Решение по дело №14449/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 14449/2024 Г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ
Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е
повдигнато обвинение срещу Н. В. Ч. за това, че на 09.02.2024 г. в гр. София, ул. „Голо
Бърдо“, №26, ап. 58, чрез нанасяне на удар с летва от паркет по лявата ръка на Д. С.
П.-Ч., й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в петнисто мораво зеленикаво
синкаво кръвонасядане с оток на площ 14/6.5 см. в задна вътрешна повърхност на
средна и долна трета на лява предмишница с наличие на повърхностна драскотина с
посока отгоре-надолу и отляво-надясно с дължина 5 см. и петнисто червеникаво дъно
на нивото на кожата, като нараняванията реализирали медикобиологичният признак –
болка и страдание и били причинени в условията на домашно насилие- престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
В разпоредително заседание е констатирано, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради което и
производството е продължило по този ред, предвиждащ възможност за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд представителят на СРП
поддържа предложението.
Защитникът на обвиняемия счита обвинението за недоказано и моли за
признаване на подзащитния му за невинен.
Обвиняемият твърди, че е очернен и в предоставената му възможност за
последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи
на анализ доказателствените материали, събрани по делото и при съобразяване на чл.
14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа
обстановка:
Обвиняемият Н. В. Ч., с ЕГН **********, е роден в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работещ.
Към 09.02.2024 г. обвиняемият бил женен за Д. С. П.-Ч., като двамата живеели в
гр. София, ул. „Голо Бърдо“, №26, ап. 58, заедно с малолетния си син Владимир Ч.,
роден през 2014 г. На този ден В.Ч. се чувствал зле физически и казал, че няма да
може да отиде на тренировки по плуване, което ядосало баща му. Д. П.-Ч. излязла на
разходка със сина си за около час, след което се прибрали в семейното жилище. Скоро
след това тя чула сина и да вика от другата стая, отишла и попитала съпруга си, какво
става, при което той я ударил с летва от паркет по лявата ръка. В резултат от нанесения
от обвиняемия удар Д.П.-Ч. получила петнисто мораво зеленикаво синкаво
кръвонасядане с оток на площ 14/6.5 см. в задна вътрешна повърхност на средна и
долна трета на лява предмишница с наличие на повърхностна драскотина с посока
отгоре-надолу и отляво-надясно с дължина 5 см. и петнисто червеникаво дъно на
нивото на кожата, които и причинили болка и страдание.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на
доказателствените материали, събраните в досъдебната производство и преценени на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК: гласни доказателствени средства: показанията на
свидетелите – Д. П.-Ч. и Е. А., заключения на СМЕ, СППЕ, писмени доказателства и
доказателствени средства – справки, диплома за висше образование, свидетелство за
сключен брак, писма, справка за съдимост на обвиняемия и др.
Събраните по делото доказателствени материали са лишени от съществени
1

противоречия по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Гласните
и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно извършеното от
обвиняемия показанията на пострадалата, разпитана в хода на досъдебното
производство, която е единственият очевидец на деянието. Същата описва по ясен и
непротиворечив начин всички негови елементи, включително нанесения удар и
използвания за целта предмет, както и ситуацията, предхождаща упражненото насилие
от страна на обвиняемия. Макар и да не е възприела непосредствено случилото се, св.
Е.А. е чула версиите за него, както на пострадалата, така и на обвиняемия и е видяла
последиците от стореното – наранявания по ръката на П.-Ч.. Показанията на двете
свидетелки са логични, последователни, взаимно допълващи се и лишени от
противоречия. Съдът не намери и основания свидетелите да са демонстрирали в
показанията си признаци на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото
в ущърб на обвиняемия, поради което и кредитира изцяло изложеното от тях, като
пострадалото лице в показанията си е изразило загриженост за обвиняемия.
От изготвената по делото съдебно-психологочна и психиатрична експертиза се
установява, че обвиняемият не страда от психично заболяване, към момента на
инкриминираното деяние не е имал разстройство на съзнанието и не е бил в състояние
на физиологичен афект, поради което той е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи. Съдът кредитира заключението на СППЕ като
пълно, ясно, обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания.
Естеството и механизма на причинените на свидетЕ.та П.-Ч. телесни
увреждания, медико-биологичният им характер, както и периода на възстановяване се
изясняват от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лице с
изискуемите специални знания.
Съдебното минало на обвиняемия се установява от свидетелството за съдимост.
Образованието и съдебният му статус се установяват от представените от защитата
документи.

При така установените по делото факти, съдът прие, че обвинямият Н. В. Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.
1, т.5а, вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
От обективна страна на 09.02.2024 г. в гр. София, ул. „Голо Бърдо“, №26, ап. 58,
чрез нанасяне на удар с летва от паркет по лявата ръка на Д. С. П.-Ч., той й е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в петнисто мораво зеленикаво синкаво
кръвонасядане с оток на площ 14/6.5 см. в задна вътрешна повърхност на средна и
долна трета на лява предмишница с наличие на повърхностна драскотина с посока
отгоре-надолу и отляво-надясно с дължина 5 см. и петнисто червеникаво дъно на
нивото на кожата, като нараняванията реализирали медикобиологичният признак –
болка и били причинени в условията на домашно насилие.
При преценка на правната природа на причинената на пострадалата телесна
повреда, вследствие на действията на обвиняемия, съдът съобрази дадените указания
в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че така причинените
увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК, изразяваща се в причинена болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Съдържанието на този вид телесна повреда се свежда до неприятно физическо
усещане, предизвикано от посегателството върху различни части на тялото. Съгласно
задължителната съдебна практика не е необходимо във всеки конкретен случай да се
доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното
посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при
2

нормални условия.
Налице е и изискуемият в случая допълнителен квалифициращ признак от
обективна страна – престъплението да е извършено "в условията на домашно насилие",
дефиниция за което се съдържа в чл. 93, т. 31 от НК. За да е налице този признак
деянието следва да е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено
спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което
живеят или е живяло в едно домакинство. В случая деецът е съпруг на пострадалата
към момента на деянието, а проявление на това деяние е именно физическо насилие.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че действията, които предприема по отношение на
пострадалата са от естество да и причинят болка и страдание и е искал и целял именно
настъпването на тези последици. Този извод съдът основава на механизма на
осъществяване на деянието, цялостното поведение на обвиняемия и останалите
установени по делото обективни обстоятелства.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК. С извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. С оглед на това в конкретния случай са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание, като
същевременно не са налице ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което на
обвиняемото лице следва да бъде наложена административно наказание "глоба" в
размер от 1000 до 5000 лева.

При индивидуализацията на предвиденото административно наказание "глоба"
бяха отчетени обществената опасност на деянието и дееца, взето бе предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелства психическото му състояние към момента на
деянието и образованието му, като отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
констатирани. С оглед съотношението на отегчаващите към смекчаващите
отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът намира за
справедливо да определи наказанието на обвиняемия в минималния предвиден в
закона размер, а именно - хиляда лева, като така определеното административно
наказание ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху обвиняемия и ще
съдейства напълно за постигане целите на чл.36 от НК.

При този изход на делото съдът следва да възложи в тежест на обвиняемия
направените по делото разноски. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият
следва да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 839.70 лева -
разноски в досъдебното производство, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2486
Дата:	4 юли 2025 г.
Съдия:	Станислав Бориславов Седефчев

Дело:	20241110214449
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2024 г.

Решение по дело №14449/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите