№ 610
гр. Сливен, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря АндреА. Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101327 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от М. С. И. срещу С. Г.
И., двамата от гр. Сливен.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил
сключен на 17.07.2009 г. и прекратен с развод с Решение №1083 от 14.11.2024
г. по гр. д. № 943 от 2024 г. по описа на СлPC, влязло в сила на 07.12.2024 г. По
време на брака съпрузите се задължили по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 18.03.2013 г., сключен между Обединена Българска банка
АД, като Кредитор от една стрА., ищцата, като длъжник и ответника като
съдлъжник, при условията на солидарна отговорност, от друга стрА., по който
договор банката им предоставила ипотечен кредит в размер 65000 лв. за
закупуване на жилище. За задоволяване на жилищните нуждите на
семейството съпрузите закупили на 18.03.2013 г. самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 67338.515.78.1.3, представляващ апартамент на адрес град
Сливен, у....................... Към Договора за предоставяне на ипотечен кредит от
18.03.2013 г. било сключено и Допълнително споразумение от 17.12.2018 г.
Ищцата излага, че от месец април 2018 г. с ответника били във фактическа
раздяла, защото той напуснал семейството и семейното жилище, като от
момента на фактическата им раздяла ответникът не винаги изпълнявал
задължението си по договора за кредит и някои от вноските ищцата заплащала
1
изцяло с лични средства, за да не изпадат в забава пред кредитора „ОББ“ АД.
По Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с
Допълнително споразумение от 17.12.2018 г. ищцата платила с лични средства
погасителните вноски за месеците април, май, юни, септември, октомври и
ноември 2018 г. - всяка от които 6 броя вноски по 373,81 лв., за месец януари
2019 г. - 333,28 лв., за месеците април, май, юни, юли и декември 2023 г., за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и
декември 2024 г., както и погасителната вноска за месец януари 2025 г. - всяка
от които в размер по 367,10 лв., или общо ищцата платила с лични средства
5873,60 лв. в периода от м. април 2023 г. до м. януари 2025 г., вкл. За периода
от фактическата раздяла през месец април 2018 г. до месец януари 2025 г., вкл.
ищцата заплатила с лични средства погасителни вноски към „ОББ“ АД по
договора за предоставяне на ипотечен кредит общо 8449,74 лв. На 03.02.2025
г. ищцата платила с лични средства изцяло задълженията по сключения
Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с
Допълнително споразумение от 17.12.2018 г. като внесла сумата от 31 982,29
лв. Наред с това, за подновяване на вписването на законната ипотека в полза
на „ОББ“ АД, което е договорно задължение на кредитополучателите,
съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договора за предоставяне на ипотечен кредит
от 18.03.2013 г., ищцата заплатила на 20.02.2023 г. /по време на фактическата
им раздяла/ с лични средства разноски в общ размер на 253,13 лв.,
представляващи сбор от платена нотариална такса по ЗННД с ДДС в размер на
233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в полза на Агенция по
вписванията в размер на 19,33 лв. На изложените основания ищцата моли за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 20 216,02 лв., представляващи
приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата с
лични средства на кредитора „Обединена българска банка“ АД погасителни
вноски по Договор за ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с
Допълнително споразумение от 17.12.2018 г., за периода от месец април 2018
г. до месец февруари 2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и сумата от 126,56 лв., представляващи приспадащата се на
ответника част /половината/ от платените от ищцата на 20.02.2023 г. с лични
средства суми за такси за подновяване на вписването на законната ипотека
съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договор за предоставяне на ипотечен кредит
2
от 18.03.2013 г., в общ размер на 253,13 лв. /сбор от платена нотариална такса
по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в
полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв./ Ищцата претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез своя пълномощник - адвокат, е подал в срок писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на
исковете, но неоснователност по същество. Прави възражение за погасяване
по давност на вземанията на ищцата за вноските, заплатени през 2018 г.
