Р Е Ш Е Н И Е
№34
гр.Б., 04.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря
Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №517 по описа за 2017година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.П.И. с ЕГН**********, с постоянен адрес ***, е
обжалвала в законния срок наказателно
постановление №************** от 17.05.2017г., издадено от Началник РУ – гр.Б.,
упълномощен със заповед № ****- ***/24.06.2015г. на МВР, с което за нарушение
на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от два месеца и за нарушение на чл.139, ал.5 от /ЗДвП/
на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
й е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00 лева, и за нарушение на чл.147 от ЗДвП на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20.00лева. В жалбата си И. излага
съображения за незаконосъобразност и моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание Д.П.И. се представлява от упълномощения от нея адв.
В. Н. ***, който поддържа становището за незаконосъобразност на НП и иска
отмяната му.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ******/17.01.2017г.; № ****- ***/24.06.2015г.
на МВР - заверени ксерокопия и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите И.И.И.– актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б., К.А.К. и З.Г. И., се установява
следната фактическа обстановка:
На
17.01.2017г. около 13.45ч. свидетелите И.И.И. и К.А.К. – полицейски служители при РУ - Б.
били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното
движение на първокласен път І-1 в района на 195км. в землището на гр.Б., обл.С..
Тогава, по този път, от с.В. към гр.Б., Д.П.И.
управлявала лек автомобил „П.П.” с рег.№** **** АВ, който бил забелязан от двамата полицейски
служители и св.И.И. предприел действия
по спирането му, като подал сигнал за
спиране със стоп палка по образец, тип
„МВР”. Въпреки подадения сигнал Д.И. не
спряла управляваното от нея МПС и продължила
да се движи като се отправила в посока към бившия завод „М.”, при което
свидетелите И. и К. я последвали със служебния автомобил и след като я
настигнали след няколко стотин
метра тя спряла. Полицейските служители извършили проверка,
при която И. не представила квитанция
за платена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа от
категория К-3. При проверката св.И.И. и
св.К. установили и че И. управлява
автомобила без да е представен на годишен технически преглед. Бил съставен АУАН № ******/17.01.2017г. на жалбоподателката за това, че не спира при подаден сигнал
за спиране със стоп палка от контролните органи, както и че управлява МПС без
да е заплатена за него съответната винетна такса и без да е преминало ГТП. Актът бил подписан от жалбоподателката,
като й бил връчен екземпляр от него. В съставения АУАН И. посочила, че не е видяла сигнала от полицая за
спиране и че много е бързала за работа.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №************** от 17.05.2017г. от Началника на РУ – Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите И.И. и К., както и от приложения по делото АУАН, които са непротиворечиви както
вътрешно, така и помежду си. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.И.И. и св.К. като логични и последователни. Съдът не кредитира показанията, дадени от св. З.Г.
И., в които той твърди, че в момента на преминаване на управлявания от И.
автомобил покрай полицейските служители на главен път І-1 е пътувал в същото
превозно средство, до водача, и че не е бил подаден от тях сигнал за спиране.
Показанията на З. И. противоречат на показанията на разпитаните по делото полицейски служители,
на чиито показания съдът се доверява изцяло.
Св.К. и св.И.И. са категорични в
показанията си, че последният е подал ясен и от достатъчно разстояние сигнал за
спиране на И. със стоп палка по образец, както и че по това време същата е била
сама в управлявания от нея автомобил, което е отразено и в съставения АУАН.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
По отношение на пункт първи от
наказателното постановление - относно нарушението на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения. От друга страна съдът намира, че с доказателствата, събрани по
делото се доказа, че Д.П.И. е осъществила вмененето й нарушение по
чл.103 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП е императивна и задължава водача на пътното превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. За да бъде
извършено нарушение на тази разпоредба, следва от обективна страна водачът да
не е изпълнил поне едно от описаните две задължения, а именно да не е спрял да
подаден сигнал за спиране от контролните органи или макар и да е спрял да не е
изпълнил указанията на контролния орган. В случая по безспорен начин се
установява, че И. не е спряла при подаден сигнал от контролния орган – св.И.И.,
който е предприел спирането й по
законово определен начин /съгл.
чл.170, ал.3 от ЗДвП/ –подаване на своевременен
и ясен сигнал чрез стоп палка.
Посочения от законодателя начин за спиране на движещо се
ППС, гарантира на водача му, че ще види и възприеме сигнала на служителят от
органите за контрол, за да може да го изпълни. От АУАН, а също и
от показанията на свидетелите И.И. и К. е
видно, че на жалбоподателката, в момент на управление от нейна страна на лек автомобил „П.П.” с рег.№** **** АВ, е бил подаден ясен и своевременен
сигнал да спре. Съдът не възприема доводите на жалбоподателката, че подаденият
й от св.И.И. сигнал със стоп- палка е
бил несвоевремен и тя не го е възприела въобще. Съдът не дава вяра на показанията на св.З. И.,
в които той сочи че при преминаването на управлявания от И. автомобил покрай
полицейските служител, същите не са подали сигнал за спирането й, предвид изложените по-горе основания.
Нарушението
на чл.103 от ЗДвП е описано от фактическа и правна страна, правилно е посочена
нарушената норма, която кореспондира и с приложената санкционна такава. За
извършеното от жалбоподателката нарушение на чл.103 от ЗДвП са й наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Съдът
намира, че размерът на наложените наказания следва да бъде намален до минимално
предвидените от нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП размери. За да стигне до този
си извод съдът взема предвид обществената опасност на нарушителката, липсата на
настъпили вредни последици, както и това, че по делото не са представени
доказателства, от които да се установява извършването от страна на водача на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.
Предвид горното обжалваното постановление следва да бъде изменено, като
размерът на глобата бъде намален от 100 лв. на 50 лв., а срокът на лишаването
от право да управлява МПС от 2 месеца на 1 месец. Съдът намира, че така
определените наказания се явяват съобразени с предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН и ще спомогнат да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла на чл.12 от ЗАНН, поради което същите се явяват справедливи.
По
отношение на второто описано и прието за установено нарушение, съдът също не
констатира допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. В този
смисъл съдът намира, че изложените в жалбата
и в пледоарията на адв.Н. твърдения за допуснати в административно
наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че
със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите И.И.
и К., както и от съставения АУАН се доказа, че
Д.И. е осъществила нарушението по чл.139, ал.5 ЗДвП. Съдът възприема
показанията на св.И.И. и св.К. като категорични,
последователни и непротиворечиви. В конкретният случай не са налице
доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради
което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него.
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на
чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е
управлявала МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатена
съответната винетна такса за
управляваното от нея ППС.
Правилно за
нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, АНО
е наложил на И. наказание "глоба" в размер на 300.00лв., което е и
фиксирания размер, предвиден в чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. В този смисъл, съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му относно
нарушението на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
По отношение вмененото нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП съдът намира, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено
поради следните съображения: В посочената по-горе разпоредба, е въведено
задължение моторните превозни средства да преминават технически преглед. В
зависимост от вида на автомобила и годината на производство, са определени
различна периодичност и начин на провеждане. Внимателният прочит на текста на
чл.147 ал.1 ЗДвП не дава категоричен отговор на въпроса чие е задължението да
предостави МПС на технически преглед. Сравнителното тълкуване на цитираната
диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл.181 от ЗДвП по-скоро
навежда на извод, че задължението по чл.147 от закона е за собственика на
автомобила. Не случайно законодателят е предвидил изрично носене на
административно-наказателна отговорност именно от собственика, а не от
ползвателя. Видно от представените по делото доказателства автомобила,
управляван от жалбоподателката в момента на констатиране на нарушението по чл.147 от ЗДвП, е собственост на друго
лице. Ето защо, съдът намира, че И. не е субект на административно-наказателна
отговорност за неспазване задължението за представяне ППС на технически
преглед. Отделно от това, съдът констатира, че
от описанието на нарушението по чл.147 от ЗДвП, както в АУАН, така и в
НП, не става ясно кога е следвало да
премине технически преглед посоченото в НП МПС. Това съдът намира за особено
съществено, тъй като от този момент задълженото лице чрез бездействие допуска
нарушение на цитираната правна норма. Посочването на ясна дата на извършване на
противоправното деяние е важно и за правилната преценка по чл.32 от ЗАНН
досежно сроковете за съставяне на АУАН и НП, както и за изтичането на абсолютна
погасителна давност. Този пропуск представлява съществено неотстранимо в
настоящата фаза процесуално нарушение, тъй като е лишило жалбоподателката да
узнае в пълен обем всички съществени факти от административното обвинение по
т.3 от НП и да организира адекватно
защитата си. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно относно нарушението по чл.147, ал 1 от ЗДвП и като такова, следва да бъде отменено в тази
му част.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №************** от
17.05.2017г., издадено от Началник РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ****- ***/24.06.2015г.
на МВР, В ЧАСТТА, с която на Д.П.И. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 лв. и
срока на лишаването от право да управлява МПС на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №************** от
17.05.2017г., издадено от Началник РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № ****- ***/24.06.2015г.
на МВР, В ЧАСТТА, с която на Д.П.И. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №************** от 17.05.2017г., издадено от Началник РУ – гр.Б.,
упълномощен със заповед № ****- ***/24.06.2015г. на МВР, В ЧАСТТА, с която на Д.П.И. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.181, Т.1 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :