Р
Е Ш Е
Н И Е
№260251
гр. Пловдив, 07.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното гр. дело №
87 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от И.П.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „Кредипорт“ АД (с
предишно наименование „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД) с ЕИК *********, седалище гр.
София и адрес на управление- бул. „България“ № 106, вх. Г, ет. 3, офис 6, и против
„ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление-
бул. „Цариградско шосе“ № 135А, с която са предявени отрицателни установителни искове
с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по ч. гр.
дело № 21070 / 2010 г. по описа на СРС ответникът „Кредипорт“ АД се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ (4 броя записи на заповед) и му били издадени четири броя изпълнителни листове.
Било образувано изпълнително дело № 20108410402047 по описа на ЧСИ Н. М., рег.
№ *** и район на действие ***. На 17.01.2011 г. ищецът М. подал възражения по
чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и на дата
27.01.2011 г. в тази връзка ЧСИ М. спрял изпълнителното дело, без да има
съдебно определение, с което да се констатира настъпилото по закон спиране.
Съдът по заповедното производство преценил, че подадените възражения по чл.414 ГПК са нередовни, поради което с определение по ч. гр. д. №21070/2010г., влязло
в сила на 26.10.2011 г., ги върнал. Предвид горното, ищецът твърди, че от тази
дата 26.10.2011 г. насетне основанието за спиране на изпълнителното дело е
отпаднало. На 18.09.2012 г. ответното дружество „Кредипорт“ АД е депозирало
пред ЧСИ М. молба за изпращане на делото за продължаване на изпълнителните
действия при ЧСИ П. И., рег. № *** и район на действие ОС- ***, местно
компетентен, с оглед възбраняването на недвижими имоти на длъжника в ***, която
молба се сочи да е последната, подадена от взискателя „Кредипорт“ АД до
настоящия момент. ЧСИ П. И. образувал на 04.10.2013 г. изпълнително дело №
20138210401200 по описа на кантората си. Твърди се, че от 18.09.2012 г. до
18.09.2014 г. е изтекъл 2-годишният период по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, в който не са предприемани никакви действия за събиране на вземането,
поради което е настъпила перемпция. Въпреки това ЧСИ И. не прекратява делото на
соченото по-горе основание. Ищецът И.М. твърди още, че вземането- предмет на
изпълнителното производство е погасено по давност, тъй като са изминали повече
от 5 години към датата на подаване на исковата молба от датата на последното
валидно действие, което е прекъснало давността, 18.09.2012 г., когато
взискателят „Кредипорт“ АД е поискал изпращане на изпълнителното дело в *** при
ЧСИ П. И..
По изп. дело № 20138210401200 на дата 28.01.2019 г.
другото ответно дружество- „ОББ Интерлийз“ ЕАД е подало молба за присъединяване
като взискател с удостоверение за вземане по изпълнително дело № 20178210400064
също по описа на кантората на ЧСИ П. И.. „ОББ Интерлийз“ ЕАД черпи своите
присъединени вземания от заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове, издадени въз основа на 7 бр. записи на заповед, по ч. гр. д.
№2375/2011 г.; ч. гр. д. №2377/2011 г., ч. гр.д. №2378/2011 г.; ч. гр. д. №
2379/2011 г., ч. гр. д. № 2380/2011 г., ч. гр. д. №2381/ 2011г. и ч.гр.д.
№2376/2011 г. на ПРС. Ищецът твърди, че доколкото присъединяването е извършено
към момент, в който делото вече е било перемирано, то същото е
незаконосъобразно. Отделно от горното се сочи, че вземанията на „ОББ Интерлийз“
ЕАД към М. са били погасени по давност още преди образуване на изпълнителното
производство, тъй като заповедите за незабавно изпълнение, въз основа на които
са издадени изпълнителни листове, са влезли в сила още през 2011г., а към
датата на образуване на изпълнителното дело през 2017г. петгодишният давностен
срок вече е бил изтекъл. Дори да се приеме, че давността не е била изтекла, то
в рамките и на това изпълнително производство също не са предприети
изпълнителни действия в 2-годишния срок и поради това е следвало да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника „Кредипорт“ АД суми в общ размер на 86 067,35 лв., от които:
-сумата от 8 778,91 лв.- главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г.,
издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри гр. състав, както и
законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното
плащане;
-сумата от 8 888,58 лв.- главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г.,
издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри гр. състав, както и
законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното
плащане;
-сумата от 34 432,86 лв.- главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г.,
издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри гр. с., както и законна
лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане;
-сумата от 33 967 лв.- главница по изпълнителен лист от 27.05.2010 г.,
издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри гр. с., както и законна
лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до окончателното плащане,
както и че не дължи на ответника „ОББ
Интерлийз" ЕАД суми в общ размер на
101 159,45 лв., от които:
-сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен лист от 02.03.2011 г.,
издаден от VI гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2375/2011 г., ведно със законна
лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане;
-сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен лист от 09.02.2011 г.,
издаден от XXI гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2377/2011 г., ведно със законна
лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане;
-сумата от 14 451,35 лв.-
главница по изпълнителен лист от 22.02.2011 г., издаден от III гр. състав на
ПРС по ч. гр. д. № 2378/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за
времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане;
-сумата от 14 451,35 лв.-
главница по изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден от XVII гр.състав на
ПРС по ч. гр. д. № 2379/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за
времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане;
-сумата от 14
451,35 лв.- главница по изпълнителен лист от 22.02.2011
г., издаден от VII гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2380/2011 г., ведно със
законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното
плащане;
-сумата от 14 451,35 лв.-
главница по изпълнителен лист от 21.02.2011 г., издаден от XVIII гр. състав на
ПРС по ч. гр. д. № 2381/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за
времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане;
-сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист, издаден от XIX гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2376/2011 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до
окончателното плащане, които суми представляват вземания- предмет на изп. д. №20138210401200
и изп. дело № 20178210400064 по описа на ЧСИ П. И., с per. № ***
и район на действие Окръжен съд – ***.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ОББ
Интерлийз“ ЕАД с ЕИК ********* е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че в изпълнителното
производство срещу И.П.М. са предприемани множество валидни изпълнителни
действия, чрез прилагане на различни изпълнителни способи (наложени възбрани,
запори на банкови сметки, опис и
продажба на недвижимо имущество), като с извършването на всяко действие е
прекъсван давностният срок. Освен това, поисканите от един взискател действия
ползват и другия взискател по делото, съгласно нормата на чл. 457, ал. 2 от ГПК. Ответникът посочва, че давностният срок не е текъл до постановяване на
Тълкувателно решение № 2 / 2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, където в т.
10 се прие, че предходното задължително тълкуване, дадено с Постановление № 3 / 18.11.1980 г., е
изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие,
освен в хипотезата, в която спрямо същата материя е било постановено
задължително тълкуване, което се изменя с новото тълкувателно решение, когато
действието е занапред. В настоящия случай спирането на изпълнителното
производство е във връзка с подадените възражения от длъжниците по ч. гр. д. №
21070 / 2010 г. и на основание чл. 432, т. 6 във вр. чл. 420 от ГПК/ в
редакцията преди ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86 от 17.10.2017 г./. Фактът на отпадане
на причината за спиране на изпълнителното производство е станал известен на ЧСИ
П. И. на 21.10.2019 г., предвид което с разпореждане от същата дата то е
възобновено така, както е било поискано от присъединения взискател „ОББ
Интерлийз“ ЕАД. Ето защо, изтеклият календарен срок до възобновяване на изп.
дело на 21.10.2019г. не може да се вземе предвид при изчисляване на давността.
Най-сетне, въпросът за процесуалната законосъобразност на отказа на ЧСИ П. И.
да прекрати производството по делото е бил предмет на гр. дело № 12/2020г. по
описа на ОС – Пловдив, като с решение № 42 / 09.01.2020 г. съдът с обвързваща
СПН е приел, че правилно съдебният изпълнител е отказал, тъй като
производството не е перемирано и за периода от спирането до възобновяването му
не са текли давностни срокове. Предвид всичко гореизложено, ответникът моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да присъди
сторените разноски. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени
бележки на адв. С.- пълномощник на ответника.
В предвидения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор и от ответника „Кредипорт“ АД (с предишно наименование „Ти Би Ай Лизинг“
ЕАД) с ЕИК *********, който счита предявения против него иск за неоснователен.
Ответникът твърди, че по молба на дружеството е образувано изп. д. №2047/2010г.
на ЧСИ М., което, с оглед правилата за местната подсъдност по чл.427 ГПК, е
преобразувано в изп. дело №1200/2013 г. на ЧСИ И.. Сочи, че спирането на
изпълнителното производство по право (ex lege)
при действие на тогавашната редакция на чл. 420, ал. 1 от ГПК, а не с изричен акт на съда е
законосъобразно и правилно ЧСИ М. е спрял производството само въз основа на
факта на депозиране на възраженията против заповедта за незабавно изпълнение в
съда. Предпоставка за прекъсване на давността е висящност на изпълнителния
процес, а през времето, през което изпълнителното производство е спряно по силата
на закона, не текат срокове, вкл. срокът, свързан с погасителната давност. По
отношение на ищцовото твърдение за настъпила перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, ответникът сочи, че са налице влезли в сила съдебни актове
между страните по този въпрос, които са задължителни както за тях, така и за
съда, като съставите на ОС – Пловдив са се обединили около извода, че не е
настъпила перемпция на изп. дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ П. И. именно
защото за времето от 27.01.2011 г. до 21.10.2019 г. производството е било
надлежно и законосъобразно спряно (в този смисъл решение № 42 от 09.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 12 / 2020 г., IХ състав на ОС – Пловдив; решение № 605 от 18.06.2020
г., постановено по в.гр.дело № 1066 / 2020 г., VI състав на ОС – Пловдив, и невлязлото в сила решение №
260572 от 24.02.2021 г., постановено по гр.дело №7725 / 2020г. по описа на ОС –
Пловдив, XVII-ти състав). Ответникът
твърди, че перемпция по делото не е настъпила и към настоящия момент, доколкото
не е изтекъл 2-годишен срок от възобновяване на изпълнителното производство до
подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
Поддържа, че до постановяване на ТР № 2 / 2013 г. на ВКС на дата 26.06.2015 г.
са били приложими постановките на ППВС № 3 / 1980 г. и едва от тази дата е
започнала да тече нова давност, като от 26.06.2015 г. до 21.10.2019 г., когато
е възобновено изпълнителното дело, не е изтекъл 5- годишният давностен срок за
погасяване на процесните вземания, нито същите са погасени понастоящем,
доколкото след възобновяването са предприемани изпълнителни действия по смисъла
на новото тълкувателно решение. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли с
решението си предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски. Съображения по спора са изложени в писмена защита на адв. М.-
процесуален представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото не е било спорно, а и се установява от представените
доказателства и материалите по изп. дело №1200/ 2013 г. на ЧСИ П. И., че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист с правно основание чл.417 от ГПК по ч. гр. дело №
21070 / 2010 г. по описа на СГС са били издадени на 27.05.2010 г. в полза на
ответника „Кредипорт” АД („Ти Би Ай
лизинг” ЕАД) 4 бр. изпълнителни листове, по силата на които
длъжниците „Интергруп 7” ЕООД и И.М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
сума в общ размер от 44 005,56 евро, представляваща главници за неплатено
задължение по записи на заповед от 28.01.2008 г. и от 05.12.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.05.2010 г. По молба на взискателя „Ти Би Ай
лизинг” ЕАД („Кредипорт” АД) с вх. № 30197/05.07.2010 г. и въз основа на горните
изпълнителни листове е образувано с разпореждане от същата дата първоначално изп.
дело №2047/2010г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № *** и район на действие СГС, с
длъжници: „Интергруп 7” ЕООД и И.М.. В молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е поискал да се направи пълно
имуществено проучване на длъжниците и е посочил
способи за принудително изпълнение за събиране на вземането- налагане на запори върху
банкови сметки на длъжниците в изброените банки. По изпълнителното дело са
изпратени искания за справки до НАП,
МДТ, СГКК, ОСЗ и е проучено имуществото на длъжниците. С молба от
20.12.2010 г. взискателят е поискал налагане на запори върху МПС, възбрана
върху недвижими имоти, запор на дружествени дялове на длъжника М. в „Тракия инвест ИМ 7” ЕООД и „Лайфстайл
Груп” ООД. С разпореждания
от 20.12.2010 г. ЧСИ е наложил възбрани върху недвижими имоти на настоящия
ищец- магазин- *** в гр. ***, в жилищна сграда на ***; СОС с идентификатор 56784.506.1216.1.4, СОС с
идентификатор 56784.503.23.15.2 по КККР на *** и
др., вписани в СВ на 27.12.2010 г.; запори върху МПС, върху банкови сметки на
длъжниците и притежаваните от М. дружествени дялове в „Тракия инвест ИМ 7” ЕООД и „Лайфстайл
Груп” ООД. До длъжника М. е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. №110983/ 20.12.2010 г., връчена му на 04.01.2011 г., с която
същият е поканен да заплати задължението си по изпълнителното дело, възлизащо
на 44 005,54 евро- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 04.05.2010 г., 1 721,40 лв.- присъдени разноски, както и разноски по
изпълнителното дело. По повод молба на взискателя от 04.08.2010 г., с
постановление от 05.08.2010 г. ЧСИ е присъединил изпълнително дело №2315/2010 г. към изп. дело №2047/2010 г. С жалба вх. №02590/13.01.2011
г. М. е обжалвал пред СГС действията на ЧСИ М., изразяващи се в налагане на възбрана
по отношение на един от недвижимите имоти, находящ се в ****, която е оставена
без разглеждане с влязло в сила на 14.06.2011 г. определение №4210/18.03.2011 г. по гр. д. №2564/2011 г.
на СГС. С молба вх. №06840/ 26.01.2011 г., подадена от длъжника М., чрез
пълномощника му адвокат Н., са представени заверени копия на възражения,
депозирани пред СГС на дата 17.01.2011 г. срещу издадената в полза на кредитора
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №21070/2010 г. С оглед на така депозираната
молба, с постановление от 27.01.2011 г. на ЧСИ М., изпълнителното производство
по изп. дело №2047/2010 г. и присъединеното към него изп.д. №2315/2010 г. е
било спряно на основание чл. 432, т.6 във вр. с чл. 420 ГПК. С постановление от
24.08.2011 г., по повод молба вх. №090227/ 03.08.2011г. на
„Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ Интерлийз“ ЕАД, съдържаща
искане за конституирането му на основание чл.456, ал.2 ГПК като взискател по
делото за сумите- 101 159,45лв.- главници, 5127,03лв.- лихви върху
главниците към 01.08.2011г., както и за разноски и такси, дължими по
изпълнително дело №299/2011г. и присъединените към него дела №300/2011г., 301/2011г.,
304/2011г., №310 и №450/2011г. на ЧСИ О., ЧСИ М. е присъединил дружеството като
взискател по отношение на длъжника И.М.. С молба вх. №188845/18.09.2012 г. взискателят „Ти Би
Ай лизинг” ЕАД е поискал на основание чл. 427 от ГПК изпълнителното дело да
бъде предадено на ЧСИ П. И. рег.№*** КЧСИ, район на действие- ОС- ***, за
продължаване на изпълнителните действия по него, която е била удовлетворена. С
протокол от 26.02.2013 г. ЧСИ М. е препратил по компетентност на ЧСИ И. изп. д. №2047/2010г. По
образуваното пред ЧСИ И. изп.д. №1200/2013 г. на 14.07.2017 г. и на
11.09.2019г. ищецът М. е подал молби за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, които са оставени без
уважение. С молба вх.№06398/ 28.01.2019 г. ответникът „ОББ Интерлийз” ЕАД е
направил искане за присъединяването му като взискател по изп. дело по реда на
чл.456 ГПК за вземанията му срещу длъжника М., съгласно представено
удостоверение, издадено по изп. д. №64/2017 г. на ЧСИ П. И., които вземания
възлизат в общ размер на 201 085,04 лв. към 28.01.2019 г. С молбата е
представено копие от заповедта за незабавно изпълнение, издадена в полза на
първоначалния взискател, с отбелязване, че същата е влязла в сила на 26.10.2011
г. Направено е и искане за възобновяване на изпълнителното производство и
извършване на опис на движими вещи и недвижимости на длъжника М.. Отправени са
искания от ЧСИ до СРС, с оглед получаване на информация дали издадената по ч. гр.
д. № 21070/2010 г. заповед за изпълнение е стабилизирана и има ли постановен
съдебен акт във връзка с подадените от И.М. възражения от 17.01.2011 г. По
изпълнителното дело е постъпил заверен препис на разпореждане на СРС от
21.06.2011 г., с което е върната частна жалба на „Интергруп 7” ЕООД и И.М.
срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, и с разпореждане на ЧСИ от 21.10.2019
г. изпълнителното производство е възобновено. С молба вх. №66247/29.10.2019г.
ответникът „ОББ Интерлийз”ЕАД е поискал да бъде насрочена дата за опис на
недвижими имоти на длъжника. До страните са изпратени съобщения за
възобновяването на изпълнителното производство и за насрочените описи на
недвижими имоти, придобити от „Барбера” ЕООД и „ХБДМ” ЕООД след вписаните на
27.12.2010г. на възбрани в СВ, съотв. под №27/27.12.2010 г. и №28/27.12.2010 г.
До длъжника М. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която същият
е уведомен за възобновяването на изпълнителното производство, за
присъединяването на взискателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД досежно събиране на дължимите
суми- предмет на изп. д. №64/2017 г. по изпълнителни листове, издадени по ч.
гр. д. №2375/2011 г., ч. гр. д. №2377/2011 г., ч. гр. д. №2378/2011 г., ч. гр.
д. № 2379/2011 г., ч. гр. д. № 2380/2011 г., ч. гр. д. №2381/2011 г. и ч. гр.
д. №2376/2011 г. на ПРС, възлизащи към дата 28.01.2019г. в общ размер на 201 085,04
лв., както и за насрочване на 29.11.2019 г. на описи на имотите- СОС с
идентификатор 56784.506.1216.1.4 и СОС с идентификатор 56784.503. 23.15.2. По
делото са постъпили молби от ищеца М., „Барбера” ЕООД и „ХБДМ” ЕООД с искане за
прекратяване на изпълнителното производство, които са оставени без уважение.
Против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т. 8 ГПК са постъпили жалби от „ХБДМ” ЕООД и И.М.. По образуваното по жалбата
на дружеството в. гр. д. №1067/2020 г. на ПОС е постановено определение №899/18.06.2020 г., с което същата е оставена
без разглеждане. С решение №42/09.01. 2020 г. на ПОС по в. гр. д. №12/2020 г. жалбата
на И.М. с вх. № 74217/ 28.11. 2019г. против отказа на ЧСИ И. да прекрати
изпълнителното производство е оставена без уважение. С това решение е прието,
че за периода до спиране на изпълнителното производство- 27.01.2011 г., както и
за периода след възобновяването му през месец октомври 2019 г. не е налице
двугодишен период, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. Междувременно, на 29.11.2019 г. е извършен опис на недвижими имоти на
длъжника М.- СОС с идентификатор 56784. 506.1216.1.4, с адрес- ****, и СОС с идентификатор
56784.503.23.15.2, с адрес- **** за което е съставен протокол от ЧСИ, изготвени
са от вещо лице оценки на имотите, които са предявени с протоколи от 10.01.2020
г. С оглед оспорване оценките на двата недвижими имота, е допуснато извършване
на повторни експертизи. С молба вх. № 06488/28.01.2020 г. ответникът „ОББ
Интерлийз” ЕАД е направил искане за присъединяване на вземането му по
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2376/2011 г. на ПРС, с който
длъжникът М. и „Пълдин Рент А Кар-2000” ЕООД
са осъдени да заплатят солидарно на дружеството сумата от 7 388,86 евро,
дължима по запис на заповед от 01.07.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата за времето от 04.02.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 289,03 лв.- разноски по делото. На гърба на изпълнителния лист е отразено, че
въз основа на него е образувано на 22.02.2011 г. изп.д. № 299/2011г. на ЧСИ М.
О., предадено на 07.02.2014г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ
И. и преобразувано под №256/2014г.- прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ П. И. от 01.11.2016г., влязло в сила на 29.11.2016г.
С този изпълнителен лист е било образувано и.д. №64/2017г. по описа на ЧСИ И.,
което е прекратено частично- по отношение на посочения изп. лист с постановление
от 13.01.2020 г., влязло в сила на 28.01.2020 г. С протоколи от 03.06.2020 г.
ЧСИ е определил на основание чл. 485, ал.3 ГПК стойността на описаните
недвижими имоти, а с протоколи от 04.06.2020 г. е насрочил първа публична
продан на същите, която да се проведе от 16.06.2020 г. до 16.07.2020 г. На
15.07.2020 г. по делото е постъпила молба от „Барбера“ ЕООД, с която се
представя обезпечителна заповед от 14.07.2020 г., издадена по гр.д. №7725/2020 г.
на ПРС, за допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл.440 ГПК
от „Барбера“ ЕООД против И.М. и „ОББ Интерлийз“ ЕАД- за признаване за
установено, че ответникът М. не е собственик на недвижим имот с идентификатор
56784.506.1216.1.4 по КККР на ****, чрез налагане на обезпечителна мярка- спиране
изпълнението по изпълнително дело №1200/2013 г. С разпореждане от 15.07.2020 г.,
на основание издадената обезпечителна заповед, ЧСИ е спрял принудителното
изпълнение по изпълнителното дело, насочено по отношение на горния имот, като
досежно останалите предприети способи изпълнителното производство е останало
висящо. С протокол от 17.07.2020 г. ЧСИ е обявил първата публична продан за
недвижимия имот с ИД 56784.503.23.15.2 за нестанала, тъй като не са постъпили наддавателни
предложения. С молба вх.№ 37238/ 17.07.2020 г. взискателят „ОББ Интерлийз“ ЕАД
е поискал да се насрочи нова публична продан на имота в ****. С протокол от
27.08.2020 г. ЧСИ е насрочил втора публична продан на имота, която да се
проведе в периода 21.09.2020 г.- 21.10.2020 г. С молба вх. №57509/02.10.2020 г.
взискателят „ОББ Интерлийз“ ЕАД е представил определение №260206/29.09.2020 г.
