно собственикът на автомобила извлича ползи от запазените след
настъпване на застрахователното събитие части, годни за употреба, поради
което и те трябва да бъдат приспаднати от застрахователното обезщетение. В
съдебно заседание вещите лица дават отговор, че запазените части на
автомобила са около 25 до 30% спрямо всички части на автомобила. След като
собственикът ползва годните за употреба неувредени части на автомобила,
които според експертите са около 25%, то именно тази стойност на запазените
части /възлизаща на 4125лв/ следва да бъде приспадната от дължимото
обезщетение. Предвид привеждането на автомобила в движение липсва
основание запазените части да бъдат оценявани като скрап, поради което и
заключението в тази част на тройната експертиза не следва да се възприеме. С
оглед на това и след приспадане от размера на дължимото застрахователно
обезщетение както на заплатената сума от ответника /4480,51лв предвид
извършеното от ищеца приспадане/, така и на приетия размер на запазените
части /4125лв/, се явява остатък от 7894,49лв. Ето защо решението на ВРС в
частта, в която е присъдил обезщетение за разликата над 7894,49лв до
11510,27лв, възлизаща на 3615,78лв, е неправилно и следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност на уважената част на иска за първата инстанция са в размер
на 1646,36лв. Дължимите на ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част за първа инстанция възлизат на 572,48лв. Решението на ВРС в частта, в
която е присъдил разноски на ищеца за разликата над 1646,36лв до 2400,41лв
следва да се отмени.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноски за въззивното производство са
следват на всяка от страните по съразмерност. Отправените от страните
взаимни възражения за прекомерност не се споделят. Съгласно приложената
фактура и банково извлечение заплатеният от въззивника адв.хонорар възлиза
на 1722лв с ДДС и доколкото е отразено, че плащането е за изготвяне на
въззивна жалба по посоченото гражданско дело, то следва да се приеме, че се
касае именно за настоящото производство. От възз.страна е представен
договор за правна защита, в който е отразено заплащане на
адв.възнаграждение в размер на 2000лв с ДДС, вкл. за защита в трето с.з.
Съдът съобрази, че с оглед на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело
С-438/22 разрешение, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички
съдилища, той не е императивно обвързан в преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв,
с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и
може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно
преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат
единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения,
като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко–
фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай съдът,
5
отчитайки фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените
пред настоящата инстанция съдебни заседания и събрания в тях
доказ.материал, надвишаващ този пред ВРС, намира, че договорените размери
на адв.възнаграждения / при това сравнително близки/ не се явяват
прекомерни и не следва да бъдат намалявани.
Ето защо в полза на въззивника по съразмерност се следват
разноски в размер на 1135,84лв–държ.такса, адв.възнаграждение и разноски за
в.л., а в полза на въззиваемата страна – 2580,91лв-адв.възнаграждение и
разноски за в.л.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4743/30.12.2024г., постановено по гр.д.
№2798/2024г. на ВРС, в частта му, в която Сдружение НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,ул.Граф
Игнатиев №2, ет.2, е осъдено да заплати на А. Б. П., ЕГН **********, с адрес
*********, сумата от 3615,78лв, съставляваща горницата над 7894,49лв
до размера от 11510.27лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди в пълен размер, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил Хонда
Акорд с peг. № ********, причинени в резултат на реализирано на 15.12.2022
г. ПТП в гр. София, по вина на водача на лек автомобил Kia Spoilage, с peг.
№********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска- 07.03.2024 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на А. Б. П. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК за горницата над 1646,36лв до 2400,41лв, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. П., ЕГН **********, с адрес
*********, против Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Средец,ул.Граф Игнатиев №2, ет.2, иск с
правно основание чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ за заплащане на сумата от
3615,78лв, съставляваща горницата над 7894,49лв до размера от 11510.27лв,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на
л.а.Хонда Акорд с рег.№********, настъпили вследствие на ПТП, причинено
на 15.12.2022г., по вина на водача на л.а.Kia Sportage с рег.№********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда 07.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4743/30.12.2024г., постановено по
гр.д. №2798/2024г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,ул.Граф Игнатиев №2,
ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. П., ЕГН **********, с адрес *********,
СУМАТА от 2580,91лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН **********, с адрес *********, ДА
6
ЗАПЛАТИ на Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Средец,ул.Граф Игнатиев №2, ет.2,
СУМАТА от 1708,32лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7