№ 151
гр. Ловеч, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200322 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №10384914 издаден от ОД на МВР Ловеч на Д. З. Т., ЕГН
********** – законен представител на фирма „А.“ ЕООД, ЕИК ******* е наложена при
условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.09.2024 год. в 11.10 часа в обл. Ловеч, на ПП І-4, км 24+500, в
с. Сопот, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете
посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС „*****, вид товарен
автомобил с рег. № ** **** **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50
км/ч е установена скорост от 91 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с
41 км/ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Д. З. Т. ,
чрез адв. А. Ч. от ВТАК, в която излага, че обжалваният електронен фиш е необоснован,
незаконосъобразен и неправилен, постановен е при неспазване на материалноправните н
процесуално- правните норми и е в несъответствие с целта на закона. Счита, че в случая при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна на последния
без разглеждане на спора по същество. Сочи, че с разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
/обн. ДВ бр. 19 от 2015 г./ приета в съответствие с TP №1/2014 г. на ОС на ВАС на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за
ползване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази
разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12,05.2015 г./обн. Дв бр. 36/ 19.05.2015 г./ с
която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща
както стационарните, така и мобилните АТСС. Сочи, че в цитирания подзаконов нормативен
акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват,
1
които са в съответствие с мотивите на TP №1/2014 г. на ОС на ВАС. В този смисъл, за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на
електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. Твърдят, че в
конкретния случай не са спазени изискванията на горепосочената наредба, като
представения от АНО и приложен по делото протокол не е подписан от съставителя, респ.
от служителя, използвал АТС, което се приравнява на липса на такъв протокол. Освен това
твърдят, че протоколът е неправилно попълнен. С оглед на гореизложеното твърдят, че в
случая, не е съставен съответния, задължителен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съгласно приложението на Наредба № 8121 з-532/
12.05.2015 г. на МВР и не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от същата наредба.
Твърдят, че административнонаказващият орган не е представил в цялост
административнонаказателната преписка по издаването на процесния Електронен фиш за
налагане на глоба (ЕФНГ) серия К №10384914 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство № ARH CAM S1, издаден от ОДМВР-Ловеч. Излага, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже законосъобразността на всички действия,
извършени при установяване на нарушението. В TP № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС е
потвърдено принципното положение, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административно нарушения, се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Сочи, че тази процедура е
уредена в Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използването на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като по-конкретно използването на мобилно средство за видео контрол трябва да
отговаря на следните изисквания: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да
е вписано в БИМ; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка
от Държавния институт по метрология; да е използвано съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; местата за
контрол с АТСС се определят въз основа на предварителен анализ; да са спазени
изискванията на чл, 10 от наредбата, като надлежно е попълнен Протокол за използване на
АТСС. Твърди, че в конкретния случай не всички от изброените по-горе изисквания за
използване на АТСС са спазени, и по-конкретно: административнонаказващият орган не е
представил доказателство, че АТСС е от одобрен тип; не са представени доказателства нито
за първоначална, нито за последваща метрологична проверка на АТСС; не е представена
техническа спецификация на мобилната система, поради което не може да се установи дали
е използвана според изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.; не е надлежно
попълнен протокола за използване на АТСС, поради което е нарушена разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Наредбата. Сочи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата постановява "след
изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство
или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи
във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10", в образеца
на протокола по чл. 10 - Приложение към чл. 10, е налице част, в която трябва да бъде
отбелязана информация за името, както и подпис на служител на съответната структура на
МВР, приел протокола за използването на техническото средство и съхранил записите от
паметта му в компютърна конфигурация или сървър, а също и данни за структурното звено,
където е съхранявана информацията от записите. Твърдят, че в конкретния случай, в
съставения Протокол за използване на АТСС на ОДМВР Велико Търново, липсва, като в
съдържащият се в утвърдения с Наредбата текст, вместо да бъдат отразени тези данни и тази
част да бъде подписана от съответния служител, е записано "автоматично", т. е.
информацията не е свалена и съхранена от служител на ОДМВР Велико Търново, а
2
автоматично. Сочи, че съставен по този начин, Протокола за използване на АТСС се
различава от образеца - приложение към чл. 10 от Наредбата, а това представлява
съществено нарушение и ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсата
на надлежно удостоверяване на спазването на процедурата, обезпечаваща достоверността на
отчетените с техническото средство резултати, води до невъзможност ''на жалбоподателя да
научи, а съда да провери фактическото основание на претендираната отговорност за
извършено административно нарушение - процесуално нарушение, налагащо винаги отмяна
на постановеното наказване. На следващо място, сочи, че в електронния фиш не е описано
точното място на извършване на нарушението. Излага, че описанието „обл. Ловеч, ПП 14
км.24+500 с, Сопот" е крайно недостатъчно с оглед яснотата на мястото, на което според
административно-наказващия орган (АНО) е било извършено нарушението. Излага, че дори
не е посочено дали твърдяното за извършено нарушение е извършено в населено място или
извън населено място. Сочи, че мястото на нарушението е задължителен реквизит съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсата на точното му описание нарушава правото
на защита на санкционираното лице и е основание за отмяна на електронния фиш. Излага,че
в електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с „автоматизирано техническо
средство №ARH CAM S1, което не носи информация относно мястото на извършване на
нарушението. Никой участник в движението или жалбоподателя не е длъжен и няма как да
знае кое е автоматизираното техническо средство №TFRl-m 556, къде се намира и дали е
стационарно или мобилно.Сочи, че освен това, към Електронен фиш за налагане на глоба
(ЕФНГ) серия К №10384914 за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство № ARH CAM S1, издаден от ОДМВР-Ловеч НЕ Е ПРИЛОЖЕН НИКАКЪВ
СНИМКОВ МАТЕРИАЛ, нито пък са посочени географски координати, като
неиндивидуализирането на мястото на нарушение и липсата на снимков материал, водят до
накърняване на гарантираното ми то закона право на защита. Сочи, че липсата на точно
посочване на мястото на нарушението води до невъзможност да се провери дали
наложеното наказание е законосъобразно и правилно. Превишението на скоростта, като
административно нарушение, е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на
разрешена скорост, установени в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като в хипотезата по ал. 2 от
съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на
пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак,
месторазположението на този пътен знак заедно с обхвата му на действие. Сочи, че не
посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, неминуемо предпоставя
категорично неяснота относно конкретните параметри на претендираното нарушение
(доколкото в ЕФНГ не е посочено точно мястото на нарушението, то няма как да се установи
дали има установено ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26 и какъв е обхватът
на неговото действие). Сочи, че поради това, описанието на нарушението не позволява
еднозначен извод относно точния вид на нарушението, съответно дали то е правилно
квалифицирано по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и наложено наказание, установено в чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП, поради което и фиша се явява опорочен и на това основание. Излага, че
непосочването точно на мястото на нарушението води до невъзможност да се провери дали
наказанието правилно е наложено на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, а не на основание
чл.182, ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че в конкретния случай правото на защита на доверителя му е
ограничено, тъй като в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш липсва
ГЛАГОЛ, с други думи не е посочено действието, което доверителя му е направил, което да
е довело до нарушение на ЗДвП. Сочи, че никъде в обжалвания ЕФНГ не се сочи
„управление" на автомобил. Излага, че този порок не може да се отстрани след издаването
на БФНГ, поради което счита, че това е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш. Твърди, че към процесната дата не е имало въведено със съответен пътен
знак В26 соченото от АНО ограничение на скоростта от 50 км/ч. и че ако действително е бил
налице само знак В2б, незнайно къде разположен и сочещ пределно допустима скорост на
3
движение от 50 км/ч., то неговото действие не е било до мястото, където АНО е направил
снимката. Ето защо твърди, че на процесния пътен участък към 26.06.2024 г. не е имало
надлежно въведено с пътен знак никакво
различно от общото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта,
Поради това и жалбоподателят, движейки се с приетата за установена
скорост от 81 км/ч., не е осъществил нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. А
това от своя страна категорично предполага цялостната
и безусловна отмяна на атакувания Електронен фиш. Сочи, че ожалваният фиш не съдържа
достатъчно конкретно и изчерпателно описание на нарушението и нарушените разпоредби.
Сочи, че видно от текста на фиша в него не е посочен съществен елемент от обективната
страна на деянието, а именно дали нарушението е извършено в или извън населено място.
Сочи, че тези обстоятелства са от съществено значение за
правната квалификация на деянието, съответно за размера на административното наказание.
Излага, че поради липсата на надлежно описание не
е възможно да се определи, дали нарушението е извършено в или извън
населено място, съответно дали е приложим чл.182, ал. 1, т.4 от ЗДвП или чл. 182, ал.2. т.4 от
ЗДвП. Сочи, че към ЕФНГ НЕ са приложени НИКАКВИ снимки. И че било невъзможно да
се провери наличието на пътен знак, на посока на движение или изобщо наличието на
автомобил на пътното платно. Сочи, че няма никакви доказателства за твърдяните
нарушения и че липсата на снимков материал (която трябва да е в основата на създаването
на електронен фиш) е самостоятелно основание за незаконосъобразността на ЕФНГ. Сочи, че
тъй като на доверителят му не е представен снимков материал, то моли да се изиска цялата
преписка от наказващия орган. Твърдят, че снимковият материал е нечетлив и от него не
става видно нито какво е нарушението, нито авторството му, поради което считаме, че
административно наказващият орган не е доказал нарушението. Твърди, че съществува
несъответствие между отразеното с техническо средство за ограничена скорост и отразената
в процесния електронен фиш разрешена скорост, което води до недоказаност на
установеното с електронния фиш нарушение. Сочи, че несъответствие между съдържанието
на направения запис (снимка) и издадения въз основа на него електронен фиш представлява
съществено нарушение на процедурата, тъй като лишава доверителят ми от яснота относно
вмененото му нарушение, а и води до недоказаност на извършването на каквото и да е
деяние. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН моли съда да постанови
Решение, с което изцяло отмени Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К
№10384914 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство № ARH CAM
S1, издаден от ОДМВР-Ловеч, с който на доверителят му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 600 лева като необоснован, незаконосъобразен и неправилен и
да им присъдите и направените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Редовно
призован, не се е явил и нейния процесуален представител адв. А. Ч. от ВТАК.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателката и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
4
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателката Т. е
извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 91 км/ч
при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, като е налице превишение от 50 км/ч.
Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч ,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства
на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в с. Сопот, което е пътният участък,
автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От
снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 94 метра,
като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се. Безспорно е и
обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената
схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.
В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 94 км/ч, а след като
е приспаднат автоматично 3 км. толеранс – 91 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и
в същия изрично е отразено, че е приспаднат толеранс от 3 км. от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, поради което направените с жалбата възражения в тази насока са
неоснователни.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час
за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената
част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1
от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст
всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на
нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които
се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и
по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано
нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не
съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено
правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво
нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва
добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното
описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето
нарушението, а именно, че е в населеното място с. Сопот, област Ловеч (с посочен
конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално"
5
път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението
и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В 26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно
наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ.
Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са
били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка
за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Следва да бъде
уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните
постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните
фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед обстоятелството,
че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването на
образуваното административно наказателно производство – чл. 58д от ЗАНН.
От обективна страна е налице установено управление на МПС по смисъла на &6, т. 11
от ДР на ЗДвП със скорост от 91 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта,
която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е
извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по
делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на
валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 068-СГ-ИСИС от
21.05.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство №120CD3D. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
6
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26
февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която
именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
12.02.2025 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на
26.09.2024 г., като това именно е датата на извършване на нарушението.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ.
Съдът намира за неоснователно възражението, че в обжалвания ЕФ не е посочено
точното място на извършване на нарушението. В електронният фиш точно е отразено
мястото на извършването му – обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, в с. Сопот. Предвид на това,
че нарушението е извършено в населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно
наказващия орган да добави нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото
на извършване на нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 120CD3D/0239964, като е отразено и
обстоятелството, че този участък е населено място.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
7
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, ползвател на процесния автомобил е „А.“ ЕООД. От
справката на ТР се установява, че представляващ „А.“ ЕООД е жалбоподателката Д. Т.. Ето
защо, АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е издал процесния
ЕФ именно срещу жалбоподателката Д. Т. за която са налице категорични доказателства, че
има представителна власт. Видно от събраните по делото доказателства същата не е
възразила и не е заявила да е предоставяла автомобила на друго лице. Наказанието е
наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателката е счела, че не е
извършила нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана нейната отговорност е
следвало след като и е бил връчен процесния ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило
нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката не е оспорила
тези обстоятелства и не е депозирала декларация от която да се установява, че не тя а друго
лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направила и възражение по
смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно, в случая
е санкционирана именно жалбоподателката Д. Т., в качеството и на представляващ
дружеството ползвател на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. По
изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в тази
насока възражения от страна на жалбоподателката чрез нейния процесуален представител.
По изложените по – горе съображения, съдът на споделя направените с жалбата
възражения касаещи авторството на деянието, тъй като в случая жалбоподателката, в
качеството и на представляващ дружеството ползвател на процесния автомобил в срока по
чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е
извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, като представляваща
дружеството ползвател на процесния автомобил и се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което са
неприложими разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен
срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно
възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Съдът намира, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-9479/27.09.2024 г.,
по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 26.09.2024 г., от който е
видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото,
посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията
на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в
експлоатация на 26.09.2024 г. в 10.10 часа и е работило до 12.00 часа, като са установени 21
броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради
което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се
установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение,
времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът
на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било
8
контролирано за приближаващите се автомобили. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му и не е необходимо за тези обстоятелства да се
разпитват свидетели, поради което и в хода на делото такива не са допускани и не са
разпитвани от съда. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от
"Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място
същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с
регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за
използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е
попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен
начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че
непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са
били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване
на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 11.10
часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – 10.10 до 12.00 часа.
В случая правилно е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/
Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към
момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65
/нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
9
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.17 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от процесния автомобил. Съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH
CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде
използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателката, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
10
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съдът счита, че категорично е установено и авторството на
деянието, като направените в тази насока възражения са неоснователни. Процесния
автомобил е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, поради
което и направените в тази насока възражения съдът намира за неоснователни. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол
за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. Системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че именно процесния автомобил е
този движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, като средството за
измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако
автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административно наказващия орган. Не
може да има съмнение, че нарушението е установено на посочените в електронния фиш
дата, място и час. Това обстоятелство се потвърждава от генерираните координати
№43.032700 24.403700, кореспондиращи с изричното пояснение в Протокол рег. № 906р-
9479/27.09.2024 г. и в самия ЕФ.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на
нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. Съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено
от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат
да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със
заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и
издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от
ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни,
които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността
по контрол на пътното движение.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
11
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателката не бяха
подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради
което съдът ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Т. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По делото, както е посочено и по - горе е приета и вложена като доказателство
разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че
процесния ЕФ е издаден на 12.02.2025 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на
жалбоподателката на 08.04.2025 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за
обжалване на ЕФ, като след като на жалбоподателката е бил връчен ЕФ същата го е
обжалвала в предвидения от закона срок, т. е. реализирала е пълноценно правото си на
защита.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда
чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл. 46, ал. 3 от
ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
Съдът не споделя и направеното с жалбата възражение, че правото на защита на
жалбоподателката е било нарушено тъй като не и е бил предявен и изготвения снимков
материал с процесния ЕФ. От една страна жалбоподателката по никакъв начин не доказа в
хода на делото това свое твърдение, от друга страна, дори на последната да не е бил връчен
с процесния ЕФ изготвения снимков материал, то същата е могла да поиска от АНО да и
12
предостави препис от същия, за да се запознае с него. Освен това възражението на
жалбоподателката, че не и е връчен препис от снимковия материал само по себе си не води
до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени обжалвания ЕФ,
като се преквалифицира нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и се потвърди като
законосъобразен в останалата част обжалвания ЕФ.
С оглед изхода на процеса, съдът намира, че следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателката да и бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400. 00 лева като
неоснователно.
От ОД на МВР Ловеч не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №10384914 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на Д. З. Т., ЕГН ********** – законен представител на фирма „А.“
ЕООД, ЕИК ******* е наложена при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №10384914 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 400. 00 лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13