№ 467
гр. Варна, 21.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000308 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
„АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
представлявана от управителя Станислав Ангелов Минков, чрез процесуалния
представител адв. Г. В. от АК-Варна, срещу решение № 123/31.03.2025г.
постановено по т. д. № 249/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което въззивникът е осъден да заплати на „ПП ХЕЛЕНИК ЧКД“ – дружество,
регистрирано съгласно законодателството на **********вписано в Общия
търговски регистър под № 147484842000, следните суми: 12 910 евро-
получена на отпаднало основание сума по развален договор №
7240/28.11.2022г. и анекс към него, както и 435.29 лв.– обезщетение за забава
за периода от 07.02.2024г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 14.05.2024г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност на решението, с
подробно изложени съображения и доводи. Признава за безспорно наличието
на валидно сключен двустранен договор № 7240/28.11.2022г. за изработка, с
конкретно възложената от ищеца на ответника работа за изработка (по
предложение № 254504/25.11.2022г.) на пет контейнера в разглобен вид,
последните изработени и доставени на о-в Лимнос. Сочи, се три от
1
контейнерите са били монтирани от изпълнителя на посочения от възложителя
обект на о-в Лимнос. Твърди се също недоказаност на фактически състав по
чл. 265, ал. 2 ЗЗД като предпоставка за възникване на право за насрещната
страна да развали процесния договор едностранно, тъй като не били
направени своевременно изявления за допуснати съществени недостатъци в
изработката на възложената работа. Според жалбоподателя договорът не е
развален и същият обвързва страните по него, и цитира относима съдебна
практика. Навежда доводи, че ищцовото дружество е изпаднало в забава да
изпълни насрещното си договорно задължение да осигури място за монтажа
на контейнерите и полагането им на нивелирана основа. Твърди одобрение на
изработката чрез конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, несвоевременност на възражението за
недостатъци, направено с уведомление от 24.11.2024г., както и че
изработеното не страда от такава степен на отклонение, което да обоснове
абсолютна невъзможност то да бъде използвано по предназначение, а вместо
да се поиска поправяне на изработката или нейното довършване, е направено
изявление за пълно разваляне на договора и връщане на заплатената цена
изцяло. Релевира се довод, че дори и наличието на недостатъци в изработката
не би довело до отпадане на основанието за цялата платена сума за
възнаграждение, цитирайки и практика по чл. 290 ГПК. По нататък се твърди,
че изправността на възложителя също е недоказана в какъвто смисъл са
изискванията на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, ищцовото дружество не е изпълнило в
договорения срок подготовката на терена, на който да бъдат монтирани
контейнери и не е изразил готовност за приемане на работата към крайната
договорена дата на изпълнение. Позовава се на нормата на чл. 87 ЗЗД, която
не допуска разваляне на договора поради неизпълнение, когато се е
осъществило приемането и одобряването на възложената работа. В
евентуалност, по арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД се сочи, че упражненото право на
разваляне на договора произвежда действие само по отношение на
неизпълнения остатък, при което възложителят е останал задължен за
заплащане на договорно възнаграждение намалено до размера, съответен на
реалното изпълнение, на осн. чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Искането, с което сезира
въззивната инстанция е за отмяна на обжалваното решение, като се постанови
друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на разноски според изхода от спора.
2
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално
допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Постъпил е своевременно писмен отговор от насрещната страна „ПП
ХЕЛЕНИК ЧКД“, представлявано по пълномощие от адв. Кр. И., в който е
изразено становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, респ. за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Категорично се
възразява срещу твърденията за приемане на работата от възложителя, за
липса на съществено отклонение в изработеното, както и за неосъществен
фактическия състав на разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД към момента на
процесното уведомление. Според страната, макар и да е налице монтаж на три
от петте договорени контейнера, следва да се приеме, че е налице пълно
неизпълнение поради липсата на приемо-предавателен протокол;
възложителят е изправна страна по договора и не е изпаднал в забава,
изпълнил е изцяло поетото задължение за заплащане на договореното
възнаграждение, при което за него е възникнало потестативното право по чл.
265 ЗЗД да развали договора едностранно. Противопоставя се на доводите за
приложимост разпоредбите на ЗЗД за скрити или явни недостатъци в
изпълнението, по съображения, че договорената изработка не е предавана на
възложителя. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
решението да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на съдено – деловодни разноскит.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Съставът на въззивния съд намира, че се налага служебно допускане и
събиране на доказателства за доказване на факти и обстоятелства, релевантни
за приложение на императивни правни норми, като съображенията за този
извод са следните:
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка
3
или взема заключението на вещо лице. Систематичното място на разпоредбата
е в раздела за общите правила за доказване, като има отношение към искове
като процесния, с предмет спорно материално право, което е имуществено и
делимо. Адресат на разпоредбата е съдът, тя е израз на служебното начало в
процеса, не се отнася до усилията на страните да попълнят доказателствения
материал по делото, а вменява абсолютно задължение на съда за разрешаване
на спора независимо от това доколко страните (и съдът) са били успешни при
събирането на доказателства по въпроса за размера на иска. Макар
разпоредбата да носи заглавието „Право на преценка“, става въпрос всъщност
за правомощие на съда, т. е. и право, но и задължение. Ако съдът отхвърли
иска поради липса на доказателства за размера, то това ще бъде неправилно
съдебно решение, тъй като съдът няма да е приложил релевантната
процесуална норма (чл. 162 ГПК.
В случая, тъй като по възникналия спор между страните дали липсата на
приемо- предавателен протокол е основание да се приеме пълно неизпълнение
на договора, независимо че се признава доставка на части за всички поръчани
пет контейнера и монтиране на три от тях, респ. дали изявлението за разваляне
на договора на възложителя има действие само занапред, за неизпълнената
част от монтажа на контейнери, на място, посочено от възложителя, съдът ще
се произнесе с решението по същество, следва да бъдат събрани
доказателства за паричната равностойност на недовършения монтаж на
поръчаните контейнери чрез допускането на съдебно – оценителна
експертиза), относима и към приложение на императивната норма на чл. 266
ЗЗД.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III – ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „АСТРЕЙД ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявана от
управителя Станислав Ангелов Минков, чрез процесуалния представител адв.
Г. В. от АК-Варна, срещу решение № 123/31.03.2025г. постановено по т. д. №
249/2024г. по описа на Варненския окръжен съд.
ДОПУСКА съдебно– оценителна експертиза, на основание чл. 195 във
връзка с чл. 162 ГПК, по която вещото лице, след запознаване с материалите
4
по делото, в това число – със свидетелските показания, и при необходимост,
след извършване на документална проверка в счетоводството на ответника за
начина на формиране размера на уговореното от страните възнаграждение по
процесния договор за изработка и монтаж на контейнери, да даде заключение
за това с каква сума следва да се намали възнаграждението с оглед
неизпълнената част от монтажа.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лица в размер на
350лв. /триста и петдесет лева/, който следва за бъде внесен от въззивника по
набирателната сметка на ВнАпС, в тридневен срок от съобщението, с
представяне на доказателства за плащането в същия срок.
Вещо лице със съответните специалност и квалификация ще бъде
назначено след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от
13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5