Определение по дело №312/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във вр. С чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба (частна жалба) от Община Варна, представлявана от И. П. – Кмет, чрез адв. А.Т. - пълномощник, с искане за изменение на Определение от 05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 312/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските.

В молбата се сочи, че присъдените разноски на жалбоподателя с следствие от правното основание за прекратяване на делото и такива не се предвиждат съгласно нормите на АПК при оттегляне на оспорването.

От ищеца е депозиран отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, с който се взема становище за неоснователност на същата.

Съдът, като прецени молбата и наведените в нея доводи, както и изложените в отговора съображения и постановеното определение, приема следното:

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно в настоящото производство на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, и от страна, която има право да иска изменение и допълване на акта в частта му за разноските. Молителят е уведомен на 12.04.2023 г., а молбата е входирана в съда на 19.04.2023 г., поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на настоящото производство е изменението на определение в частта за разноски и по – конкретно за присъденото адвокатско възнаграждение и заплатената държавна такса.

В конкретния случай производството по делото е образувано по жалба от Д.Т.П., чрез адв. Д.А., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да завери подадената от оспорващия заявление съдържащо молба -декларация за извършване на обстоятелствена проверка, заведена в общината администрация с рег. № АУ124882ВН/19.12.2022 г. С молба, постъпила по делото на 31.03.2023 г. жалбоподателят чрез адв. А., заявява, че оттегля подадената жалба, тъй като исканата административна услуга е извършена след подаване на жалбата.

Предвид това съдът е прекратил производството по делото с посоченото по-горе определение, на основание чл. 159, т. 8 АПК. С определението съдът е присъдил разноски на оспорващия в размер на 1010 лв.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е сезирал кмета на Община Варна с искане за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, заведена в районната администрация с рег. № АУ124882ВН/19.12.2022 г.

Попълването и заверяването на молба-декларация за обстоятелствена проверка е елемент от охранителното производство по чл. 587 ГПК за снабдяване с нотариален акт и отказът за това, е волеизявление по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Тези волеизявления представляват индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за законосъобразност. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК предвижда, че административният акт по чл. 21, ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

Съответно административната услуга е следвало да бъде извършена в 7-дневен срок от завеждане на молбата – декларация с искане за заверяването й от ответника или до 26.12.2022 г., вкл. Непроизнасянето в този срок формира мълчалив отказ по см. На чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на обжалване. Срокът за обжалване на този отказ е едномесечен /арг. Чл. 149, ал. 2 АПК/ и с подаването на жалбата на 24.01.2023 г. П. е реализирал правото си оспорване в преклузивния срок.

Административната услуга е извършена на 15.03.2023 г. – месеци след изтичане на пределния срок, предвиден в чл. 57 АПК /дори и по неотносимите разпоредби от него/ и повече от месец след образуване на съдебното производство.

С оглед така изложените факти, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно, доколкото с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Към датата на подаване на жалбата /22.01.2023 г./ и образуване на съдебното производство по оспорване на мълчалив отказ по подаденото заявление за жалбоподателя е бил налице правен интерес, с оглед и което жалбата му е била допустима. Извършването на административната услуга е станало на по-късен етап, в хода на съдебното производство, поради което с поведението си ответникът е станал причина за образуването на делото и извършване от жалбоподателя на разноските, свързани с това. В чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (Наредбата) е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Доказани са по делото разноски в размер на 1010 лева, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г., приложен на л. 23 и л. 24 от делото.

Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на жалбоподателя – П., за неоснователно, тъй като трайната съдебна практика приема, че производството по чл. 248 ГПК, във вр. чл. 144 АПК не е самостоятелно спрямо адм. д. № 312/2023г. по описа на АдмС-Варна, респ. разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав

О П Р Е Д Е Л И. :

ОТХВЪРЛЯ искане от Община Варна, представлявана от И. П. – Кмет, чрез адв. А.Т. - пълномощник, да бъде изменено Определение от 05.04.2023 г. по адм. дело № 312/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

	Съдия: