Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 30.03.2017 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ят окръжен съд Търговско
отделение
На 01.03.
2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Д.И.
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 144 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във с чл.415 ГПК.
Ищецът “А.” ООД твърди
в исковата молба, че въз основа на
разпореждане №196 от 14.03.2016г. по ч.гр.дело № 97/2016г по описа на PC - Г.
била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК.
Счита, че са налице процесуалните
предпоставки за предявяване на настоящия иск на основание чл. 422 във вр. с
чл.415 от ГПК.
Изложени са съображения, че за ищеца
възникнал правен интерес за завеждане на настоящото производство, а именно 1.
Издадена била заповед № 53 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. 2.Издаден бил изпълнителен лист въз основа на
заповедта. 3. Било образувано изпълнително производство ИД №113/2016г. при ЧСИ М.Д.-
с район на действие С. районен съд. 4.Подадено било възражение от страна на
длъжниците.
Посочва, че видно от представените по
заповедното производство, писмени доказателства: Договор за гражданско
дружество и Допълнително споразумение към него, длъжниците „К." ЕООД и „А.”
са съдружници в Гражданското дружество с дялово участие 20 на сто за „К."
ЕООД и 80 на сто за „А.” ЕООД.
Излага доводи, че трайната съдебна
практика и нормите уреждащи отношенията в Дружеството по ЗЗД, го определят като
неперсонифицирано лице, което не може да поема самостоятелно права и
задължения, поради което правата и задълженията, по повод на участието му в
гражданския и търговски обмен, включително и като страни в съдебни процеси
могат да бъдат само неговите съдружници.( Решение № 126/14.10.2011 г на ВКС).
Относно
основателността на иска, ищецът излага съображения, че правилно и обосновано заповедния съд е приел, че
процесното паричното вземане произтича от Спогодба от 26.07.2013 г. с
нотариална заверка на подписите от нотариус Г.Д., с район на действие PC - гр. Р.,
сключена от страните за неизпълнено задължение за възнаграждение, дължимо за
извършена от А. ООД-гр.Р. на длъжника ДЗЗД „К." гр. Г. услуга по Договор
от 19.10.2012 г. "Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на
техническите и качествените показатели на система за управление на Блок 120 MW -
МИК 4 000С в Т. АД - гр. Д..
Задълженията били фактурирани от страна
на кредитора „А." ООД- гр.Р., след приемане от страна на длъжника на
работата. По- голямата част от договореното възнаграждение било изплатено, като
за останалата част се сключила процесната спогодба. Съгласно сключената между
страните с нотариално заверка на подписите, спогодба от 26.07.2013г., ДЗЗД„ К."-
гр. Г. признало наличието на валидно и изискуемо парично задължение към “А.”
ООД- гр. Р. и поело задължение да го заплати в срок.
Твърди, че Консорциума изпълнявал задължението
за плащане до преди повече от две години, но от сумата по спогодбата, останали
за заплащане процесните суми.
Моли съда, да признае за установено по
отношение на „А." ООД - гр. Р., съществуването
на следните вземания към съдружниците
на длъжника ДЗЗД “К."- гр. Г., произтичащи от Спогодба от
26.07.2013г нот.заверена от нотариус Г.Д. с район на действие PC- гр. Р.,
сключена от страните за неизпълнено задължение за възнаграждение, дължимо за
извършена от „А." ООД на длъжника ДЗЗД „К." гр. Г. услуга по Договор
от 19 .10.2012година "Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на
техническите и качествените показатели на система за управление на Блок 120 MW-
МИК 4000С в Т. АД - гр. Д., следните
суми към съдружниците в Консорциума, съгласно тяхното процентно участие
в него, а именно :
1.
„К." ЕООД
1.1.
Сумата от 7 927,84 лева, главница,
представляваща неизплатено задължение за плащане съгласно Спогодба от
26.07.2013 г. с нот. заверка на
подписите;
1.2.
Сумата от 2 241, 81 лева, лихва за
периода 30.05.2013г до 10.03.2016г.
1.3.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
1.4. Както и направените разноски по производството по
чл.417 от ГПК.
2."А."
ЕООД, ЕИК ***, Адрес: гр. Г., общ. Г.,
обл. С.З. Пощ. Код ***, извън града,
сумите:
2.1. Сумата
от 31 711, 36 лева главница,
представляваща
неизплатено задължение за плащане съгласно Спогодба от 26.07.2013г.
с нот. заверка.
2.2. 8
967, 24 лева, лихва за периода 30.05.2013г. до 10.03.2016г.
2.3. Ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
2.4.
Както и направените съдебни разноски по производството по чл.417 от ГПК.
Моли да бъде оставена в сила Заповед № 53 от 14.03.2016г., издадена по
ч.гр. дело № 97/2016г. по описа на PC - гр. Р..
Претендира
разноските в настоящото производство както и всички разноски по заповедното
производство по ч.гр.дело № 97 /2016г. по описа на PC- гр.Г..
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника “А.” ЕООД. Счита, че
предявената искова молба, макар и допустима, е неоснователна. Оспорва исковата
претенция по отношение на претендираната сума за възнаграждение за изпълнени
работи и по отношение на претендираните лихви.
Излага съображения, че действително,
въз основа на Договор от 19.10.2012г. с предмет „Поддръжка, ремонт, настройка и
разширяване на техническите и качествени показатели на система за управление на
Блок 120 MW - МИК 4000 СЕ в Т. АД - гр. Д.", ищецът изпълнил определени
видове работи, които били приети с подписването на Протокол № МИК
01/30.04.2013г.
Подписаният Протокол не съдържал в себе
си нито количествата на изпълнените работи, които да могат да бъдат
остойностени, нито размерът на дължимото от възложителя - Консорциум „А."
ДЗЗД, възнаграждение за изпълнените работи. Същият протокол се позовавал на
Оферта № 216/06.02.2012г., която не била приложена към настоящата преписка и
така отново не можело да се установи нито количеството на изпълнените работи,
нито размерът на дължимата сума.
Твърди, че било извършено комплексно
приемане на работите по смисъла на чл.3, ал.4 от Договора от 19.10.2012г., тъй
като нямало информация да са извършвани 72-часови изпитания на системата за
управление, при което не можело да се приеме, че работите се считат за одобрени
в цялост.
Относно основателността на исковата
претенция излага доводи, че производството по чл.417 от ГПК е от такова
естество, че заповедният съд, (който единствено извършва проверка дали
представеният пред него документ е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника) не бил в състояние да изисква
доказателства и да обследва в детайли доказателствата по делото.
Така извън погледа и вниманието на съда
останали обстоятелства, съществени за основателността на исковата претенция, именно:
Подписаният между страните Протокол № МИК 01/30.04.2013г. нямал характера на
документ, с който се приемат изпълнени работи, тъй като в него реално не били
отразени количествата изпълнени обеми от работи, нито стойността на тези
работи, която следва да се заплати от възложителя. Протоколът се позовавал на
Оферта № 216/06.02.2012г., която не била приложена към настоящата преписка и от
която не можело да се установи размерът на дължимата сума. Протоколът не
съдържал запис, че възложителят приема изпълнените работи без възражения и че
се задължава да заплати за тях определена сума пари или че работите подлежат на
заплащане.
Посочва, че съгласно чл.3, ал.3 от
Договора от 19.10.2012г., подписаните между страните двустранни протоколи се
считали за окончателни по отношение на отразените в тях изпълнени обеми работи.
При липсата на запис в протокола относно изпълнените обеми от работи, не можело
да се установи какво количество дейности са действително извършени и каква е
тяхната стойност.
Така Протокол № МИК 01/30.04.2013г. не
се явявал приемателен документ и не бил в състояние да предостави достатъчно
информация, въз основа на която да бъде съставен първичен счетоводен документ,
какъвто представлява фактурата.
Твърди, че представената по делото
фактура № 002870/30.04.2013г., на която се позовава ищеца, не била подписана от
страна на получателя - Консорциум „А." ДЗЗД.
Ответникът излага съображения, че
съгласно уговореното в сключената между страните Спогодба от 26.07.2013г.,
кредиторът имал право да пристъпи към принудително събиране на дълга, считано
от датата на възникване на задължението за плащане, така, както било уговорено
в чл.6, ал.2 от Договора от 19.12.2012г. с предмет „Поддръжка, ремонт,
настройка и разширяване на техническите и качествени показатели на система за
управление на Блок 120 MW - МИК 4000 СЕ в Т. АД - гр. Д.".
Съгласно чл.6, ал.2 от Договора от
19.12.2012г., възложителят следвало да заплаща изпълнените работи както следва:
- 90% от стойността на работите - на базата на подписани протоколи за
окончателно завършените работи, в срок до 30 /тридесет/ работни дни след
съставянето и подписването на данъчна фактура; - останалите 10% от стойността -
до 30 /тридесет/ дни след провеждането на 72 часови изпитания.
Предвид уговореното в чл.6, ал.2,
т."а" от Договора, към който препраща Спогодбата от 26.07.2013г., по
отношение на момента на възникване на задължението за плащане, размерът на
дължимата законна лихва следвало да се изчислява не от 30.05.2013г., т.е. тридесет
дни след датата на издаване на неподписаната фактура №2870 от 30.04.2013г., а
от 13.06.2013г., когато изтичат тридесет работни дни от датата на издаване на
фактурата.
Ответникът счита, че претендираната с
исковата молба главница, върху която следва да се начислява лихвата трябва да
бъде намалена със сумата 15 169. лева - 10% от стойността на
фактура№.2870/30.04.2013г. с включен ДДС, до размер 24 469.98лв. с ДДС общо за двамата участника в Консорциум
„А." ДЗЗД.
Горното искане се основавало на
уговорката на чл.6, ал.2, б."б" от Договора от 19.12.2012г., към
която препращала Спогодбата от 26.07.2013г. и съгласно която 10% от стойността
на изпълнените работи се заплащали след провеждането на 72 часови изпитания.
Тъй като до настоящия момент нямало
информация Главният възложител по Договора от 19.12.2012г. да е инициирал
провеждането на 72 часови изпитания на оборудването, то тези 10 % от стойността
по фактура №...2870/30.04.2013г. и до момента не били дължими и съответно - не
били изискуеми.
Счита, че исковите претенции следва да
бъдат съобразени с уговореното в Спогодбата от 26.07.2013г. по отношение на
момента на възникване на задълженията за плащане.
Счита, че предявената искова молба е
неоснователна и исковите претенции за парични суми за възнаграждение за
изпълнени работи по Договора от 19.12.2012г. и за лихви следва да бъдат
отхвърлени
Претендира разноските по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника “К.” ЕООД, с който заявява,
че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Счита, че същата е
неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена, тъй като липсвали убедителни писмени
доказателства, обосноваващи основателността и размера й.
Излага съображения, че според уговореното в спогодбата от
26.07.2013г., при забава на плащанията с
повече от 20 /двадесет/ дни от уговорения график, кредиторът имал право да
пристъпи към принудително събиране на цялата оставаща неизплатена част от
дълга. Неплащането на дължимата вноска следвало да бъде доказано с банково
извлечение, издадено от банката, обслужваща кредитора. От страна на „А." ООД не се представяло
банково извлечение по посочената в спогодбата банкова сметка. ***товодната
програма на дружеството, която не била относима към нотариално заверената
спогодба, тъй като в нея изрично бил уговорен редът, по който следвало да бъде
доказвано неплащането на дължимите вноски. Така приложената спогодба
установявала единствено постигнатите между страните договорки за разсрочено
плащане на описаното задължение, но не и фактът за неточното му изпълнение.
Твърди, че „К." ЕООД не дължи нищо, тъй като
работите по Договор № 825/01.11.2011г. между Консорциум „АЕР" и „Т."
АД, (Основният договор) въз основа на който е сключен Договор от 19.10.2012г. с
предмет „Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на техническите и
качествени показатели на система за управление на Блок 120 MW - МИК 4000 СЕ в Т.
АД - гр. Д.", били извършвани само и единствено от хора на „А." ЕООД.
Съгласно представеното Допълнително споразумение от 03.05.2005г. към договора
за гражданско дружество, приходите и загубите от всеки един договор, който се
изпълнявал самостоятелно от някой от партньорите в консорциума се отнасяли за
същия този партньор и не касаели другия.
С Допълнително споразумение №5 от 09.01.2013г. към договора
за гражданско дружество „К." ЕООД приело изцяло и безрезервно както всички
клаузи на Договора за гражданско дружество от 07.01.2005г., така и клаузите на
всички допълнителни споразумения към него, включително и Допълнителното
споразумение от 03.05.2005г.
В този смисъл ответникът „К." твърди, че не дължи нищо
на „А.", тъй като въобще не е имало представител на Т. АД и всички искове
следвало да се отнесат към „А." ЕООД.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца “А.” ЕООД.
Относно отговора, депозиран от ответника – съдружник “К.”
ЕООД взема становище, че доводите му срещу основателността на иска са
несъстоятелни и недоказани.
Възраженията му в посока, че не била представена справка за неплащането на
сумата, както било договорено в нотариално заверената спогодба от 26.07.2013г.
било нелогично и необосновано.
Не отрича факта, че не е представен документ от банката за „неплащане"
на остатъка от задължението. Заявява, че такъв документ банката не може да
издаде, тъй като не е наясно с
договорените финансови отношенията между страните, още по- малко с това
каква сума остава да се заплати.
Посочва, че от приложените справки на „Р." ЕАД -клон Р.
за размера на изплатени по спогодбата, суми било видно, че оставали за
заплащане сумите, за които била издадена заповедта за незабавно изпълнение.
В исковото производство, съгласно разпоредбите на ГПК
относно доказателствената тежест, ответника „К." ЕООД имал възможност да
докаже плащането на процесната сума, срещу която възразява, че не дължи.
Счита, за необосновани и недоказани и възраженията на длъжника
„К." ЕООД, основани на твърдението, че те не дължали нищо, защото на
обекта дейностите били извършени „само от хора на другият съдружник в
гражданското дружество „А.” ЕООД - гр. Г.,
и между тях имали споразумение, с което в настоящия случай, се освобождават от
отговорност.
Излага съображения, че договорът от 19.10.2012г за
извършване на процесиите работи бил сключен между А. ООД - гр. Р. като
Изпълнител и Консорциум „А.,, ДЗЗД, като Възложител. Нотариално заверената
спогодба също била сключена с Консорциума и подписана от представителя на Гражданското дружество.
Ищецът твърди, че в случая за него и за настоящия процес се
явявали ирелевантни отношенията на единият съдружник в Гражданското Дружество „А."
ЕООД с трети лица. Позовава се на разпоредбите на ЗЗД и на чл. 304 от ТЗ. В този смисъл споразуменията, сключвани между съдружниците в гражданското дружество
ищецът смята, че са техни вътрешни отношения.
Относно депозирания отговор от ответника – съдружник “А.”
ищецът отново заявява, че направените от него възражения са неоснователни,
необосновани и недоказани.
Относно твърденията на ответника, че протокол № МИК01/30.04.2013г,
с който изцяло били приети работите по договора, не съдържал количествата и
липсвала оферта на остойностените работи счита за несъстоятелни.
Ищецът твърди, че с цитирания протокол страните приели, че
всички видове работи са извършени качествено и в срок, съгласно „проектите и
оферта № 216 /0б.02.2012г и цитираният договор".
Необосновани били твърденията на този ответник във връзка с
оспорването размера на претенцията- че сумата в размер на 10 на сто от договора
не били дължими и не били изискуеми, защото не са представени протоколи за 72
часови проби". Твърди, че с подписването от страните на процесната
спогодба, те уредили отношенията си по повод на този договор и Възложителят
приел и се задължил в определените с нея срокове да изплати цялото си
задължение към ищеца по договора.
Предвид изложеното, ищецът твърди, че извършените от „А."
ООД - гр. Р. работи по договор 19.10.2012г били приети комплексно и изцяло,
затова и Възложителят Консорциум „А." ДЗЗД
изплатил и по- голяма част от задължението си и съответно го е признал
за валидно и изискуемо със нотариално заверената спогодба от 26.07.2013г.
Счита, че с нея ответникът признал цялото си вземане за валидно и
изискуемо.
Ищецът заявява, че поддържа исковата претенция и изложеното
в исковата молба.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника –
съдружник в дружеството по ЗЗД “К.” ЕООД, с който взема становище относно
възраженията на ищеца, направени в допълнителната искова молба.
Поддържа изложеното него в първоначалния отговор.
Допълнителен отговор е постъпил и от ответника “А.” ЕООД, с
който поддържа изложеното в първоначалния отговор.
Относно направените от ищеца възражения във връзка протокол
№ МИК 01/30.04.2013г. излага доводи, че всички дейности в енергетиката в страната, в това
число и ремонтните били строго регламентирани с НА и ПЗНА. При изпълнение на
монтажни или строително - монтажни работи в ТЕЦ и при експлоатация на съоръженията
в централите, се спазвали правилата на Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за
техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, съгласно които по
време на експлоатация и ремонт се попълвали десетки удостоверителни или
приемателни актове.
Твърди,
че извършваните работи се удостоверявали съгласно разпоредбите на Наредба № 3
от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
като конкретно посочва такава, регламентирани в тази наредба.
Счита,
че за да притежава доказателствена стойност, Протокол № МИК 01/30.04.2013г.
следвало да притежава реквизитите, определени му от Наредба № 9 от 9.06.2004 г.
във връзка Наредба № 3 от 31.07.2003 г. и по - специално данни за количеството
и видовете на изпълнените работи, които не били отразени в протокола.
Ответникът
излага подробни съображения във връзка с твърденията на ищеца, че работите били
приети комплексно и изцяло, като отново се позовава на разпоредбите на Наредба
№ 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и
мрежи.
Поддържа доводите, изложени в първоначалния отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за гражданско дружество и
Допълнително споразумение към него, ответниците “К.” ЕООД и “А.” са съдружници
в Гражданското дружество с дялово участие 20 на сто за “К.” ЕООД и 80 на сто за
“А.” ЕООД.
Видно от представеното Допълнително споразумение от
03.05.2005г. към договора за гражданско дружество сключено между „А.”
ЕАД и „А.”
ЕООД приходите
и загубите от всеки един договор, който се изпълнява самостоятелно от някой от партньорите в
консорциума се отнася за същия този
партньор и не касаели другия.
С Допълнително споразумение №5 от 09.01.2013г. към договора
за гражданско дружество Партньорите „А." ЕАД и „А.”, приемат включването в
Консорциум „А.” на “К." ЕООД.
Партньорът „К." ЕООД приема изцяло и безрезервно всички
клаузи на Договора за гражданско дружество /Консорциум/ от 07.01.2005г. и на
допълнителните споразумения към него. Партньорът ще упражнява необходимото
внимание и грижа и ще извършва определените му за изпълнение дейност, като
спазва всички споразумения имащи правна сила, сключени в рамките на консорциума
и/или от името на консорциума.
Дяловете на партньорите се разпределят съобразно тяхното участие
в общата дейност по следния начин :
“А.” ЕАД – 40 %
“А.” ЕООД - 40%
“К.”
ЕООД - 20% I
В съответствие с горното разпределение
се определят и финансовите задължения на всеки един от партньорите съобразно
стойността на сключваните за в бъдеще от името на консорциума договори."
Между “А. ООД - гр.Р. и ДЗЗД “К.” гр. Г.
бил сключен Договор от 19.10.2012 г. с предмет "Поддръжка, ремонт,
настройка и разширяване на техническите и качествените показатели на система за
управление на Блок 120 MW- МИК 4 000С в Т. АД - гр. Д..
Задълженията по горепосочения договор
били фактурирани от страна на ищеца “А.” ООД - гр. Р. с фактура № **********/30.04.2013
г. на стойност 151 692, 20 лв. след приемане от страна на възложителя ДЗЗД
“К.” - гр. Г..
Видно от Спогодба от 26.07.2013 г. с
нотариална заверка на подписите от нотариус Г.Д., с район на действие PC - гр. Р.,
сключена от страните за неизпълнено задължение за възнаграждение, дължимо за
извършена от А. ООД-гр.Р. на длъжника ДЗЗД „К." гр. Г. услуга по Договор
от 19.10.2012 година "Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на
техническите и качествените показатели на система за управление на Блок 120 MW-
МИК 4 000С в Т. АД - гр. Д.. Съгласно сключената между страните спогодба, ДЗЗД
“К.” - гр. Г. признава наличието на валидно и изискуемо парично задължение към
“А.” ООД- гр. Р. и поело задължение да го заплати в срок. Посочено е, че след
приспадане от общата цена на извършваните частични плащания, длъжникът
-Консорциум "А." ДЗЗД, безспорно дължи на Кредитора - „А." ООД,
сума в размер на 132 039.20 /сто тридесет и две хиляди, тридесет и девет и
0.20/лева. С цел избягването на евентуален бъдещ правен спор, както и в интерес
на запазване на добрите си търговски взаимоотношения, страните са уговорили следния
начин на плащане на сумата 132 039.20 /сто тридесет и две хиляди, тридесет и
девет и 0.20/ лева
- до 30.08.2013 г. - 13 200 лв.
- до 30.09.2013 г. - 13 200 лв.
- до 30.10.2013 г. - 13 200 лв.
- до 30.11.2013 г. - 13 200 лв.
- до 30.12.2013 г. - 13 200 лв.
- до 30.01.2014 г. - 13 200 лв.
- до 28.02.2014 г. - 13 200 лв.
- до 30.03.2014 г. - 13 200 лв.
- до 30.04.2014 г. - 13 200 лв.
- до 30.05.2014 г. – остатъка от
дължимата сума 13 239, 20 лв., като при благоприятна възможност същата ще
бъде платена или погасена по друг начин предсрочно.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 97/2016 г. по описа на Pайонен съд - гр. Г.
заявителят “А.”
ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК против “К.” ЕООД и “А.” ЕООД за сумата от 39 639, 20 лв.,
представляваща поето задължение за плащане съгласно Спогодба от 26.07.2013г. с
нотариална заверка на подписите, от които: 31 711, 36 лв. да се заплатят
от “А.” ЕООД и 7 927, 84 лв. да се заплатят от “К.” ЕООД; лихва в размер
на 11 209, 06 лв. за периода от 30.05.2013г. до 10.03.2016г., от които: 8
967, 24 лв. да се заплатят от “А.” ЕООД и 2 241, 81 лв. да се заплатят
от “К.” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда - 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни разноски в размер на 1 016, 97 лв. за държавна
такса, от които: 813, 57 лв. да се заплатят от „А." ЕООД и 203, 39 лв. от “К.”
ЕООД и адвокатски хонорар в размер на 1 550, 40 лв., от които: 1 240, 32 лв. да
се заплатят от “А.” ЕООД и 309, 60 лв. да се заплатят от “К.” ЕООД.
Съдът
е издал заповед № 53/14.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Длъжниците
“К.” ЕООД и “А.” ЕООД са подали възражения
в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поради това съдът е указал
на “А.”
ООД да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение.
От представената справка от Р. (България) ЕАД от 27.02.2017
г., Приложение 1 и Приложение 2, ведно с разпечатки от системата на Банката по
входящи преводи се установяват направените плащания на сметка с титуляр “А.”
ООД, за периода от 26.07.2013 г. до настоящия момент.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка със сключения Договор от
19.10.2012 г. с предмет "Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на
техническите и качествените показатели на система за управление на Блок 120 MW-
МИК 4 000С в Т. АД - гр. Д.. Във връзка с горепосочения договор,са останали
неразплатени парични задължения от ДЗЗД „К.". Поради това страните по
делото сключили Спогодба от 26.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите, в
която било уговорено начина на издължаване на сумата от 132 039, 20 лв.
Спогодбата е двустранен договор, с
който съобразно нормата на чл. 365, ал.
1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, т.е това е договор, с който се изменя едно съществуващо
правоотношение между страните посредством правенето на взаимни отстъпки.
Ответникът “К." ЕООД прави възражения, че не дължи
претендираните суми, тъй като работите по Договор № 825/01.11.2011г. между
Консорциум „АЕР" и „Т." АД, (Основният договор) въз основа на който е
сключен Договор от 19.10.2012 г. с предмет „Поддръжка, ремонт, настройка и
разширяване на техническите и качествени показатели на система за управление на
Блок 120 MW - МИК 4000 СЕ в Т. АД - гр. Д.", били извършвани само и
единствено от хора на „А." ЕООД. А съгласно представеното Допълнително
споразумение от 03.05.2005г. към договора за гражданско дружество, приходите и
загубите от всеки един договор, който се изпълнявал самостоятелно от някой от
партньорите в консорциума се отнасяли за същия този партньор и не касаели
другия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не е
установено, че изпълнението по Договор от 19.10.2012 г. с предмет „Поддръжка,
ремонт, настройка и разширяване на техническите и качествени показатели на
система за управление на Блок 120 MW - МИК 4000 СЕ в Т. АД - гр. Д.", е
било осъществено единствено от хора на “А.”
ЕООД.
На следващо място от Допълнително споразумение № 5 от
09.01.2013 г. към договора за гражданско дружество се установява, че в
съответствие с разпределението дяловете на партньорите съобразно тяхното
участие в общата дейност се определят и
финансовите задължения на всеки един от партньорите съобразно стойността на
сключваните за в бъдеще от името на консорциума договори. Доколкото
Спогодба от 26.07.2013 г. е сключена след подписването на Допълнително
споразумение № 5 от 09.01.2013 г., съдът намира, че тя обвързва ответника “К." ЕООД. Поради това съдът намира, че
възраженията на ответника “К.” ЕООД за недължимост на претендираните суми са
неоснователни.
Договорът за спогодба е самостоятелен,
неформален и консенсуален договор и ответниците могат да се защитят срещу
ефекта на спогодбата, само ако оспорят нейната валидност. В настоящото
производство исковете на ищеца се основават на спогодбата, а не на Договора от
19.10.2012 г. с предмет "Поддръжка, ремонт, настройка и разширяване на
техническите и качествените показатели на система за управление на Блок 120 MW-
МИК 4 000С в Т. АД - гр. Д.. Съдът намира, че представената спогодба представлява
самостоятелно правно основание за предявяване на ищцовата претенция. За правото
на ищеца като кредитор на посоченото в спогодбата вземане е без значение
характерът на съществувалото предходното правоотношение с длъжника /в този
смисъл Решение № 985 от 27.12.2004 г. на
ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II о./ Ето защо възраженията на ответника “А.”
ЕООД направени в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
Предвид гореизложените съображения спогодбата
е породила своите правни последици между страните относно дължимостта на
вземането. Поради това в тежест на ответниците е да установят, че са заплатили на
“А.”
ООД последните три вноски по Спогодба от
26.07.2013 г., с настъпил падеж, но такива доказателства не са
представени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да признае за установено по отношение на “А. – Г.” ЕООД като съдружник в ДЗЗД “К.” - гр. Г. съществуването на вземания на “А.” ООД, съгласно 80 процентно участие в него, за сумата от 31 711, 36 лева главница,
представляваща неизплатено задължение за плащане съгласно Спогодба от
26.07.2013г. с нотариална заверка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 967, 24 лева, представляваща лихва
за периода 30.05.2013г. до 10.03.2016г., за които суми е издадена Заповед № 53/14.03.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №
97/2016г. по описа на PC - гр. Г..
Съдът следва признае за
установено по
отношение на К.” ЕООД като съдружник в ДЗЗД “К.” - гр. Г. съществуването на вземания на “А.” ООД, съгласно
20 процентно участие в него, за сумата
от 7 927, 84 лева, главница, представляваща неизплатено задължение за
плащане съгласно Спогодба от 26.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 2 241, 81 лева,
представляваща лихва за периода 30.05.2013 г. до 10.03.2016 г., за които суми е
издадена Заповед № 53/14.03.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр. дело № 97/2016г. по описа на PC - гр. Г..
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай “А. – Г.” ЕООД
следва да заплати на “А.” ООД разноските по
ч. гр. д.№ 97/2016 г. по описа на Районен съд – Г. за държавна такса в размер
на 813,
57 лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1
240, 32 лв.
Ответникът
“К.” ЕООД следва да заплати на “А.” ООД разноските по ч. гр. д.№ 97/2016 г. по описа на Районен съд – Г.
за държавна такса в размер на 203, 39 лв., представляваща държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 309, 60 лв.
С оглед
изхода на делото ответниците "А."
ЕООД и “К.” ЕООД следва
да заплатят на ищеца “А.”
ООД направените в настоящото производство
разноски в размер на 3 452, 96 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “А. – Г.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. Г., п.к. ***, ж.к. *** като съдружник в ДЗЗД “К.” - гр. Г. съществуването на вземания на “А.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. ***, съгласно 80
процентно участие в него, за сумата от 31 711, 36 лева главница,
представляваща неизплатено задължение за плащане, съгласно Спогодба от
26.07.2013г. с нотариална заверка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 967, 24 лева, представляваща
лихва за периода 30.05.2013г. до 10.03.2016г., за които суми е издадена Заповед № 53/14.03.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №
97/2016г. по описа на PC - гр. Г..
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.”
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** като съдружник в ДЗЗД “К.” - гр. Г. съществуването на вземания на “А.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул. ***, съгласно 20 процентно
участие в него, за сумата от 7 927, 84 лева, главница,
представляваща неизплатено задължение за плащане съгласно Спогодба от
26.07.2013 г. с нотариална заверка на
подписите ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 2 241, 81 лева,
представляваща лихва за периода 30.05.2013 г. до 10.03.2016 г., за които суми е
издадена Заповед № 53/14.03.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр. дело № 97/2016г. по описа на PC - гр. Г..
ОСЪЖДА “А. – Г.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Г., п.к. ***, ж.к. *** като съдружник в ДЗЗД “К.” - гр. Г. да заплати на “А.” ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Р., ул. *** разноските по ч. гр. д.№ 97/2016 г. по описа на Районен съд – Г.
за държавна такса в размер на 813, 57 лв., представляваща
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 240, 32 лв.
ОСЪЖДА “К.” ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплати на “А.”
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. *** разноските
по ч. гр. д.№ 97/2016 г. по описа на
Районен съд – Г. за държавна такса в размер на 203, 39 лв., представляваща
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 309, 60 лв.
ОСЪЖДА “А. – Г.” ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Г., п.к. ***, ж.к. *** и “К.” ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** да заплатят на “А.”
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. *** направените в настоящото производство разноски
в размер на 3 452, 96 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: