РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване
и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас, срещу Решение №93/20.03.2024г. по гр.д.№992/23г.
по описа на Районен съд Несебър, в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника за
осъждане на ответника М. Л. М., да му заплати суми за доставена, отведена и
пречистена вода до обект с абонатен номер 232976, находящ се в *** , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 2563,92 лв. по
фактура № ********** от 26.04.2021г., представляваща начислено количество вода за
периода 31.10.2017г. - 31.03.2021г. за обект с абонатен номер 232976, находящ се в ***
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Въззивникът оспорва извода на съда за погасяване на вземането по давност,
т.к. съгласно приложимите Общи условия на оператора, потребителите следва да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в ,30 - дневен срок след
датата на фактуриране – излага подробни съображения в тази връзка, както и по
въпроса за характера на фактурите като счетоводен документ. Позовава се и на
съдебна практика - Решение №V-22 /03.04.2017 г. по въззивна гр. дело № 1912/2016
год. по описа на Бургаски окръжен съд, което цитира. Оспорва изводите на съда,
относно изтеклата погасителна давност на част от вземането за главницата и
акцесорното на него вземане като неправилни противоречащи на материалния закон -
чл.114, ал.1 от ЗЗД, тълкувана в духа на с клаузите, регламентирани с процесиите
Общи условия и във вр. с чл.20 от ЗЗД.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004
1
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
водопроводното отклонение на всеки отделен абонат. Намира, че не е спорна
облигационната връзка между страните, както и представените и неоспорени фактури,
материализиращи счетоводни записвания, касаещи изискването на насрещната
престация за цената срещу ползването на питейна вода, отведени и пречистени
отпадни води. Според въззивника, от събраните по делото доказателства е установено,
че цялото отчетено и претендирано количество вода е преминало през измервателното
устройство на ответника, поради което и предявеният иск за процесното вземане,
изразяващо се в стойността на това количество доставена, пречистена и отведена вода
е основателен в неговия пълен размер.
На следващо място въззивникът излага съображения за необоснованост на
обжалваното решение, състояща се в нарушаване на логическите, опитните или
научните правила и вътрешно противоречие в правните изводи на съда, т.к. по
отношение на вземането по фактура № ********** от 26.04.2021г. съдът е приел, че
погасителната давност като е приел, че давностния срок не е започнал да тече с
изтичането на 30 дни от издаването на фактурата, а по отношение на вземанията по
останалите 4 фактури с дати: 26.04.2022г., 25.07.2022г., 26.09.2022г. и 25.04.2023г. е
приел, че погасителната давност не е изтекла и правилно е обвързал началния й срок с
изтичането на 30 дни от датата на издаване на всяка една от четирите фактури.
Според въззивника, съдът е допуснал поредица от съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Като цитира на нормите на чл.146 ГПК, въззивникът
счита, че с Определение № 1401/04.12.2023г. на PC Несебър, проектът на доклад по
делото не съдържа правната квалификация на възраженията на ответника, кои права и
обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и не
е оказана възможност на страните да изложат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.
Докладът е обявен за окончателен с протокол 16/11.01.2024г. и са приети приложените
към исковата молба доказателства, допусната е съдебно-техническа експертиза,
определени са безспорни обстоятелства, че ответникът е потребител на ВиК услуги за
процесния обект. Но съдът отново не е отразил, правната квалификация на
възраженията на ответника, кои права се признават, както и не е оказал възможност на
страните да изложат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия. Съдът не е поставил на страните
необходимите въпроси за изясняване на фактите, както и не е указал значението им по
делото, което е съществено нарушение на чл.145, ал.1 от ГПК, не е указал на страните
да конкретизират твърденията.в тази връзка въззивникът цитира т. 2 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК. Така, според
въззивника, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
Въззивникът излага подробни аргументи, касаещи задълженията на съда,
посочени в чл.146 ГПК, служебното начало при определяне на правната квалификация,
изясняване твърденията на страните за фактите, напътстване на страните и указания в
тази връзка, като намира че НРС е нарушил изискванията на закона в тази връзка. Така
обосновава извод за фактическа и доказателствена непълнота, а от там – липса на
мотиви на първоинстанционното решение, по въпроса за погасяване на част от
вземането по давност.
Въззиваемият – ответник М. Л. М., чрез адв. Драгнев представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата. Излага съображения, че по
силата на Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи,операторът следва да начислява ежемесечно изразходваната вода и да издава
ежемесечни фактури, което свое задължение ищецът не е изпълнил. Поради това не
може да оспорва възражението за изтекла погасителна давност, въз основа на
2
фактурите, които е издал по-късно.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото писмени доказателства и съдебно – техническа
експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част. Съдът е установил (безспорното по
делото) качество на ответника на потребител (абонат) на ВиК услуги, предоставяни от
ищеца по отношение на недвижим имот, находящ се в ***, за което е разкрита партида
с аб. №232976, както и че за процесния период е доставено фактурираното количество
вода.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства и извършената СТЕ, първоинстанционният съд е установил, че на
монтирания в имота водомер (1599/237) са правени отчитания на 31.10.2017г.,
31.03.2021г., 20.04.2022г., 27.06.2022г., 19.09.2022г. и 31.03.2023г. Към 31.10.2017г.
показанията на водомера били 289 куб. м., а на 31.03.2021г. – 1083 куб. м.
(потребление от 794 куб. м.). На 20.04.2022г. показанията били 1125 куб. м.
(потребление от 42 куб. м.), на 27.06.2022г. 1132 куб. м. (потребление от 7 куб. м.), на
19.09.2022г. – 1138 куб. м. (потребление от 6 куб. м.) и на 31.03.2023г. – 1148 куб. м.
(потребление от 10 куб. м.). На 20.04.2022г. били начислени 30.03 куб. м. „от
разпределение“, на 27.06.2022г. – 4,11 куб. м. „от разпределение“, на 19.09.2022г. – 3.98
куб. м. „от разпределение“ и на 31.03.2023г. – 0,32 куб. м. „от разпределение“. Съдът е
установил, че посочените количества били остойностени, като по фактура №
********** от 26.04.2021г. била начислена сума за плащане от 2563,92 лв. (за общо 794
куб. м.), по фактура № ********** от 26.04.2022г. – 214,01 лв. (за 42 куб. м. и 30,03
куб. м. – от разпределение), по фактура № ********** от 25.07.2022г. сумата от 33,01
лв. (за 7 куб. м. и 4,11 куб. м. „от разпределение“), по фактура № ********** от
26.09.2022г. сумата от 42,35 лв. (за 6 куб. м. и 3,98 куб. м. „от разпределение), а по
фактура № ********** от 25.04.2023г. – 50,09 лв. (за 10 куб. м. и 0,32 куб. м. – от
разпределение).
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Подробните и аналитични мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част
въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Началният момент започва от обективно осъществени факти и не
зависи от волята на страните по правоотношението. В представената по делото
фактура №********** от 26.04.2021г. е начислено количество вода, потребено в периода
31.10.2017г. 31.03.2021г., като отчет за целия този период е направен в диапазона от 3 години
и 5 месеца., което сочи, че ищецът не е издавал ежемесечни фактури, съгласно клаузата
на чл. 33, ал. 1 от неговите Общи условия. Посоченият текст предвижда същия срок и
при служебно начисляване, което може да се извърши и без да е осигурен достъп до
имота, т.е. достъпът не е единствено условие за отчитането на консумацията.
Нарушавайки клаузата на своите Общи условия, кредиторът е в забава на своето
задължение и не може да черпи права от собственото си неизпълнение. След като
операторът не е изпълнил задължението си да извърши своевременно отчет и да
3
издаде фактура, то съдът счита, че по аналогия по чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД
издаването на фактурата като условие за възникването на процесните вземания се е
сбъднало след изтичането на срока й за издаване. Предвид това, падежът на
задължението на ответника изтича в последния ден от месеца, в който е следвало да
бъде издадена фактурата. (Решение № 953 от 17.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
890/2023 г., Решение № 488 от 4.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 196/2023 г. –
двете по описа на БОС).
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд споделя извода на НРС
и намира за основателно възражението на ответната страна за погасяване по давност
на паричните задължения за потребление в периода 31.10.2017г. 31.03.2021г., на
стойност 2563,92 лв., изтекла към датата на предявяване на исковете – 28.09.24г., както
и на обезщетението за забава, в размер на 635,10 лв., за периода 27.05.2021г. –
27.09.2023г.
За пълнота следва да се каже: всички оплаквания във въззивната жалба,
касаещи непълнота на доклада, извършен от първоинстанционния съд не са свързани с
конкретни искания. Страната не излага съображения, че в следствие на тези твърдяни
от нея процесуални нарушения е била лишена от право на защита, че не е представила
относими доказателства; не формулира в тази връзка доказателствени искания. Поради
това тези оплаквания въззивната инстанция намира за бланкетни и не следва да ги
обсъжда.
Предвид казаното, това първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от въззиваемия; не се представят доказателства, че
такива са направени във въззивното производство, поради което не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №93/20.03.2024г. по гр.д.№992/23г. по описа на
Районен съд Несебър, в обжалваната част.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4