Р Е Ш Е Н И Е
№ 1263/08.11.2022 година, град
Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 1442/2022
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Б.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-000808/05.07.2022
година от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.
Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата не се отрича констатиран отказ на Д. да ѝ бъде извършена
проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
както и отказ да бъде дадена проба за химическо лабораторно изследване - за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Твърди се, че отказите са
резултат от тежко боледуване от Ковид – 19, след което се избягват всякакви
излишни контакти с хора, технически средства и лаборатории. Жалбоподателят
сочи, че продължителното лишаване от свидетелство за управление на МПС ще
усложни ежедневието на цялото ѝ семейство. Иска да ѝ бъде наложена
мярка за по-кратък срок, тъй като не е имала умисъл да попречи на проверката с
това, че е отказала да даде проби.
Ответникът представя административната преписка и кратко писмено становище,
с което иска жалбата да бъде отхвърлена.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.
На 05.07.2022 година, около 06:22 часа в град Бургас, на улица „Княз Борис
Първи“ до № 41 в посока улица „Ивайло“ Д. е управлявала собствения си лек
автомобил „Ауди А3“ с регистрационен номер ****, като категорично е отказала да
ѝ бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ с фабр. № ARPM-0788. На Д. е издаден талон за медицинско изследване с №
136784, но тя е отказала извършването му. За резултата от проверката е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени
констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за управление на
МПС с № ********* (лист 17). Като част от преписката е приложен и талона за
медицинско изследване, в който лицето собственоръчно е записало, че няма да
даде кръв за изследване (лист 18).
С процесната заповед за прилагане на ПАМ, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“
от ЗДвП, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР е
заповядал на Б.И.Д. да бъде наложена мярка „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторна превозно средство на водача“ до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено,
че водачката Д. категорично отказва да ѝ бъде извършена проба за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM-0788. Посочено е, че е
издаден талон за медицинско изследване с № 136784 (лист 15).
От ответника, като доказателства за компетентност са приложени заповед №
251з-1821/26.04.2022 година на директора на ОД на МВР - Бургас, с която е
оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ в дирекцията да
налагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресата на
акта – засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което има
интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за
осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно
чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-1821/26.04.2022
година на директора на ОД – Бургас на МВР, който оправомощава определени
категории служители в дирекцията, сред които и полицейските инспектори в
сектор „Пътна полиция“, да издават
заповеди за прилагане на ПАМ. В конкретния случай издателят на заповедта е
именно полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя
съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
При издаването на заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения.
Заповедта е материално законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, като не отрича, че е
отказала да бъде тествана с техническо средство, както и, че е отказала да даде
кръвна проба. Сочи, че е оказала от страх, породен след тежко боледуване.
Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се
прилага пряко по силата на правна норма. От законодателя не е установена
възможност за намаляване на срока под предвидения, поради което органът не би
могъл да посочи друг срок, освен указания в закона, както и съдът не би могъл
да определи друг по-кратък. Поради непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително
условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца“. При произнасяне на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се
счита за отпаднала.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова, на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на Б.И.Д. с ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0769-000808/05.07.2022 година от
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: