Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 64/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление № 306/07.01.2020г. на началника на РУ Ихтиман, с което на Н.С.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че върху жалбоподателя е било упражнено непредизвикано с нищо физическо насилие от страна на служителите на РУ- Ихтиман.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:
На 12.12.2019 г. около 13,30ч. в гр. Ихтиман, на ул. Иван Вазов, срещу дом №27 на жалбоподателя било разпоредено няколкократно, високо, ясно и разбираемо да не пречи на изпълнението на служебните задължения, както и да представи документ за самоличност, но жалбоподателят отказал и продължил да пречи на изпълнението на задължение по служба.
Съставен е АУАН, в който горните констатации са възпроизведени и нарушението е квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 2 и 4 от ЗМВР.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лева..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по делото и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
НП е връчено на 17.01.2020г., а жалбата е от същата
дата, поради което същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице и е допустима.
Съдът
намира, че в хода на проведеното административно наказателно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за
отмяна на обжалваното НП..
На
първо място на жалбоподателя са вменени две нарушения, а именно:
отказ да представи документ за самоличност и неизпълнение на задължително
разпореждане на орган на МВР. При вменяване на две нарушения в нарушение изискванията
на чл. 18, от ЗАНН на жалбоподателя е наложена само една санкция, като
не е ясно за кое от двете нарушения същият е наказан. Последното е самостоятелно основание
за отмяна на НП.
На второ място, ако се приеме, че жалбоподателят е санкциониран поради
отказ да представи документ за самоличност за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал.
4 от ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗМВР при невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР - „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 100 до 500 лв.”. В конкретния случай е допуснато смесване на фактическите
състави на две различни нарушения. Неизпълнението на разпореждането да се
представи документ за самоличност не подлежи на санкциониране по реда на ЗМВР.
Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на
чл.6 от ЗБЛД, според който гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, респ.
приложимата санкционна норма е тази на чл.80, т.5 от ЗБЛД, според която се
наказва с глоба от 50 до 300лв. лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Поведението на дееца е
несъставомерно по текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и не следва да се санкционира
по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР поради специалните норми в ЗБЛД. Прилагането на
неприложим закон води до незаконосъобразност на НП и като краен резултат до
неговата отмяна.
На последно място, ако се приеме, че жалбоподателят е санкциониран поради неизпълнение на задължително разпореждане на орган на МВР следва да бъде посочено, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни функции, за да се прецени законосъобразно ли са издадени разпорежданията. Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския служител функции и дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл.64 от ЗМВР материалноправно основание. Наред с това в АУАН и в НП не е посочено кой полицейски орган е отправил разпореждане към жалбоподателя. Посочено е, че на лицето е отправено такова разпореждане, без да се конкретизира кое лице е автор на разпореждането. В чл.57, ал.1 от ЗМВР са изчерпателно изброени полицейските органи. В случая липсва яснота кое е конкретното лице, издало разпореждането. Поради това не е възможно да се прецени дали посоченото в АУАН и НП разпореждане към жалбоподателя е издадено от компетентен полицейски орган в съответствие с правомощията му. Също така както АУАН, така и НП при описанието на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя, което осъществява състава на предявеното му нарушение. Не са посочени фактите, с които са осъществени отделните елементи на административното нарушение, относими поне към обективните му признаци. Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да реализират състав на нарушение. Така очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват със свидетелски показания в хода на съдебното следствие.
В случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не би могло да разбере за извършването на какво нарушение е обвинено. Посочените нарушения са довели до ограничаване на правото на защита.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 306/07.01.2020г. на началника на РУ Ихтиман, с което на Н.С.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: