№ 9496
гр. София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско
дело № 20211110171669 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ЗК „*********“ АД – редовно уведомен, се представлява от адв. М. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „************ ********* 1“ ООД - редовно уведомен, не изпраща
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. *********** Д. – редовно уведомен, не се явява.
ДОКЛАДВА молба от 20.04.2023 г., постъпила от ответника, в частта, в която се
заявява, че няма да се яви в днешно с.з. и моли делото да се гледа в негово отсъствие.
ВРЪЧВА препис от молбата на ищеца.
адв. М.: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не са налице основания
за отлагане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.
ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца от 27.03.2023 г. и молба от ответника от
1
20.04.2023 г., в частта, в която се взема становище по същество на иска и се правят искания
за събиране на доказателства.
адв. М.: Поддържаме ИМ, представените доказателства и направените
доказателствени искания, включително и с нашето становище. Поддържаме и ще се
ползваме от оспорените от насрещната страна писмени документи, като нося същите в
оригинал. Моля да оставите искането на насрещната страна, на осн. чл. 190 ГПК, без
уважение, тъй като същото не е уточнено, не отговаря на изискванията на посочената
разпоредба. Намирам за недопустимо насрещната страна да доказва доказателствено
искане на друга страна още повече за документи, които са изходящи именно от нея.
Нямаме възражения по доклада. В нашето становище сме посочили, че дори да е
изискуемо, въпросното вземане същото е погасено по давност, поради което намирам
същото за неоснователно.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 1100
лева, представляваща главница по договор за заем от 04.01.2015 г., изменен с ********* от
30.08.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба– 14.12.2021 г., до
окончателното плащане, сума в размер от 1054.97 лева, представляваща възнаградителна
лихва по чл.4, ал. 1 от договора за заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба– 14.12.2021 г., до окончателното плащане, сума в размер от 3673.71 лева,
представляваща лихва за забава за периода 14.12.2018г. до 14.12.2021г.
Ищецът твърди, че на 04.01.2015 г. между него и ответника бил сключен договор за заем,
по силата на който в качеството му на заемодател следвало да предостави на ответника в
заем сумата от 50000лв., част от която сума – в общ размер от 13800лв., била предоставена
чрез пет транзакции по банкова сметка на ответника, както следва: на 30.11.2015г. била
преведена сумата от 1650лв., на 22.12.2015г. била преведена сумата от 1500лв., на
29.01.2016г. била преведена сумата от 1600лв., на 01.03.2016г. била преведена сумата от
1700лв., на 25.02.2016г.– сумата от 400лв. и на 24.03.2016г. – сумата от 700лв. Ответникът
възстановил сумата от 2800лв. Поддържа, че на 31.12.2016г. на основание чл.3, ал.2 от
договора, с ********* от 30.08.2016г. падежът на договора бил изменен на 30.06.2017г.,
както и че заемателят се задължил да плати на заемодателя като възнаграждение лихва
върху заетата сума в размер на ОЛП, увеличен със 7%, претендирана в размер на 1 054.97
лв. Поддържа, че е изправна страна по договора, но от страна на ответника не са изпълнени
задължението си да върне заетата сума. Моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва страните да са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и че процесните суми са
2
му предоставени. Релевира възражение за давност.
Правната квалификация на претендираните от ищеца права- предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл.240, ал. 2 ЗЗД.
Обстоятелства, които се признават от ответника- няма такива.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване- няма такива.
Доказателствената тежест- всяка от страните следва да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже пълно и главно обстоятелството, че между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят
е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок; че в договора е уговорена договорна възнаградителна лихва.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: Ищецът следва да докаже
наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
Съдът счита, че следва да бъде прието и поставено за разглеждане направеното в
отговора на ИМ възражение за прихващане против насрещно вземане на ответника за
неустойка за забава в размер на 589,131 лв. за периода 31.12.2016 г. - 13.12.2021 г., поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПОСТАВЯ на разглеждане предявеното от „************ *********
1“ ООД възражение за прихващане за сумата 589131 лева, представляваща неустойка за
периода 31.12.2016г.- 13.12.2021г.
ДАВА правна квалификация на същото чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже размера на същата и забавата
на ищеца в производството.
Съдът, счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК и тежестта
на оспорване на съдържанието на документа, включително и на датата на същите и на
страната, която ги оспорва. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, като решение №
18/ 13.02.2019 г. по т.д. № **********/2018 г. II т.о., решение № 95/ 28.08.2019 г. по гр.д.
№3543/2018 г. III г.о., решение № 5011/19.02.2023 г. по гр.д. № 1902/2022 г. на IV г.о.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже оспорване на съдържанието на
3
документите- договор за паричен заем от 04.01.2015 г. и ********* от 30.08.2016 г. към
договор за паричен заем от 04.01.2015 г., включително и на датата на същите.
УКАЗВА на същия, че не сочи доказателства във връзка с направените оспорвания.
Съдът счита, че следва да бъде направена констатация на представените в днешно с.з.
от ищеца оригинали на оспорените документи.
ПРАВИ констатация на представения оригинал на договор за паричен заем от
04.01.2015 г. и констатира, че същия е идентичен по съдържание с намиращия се на лист 5
копие от същото.
ПРАВИ констатация на представения оригинал на ********* от 30.08.2016 г.
констатира, че същия е идентичен по съдържание с намиращия се на лист 6 копие от
същото.
ВРЪЩА оригинала на процесуалния представител на ищеца.
адв. М.: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 16.06.2023 г. от 10:45 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:53 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание на 21.04.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4