Присъда по дело №560/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2012 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20091200600560
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 187

Номер

187

Година

23.12.2009 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.13

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Десислава Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20095100500231

по описа за

2009

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 71 от 15.05.2009 г., постановено по Г.д.№ 212/2008 г., Момчилградският районен съд е осъдил „Е. Б. Е. Г. П. да отстъпи собствеността и предаде владението на А.Д.П. от Г.София, в качеството му на едноличен търговец с фирма "А.-А.П. със седалище в Г.К., на недвижим имот, представляващ масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с.Б., общ.М., Екатте 02155, при граници и съседи на ПИ: имот № 000510; имот № 000512; имот № 000519 и имот № 001108, на основание чл.108 от ЗС. С решението си съдът е осъдил „Е. Б. Е. Г. П. да заплати на А.Д.П. от Г. София, в качеството му на едноличен търговец с фирма "А.-А.П. със седалище в Г.К., сумата в размер на 2 180 лева, ведно със законната лихва от 03.10.2008 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на посочения по – горе недвижим имот, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата над сумата 2 180 лева до пълния му предявен размер от 5 000 лева, както и да заплати разноски по делото в размер на 310 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Е. Б. Е. Г. П., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Счита, че решението е недопустимо и евентуално – неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага съображения, че „Е. Б. Е. Г. П. не е материално правно легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като дружеството имало за предмет на дейност „обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги свързани с електрическата енергия", но нямало за предмет на дейност „разпределение или пренос на ел.енергия”, не притежавало лицензия за разпределение или пренос на ел.енергия и не осъществявало дейности, извън посочените в Лицензията, която притежава. Твърди, че не разполага с персонал и специалисти за осъществяване на подобна дейност, не е извършвало разходи по поддръжка или ремонт на процесния ТП, като дружеството, което притежавало лицензия за тази дейност било "Е.Б.Е.". Твърди също, че „Е. Б. Е. не е оператор на електроразпределителна мрежа, а краен снабдител и няма нито ресурси, нито капацитет да експлоатира процесното съоръжение. В жалбата се излагат също и подробни съображения за липса на предпоставките за уважаване по отношение на въззивното дружество на предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Иска се обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото и алтернативно – да се отмени атакуваното решение и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият – едноличен търговец А.Д.П. с фирма "А.-А.П., чрез своя процесуален представител, в представен по делото отговор на жалбата, моли съда да остави в сила обжалваното решение, като излага подробни съображения.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция са били предявени, при условията на обективно съединение, искове от едноличен търговец А.Д.П. с фирма "А.-А.П. със седалище в Г.К. против „Е. Б. Е. Г.П., с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот, представляващ масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с. Б., общ.М., Екатте 02155, при посочени граници, и с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота без основание, за периода от 29.11.2007 г. до 03.10.2008 г.

Не се спори по делото, че ищецът – едноличен търговец А.Д.П. с фирма "А.-А.П. /въззиваем пред тази инстанция/, е собственик на процесния недвижим имот, представляващ масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с.Б., общ.М., Екатте 02155, при граници и съседи на ПИ: имот № 000510; имот № 000512; имот № 000519 и имот № 001108. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото като доказателство заверено копие от нотариален акт № 5, том ІV, рег.№ 4134, дело № 605 от 2008 г. по описа на нотариус, с район на действие Районен съд – Момчилград, регистриран в нотариалната камара под № 459, видно от който едноличният търговец А.Д.П. с фирма "А.-А.П. е признат за собственик на масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с.Б., общ.М., Екатте 02155, при съответните граници.

Спорен по делото е въпросът ползва ли „Е. Б. Е. Г.П. процесния трафопост и от там – налице ли са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск за собственост и дължи ли обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота без основание за претендирания период.

Във връзка с горното, по делото е представена като доказателство нотариална покана от едноличен търговец А.Д.П. с фирма "А.-А.П. до „началника на Е.Е. ЕАД Г.Момчилград”, с която последният е поканен да се яви и да заяви налице ли е съгласие за закупуване на процесния трафопост, като се уведомява, че му се определя наем в размер на 500 лева месечно за ползването на имота.