Излага, че за периода от началото на 2019 г. до края на месец февруари 2025 г.,
ответникът е трябвало да заплати сумата в размер на 13 531,97 лв., но реално е
заплатил 15 840,00 лв. или с 2 308,03 лв. повече от дължимото. Сумите
ответникът превеждал по банковата сметка на ищцата. Тъй като ищцата
заплатила 31 982,29 лв. за погасяване изцяло на дължимите суми по
ипотечния кредит, следователно ответникът дължи половината от тази сума
или 15 991,15 лв., от които след прихващане с надплатената сума от 2 308,03
лв., ответникът дължи 13 683,12 лв. по ипотечния кредит. След добавяне и на
сумата за подновяване на ипотеката в размер на 126,57 лв., общото
задължение за ответника е 13 809,69 лв. След като е заплатила цялата сума по
кредита, ищцата встъпва в правата на кредитора, а ответникът продължава да
е задължен по условията, с които е получил кредита. Следователно,
оставащата сума за изплащане от него, в размер на 13 809,69 лева, е
недължима към момента, защото не е настъпил падежът на вноските по
кредита, поради което ответникът възразява за изискуемостта на дължимите
суми. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и също
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призовА., се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат изцяло уважени и претендира направените
по делото разноски. В указания от съда срок е представила и подробна
писмена защита по делото.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник
- адвокат, чрез който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени,
евентуално да бъде кредитирано заключението на експертизата в първия му
вариант, като ответникът бъде осъден да заплаща сумите при условията,
3
договорени с първоначални кредитор. Също претендира направените по
делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна стрА. следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК за осъждане на ответника С. Г. И. да заплати на
ищцата М. С. И. сумата от 20 216,02 лв., представляващи приспадащата се на
ответника част /половината/ от платените от ищцата с лични средства на
кредитора „Обединена българска банка“ АД погасителни вноски по Договор
за ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение от
17.12.2018 г., за периода от месец април 2018 г. до месец февруари 2025 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 126,56 лв.,
представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените
от ищцата на 20.02.2023 г. с лични средства суми за такси за подновяване на
вписването на законната ипотека съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., в общ размер на 253,13 лв.
/сбор от платена нотариална такса по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и
платена държавна такса за вписване в полза на Агенция по вписванията в
размер на 19,33 лв./.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по
същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.
Безспорни са между страните, а се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства обстоятелствата, че ищцата М. С. И. и ответникът С. Г.
И. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 17.07.2009 г. и прекратен с
развод на 07.12.2024 г.
По време на брака, на 18.03.2013 г., съпрузите са се задължили като
солидарни длъжници по Договор за предоставяне на ипотечен кредит,
сключен между ТБ „Обединена българска банка” АД, в качеството и на
„кредитор” и М. С. И., в качеството й на „кредитополучател”, и С. Г. И., в
качеството на „съдлъжник“, по силата на който на кредитополучателя е
предоставен ипотечен кредит в размер на 65 000 лв. за закупуване на
недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект с идентификатор №
4
67338.55.78.1.3, с адрес гр. Сливен, у......................, с предназначение -
жилище, апартамент, с площ 90 кв. м.
Страните не спорят, че дългът с договора за ипотечен кредит от
18.03.2013 г. е поет от двамата съпрузи за задоволяване на общи нужди на
семейството - за закупуване на недвижим имот, който се е ползвал за семейно
жилище.
В настоящия случай, доколкото солидарността на страните е
възникнала не само на основание сключения от тях договор, но и по силата на
закона /чл. 32, ал. 2 СК/ и с оглед особения характер на съпружеските
имуществени отношения, изплащането от единия съпруг с негови лични
средства, докато трае бракът, не поражда за него право да иска заплащане от
другия съпруг на разликата над приспадащата се част. Ако задължението е
платено от единия съпруг след фактическата раздяла на съпрузите и/или
прекратяване на брака, същият разполага с правото по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да
иска от другия съпруг да му заплати горницата над приспадащата му се част.
С проекта за доклад на делото е отделено като безспорно между
страните и обстоятелството, че съпрузите са били във фактическа раздяла от
м. април 2018 г. В проведеното първо о. с. з. по делото ответникът не е
възразил по проектодоклада на делото и същият е обявен за окончателен с
протоколно определение на съда.
Наред с това, фактическата раздяла между съпрузите, датираща от м.
април 2018 г., се установява и от приетия като писмено доказателство по
делото Социален доклад от ДСП - Сливен. Въпреки, че е изготвен по гр. д. №
943/2024 г. по описа на СлРС - бракоразводното дело между съпрузите, този
доклад, преценен като писмено доказателство в настоящото производство,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, като
издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия по
установените форма и ред и представлява доказателство за изявленията на
съпрузите пред социалния работник. Констатациите в социалния доклад и
изложената в него фактическа обстановка, възпроизведена от изявленията на
съпрузите, не са оспорени от страните.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото
сметка/фактура и платежно нареждане, на 20.02.2023 г. /след настъпването на
фактическата раздяла между съпрузите/, за подновяване на вписването на
5
законната ипотека съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договора за предоставяне
на ипотечен кредит от 18.03.2013 г., ищцата е заплатила нотариална такса по
ЗННД в размер на 233,83 лв. с ДДС, както и държавна такса за вписване в
полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв.
Ответникът не оспорва иска за сумата от 126,56 лв., представляващи
приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата на
20.02.2023 г. с лични средства суми за такси за подновяване на вписването на
законната ипотека, поради което и предявеният иск за тази сума следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
На следващо място, от заключението на допуснатата по делото
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, в периода от м.
април 2018 г. до датата на пълното погасяване на кредита - 04.02.2025 г., вкл.
ищцата е заплатила сумата в общ размер на 68 329,67 лв.
От доказателствата по делото не се установява постигната между
страните уговорка за разпределение на дълга в различие с равенството,
установено с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Не се установява и
неравенство в интереса на длъжниците, тъй като дългът е поет за задоволяване
на общи нужди на семейството. Затова съдът намира, че на основание чл. 127,
ал. 2 ЗЗД, платеният от ищцата общ на страните солидарен дълг по кредита от
18.03.2013 г. в размер на 68 329,67 лв., следва да се разпредели между
страните по равно или по 34164,84 лв.
Спорен между страните е въпросът каква част от общодължимата сума
ответникът доброволно е заплатил на ищцата.
Допуснатата съдебно - икономическа експертиза по делото е дала
отговор на този въпрос в два варианта.
Първият вариант дава заключение, че от сумата на постъпилите
преводи по банковата сметка на ищцата в общ размер на 26 592,00 лв. с
наредител ответникът, сумата в размер на 17 642 лв. се отнася в пълен размер
като вноски по кредита, поради посоченото основание за преводите „вноска за
кредит“, а сумата в размер на 8 950 лв., с посочено основание за плащане
„издръжка за дете“, е отнесена като издръжка.
6
Вторият вариант дава заключение, че в случай, че от получените
преводи в периода от м. април 2018 г. до м. февруари 2021 г., с посочено
основание „вноска за кредит“ се отнесе част от сумата в размер на 200 лв. за
издръжка на детето, то сумата в общ размер от 12 242 лв. ще е за плащане на
вноски по кредита, а сумата в общ размер на 14 350 лв. ще е относима за
издръжка на детето.
Съдът намира, че в случая е приложим вторият вариант на
изчисленията на експертизата.
По делото са разпитани свидетелите М.Д. - майка на ищцата и А.М. -
приятел на ответника, чиито показания съдът намира за обективни и
добросъвестни. Въпреки това, съдът не ги кредитира по отношение на
спорното обстоятелство дали превежданите по сметката на ищцата вноски от
ответника в периода от м. април 2018 г. до м. февруари 2021 г. са включвали и
средства за издръжка на детето или тези средства са давани от ответника на
ищцата в брой, тъй като показанията и на двамата свидетели са производни.
Свид. Дънекова излага обстоятелствата, които е узнала от ищцата, съответно
свид. Митев - тези, които е узнал от ответника, поради което и показанията на
свидетелите възпроизвеждат двете противоположни твърдения на страните и
не могат да послужат като доказателства за установяване на спорното
обстоятелство.
Съответна на втория вариант на изчисленията на експертизата
фактическа обстановка обаче е описА. в приетия като писмено доказателство
по делото Социален доклад от ДСП - Сливен, който съдът кредитира изцяло
като официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК. Пред социалния
работник ответникът е изложил, че след като през 2018 г. са се разделили със
съпругата си, той е продължил ежемесечно да предоставя финансови средства
за издръжката на детето и да погася половината от месечната вноска по
кредита за жилището. От края на 2023 г. е преустановил плащането по
кредита, тъй като в жилището се установила да живее майката на ищцата,
което ответникът не одобрявал.
Ето защо, съдът намира, че от общодължимата сума от 34 164,84 лв.,
ответникът доброволно е заплатил на ищцата сумата от 12 242 лв. и е остА.л
задължен за разликата в размер на 21 922,84 лв., поради което и предявеният
иск за сумата от 20 216,02 лв., представляващи приспадащата се на ответника
7
част /половината/ от платените от ищцата с лични средства на кредитора
погасителни вноски по договора за ипотечен кредит, се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения от ищцата по-
нисък размер с оглед диспозитивното начало в процеса.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
погасяване по давност на вземанията на ищцата за половината от заплатените
вноски по кредита през 2018 г. Съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД давност не тече
между съпрузи, а гражданският брак на страните е прекратен на 07.12.2024 г.,
от която дата е започнал да тече давностният срок и същият не е изтекъл към
датата на предявяване на иска.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответника за неоснователност на иска за сумата, представляваща
приспадащата се на ответника част /половината/ от платените от ищцата с
лични средства на кредитора погасителни вноски, поради нейната
недължимост към момента, защото не е настъпил падежът на вноските по
кредита, както и че ответникът следва да бъде осъден да заплаща сумите при
условията, договорени с първоначалния кредитор. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД
солидарният длъжник дължи приспадащата му се част от това, което е платено
за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без
значение дали дългът е погасен чрез плащане или чрез поемане на ново
задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново
задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те
могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за
изпадане в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно. /в т.
см. Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. по описа на ВКС на
РБ, ІV г. о., Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 342 от 4.01.2013 г. по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о., ГК,
Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК и
Решение № 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014 г., II т. о., ТК/.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 3518,64 лв.,
разноски по делото, от които 858,64 лв. - заплатена държавна такса, 400,00 лв.
- заплатен депозит за експертиза и 2200,00 лв. - заплатено адвокатско
8
възнаграждение в настоящото исково производство и сумата от 60,00 лв. -
разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 1190/2025 г. по описа
на СлРС.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. Същото е
договорено и заплатено в размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да се отбележи,
че делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност, но
разглеждането му е приключило в две открити съдебни заседания, в които са
разпитвани свидетели и е изслушА. съдебна експертиза, поради което
договореното и заплатено от ищцата възнаграждение не се явява прекомерно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че присъждането на
разноските в обезпечителното производство не се дължи, тъй като съгласно
разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността
за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението по обезпечения иск, с което се разглежда спорът по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, к...................
ДА ЗАПЛАТИ на М. С. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
у...................... на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК сумата от
20 216,02 лв. /двадесет хиляди двеста и шестнадесет лева и две стотинки /,
представляващи приспадащата се на ответника част /половината/ от платените
от ищцата с лични средства на кредитора „Обединена българска банка“ АД
погасителни вноски по Договор за ипотечен кредит от 18.03.2013 г., изменен с
Допълнително споразумение от 17.12.2018 г., за периода от месец април 2018
г. до месец февруари 2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума,
9
считано от датата на подаване на исковата молба - 12.03.2025 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 126,56 лв. /сто двадесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи приспадащата се на
ответника част /половината/ от платените от ищцата на 20.02.2023 г. с лични
средства суми за такси за подновяване на вписването на законната ипотека
съгласно чл. 8 (7) и чл. 11 (1) от Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 18.03.2013 г., в общ размер на 253,13 лв. /сбор от платена нотариална такса
по ЗННД с ДДС в размер на 233,83 лв. и платена държавна такса за вписване в
полза на Агенция по вписванията в размер на 19,33 лв./, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3518,64 лв. /три хиляди петстотин и
осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
направените разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10