Решение по дело №75178/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15200
Дата: 7 август 2025 г.
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20241110175178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15200
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110175178 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
К. А. А. е предявил отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу „С В“ АД, с
който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер
на 1050, 49 лв., представляваща претендирана от ответното дружество цена за доставени
ВиК услуги за периода 03.06.2019 г. – 01.10.2021 г. по партида с клиентски номер ..., открита
за имот, находящ се на адрес гр. София, жк „Н..“, бл..., вх. А, ет. 2, ап.., поради изтекла
погасителна давност и липса на основание за начисляването й.
Ищецът твърди, че съгласно твърдения на ответника по партида с клиентски номер ...,
открита за имот, находящ се на адрес гр. София, жк „Н..“, бл..., вх. А, ет. 2, ап.., се дължат
суми за предоставени ВиК услуги, като ответникът начислява сумите по свое усмотрение
без те да отговарят на каквото и да било потребление в имота. във връзка с водена между
страните кореспонденция и подадено от ищеца писмо с възражение за неправилно
начислени суми по процесната партида, на 15.10.2024 г. ответникът връчил отговор, с който
кани ищеца на среща за договаряне на условията за отписване на погасените по давност
суми и заплащане на реално дължимите такива. Служител на дружеството разяснил на
ищеца, че за да отпадне погасената по давност сума, следва да се подпише споразумение, с
което ищецът да се задължи да заплати суми, които вече е заплатил. Ищецът отказал да
подпише такова споразумение, тъй като, считано от 01.11.2022 г. редовно е заплащал всички
суми, но въпреки това ответникът продължавал да претендира суми за изобщо недоставена
или за вече заплатена услуга. Излага доводи, че претендираните суми са начислени
произволно, а освен това са и погасени по давност, поради което моли да се признае за
установено, че са недължими.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че част от сумата е била погасена от ищеца чрез плащане, съответно в тази част
искът е недопустим, а по отношение на останалата неплатена сума не оспорва, че същата е
погасена по давност, но поддържа, че не е предприемал действия по принудителното й
събиране, поради което в тази част приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
1
страна следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищеца определено
количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в размер на
процесната стойност. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становищата на страните с обявения за окончателен доклад по делото е
отделено като безспорно обстоятелството, че ищецът е потребител на ВиК услуги по
процесния клиентски номер и за процесния имот.
Спорен между страните е въпросът какви плащания са били извършени за погасяване
на задълженията за процесния период, поради което е била допусната съдебно-счетоводна
експертиза за изясняването му. Приетото заключение следва да бъде кредитирано след
преценка по чл. 202 ГПК като пълно, обективно и компетентно изготвено.
На първо място, съдът намира, че ответното дружество не е претендирало
извънсъдебно сума в размер на 1050, 49 лв. Видно от приложената към исковата молба
справка по партида, сборът от претендираните задължения за периода от 03.06.2019 г. до
01.10.2021 г. се равнява на 863, 67 лв. Тази сума е установена като сбор от формираните
задължения за процесния период и от вещото лице – в таблица № 2 от заключението (829, 19
лв. + 34, 48 лв.). Следователно, за ищцата липсва правен интерес от водене на иск за
установяване недължимост на сумата за разликата над 863, 67 лв. до пълния предявен
размер от 1050, 49 лв., тъй като ответното дружество не е претендирало тази разлика. В тази
част производството подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес.
На следващо място, съгласно заключението на вещото лице – таблица № 4, по
партидата са били извършени общо три плащания – на 24.11.2022 г., 17.11.2023 г. и
24.07.2024 г., с които от процесния период са били погасени задължения в общ размер от
214, 76 лв. Тези плащания са били извършени преди подаване на исковата молба, поради
което към датата на подаването й ищецът не разполага с правен интерес за водене на
отрицателен установителен иск за недължимост на така заплатената сума, а единствено с
осъдителен иск, т.е. за разликата над 648, 91 лв. до 863, 67 лв. производството също подлежи
на прекратяване поради липса на правен интерес, тъй като тази разлика е била платена от
ищеца преди подаване на исковата молба.
Следователно, производството е допустимо по отношение неплатения и претендиран
остатък от суми за процесния период, който се равнява на 648, 91 лв. Предвид изричното
оспорване от страна на ищеца в исковата молба, че вземанията срещу него са възникнали, в
тежест на ответника още с доклада по делото е указано, че следва да докаже обема на реално
доставените на ищеца В и К услуги и тяхната стойност. Такова доказване по делото не беше
проведено, което е достатъчно основание за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на сума в размер на 648, 91 лв. (извън частта от иска,
която съдът прие за недопустим по-горе).
Освен това следва да бъде посочено, че направеното от ищеца възражение за изтекла
по отношение на процесните вземания тригодишна погасителна давност се явява
основателно. Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на „С В“ АД съдържат
изброените признаци на понятието „периодично плащане“, поради което представляват
2
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок
на погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от ответното
дружество услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно общите условия на ответното клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като по отношение на процесните
вземания тригодишната погасителна давност е изтекла през 2021 г.
По разноските
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски – ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, а ответникът на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената част, като съдът намира, че чл. 78,
ал. 2 ГПК не намира приложение в случая, тъй като ответникът е признал единствено факта
на изтичане на погасителната давност. Ищецът претендира разноски за държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид
характера на делото, извършените процесуални действия и размера на претенцията, съдът
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност, като претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 400 лв. Съразмерно с уважената част
от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 277, 97 лв. (от
общо 450 лв.). В полза на ответника се дължат ранзоски в размер на 191, 14 в. от общо
направените 500 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. депозит за
експертиза
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №..178/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, в
частта за разликата над 648, 91 лв. до пълния предявен размер от 1050, 49 лв. като
недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. А. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Ц...“ №.., срещу „С В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „М..“, б п с № 1, сграда .., отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. А. А., ЕГН **********, не дължи на „С В“ АД, ЕИК .., сумата от
648, 91 лв., представляваща претендирана от ответното дружество цена за доставени ВиК
услуги за периода 03.06.2019 г. – 01.10.2021 г. по партида с клиентски номер ..., открита за
имот, находящ се на адрес гр. София, жк „Н..“, бл..., вх. А, ет. 2, ап...
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „М..“,
б п с № 1, сграда .., да заплати на К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ц...“
№.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277, 97 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ц...“ №.., да заплати на
„С В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „М..“, б п с № 1,
сграда .., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 191, 14 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с прекратената част от производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част има характер на определение и може да
бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4