на ПОС, постановено по в. гр. д. №2234/2020 г., с което е отменено определението
на ПРС от 14.07.2020 г. за допускане обезпечение на предявения иск от „Барбера“
ЕООД и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, като е поискал да се
възобнови изпълнителното производство в спряната му част и да се предприемат
изпълнителни действия за продажбата на имота с ИД 56784.506.1216.1.4. С
разпореждане от същата дата ЧСИ е възобновил производството и с протокол от
02.10.2020 г. е насрочил първа публична на имота от 04.11.2020 г. до 04.12.2020
г. С протокол от 22.10.2020 г. ЧСИ е обявил за нестанала и насрочената втора
публична продан на имота с ИД 56784.503.23.15.2. С молба вх. №64397/ 28.10.2020г.
на ответника „ОББ Интерлийз“ЕАД е направено искане, на основание чл.494, ал.2 ГПК, да се определи нова начална цена и се насрочи нова публична продан на имота,
което е уважено. С протокол от 09.11.2020 г. ЧСИ насрочил трета публична продан
на имот 56784.503.23.15.2 , която да се проведе от 15.12.2020 г. до 15.01.2021г.
С протокол от 07.12.2020 г. ЧСИ е обявил насрочената първа публична продан по
отношение на имота с ИД 56784.506.1216.1.4 за нестанала, поради липсата на постъпили
наддавателни предложения. С молба вх. № 72813/08.12.2020 г. взискателят „ОББ
Интерлийз“ ЕАД е направил искане за насрочване на нова публична продан. С
протокол от 18.01.2021 г. ЧСИ е обявил за нестанала насрочената трета публична
продан на имота с идентификатор 56784.503.23.15.2. С молба №03712/20.01.2021г.
взискателят „ОББ Интерлийз“ е поискал насрочване на нова публична продан на
имота с идентификатор 56784.503.23.15.2. С молба вх. №05680/29.01.2021 г. същият
взискател е представил изпълнителен лист, издаден по в. гр.д. №1066/2020 г., с
който длъжникът М. е осъден да заплати на дружеството сума от 360 лв.-
направени разноски по това дело и е поискал на основание чл.456, ал.2 ГПК да се
присъедини за събиране вземането по изпълнителния лист към изп.д. №1200/2013 г.
С протокол от 26.02.2021 г. ЧСИ е насрочил нова публична продан на имота с
идентификатор 56784.503.23.15.2 от 16.03.2021 г. до 16.04.2021 г. С молба вх.№14277/11.03.2021
г. длъжникът М. е представил по делото обезпечителна заповед, издадена от ПОС
по гр.д. №87/2021 г., за допускане обезпечение на исковете му по чл.439 ГПК,
чрез налагане на обезпечителна мярка- спиране на изпълнението по изп. д. №1200/2013
г. С разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил спиране на изпълнителното
производство.
По делото е прието и заверено копие на изпълнително дело
№64/2017 г. на ЧСИ И.. Това дело е образувано по молба на „Интерлийз Ауто” ЕАД
с вх.№ 00439/ 05.01.2017 г. и въз основа на изпълнителни листове, издадени по
ч. гр. д. №2375/2011 г., ч. гр. д. №2376/2011 г., ч. гр. д. №2377/2011 г., ч.
гр. д. №2378/2011г., ч. гр. д. №2379/ 2011 г., ч. гр. д. №2380/2011 г. и ч. гр.
д. №2381/2011 г. на ПРС, по силата на които длъжниците „Пълдин
Рент А Кар-2000” ЕООД и И.М. са осъдени солидарно да заплатят на
дружеството описаните в изпълнителните листове суми. От отбелязванията,
направени на гърба на изпълнителните листове, е видно, че въз основа на
последните са били образувани шест изп. дела с №
№299/2011 г., 301/2011 г., 300/2011 г., 310/2011 г., 304/202011 г. и 450/2011 г. на ЧСИ О., предадени впоследствие
(на 07.02.2014 г.) на ЧСИ П. И. и преобразувани под № 256/2014г., което изпълнително
дело е прекратено с постановление от 01.11.2016г. В молбата взискателят е поискал да се направи пълно
имуществено проучване на длъжниците и да се наложат възбрани/запори, в случай
че се установи имущество, годно да бъде обект на изпълнение. На основание чл.18
от ЗЧСИ дружеството е възложило на ЧСИ да извършва изпълнителни действия срещу
длъжниците. Разпоредено е от ЧСИ да се изпрати уведомление до НАП по чл. 191,
ал.2 ДОПК и да се извърши имуществено проучване на длъжниците, чрез изискване
на справки НАП, МДТ, АВ, БНБ, Сектор „ПП” при ОД на МВР- ***, насрочен е на
дата 11.05.2017г. опис на движими вещи, собственост на длъжника М., находящи се
в имот на адрес-***. Изпратени са съобщения до длъжниците за новообразувано
изп. дело, с които същите са поканени да заплатят задължението по делото,
възлизащо на 181 210,23 лв., със запорни
съобщения от 11.04.2017г. до „ОББ”АД, „Уникредит Булбанк”АД е наложен запор
върху вземанията на длъжника М., със запорно съобщение от същата дата е наложен
запор върху дружествени дялове от капитала на „Тракия инвест ИМ 7”ЕООД,
притежавани от длъжника М.. С молба вх. №04978/ 07.02.2018 г., депозирана от
„Интерлийз” ЕАД, чрез пълномощника адвокат Н., ЧСИ е уведомен, че след
образуване на изпълнителното дело е вписано преобразуване чрез вливане на
„Интерлийз Ауто” ЕАД в „Интерлийз” ЕАД, ЕИК *********, (впоследствие с променено наименование-
„ОББ Интерлийз“ ЕАД от дата 12.03.2018г.), като последното се явява правоприемник
на правата и задълженията на преобразуващото се дружество. В молбата се
съдържат искания за извършване на справка от ЧСИ в НАП за наличието на трудов
договор с длъжника М. и при установяване на такъв- да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение; за извършване на справка в КАТ за притежавани МПС от
длъжниците и за налагане запор върху тях; за налагане запор върху банковите им
сметки; за изискване на дневници за продажби по ЗДДС на дружеството- длъжник, с
цел установяване на съконтрагентите му и налагане на запори върху вземанията
към тях. В молбата е направено и искане за насрочване на дата за опис на
движими вещи, находящи се на седалището и адреса на управление на дружеството,
както и на постоянния адрес на длъжника М.. С молба вх.№02722/13.01.2020 г.
взискателят отново е поискал извършване на справка относно банкови сметки на длъжниците
и налагане на запори, както и насрочване на опис на движими вещи на същите. С
молба от същата дата е поискано прекратяване изп. производство по отношение на
вземането по изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. №2376/2011г. и връщане
оригинала на последния. С молба вх.№ 10651/22.02.2021г. от кредитора е
направено искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника М..
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда
възможност длъжникът по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По предявения отрицателен установителен иск, съобразно
указаната с определе-нието, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК,
доказателствена тежест, ищецът следва да установи, че процесните вземания са
погасени по давност и за ответниците е отпаднало правото на принудително
изпълнение спрямо него; в тежест на ответниците е да докажат съществуването на
вземанията си, а с оглед релевираните възражения- и съответните юридически
факти, довели до прекъсване или спиране на давността.
Между страните не е формиран спор, че по
силата на издадени на 27.05.2010 г., въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителни листове по ч. гр. д.
№21070/2010 г. на СРС ищецът М. е осъден да заплати на ответното дружество
„Кредипорт“АД („Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД) сума в общ размер на 86 067,35 лв., представляващи
незаплатено задължение по записи на заповед от 05.12.2007 г. и 28.01. 2008 г.,
издадени от „Интергруп 7” ЕООД и
авалирани от И.М., с падежи, посочени в изпълнителните листове.
Не е спорно, че вземанията на ответника
„ОББ Интерлийз” ЕАД (правоприемник на „Интерлийз Ауто”ЕАД) произтичат от записи на заповед от 01.07.2010 г., издадени
от „Пълдин Рент А Кар-2000” ЕООД и авалирани от И.М., като, поради неизпълнение
на задължението на длъжниците за плащане по тях, кредиторът е инициирал
заповедни производства, подавайки заявления за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК. По образуваните частни граждански дела пред
ПРС с №№2375/2011 г., 2377/2011 г., 2378/2011 г., 2379/2011 г.,
2380/2011 г., 2381/2011 г. и 2376/2011 г. са издадени 7 бр. изпълнителни
листове срещу ищеца за суми в общ размер на 101 159,45 лв.
Няма спор и относно наличието на образувано изпълнително
производство за принудителното събиране на вземанията- предмет на исковете, по
което взискатели са настоящите ответници, а длъжник- ищецът М..
Спорен между страните е въпросът погасени
ли са по давност вземанията на ответните дружества, като при преценката дали е
изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид налице ли са обстоятелства,
които да прекъснат течението на този срок.
В случая вземанията на първия ответник
срещу ищеца, произтичат от записи на заповед, чиито падежи са на 10.12.2009 г.,
12.03.2010 г. и 10.12.2010 г., като към момента на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, а и на влизане в сила на заповедта за изпълнение тригодишният
давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ спрямо вземанията не е бил изтекъл. Установи
се, че издадената срещу длъжника М. заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е влязла в законна сила на 26.10.2011г. Със стабилизиране на заповедта е
прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като считано от
26.10.2011 г. е започнала да тече нова 5- годишна погасителна давност, съгласно
чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Според посочената разпоредба, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има последиците
на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то срокът на новата давност следва да бъде
съобразен с цитираната норма.
Съгласно чл.
116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
В мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено, че
погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)- насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършва-нето на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По делото се установи, че въз основа на
изпълнителните листове, издадени в полза на първия ответник по ч. гр. д. №21070/2010
г., е било образувано на 05.07.2010 г. първоначално изп. д. №2047/2010 г. на
ЧСИ М., препратено по компетентност на ЧСИ И. и преобразувано под №1200/2013 г.,
което е спряно в периода- 27.01.2011 г. -21.10.2019 г. на основание чл.432, т.6
от ГПК (в редакцията преди
ЗИДГПК, обнар. ДВ бр. 86/ 17.10.2017г.) във вр. с чл.420 ГПК.
Неоснователни са доводите на ищеца, свързани
с настъпила перемпция на изпълнителното дело, поради неизвършване на каквито и
да е изпълнителни действия в периода след 18.09.2012 г. Както вече се посочи, изпълнителните
листове, послужили за образуване на изпълнителното производство, са издадени
въз основа на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Според разпоредбата на
чл.420, ал.1 ГПК (в
редакцията ДВ бр.59 /2007г.), възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл.417, т.1- 8, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение по смисъла на чл.180 и чл. 181 ЗЗД. Доколкото в случая
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК,
то депозираното възражение от длъжника срещу нея, по арг. от чл.420, ал.1 ГПК,
води до спиране на изпълнението по силата на закона и с оглед на това ЧСИ е
постановил на 27.01.2011г. спиране на производството. По правило спирането на
изпълнителното производство съставлява временно преустановяване на
принудителното изпълнение, като за периода, през който производството по делото
е спряно, спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. От
материалите по процесното изпълнително дело не се устано-вява спирането в този
период да е отменено, респ. да е възобновено изпълнението или
изпълнителният лист да е обезсилен. Следователно, със спирането на
изпълнителното производство са спрели да текат сроковете по изпълнителното дело,
в т.ч. срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като кредиторът е възпрепятстван да
иска извършването на каквито и да е изпълнителни действия, както и давностният
срок. Срокът е продължил да тече с възобновяването на производството, което е
станало на 21.10.2019 г. Видно от описаната
по-горе хронология на извършваните действия в хода на изпълнителното
производство, за времето от образуването му на 05.07.2010
г. до спирането- 27.01.2011 г., както и от възобновяването- 21.10.2019 г. до
предявяване на настоящите искове- 11.01.2021 г. и при съобразяване на периода (след 11.03.2021
г.), в който производството отново е спряно
на основание издадената по гр. д. №87/2021 г. обезпечителна заповед за
обезпечаване на предявените искове,
извършени са множество действия, които имат характер на прекъсване на давността по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и на прекъсване на
погасителната давност- налагане на възбрана и налагане на запори- 20.12.2010 г., присъединяване на кредитор, извършване на описи на имоти- 29.11.2019г., насрочването и
извършването на публични продани- 04.06.2020 г.,
27.08.2020 г., 02.10. 2020 г., 09.11.2020 г., 26.02.2021 г. и др., като
действията, инициирани от присъединения взискател, ползват и първоначалния.
Следователно, петгодишната давност за процесните вземания на „Кредипорт“ АД, за
които е образувано изпълнителното производство, не е изтекла в полза на ищеца и
предявените от него, на основание чл.439 от ГПК, искове против това дружество
подлежат на отхвърляне.
По отношение исковете против „ОББ
Интерлийз” ЕАД:
Като основание за недължимост на вземанията
на втория ответник ищецът изтъква също изтекла погасителна давност. Релевира
довод, че поради непредприемане на действия от страна на този взискател по
прекъсване течението на давността, правата му за изпълнение относно процесните
вземания са се погасили с изтичането на общата петгодишна давност.
По делото се установи, че кредиторът
„Интерлийз Ауто” ЕАД, чийто право-приемник е „ОББ Интерлийз” ЕАД ( с предишно наименование „ Интерлийз“ ЕАД), се е снабдил със заповеди за незабавно
изпълнение, издадени съотв. на 28.02.2011г. по ч. гр. д. №2375/2011 г., на 07.02.2011г.- по ч. гр. д. № 2377/2011 г., 07.02.2011
г.- по ч. гр. д. № 2378/2011 г., 17.02.2011г.- по ч. гр. д. № 2379/2011 г., 07.02.2011г.-
ч. гр. д. № 2380/2011 г., 08.02.2011г.- по ч. гр. д. № 2381/2011 г., 07.02.2011г.-
по ч. гр. д. № 2376/2011 г., всички по описа на РС- Пловдив, както и
с изпълнителни листове за парични вземания, произтичащи от записи на заповед
срещу ищеца И.М., солидарно отговорен с „Пълдин Рент А Кар 2000” ЕООД.
Няма спор между страните, че
длъжникът в заповедното производство и настоящ ищец не е възразил по
предвидения за това процесуален ред срещу издадените заповеди по чл. 417 ГПК и те са влезли в сила през 2011 г. След стабилизирането на заповедта за
изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на какъв
акт или основание е издадена същата- дали въз основа на запис на заповед или
друг документ. Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение същата
стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова
давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Издадените въз основа на заповедите по
чл.417 ГПК изпълнителни листове са послужили като изпълнителен титул за
образуване, в периода 22.02.2011 г.- 11.03.2011 г., на изпълнителни дела с № 299/2011 г., № 301/2011
г., № 300/2011 г., № 310/2011 г., № 304/202011 г. и № 450/2011 г. по
описа на ЧСИ М. О. с рег. №***, предадени на 07.02.2014 г. за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ П. И. и преобразувани под № 256/ 2014 г., като
последно посоченото изпълнително дело е прекратено с постановление от
01.11.2016 г., влязло в сила на 29.11.2016 г., на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, поради настъпила перемпция. На 05.01.2017г. изпълнителните листове са
предявени за изпълнение, като е образувано изпълнително дело №64/2017г. на ЧСИ П.
И., в хода на което за извършвани описаните по-горе действия.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземанията-
предмет на изпълни-телните листове са погасени по давност, тъй като заповедите
за изпълнение, въз основа на които са издадени, са влезли в сила през 2011 г. и
към датата на образуване на изп.д. № 64/2017 г. петгодишният давностен срок
вече е бил изтекъл. По делото се установи, че „Интерлийз Ауто”ЕАД, чийто
правоприемник е ответникът- взискател „ОББ Интерлийз” ЕАД, е присъединен
взискател, на основание чл.456 ГПК, по процесното изпълнително дело №1200/2013 г.,
считано от 24.08.2011 г., съгласно постановление от същата дата /л.494/ по
първоначалното изп. дело №2047/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М., образувано за
парични вземания на взискателя „Кредипорт“ АД („Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД). Според чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният
взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател. Последиците от присъединяването се изразяват в това,
че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и се ползва от
извършените до присъединяването изпълнителни действия.
Поради спиране на 27.01. 2011 г. на
изпълнителното производство по изп. дело №2047/2010 г. на ЧСИ М., на основание
чл. 432, т.6 във вр. с чл. 420 ГПК, до 21.10.2019 г.,
когато е било възобновено, взискателят не е имал възможност да иска и
предприема изпълнителни действия. За този период от време, както се прие вече,
не е налице течащ срок на погасителна давност, а извън него и при
съобразяване на последва-щото спиране на производството, висящността е
поддържана както от ЧСИ, така и от самите взискатели с подаваните молби,
съдържащи искания за извършване на изпълнителни действия, което е оказало
прекъсващ ефект върху течението на погасителната давност. Видно от изпълнителното дело, погасителната давност за
процесните вземания е прекъсвана с налагане на възбрана и налагане на запори- 20.12.2010 г., извършване на описи на имоти- 29.11.2019г., насрочване и
извършване на публични продани- 04.06.2020 г.,
27.08.2020 г., 02.10.2020 г., 09.11.2020 г., 26.02.2021г. и др., и не е изтекла към датата на приключване на
устните състезания по делото, при което предявените искове против „ОББ
Интерлийз” ЕАД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника „Кредипорт“ АД
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 112 лв., доказателства за заплащането
на което са представени по делото- фактура №22/15.04.2021г. и преводен документ
от същата дата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски и на ответника „ОББ Интерлийз” ЕАД, които възлизат в
размер на 4 263,83 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете, предявени от И.П.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ****, против „Кредипорт“ АД (с предишно наименование
„Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД) с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление- бул. „България“ № 106, вх. Г, ет. 3, офис 6, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника „Кредипорт“ АД, поради погасяване по давност, вземания в общ
размер на 86 067,35 лв., от които:
- сумата от 8 778,91 лв.- главница по изпълнителен
лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри
гр. състав, както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г.
до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД /ЕИК
*********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/ с падеж на определен ден
/10.12.2009 г./, който падеж е настъпил към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 4 488,59 евро, която сума се равнява на 8 778,91 лв.;
- сумата от 8 888,58 лв.- главница по изпълнителен
лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри
гр. състав, както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г.
до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 05.12.2007 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД /ЕИК
*********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на предявяване, което
предявяване е било извършено на 12.03.2010г., като записът на заповед е за
сумата от 4 544,66 евро, която сума се равнява на 8 888,58 лв.;
- сумата от 34 432,86 лв.- главница по изпълнителен
лист от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри
гр. състав, както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г.
до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД /ЕИК
*********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на предявяване, което
предявяване е било извършено на 12.03.2010г. чрез връчване на нотариална
покана, като записът на заповед е за сумата от 17 605,24 евро, която сума се
равнява на 34 432,86 лв.;
- сумата от 33 967 лв.- главница по изпълнителен лист
от 27.05.2010 г., издаден от СРС по ч. гр. д. № 21070/2010 г. на 52- ри гр.
състав, както и законна лихва върху главницата за времето от 04.05.2010 г. до
окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от запис
на заповед от 28.01.2008 г., издаден от „Интергруп 7” ЕООД /ЕИК *********/ и
авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден /10.02.2010 г./,
който е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за сумата от 17 367,05 евро,
която сума се равнява на 33 967 лв.,
за които вземания по издадените в полза на ответника
изпълнителни листове се води изп. дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ П. И.,
с peг. № *** и район
на действие Окръжен съд- ***.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете, предявени от И.П.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, против „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище гр. София и адрес на управление- бул. „Цариградско шосе“ № 135А, за
признаване за установено, че ищецът И.П.М. не дължи на дружеството, поради
погасяване по давност, вземания в общ размер на 101 159,45 лв., от които:
- сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист от 02.03.2011 г., издаден от VI гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2375/2011
г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до
окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от запис
на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД /ЕИК
*********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/05.07.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
- сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист от 09.02.2011 г., издаден от XXI гр. състав на ПРС по ч. гр. д. №
2377/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011
г. до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД
/ЕИК *********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/31.08.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
- сумата от 14 451,35 лв. главница по изпълнителен
лист от 22.02.2011 г., издаден от III гр. състав на ПРС по ч. гр. д. №
2378/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011
г. до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД
/ЕИК *********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/30.09.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
- сумата от 14 451,35 лв. -главница по изпълнителен
лист от 18.02.2011 г., издаден от гр. XVII състав на ПРС по ч. гр. д. №
2379/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011
г. до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД
/ЕИК *********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/31.10.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
- сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист от 22.02.2011 г., издаден от VII гр. състав на ПРС по ч. гр. д. №
2380/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011
г. до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД
/ЕИК *********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/30.11.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
- сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист от 21.02.2011 г., издаден от XVIII гр. състав на ПРС по ч. гр. д. №
2381/2011 г., ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011
г. до окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от
запис на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД
/ЕИК *********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/31.12.2010 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.;
-сумата от 14 451,35 лв.- главница по изпълнителен
лист, издаден от XIX гр. състав на ПРС по ч. гр. д. № 2376/2011 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за времето от 04.02.2011 г. до
окончателното плащане, вземането по който изпълнителен лист произтича от запис
на заповед от 01.07.2010 г., издаден от „Пълдин Рент А Кар- 2000” ЕООД /ЕИК
*********/ и авалиран от И.П.М. /ЕГН **********/, с падеж на определен ден
/31.01.2011 г./, който падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като записът на заповед е за
сумата от 7 388,86 евро, която сума се равнява на 14 451,35 лв.,
за които вземания по издадените в полза на ответника
изпълнителни листове се води изп. д. № 20138210401200 и изп. д. № 20178210400064
по описа на ЧСИ П. И., с peг. № *** и
район на действие Окръжен съд- ***.
ОСЪЖДА И.П.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на „Кредипорт“ АД (с предишно наименование „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД) с ЕИК
*********, седалище гр. София и адрес на управление- бул. „България“ № 106, вх.
Г, ет. 3, офис 6, сума в размер на 3 112
/три хиляди сто и дванадесет/лв.- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА И.П.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление- бул. „Цариградско шосе“ № 135А, сума в размер на 4 263,83 / четири
хиляди двеста шестдесет и три лв. и осемдесет и три ст./лв.- разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: