Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд І наказателен състав,
на осемнадесети май две хиляди и двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Маргарита Тянчева
като
разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 664 по
описа за 2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0281-000841 от
20.09.2019 г. на Началник РУ- К. към ОД на МВР- П.,
на М.И.Й., ЕГН **********,***, П.ска обл., ул. „Т.“ №
* на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. С посоченото
наказателно постановление били отнети и 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извършване на твърдяното нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. Д.- упълномощен. Поддържа се жалбата,
представят се доказателства. По същество се прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. В депозирано писмено становище счита
издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като моли
същото да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители С. като актосъставител, П. и М.
като свидетели по акта, както и доведената по почин на жалбоподателя свидетелка
Х. и свидетеля Д., както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление 19-0281-000841 от 20.09.2019 г., разписка за връчването му, АУАН
серия АA бл. № 231399
от 11.08.2019 г., талон за изследване, справка от ИС на КАТ за собственост, удостоверение
за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г.,
заповед № 8121К-1500/29.01.2019 г.,
съдът намира за установено следното:
На 11.08.2019 г. в с. К., П.ска обл., служителите на РУ- К. свидетелите П. и М.
осъществявали контрол по охрана на обществения ред. Около 19,50 часа на ул. „****“
в селото до № ** полицейските служители установили движещ се мотопед „******“ с
рег. № ******с посока на движение от юг на север, когото спрели за проверка.
Установили, че водач на МПС е жалбоподателя Й., който изглеждал в явно нетрезво
състояние, миришел на алкохол. Поради тази причина бил уведомен дежурния по КАТ
мл. автоконтрольор С.. Същият пристигнал на място и
поискал да изпробва за алкохол жалбоподателя, който отказал да му бъде
извършена проба. На същият бил издаден и талон за медицинско изследване, който
отказал да получи. При извършената проверка било установено, че мотопеда бил
собственост на св. Д. и за същия нямало сключен и действащ договор „Гражданска
отговорност“.
Във връзка с констатираното бил
съставен процесния АУАН, с който мл. автоконтрольор С. приел, че жалбоподателят Й. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, тъй като на 11.08.2019
г., в 19,50 ч., в с. К., по ул. **** до № ** с посока на движение от юг на
север, управлявал мотопед „******“ с рег. № ******, собственост на П.Г.Д., ЕГН **********
и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0091 за
установяване употребата на алкохол в кръвта, и не изпълнил предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Бил издаден талон за
медицинско изследване № 0062501 от 11.08.2019 г.
Така съставения АУАН бил предявен на
жалбоподателят, който го подписал и не направил възражения по констатациите в
него.
На 20.09.2019 г. от оправомощено
длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването
му, както и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер
на 2000 лв., за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и били отнети и 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било
връчено на 08.10.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 15.10.2020 г.
Разпитан в качеството на свидетел П.Д.
заявява, че продал процесния мотопед с договор на
лице, което обаче на го регистрирало на свое име, а го препродал на
жалбоподателя Й.. Във връзка с установеното по процесния
случай Д. ***, че е иззет малкия талон на мотопеда. Поради това свидетелят се
свързал с Й. и от последния разбрал, че у него се намира и големия талон на
мотопеда. Двата талона били предоставени на Й. от човека, на когото Д. продал
превозното средство.
Показанията на свидетелите С., П. и М.
установяват факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя на
инкриминираната дата, както и отказа му да бъде изпробван с техническо средство
за алкохол, както и отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване
и вземане на биологични проби химическо изследване за установяване употребата
на алкохол в кръвта
Горепосочените гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви
помежду си и пряко относими към предмета на доказване
по делото.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Х.,
майка на жалбоподателя, която отрича съпричастност на сина ѝ по отношение
управлението на мотопеда на процесната дата.
Показанията на свидетелката се явяват в пълно противоречие с останалите, събрани
по делото писмени и гласни доказателства. Поради близките си отношения с
жалбоподателя показанията на неговата майка обслужват изцяло защитната му позиция,
поради което и тези показания, които се явяват изолирани от останалия доказателствен материал съдът не ползва при постановяване
на решението си.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на
административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити,
а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата
от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената
глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- С., П. и М.. Свидетелите установяват безпротиворечиво, че Й. при наличие на данни за употреба на алкохол- миришел на алкохол, е управлявал процесното МПС, като е отказал извършването на проверката с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, както и отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване и вземане на биологични проби химическо изследване за установяване употребата на алкохол в кръвта, като отказът да получи талона за изследване бил удостоверен с подписа на св. М..
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението,
за което е санкциониран. Констатациите по акта не са опровергани от
доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло
потвърдено и от гласните доказателства по делото, които категорично установят,
че жалбоподателят, който изглеждал да е употребил алкохол, имал е обективните,
външни белези за това- миришел на алкохол, отказал както проверката с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, така и същата да
бъде установена чрез лабораторно изследване, отказал да получи издадения му
талон за медицинско изследване, установено с подписа на един свидетел,
съобразно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
От съдържанието на оспореното наказателно
постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло
нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението
му. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези, при първата се
санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, при ****та-
ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се
регламентира от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от посочената Наредба
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване
на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Разпоредбата на чл.2 от Наредбата посочва случаите на установяване
на употребата на алкохол чрез лабораторно изследване- когато е взета
некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство, водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. За целта на лабораторното изследване, се издава талон за
медицинско изследване, който се връчва на водача срещу подпис с указани в него
лечебното заведение, в което водача следва да се яви и срока на явяването му.
Жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като след
като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е отказал категорично
да даде и кръвна проба, като е отказал да получи и съставения талон за
медицинско изследване.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, която след изменението с ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила
от 7.08.2012 г. предвижда фиксиран размер на наказанията, съответно глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС две години. Наказания
в такъв именно размер са наложени на жалбоподателя.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП са отнети правилно и 12 контролни точки с
атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6
ал.1 т.3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0281-000751 от
13.08.2018 г. на Началника РУП- К. към ОД на МВР П., с което на М.И.Й., ЕГН **********,***, П.ска обл., ул. „Т.“ № * е наложено административно наказание на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