Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали
в публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева
от ОП-Кърджали,
като разгледа докладваното от
съдия Шефки канд № 157 по описа на КАС за
2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от Р.Р.Х. от ***, срещу Решение №123/27.08.2020 г., постановено по анд №213/2020 г.
по описа на Районен
съд - Момчилград. Касаторът намира
решението за необосновано. Твърди, че по
делото били налични доказателства, че изисканите му при проверката документи -
СУМПС и контролен талон, били иззети от служител на РУ-Кирково, с акт за
изземване и съхранение, до заплащане на дължима от него глоба. По делото били
приложени и документи, доказващи своевременното заплащане на глобата. Иска
отмяна на решението, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Началник на
РУ-Джебел при ОД на МВР - Кърджали, не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали твърди
неоснователност на касационната
жалба. Намира оспореното решение
за законосъобразно, по изложените в същото съображения, поради което счита, че следва да се остави
в сила.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по анд №213/2020
г. по описа на РС-Момчилград.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото
производство е Решение №123/27.08.2020 г., постановено по анд №213/2020
г. по описа на Районен съд Момчилград, с
което е потвърдено НП № 20- 6110- 000092/26.06.2020 г. на началника на
РУ-Джебел при ОД на МВР- Кърджали, с което, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на касатора
е наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
за това, че на 06.06.2020 г., на път *** клас №**, в ***,
управлява лек автомобил с рег.№***, като не носи свидетелството за управление
на МПС и контролния талон към него.
Районният съд е извършил служебна проверка на оспореното НП, при която приел, че нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
е безспорно установено, тъй като водачът на МПС е управлявал автомобила и при
извършената проверка не представил на органите на „Пътна полиция“ както СУМПС,
така и контролния талон към него, поради което правилно е била ангажирана
отговорността
на водача по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, че горните документи са отнети от полицейските органи, поради
неплатена глоба е приел, че както по време на проверката, така и в хода на
съдебното производство, водачът не е представил и заместващите документи по
чл.157, ал.6-8 ЗДвП, каквито би следвало да има, в случаите на отнемане на
документите.
Настоящия състав изцяло споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка. Съдът е извършил обективна и точна преценка на събраните
доказателства и обосновано и
правилно е формирал крайния си извод.
Безспорно се
установява от доказателствата по делото, че към момента на проверката касаторът е управлявал МПС, без да носи в себе си свидетелство
за управление на МПС и контролния талон към него. Осъществяването на горното
деяние не се оспорва и се потвърждава и от показанията на разпитаните от
районния съд свидетели. При тези данни, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, като на основание приложимата санкционна норма на
чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, му е наложена
санкция в единствено възможния размер.
Обратно на твърдяното в
касационната жалба, нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция са
представени доказателства, че при проверката водачът е представил съответния акт,
по силата на който е отнето СУМПС, респ.
АУАН или НП, за да удостовери наличието на хипотезата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, съответно – на чл.157, ал.6 или ал.8 ЗДвП.
Ето
защо,
настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд
– законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му.
При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява,
че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа
на изложеното по-горе,
ще следва да се
остави в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №123/27.08.2020 г., постановено по анд №213/2020 г.
по описа на Районен
съд - Момчилград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.