О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
794 Година, 2017
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На осми август ……...……..….…..….………..
Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ……… 289 ....…. по описа за………. 2016 …………. година.
По настоящото дело е постъпила въззивна жалба от ответниците С.Н.Н. *** и Д.
***, и двамата със съдебен адрес *** чрез процесуалния им пълномощник против
постановеното по настоящото дело съдебно решение №161 от 26.04.2017 година. С
разпореждане от закрито заседание на 30.05.2017 година съдът е оставил така
депозираната от тях жалба без движение, като им е указал в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за това да внесат по сметка на Бургаския апелативен
съд държавна такса в размер на 13245 лева и представят документа за това по
делото. В срока за отстраняване на така указаните им нередовности
ответниците-жалбоподатели са депозирали нарочна писмена молба с искане да бъдат
освободени от нейното заплащане по там изложените от тях доводи и съображения.
Към нея са представени писмени доказателства, включително такива са депозирани
по делото и във връзка с разпореждането на съда в тази насока.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, изтъкнатите
от молителите доводи и представените от тях писмени доказателства, намира
следното:
Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, при произнасяне по молбата за
освобождаване, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства. Видно от представените по делото от страна на двамата
ответника писмени доказателства, единият е семеен и има едно навършило
пълнолетие дете; другият е във фактическо съпружеско съжителство с посоченото
от него лице и има две малолетни деца. Видно е също така от тях, че Д.Ш. за
период от една година назад е получавал възнаграждение по трудово
правоотношение в размер на сумата средно от около 350 лева; С.Н. като управител
на посоченото търговско дружество е получавал възнаграждение в размер на 100
лева за същия период от време. Съпругата му за същия този период от време е
реализирала годишен доход в размер на около 8500 лева. В депозираната от Ш. декларация
той е посочил, че доходите на лицето, с което съжителства са в размер на 600
лева месечно, както и притежанието на дружествени дялове в две търговски
дружества, а също и на лек автомобил с година на производство 2003. С.Н. също е
декларирал притежание на дружествени дялове в две търговски дружества и на лек
автомобил с година на производство 2004 година. Двамата са посочили в
съставените от тях декларации, че не страдат от заболяване, което да налага
постоянни разходи.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира искането на ответниците
неоснователно. Дължимата в конкретния случай държавна такса възлиза на посочената
по-горе и в разпореждането за оставяне на производството по делото без движение
сумата от 13245 лева. От представените в подкрепа на отправеното искане писмени
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответниците нямат
достатъчно средства, за да заплатят дължимата за производството държавна такса,
поради което и именно и същите не следва да бъдат освободени от нейното заплащане
в размер на горната сума. В тази връзка следва да се отбележи, че действително
декларираните от двамата доходи при съобразяване на необходимостта и
задължението на единия от тях да полага грижи за малолетните си деца не са в
големи размери и само с тях, при липсата на други възможности те биха били
затруднени да заплатят дължимия размер такса. Същите, обаче са декларирали притежанието
на дружествени дялове в размер на 308900 лева за всеки един от тях от
търговското дружество „Лозенец хоум 1“ООД, съответно 1660 лева за всеки един от
тях в „Бул травел турс“ООД. В първото те са единствените съдружници, а във
второто има и още едно физическо лице-съдружник. На първото търговско дружество
Д.Ш. е управител, а другият ответник С.Н. е управител и на търговското
дружество „Лозенец хоум 2“ЕООД след прехвърлянето от негова страна на всички притежавани дялове от капитала на
същото на лицето, при което в качеството му на едноличен търговец работи по
трудов договор неговата съпруга. При отчитане на всички тези конкретни данни се
налага изложения по-горе извод за това, че ответниците са във възможност да
понесат дължимата за разглеждането на подадената от тях въззивна жалба държавна
такса. Липсват каквито и да са заявления или твърдения, а още по-малко има
представени доказателства за това някое от двете или и двете търговски
дружества да не осъществяват търговска дейност и в резултат на това и съответна
печалба, която особено при едното от тях след решение на двамата ответника би
могла да бъде разпределена и съответна получена от тях като
съдружници-физически лица. Наред с това, но не без значение е и
обстоятелството, че и двамата не са декларирали обстоятелството, че са
управители на посочените по-горе търговци. Основното имуществено право на
управителя е това на възнаграждение, т.е. такова, каквото им се следва и на тях
и за размера на което, обаче няма данни, а напротив това обстоятелство изобщо
не е декларирано. Не без значение е и факта, че двамата ответника ползват
помощта на един адвокат, на когото при наличието на твърдения за финансова
затрудненост и при декларираните от тях доходи са заплатили само за защитата им
по настоящото дело възнаграждение в размер на 4000 лева, което именно обстоятелство
силно разколебава така поддържаните от тях твърдения. Наред с това в молбата
изрично е заявено, че притежаваните дружествени дялове са запорирани, което
обстоятелство не отговаря на обективната истина - наложеният върху тях запор е
бил вдигнат много преди депозирането на настоящата молба, а именно на
27.02.2017 година, което се установява след справка в общодостъпния електронен
търговски регистър, воден от Агенция по вписванията. Както ответниците, така и
останалите членове на техните семейства не е необходимо да правят разходи във
връзка със здравословното си състояние. Абсолютно не на последно по важност
място е необходимо да се отбележи и това, че през 2014 година, когато е сложено
и началото на образуваното заповедно производство двамата ответника са се
разпоредили с притежаваните от тях в „Лозенец хоум 2“ЕООД и „Лозенец хоум
4“ЕООД дружествени дялове срещу суми в размер на 232000 лева за С.Н. и 658300
лева за Д.Ш.. Размерът на тези средства, независимо от изминалия около
тригодишен период от време от момента на сделките обосновава несъмнения извод,
че жалбоподателите не представляват лица, на които липсват достатъчно средства за
заплащане на дължимата за въззивното обжалване държавна такса.
Предвид обжалваемостта на настоящия съдебен акт, по отправеното от ответниците
при условията на евентуалност искане за продължаване на срока за отстраняване
на указаните им с разпореждането нередовности съдът ще се произнесе след
влизането му в сила.
Ето защо и по изложените съображения и на основание чл.83 ал.2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на С.Н.Н. *** и Д. ***,
и двамата със съдебен адрес *** чрез процесуалния им пълномощник да бъдат освободени
от заплащането на дължимата по сметка на Бургаския апелативен съд за разглеждане
на депозираната от тях въззивна жалба против постановеното по делото съдебно
решение №161 от 26.04.2017 година в размер на 13245 /тринадесет хиляди двеста
четиридесет и пет лева/ лв. държавна такса.
ОБЯВЯВА, че направеното при условията на евентуалност искане от страна на
ответниците - жалбоподатели да бъде продължен предоставения им с разпореждане
№1572 от закрито заседание на 30.05.2017 година, постановено по настоящото дело
срок за отстраняване на съобщените им нередовности на въззивната жалба ще се
произнесе след влизане в сила на настоящия съдебен акт.
Настоящото определение подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на молителите-ответниците по делото с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд.
След влизането му в сила делото да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия,
включително за произнасяне съобразно посоченото по-горе.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: