№ 945
гр. Перник, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720101531 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
поради противоречие с добрите нрави.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***** чрез адв. Д. Г., срещу „Креди Йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД, и искане да бъде прогласена като нищожна клаузата на чл.8 от
Договор за паричен заем № 900273 от 02.05.2024 г., сключен между страните,
с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 335,44 лева в случай
на непредоставяне на обезпечение, като сключена в нарушение на закона
поради противоречие с изискванията на чл.19, чл.33 от ЗПК и с добрите нрави.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника „Креди Йес“ ООД чрез адв. Ш. са подали
отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск. В отговора
твърдят, че процесната уговорка за неустойка е индивидуално уговорена
клауза, след предварително запознаване на ищеца с нейния размер и
последиците, които биха настъпили при неспазване на исканото обезпечение,
1
израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето, отговаряща на
присъщата и обезпечителна функция по чл.92, ал.1 от ЗЗД, като нейният
размер бил изначално определен, точно фиксиран като сума, без от ищеца да
се търси нещо в повече. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да отхвърли предявения иск. Моли да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски. В отговора са противопоставили
възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38 от ЗАдв.
В съдебно заседание ищеца не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба чрез адв. Г., моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че процесната клауза е нищожна, като му се присъдят
сторените разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез адв. Ш., оспорва предявените искове и моли съда
да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че на 02.05.2024 г., между страните е бил
сключен Договор за паричен заем № 900273 от 02.05.2024 г., по силата на
който ответникът – заемодател, е предоставил на ищеца - заемател, сумата в
размер от 500,00 лева, която сума е следвало да върне на 27 седмични
погасителни вноски, с дата на първа погасителна вноска 09.05.2024 г., и
последна погасителна вноска на 07.11.2024 г., при месечен лихвен процент от
3,340 %, при годишен процент на разходите от 49,039 %, с обща дължима сума
за плащане в размер на 555,56 лева.
В чл.6 от Договора, страните уговорили задължение за обезпечение с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия и с
още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипотека
върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при
неизпълнение на това задължение съгласно чл.8 от Договора се дължи
неустойка от 335,44 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
2
погасителен план към договора за заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и
искане да бъде прогласена като нищожна клаузата на чл.8 от Договор за
паричен заем № 900273 от 02.05.2024 г., сключен между страните, с която е
предвидено заплащане на неустойка в размер на 335,44 лева в случай на
непредоставяне на обезпечение, като сключена в нарушение на закона поради
противоречие с изискванията на чл.19, чл.33 от ЗПК и с добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен Договор за паричен заем, намиращ
своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на
процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на
страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. № 1/201 3г.
на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит
може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е
наведен такъв довод.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради
3
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВК.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна
част, от размера на главницата (повече от половината от главницата). Предвид
изложеното теза неустойка се явява несъответна на очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на
обезпечение), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Подобна
клаузи задължават потребителя при неизпълнението на договора да заплати
необосновано висока неустойка. В този смисъл клаузата за неустойка
противоречи на закона и следователно е нищожна. Отделно от горното следва
да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за обезпечение на
потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели
да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка,
която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се
още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В
този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на
задължения по него, неустойката по чл.8 от Договора е договорена в глобален
размер от 335,44 лева, без да е посочено какво е съотношението й към
вредите, които се съизмеряват със задължението по договора за заем. Ето
4
защо, процесната неустойка не може да се характеризира като неустоечно
задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от
неизпълнение на последното. Макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 50 % от заетата сума.
Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се констатира,
доколкото се констатира въведено изискване за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство, при множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия
срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора,
на практика прави задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за
потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице –
поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници, като
например за осигуровки, чиста кредитна история и др., т. е. все действия, за
които са необходими технологично време и чуждо съдействие. При това
положение и предвид изначалното предвиждане на неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, следва извода, че тя води единствено до
скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й
функции. От друга страна непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва,
и в този смисъл представлява и сигурна печалба за заемодателя. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето
от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Както се посочи, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение, само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
5
увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка
за реалните вреди от неизпълнението, в който смисъл е решение № 74 от
21.06.2011 г., по гр. д. № 541/2010 г., на ВКС, IV г. о.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че предвидената чл.8
от Договора сума, не представлява неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД,
доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Нещо повече, по предвидения начин на калкулиране и
издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително
„възнаграждение" за кредитора по предоставения кредит, което съгласно
изричните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и съображение 20 от Директива
2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора.
В горния смисъл, съдът намира, че е налице основание за прогласяване
на клаузата за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Доколкото противоречията между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД, то в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка, уговорен в договора.
Що се отнася до изложените съображения на ответната страна за
валидиране на клаузата чрез индивидуалното й уговаряне, то същите са
неоснователни, тъй като изразената воля от страна на потребителя не може да
санира порока на сделката.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
на недействителността на процесната клауза е основателен и доказан, и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата
има право да и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно
представения списък на разноските, ищцата е направила такива в размер на
50,00 лева, представляващи заплатена държавна такса, която следва да бъде
възложена върху ответната страна, с оглед изхода на делото.
6
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна
защита и съдействие от 19.02.2025 г. е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ. Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д. Г.,
определено съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
адв. Д. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480,0
лева, с включен ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, които
следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, предл.трето от
ЗЗД, клаузата за неустойка, предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем №
900273 от 02.05.2024 г., сключен между А. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
***** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, поради противоречието и с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ***** сумата от 50,00 лева, представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „Креди Йес“ ООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ №
12 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., вписан в АК- Л., с № **********, сумата от
480,00 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение, за оказаната от него
безплатна правна помощ на А. Д. П., ЕГН **********, по гр.д. № 01531/2025
г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7