Решение по дело №4490/2013 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2180
Дата: 3 ноември 2016 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20137050704490
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Варна, ................2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, VІ-ти състав, в публично заседание  на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета  година в състав:

          

                                                           Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря  Д.Д., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело № 4490  по описа за 2013  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 409 ал.1 ГПК вр.§2 на ДР на ДОПК.

Образувано е по молба с.д.12263/08.08.16г., подадена от „Месокомбинат Варна“АД, седалище и адрес на управление с.Яребична, община Аксаково, обл.Варна, представлявано от изпълнителния директор Е.Ж.М., съдебен адрес-***- с правно основание чл.144 АПК вр.чл.409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Молителят твърди, че издаденият му изпълнителен лист по делото е бил откраднат на 03.08.16г. в гр.Варна, когато е била открадната чанта с документи, сред които и издадения изпълнителен лист. Твърди, че е налице хипотезата на чл.409 ГПК и моли да бъде издаден дубликат от изпълнителния лист по адм.д.№4490/13г.

Ответната страна- Директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к.Н. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.409 ал.1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Моли молбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.  

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е отменил Ревизионен акт №  *********/05.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 236/04.06.2012 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на  Месокомбинат Варна” АД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.декември 2007 г. в размер на 1975226.60 лв. и лихва от 872401.10 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Булмес” ООД и е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Месокомбинат Варна” АД със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М. разноски по делото в размер на 57 453лв.

С определение № 3799/25.09.2014г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. Варненският административен съд, VІ състав е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Месокомбинат Варна” АД със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М. разноски по делото в размер на 51034.28лв. и е оставил без уважение молба с.д.13555/18.08.14г., подадена  от директора на дирекция ”ОДОП”-Варна за изменение на Решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. в частта за разноските.

С решение № 13800/16.12.2015г., постановено по адм.д.№ 14307/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1950/30.07.2014г. на Административен съд, гр.Варна, постановено по адм.д. № 4490/2013г.; отменил е определение № 3799 от 25.09.2014г. на Административен съд гр.Варна по адм.д. № 4490/2013г., в частта, в която дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр.Варна е осъдена да заплати на „Месокомбинат Варна“АД разноски по делото в размер на 51034.28 лева и е осъдил дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр.Варна  да заплати на „Месокомбинат Варна“АД съдебни разноски в размер на 252 750.60 лева; оставил е в сила определение № 3799 от 25.09.2014г. на Административен съд, гр.Варна по адм.д. № 4490/2013г. в останалата част и е осъдил дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр.Варна да заплати на „Месокомбинат Варна“ АД сумата от 68 883.60 лева разноски за касационното производство. С определение № 6977/10.06.16г., постановено по адм.д.№ 14307/2014г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр.Варна за изменение на решение № 13800/16.12.2015г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 14307/2014г., в частта за разноските, присъдени за касационното производство.

            С молба с.д.21163/22.12.2015 г. дружеството е направило искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 379087.20лв., представляваща присъдените разноски за две инстанции, от които съдебни разноски в размер на 57 453лв., присъдени с решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна и 321634.20лв., присъдени с решение № 13800/16.12.2015г., постановено по адм.д.№ 14307/2014 г. по описа на ВАС. На дружеството е издаден изпълнителен лист за сумата от 379087.20лв. и получен от управителя на дружеството на 30.12.15г., съгласно направеното отбелязване на решение № 1950/30.07.14г. по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна.

            От удостоверение рег.№479000-16559/04.08.16г., издадено от Началника на ІІІ РУ при ОДМВР-Варна се установява, че е издадено на управителя на дружеството в уверение на това, че на 03.08.16г. е заявил липсата на бяла прозрачна чанта за документи, съдържаща фирмени документи на „Месокомбинат Варна“АД, печат на дружеството и изпълнителен лист по адм.д.№4490/2013г. на Адм.съд-Варна, като чантата е била оставена на задната седалка на автомобила с рег.№ В4400ВА, паркиран на паркинг в гр.Варна, ж.к.Младост, бл.155, като по данни на управителя деянието е извършено в периода от 10.00ч. на 03.08.16г. до 10.20ч. на същата дата и за случая е заведена преписка с вх.№ЗМ1310/04.07.2016г. по описа на Трето РУ при ОДМВР-Варна.

            От писмо изх.№2055/12.10.16г. на Камара на частните съдебни изпълнители се установява, че във връзка с искане за извършване на справка от регистъра на длъжниците за образувани частни изпълнителни дела срещу Дирекция „ОДОП“-Варна по повод издаден изпълнителен лист по адм.д.№4490/13г. на Адм.съд-Варна, дружеството е уведомено, че такава справка от Централния регистър на длъжниците се издава само при посочен валиден ЕИК на дружеството, за което се отнася справката.

От представената покана вх.№ 37445/12.09.16г. до директора на дирекция „ОДОП“-Варна се установява, че дружеството го е поканило, предвид това, че от 16.12.2015г. до момента не са изплатени присъдените на дружеството суми по адм.д.№ 4490/13г. на Адм.съд-Варна и  по адм.д.№ 14307/14г. на ВАС, да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 28804.94лв., представляваща законната лихва върху сумата от 379087.20лв. за периода от 16.12.15г. до 13.09.16г.

От писмо с.д.15134/11.10.16г. от Директора на ТД на НАП-Варна се установява, че в ТД на НАП-Варна е постъпила покана вх.№ 37445/12.09.16г. за изплащане на съдебни разноски по влязло в сила решение по адм.д.№ 4490/13г. по описа на Административен съд-Варна, като на основание чл.519 ГПК съдебните разноски ще бъдат изплатени на дружеството след представяне на оригинален изпълнителен лист и актуална банкова сметка ***, съгласно чл.519 ал.2 ГПК.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Искането е подадено от надлежната страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Съгласно чл.409, ал.1 от ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

За да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия -издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е. същият не се намира в държане на молителя и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

Безспорно е по делото, че на молителя са присъдени с решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна разноски в размер на 57 453лв. и с решение № 13800/16.12.2015г., постановено по адм.д.№ 14307/2014 г. по описа на ВАС разноски в общ размер на 321634.20лв. На молителя е издаден изпълнителен лист за присъдените му разноски в размер на 379087.20лв. и е получен от управителя на дружеството на 30.12.15г., съгласно направеното отбелязване на решение № 1950/30.07.14г. по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна.

В случая молителят разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

За установяване на обстоятелството, че издадения изпълнителен лист е изгубен молителят е представил удостоверение от ІІІ РУ на ОДМВР-Варна, съгласно което на 03.08.16г. е заявена от управителя на „Месокомбинат Варна“АД липсата на бяла прозрачна чанта за документи, съдържаща фирмени документи и печат на дружеството и изпълнителен лист по адм.д.№4490/2013г. на Адм.съд-Варна и по случая е заведена преписка с вх.№ЗМ1310/04.07.2016г. по описа на Трето РУ при ОДМВР-Варна.

Изгубването на изпълнителния лист е отрицателен факт, т.е. той няма свое самостоятелно битие и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. Молителят по чл.409 ГПК черпи права от твърдението, че издаденият му изпълнителен лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно- то съдържа както признание, че изпълнителният лист е получен от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата си по него. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за проявлението на отрицателния. В конкретния случай това е представеното удостоверение от ОД на МВР, че е заявена кражба на документи, сред които и издадения изпълнителен лист, т.е. налице са данни, че издаденият изпълнителен лист не е в държане на молителя. Издадения изпълнителен лист не е предявен в оригинал за изплащане на присъдените по него суми, видно от писмо с.д.15134/11.10.16г. от Директора на ТД на НАП-Варна, в което изрично е посочено, че за да бъдат изплатени следва да бъде представен оригинален изпълнителен лист. Писмото е във връзка с получена покана в ТД на НАП-Варна, като видно от същата с нея се претендира от молителя изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на това, че сумата от 379087.20лв. не е платена до 13.09.16г. Не се установи и да са предприемани действия за събиране на сумите по изпълнителния лист. С оглед реда за изплащане на парични вземания срещу държавни учреждения по чл.519 ГПК, съгласно писмо с.д.15134/11.10.16г. от Директора на ТД на НАП-Варна сумите ще бъдат изплатени при представяне на оригинален изпълнителен лист и наличие на кредит, съгласно чл.519 ал.2 ГПК. Видно от посоченото от Директора на ТД на НАП-Варна изпълнителният лист не е предявен за плащане и сумите по него не платени.

Не се установи и сумите по изпълнителния лист да са изплатени, което съгласно чл.409, ал.3 ГПК е единственото препятствие да се издаде дубликат на изгубения изпълнителен лист.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.409 от ГПК вр. §2 ДР на ДОПК за издаване на дубликат на изгубения изпълнителен лист и искането на молителя следва да се уважи.

С оглед изложеното и на основание чл. 409 ГПК вр. §2 ДР на ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ на „Месокомбинат Варна“АД дубликат на изпълнителен лист въз основа на влезлите в сила решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. по описа на Административен съд-Варна и решение № 13800/16.12.2015г., постановено по адм.д.№ 14307/2014 г. по описа на ВАС за присъдените с тях съдебни разноски в общ размер от 379 087.20лв., като се направи надлежна бележка върху акта по реда на чл.406 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                            СЪДИЯ: