№ 16734
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110136910 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
16.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 36910/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Й. Г. и Ц. В. Г., като се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. ...................., аб. № 277864.
Поддържа, че бил доставил топлинна енергия, която била на стойност 72,33 лева за периода
от м.05.2019 г. до м.06.2019 г., която не била заплатена от ответниците. Навежда доводи, че
с оглед липсата на плащането, ответниците били изпаднали в забава, поради което дължали
и сумата от 18,62 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г. Излага
съображения, че била издадена заповед за изпълнение, но ответниците били възразили,
поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за
установено, че ответниците му дължат солидарно претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
като се поддържа, че претенциите са неоснователни. Твърдят, че вземанията на ищеца са
погасени по давност, като обосновават приложението на чл. 111, б. „в“. Искат отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
2
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, че за процесния период м.05.2019 г. – м.06.2019 г.
ответниците са били собственици на имот, находящ се в гр. ...................., което се установява
и от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том I,
рег. № 2493, нот. дело № 140/2019 г. Също така не се спори, че ищецът е доставил до имота
топлинна енергия в поддържания размер.
Следователно правния спор между страните се концентрира върху това дали
процесните суми са погасени по давност.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
03.05.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което всички вземания преди 03.05.2020 г. са
погасени по давност. Необходимо е обаче в процесния случай, да се съобразят различните
редакции на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. – ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) , според която разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от
ПЗР на ЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. не е текла давност, или казано с други думи при изчисление на сроковете по
реда на чл. 72 ЗЗД, всички вземания преди 22.01.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
3
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
22.01.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
случая давността за вземанията от м.05.2019 г. е започнала да тече на 16.07.2019 г., а за
вземанията за м.06.2019 г. е започнала да тече на 16.08.2019 г. Ето защо, в случая вземането
за главницата за доставената топлинна енергия е погасено по давност, поради което иска за
същото следва да бъде отхвърлен.
В нормата на чл. 119 ЗЗД е прието, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Претенцията за мораторна лихва има акцесорен характер, поради което същата
независимо дали давността за нея е изтекла също се погасява по давност, поради което и
иска за тази претенция следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците.
Ответникът Г. е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се
присъди сумата от 450,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Следва да се посочи, че съдът е уважил направеното възражение от ищеца, още с
исковата молба за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е
намалил същото да предвидения минимум, като по отношение на заповедното производство
следва да се посочи, че възнаграждението е в размер на 50,00 лева – т. к. същото се дължи
като за съвет или консултация, а не като за класическо исково производство, като се вземе
предвид и целта и предмета на заповедното производство, което не съставлява фактическа и
правна сложност. Отделен е въпросът, че в случая принципно са били и предпоставките на
чл. 38 ЗАдв., доколкото е ясно, че ответниците имат връзка помежду си, което прави и
вероятно злоупотребата с процесуални права, която е забранена – в частта за разноските,
предвид упражняваната от ответницата професия на адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. ....................... срещу Б. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
............................. и Ц. В. Г., ЕГН: .........................., с адрес: гр. ...................., за признаване за
установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Й. Г., ЕГН: ********** и Ц. В. Г.,
ЕГН: .......................... дължат солидарно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., сумата от 72,33
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
4
продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. ...................., аб.
№ 277864 за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г., както и сумата от 18,62 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.04.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. №
23406/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................... да заплати
на Ц. В. Г., ЕГН: .........................., сумата от 450,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5