Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
Гр.
София, 21.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д
въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
При секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 4187 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20043598 от 16.02.2021г., постановено по гр. д. № 9349/2020 г.
на СРС, ГО, 55 състав, исковете на ищеца К.А. Г.срещу ответника С.Д.НА В.Р.–
МВР с правно основание чл. 187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 345.05 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен
в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. нощен труд, ведно със законната
лихва считано от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане, са отхвърлени като
неоснователни.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът К.А. Г., който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК обжалва решението в цялост с оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност поради нарушени на материалния закон и
необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в случая следва да се приложи не
нормата на чл. 9 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, уреждаща заплащането на нощния труд на работници или служители изобщо,
които разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд по смисъла на чл. 140 от КТ. Твърдят, че при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение. Искането към
въззивния съд е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго,
с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият С.Д.НА
В.Р.– МВР оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните
доводи и възражения на страните в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че в исковия период от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г. страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в
рамките на което ищецът полагал при ответника нощен труд на смени по график.
При тези факти спорът между страните
се концентрира върху това, следва ли положеният от ищеца нощен труд за
процесния период да се преизчислява като дневен и ако следва, то по кой ред –
на ЗМВР или на НСОРЗ. По така очертания предмет на спора настоящият
въззивен състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР в редакцията, действала към момента на
възникване на спорните отношения, е уреждала вземането на служителите от
системата на МВР за положения от тях извънреден
труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, както се поддържа и от ответника. От различните видове извънреден труд законодателят отделно е
уредил полагането на нощен труд като самостоятелна форма, подлежаща на
специална регламентация. Поради това, вземането за плащане на възнаграждение за
положен нощен труд е уредено отделно
от чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР в чл. 179, ал. 1, пр.2 от ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч. се изплащат допълнителни
възнаграждения при условия и по
ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През исковия период са
издадени няколко такива наредби – Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., отменена
с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., Наредба № 8121з-776 от 29.06.2016
г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г., както и Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за
научна степен, за полагане на труд през нощта, за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Нито една от посочените подзаконови
нормативни актове, обаче, не съдържа изрична уредба на заплащането на положения
нощен труд. Вместо това, в чл. 9 на
всяка от тях с почти идентична редакция е декларирано, че за всеки отработен
нощен час /час през нощта/ се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд /полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа/.
Правилно в отговора на въззивната жалба
се поддържа, че наличието на специална правна уредба изключва
прилагането на общата (lex specialis derogat lege generalis - специалният
закон дерогира общия). Но в случая относно нощния труд за процесния период
специална правна регламентация липсва. Отсъствието на специална норма, която да
урежда заплащането на нощния труд,
полаган от служители на МВР през исковия период, не означава, че по аналогия
трябва да бъдат приложени разпоредбите
на чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, предвиждащи заплащането на извънредния труд. Липсата на изрична разпоредба в специалния закон относно
нощния труд налага да бъдат приложени субсидиарно разпоредбите на общото
законодателство за същия вид труд, както правилно е приел и районният съд. Така
констатираната празнота в законодателството не се преодолява от декларативните текстове на съответните чл. 9
от посочените по-горе и действали през различен период от време наредби за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите на
МВР за научна степен, нощен труд, полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични дейности. Както това бе
отбелязано и по-горе, тези разпоредби
само посочват, че за нощния труд се следва допълнително възнаграждение, но без
да го определят. Това налага за определяне на дължимото се допълнително
възнаграждение за нощен труд да се прибегне към общото законодателство. Съгласно
чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време, установено
с чл. 136, ал. 3 КТ на 8 часа, и
нормалната продължителност на нощния труд, установена от чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ на 7 часа. По посочената методология отработените нощни часове се
трансформират в дневни чрез умножаването на броя изработени нощни часа по
отношението 8:7 (броя часове дневно работно време разделен на броя часове нощно
работно време, което прави 1.143). При индексиране по посочения начин, за
положения от ищеца нощен труд в процесния период от 01.02.2017 г. до 31.01.2020г.
се дължи допълнително възнаграждение в размер на общо 1 340.05 лв., съобразно
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдено-счетоводна
експертиза. Посоченото нормативно разрешение на
общото трудово законодателство намира приложение и за регулирането на
заплащането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР между 22.00
ч. и 06.00 ч. по силата на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР,
съобразно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00
и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на Труда. Както в Директива 2003/88/ЕО, така и в националното ни законодателство
последователно е прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или
служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена
продължителност на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане
на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Всички тези
мерки формират т. нар. закрила на работниците, полагащи нощен труд, която е
нормирана както в Кодекса на труда, така и в други, специални закони. В обхвата на тази закрила се включват и
правилата, уреждащи трансформирането на нощния труд в дневен по начин, който да
гарантира по-висок и съответно - по-справедлив размер на възнаграждението за
нощния труд. С оглед акцесорността на вземането по чл. 86 от ЗЗД
спрямо главния дълг, за неплатеното възнаграждение на ищеца се дължи и
обезщетение за забава, считано от 19.02.2020 г. до окончателното му изплащане.
Исковете до посочените размери са основателни и следва да бъдат уважени.
Макар този въпрос да не е повдигнат с жалбата, за пълнота следва да се
посочи, че от
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да
се приспада заплатеното възнаграждение в размер на 0, 25 лв. на час, изплатено
на основание Заповед № 8121-з-1429/23.11.2017 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, тъй като тези възнаграждения са
дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни основания. Едното
касае изчисляването на допълнителното възнаграждение, а другото – увеличаване
(символично) на основното.
Не може да бъде споделена тезата на въззиваемия, че при специалната уредба
на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и пожарникарите,
часовете нощен труд, положени от тях, следвало да бъдат умножени по 1, а не по
1.143. На първо място това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията
на закона в исковия период не предвижда 8 часова продължителност на нощния
труд, а само ограничава нощния труд до осем часа, като предписва, че „работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. От тук следва извод и за погрешността на изчисленията, водещи до
съотношение 1:1, каквото законът не предвижда. От друга страна, подобно
тълкуване би поставило служителите на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите лица, полагащи нощен труд по трудово правоотношение. Нощният труд се
отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния и този подход на законодателя
е напълно оправдан от гледна точка на физическите и умствени способности на
човешкия организъм от една страна и тежестта на престирането на работна сила
през нощта – от друга. Възприемането
на обратната теза би поставило държавните служители в МВР в по-неблагоприятно
положение от останалите работници или служители, работещи по трудови
правоотношения при други работодатели.
Ето защо и поради различие в изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски пред въззивния съд, които
възлизат на сумата 420 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 20043598 от 16.02.2021г., постановено по гр. д. № 9349/2020 г.
на СРС, ГО, 55 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р.– МВР с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на К.А. Г.с
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 345.05 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен в периода от 01.02.2017
г. до 31.01.2020 г. нощен труд, ведно със законната лихва считано от 19.02.2020
г. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р.– МВР с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на К.А. Г.с
ЕГН ********** с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 420 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на обжалване на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 2.