Разпитан е и свидетелят Д.П.Д. – баща на ищеца, който обяснява, че понастоящем процесния трафопост се използва от „Е. Б.”. Твърди, че „Е.” им пречат да си ползват имота, както и че са отправяли молби до „Е. Б.” да закупят имота или да плащат наем за ползването му. Установява, че той е ходил в клона в Г.Момчилград, като тогавашния директор му казал, че трафопоста бил записан под номер 1 в списъка за закупуване.

По делото е представена и Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на акционерно дружество „Е. Б. Е. Г.Стара Загора за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия” на обособената територия, определена в приложение № 1 към лицензията.

С решение № 2564 от 10.10.2006 г. по фирмено дело № 1024/2000 г. на Старозагорски окръжен съд в търговския регистър при съда е вписано: 1. преобразуване на „Електроразпределение – Стара Загора” под формата на отделяне чрез придобиване едновременно с преобразуване на „Електроразпределение П.” под формата на отделяне чрез придобиване, при което част от имуществото на „Електроразпределение – Стара Загора” – всички активи и пасиви, свързани с дейността му по разпределение на електрическата енергия се прехвърлят на „Електроразпределение П.” и част от имуществото на „Електроразпределение П.” – всички активи и пасиви, свързани с дейността му по обществено снабдяване с електическа енергия, се прехвърлят на „Електроразпределение – Стара Загора” ; 2. промяна на наименованието от „Електроразпределение – Стара Загора” на „Е. Б. Е. ; 3. промяна в предмета на дейност – обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическата енергия; 4. промяна на седалището от Г.П. на Г.Стара Загора и 5. промяна в устава.

При тези доказателства съдът съобрази следното:

Съгласно § 17, от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества /ал.1/, като в зависимост от вида на преобразуването и в съответствие с извършваните от преобразуваните дружества дейности след преобразуването лицензиите за разпределение на електрическа енергия и лицензиите за снабдяване с електрическа енергия на съществуващите електроразпределителни дружества и техните правоприемници се изменят и/или прекратяват съответно, или се издават нови лицензии /ал.4/. Съгласно § 17, ал.5 от ПЗР на ЗЕ, след преобразуването по ал. 1 електроразпределителните дружества придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани с разпределението на електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за разпределение на електрическа енергия, а обществените снабдители придобиват всички права и поемат всички задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия на обособената територия, определена с лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия.

В тази връзка от цитираните по – горе: лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия” на обособената територия и решение № 2564 от 10.10.2006 г. по фирмено дело № 1024/2000 г. на Старозагорски окръжен съд, се установява, че въззивникът „Е. Б. Е. /ответник по предявените искове/ е бил обществен снабдител, а понастоящем – краен снабдител, който съгласно чл.94а от ЗЕ осигурява снабдяването с електрическа енергия на битови потребители и предприятия с определен брой нает персонал и с годишен оборот при публично известни условия. Като краен снабдител по смисъла на цитирания член от ЗЕ, „Е. Б. Е. Г. П. няма за предмет на дейност разпределение или пренос на електрическа енергия, не притежава лицензия за разпределение или пренос на електрическа енергия и не осъществява дейности, извън посочените в цитираната по – горе лицензия.

Във връзка с изложеното дотук, неправилно районният съд е приел за безспорно между страните, че процесния трафопост представлява енергиен обект, чрез който „Е. Б. Е. осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия, съгласно Лицензия № Л - 141-11 от 13.08.2004 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР. Тук следва да се посочи, че още с отговора си на исковата молба ответникът е твърдял, че осъществяваната от него дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия не предпоставя вещи права върху енергийните обекти, чрез които се осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия. От друга страна, съгласно чл.1132 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, трансформаторният пост е съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение. Като такъв, трансформаторния пост е не само енергиен обект, но и част от електроразпределителната мрежа, която по смисъла на т.22 от Допълнителната разпоредба на ЗЕ представлява съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, служеща за разпределение на електрическа енергия.

С други думи, в случая се касае за съвкупност от съоръжения, представляващи част от електроразпределителната мрежа и служещи за разпределение на електрическа енергия. Следва да се посочи, че разпределението на електрическа енергия и експлоатирането, поддръжката и развиването на електроразпределителната мрежа се извършва от съответен, лицензиран за дейността оператор на електроразпределителната мрежа, като от изложеното по – горе е видно, че ответното дружество не е такъв, а е краен снабдител, осигуряващ снабдяването с електрическа енергия на битови потребители и предприятия с определен брой нает персонал и с годишен оборот при публично известни условия. В тази връзка съдът не възприема заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза в частта, с която установява, че „Е. Б. Е. Г. П. използва и поддържа трансформаторния пост, като в случаи на неизправности и вреди, същите се отстраняват от дружеството” /абзац трети от констативно – съобразителната част/. В тази му част заключението не е съобразено с цитираните законови разпоредби и с посочените по – горе доказателства. Впрочем, самото вещо лице, на стр.4 от констативно – съобразителната част на своето заключение, сочи, че съществуващата практика е трансформаторните постове да се ползват от електроразпределителните дружества /каквото не е „Е. Б. Е. Г. П./, а те от своя страна да извършват и финансират ремонтите и поддръжката им. Обстоятелството, че трансформаторните постове се поддържат и експлоатират именно от съответните електроразпределителни дружества се установява и от разпоредбата на § 4, ал.1 от ЗЕ, съгласно която енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон. В потвърждение на горното е и разпоредбата на чл.117 от ЗЕ, която изрично задължава преносното, съответно разпределителното, предприятие да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия, разположен на съответната лицензионна територия. Съгласно чл.117, ал.7 от ЗЕ, собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, като цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията.

Впрочем, както от показанията на разпитания по делото свидетел, така и от приетата по делото нотариална покана се установява, че ищецът е поканил именно съответното разпределително предприятие, действуващо на тази територия - "Е.Б.Е.”, да изкупи процесния трафопост или да му заплаща месечен наем. Така свидетелят Делчев навсякъде говори за „Е. Б.”, като установява и че е отправяна молба за закупуване на трафопоста /приложена по делото/, като тогавашния директор му казал, че техния трафопост бил първи в списъка за изкупуване. Изложеното дотук потвърждава обстоятелството, че трафопоста се поддържа и експлоатира от съответното електроразпределително предприятие - "Е.Б.Е.”, но не и от ответното дружество /въззивник в това производство/.

Предвид обстоятелството, че „Е. Б. Е. Г. П. не ползва процесният трафопост, собственост на ищеца, не са налице предпоставките на чл.108 от ЗС за уважаване на този иск. С оглед неоснователността на ревандикационния иск, неоснователен се явява и искът, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползването на трафопоста без основание, за периода от 29.11.2007 г. до 03.10.2008 г., доколкото от изложеното по – горе се установи, че същият не се ползва от ответника Е. Б. Е. Г. П.. Като е приел противното и е уважил така предявените искове, районсният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отхвърлят предявените искове.

Доколкото въззивникът не е представил на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в тази инстанция – чл.80 от ГПК, съдът следва да остави без уважение искането за присъждане на разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 71 от 15.05.2009 г., постановено по Г.д.№ 212/ 2008 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от едноличен търговец А.Д.П., с ЕГН *, с фирма "А.-А.П. със седалище и адрес на управление в Г.К., К.”В. Б.”О. 2, А., Булстат ********, против „Е. Б. Е. със седалище и адрес на управление в Г. П., У.”Хр.Г.Д." **, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот, представляващ масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с. Б., общ.М., Екатте 02155, при граници и съседи на ПИ: имот № 000510; имот № 000512; имот № 000519 и имот № 001108, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от едноличен търговец А.Д.П., с ЕГН *, с фирма "А.-А.П. със седалище и адрес на управление в Г.К., К.”В. Б.”О. 2, А., Булстат ********, против „Е. Б. Е. със седалище и адрес на управление в Г. П., У.”Хр.Г.Д." **, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание на недвижим имот, представляващ масивна сграда – трафопост със застроена площ 9 К.м., построена в поземлен имот № 000511 в землището на с. Б., общ.М., Екатте 02155, при граници и съседи на ПИ: имот № 000510; имот № 000512; имот № 000519 и имот № 001108, за периода от 29.11.2007 г. до 03.10.2008 г., като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Б. Е. със седалище и адрес на управление в Г. П., У.”Хр.Г.Д." **, за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

8CBCC3115780D576C2257695003C6C64