Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, с участието на прокурора Ива Цанова, като разгледа докладваното от
съдия М.Евтимов гр.дело № 4844 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт,
във вр. с чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я.Д.Н. срещу решението от 09.12.2019 г.,
поправено с решение от 05.03.2020 г., по гр.д. № 81534/2018 г. на СРС, III ГО,
83 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът
моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли молбата на ДСП Л. за настаняване на децатаЙ.Я. Н. и К.Я.Н. в
семейството на тяхната баба по майчина линия – Й.К.Й..
Въззиваемата страна С.Т.Х. не е взела становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Въззиваемите страни ДСП Л. и Й.К.Й. считат жалбата за неоснователна и молят
същата да се остави без уважение.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В откритото съдебно заседание на 13.05.2021 г.
въззивният съд е констатирал, че
дететоЙ.Я. Н. е навършило пълнолетие на 11.04.2021 г., поради което е обезсилил
обжалваното решение в частта, в която дететоЙ.Я. Н. е настанено в семейството
на бабата по майчина линия - Й.К.Й., за срок до навършване на 18-годишна
възраст на детето или до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на така определената мярка за закрила, и е прекратил в посочената част
първоинстанционното и въззивното производство.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част относно
настаняването на детето К.Я.Н. извън семейството.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решението от 09.12.2019 г., поправено с решение от 05.03.2020 г., по
гр.д. № 81534/2018 г. СРС, III ГО, 83 състав, е настанил децатаЙ.Я. Н. и К.Я.Н.
в семейството на баба им по майчина линия – Й.К.Й., за срок до навършване на
18-годишна възраст на децата или до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на така определената мярка за закрила.
Наведените доводи за неправилност на решението в останалата обжалвана част са
неоснователни. Настоящият съд споделя направения от първоинстанционния съд краен
извод, въз основа на доказателствата по делото, че детето К.Я.Н. следва да бъде
настанено в семейството на неговата баба по майчина линия – Й.К.Й.. В
конкретния случай са налице хипотезите на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЗДт – майката,
изоставяйки детето и неконтактувайки с него, без основателна причина трайно не
полага грижи за К., а той е жертва на насилие в
семейството на своя баща и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото психическо и социално развитие. Насилието е психическо по смисъла на §
1, т. 3, предл. посл. от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето – бащата, живеейки в гр. Царево, не може да
осигури подходяща подкрепяща среда, каквато детето има в гр. София в лицето на
неговата баба, сестра и леля по майчина линия. Желанието на непълнолетния вече К.
Н. (заявено при изслушването му и в двете съдебни инстанции) е да продължи да
живее при своята баба, между двамата съществува силна емоционална връзка, в
нейния дом условията са много добри и там детето е обгрижвано по адекватен на
потребностите му начин. Същевременно, през изминалата учебна година детето е
било в 7-ми клас на 46 ОУ „Константин Фотинов“ в гр. София, един от най-добрите
ученици е в класа по успех и дисциплина и се чувства добре в училище (в този
смисъл е социалният доклад на ДСП-Л., представен във въззивната инстанция).
Независимо че понастоящем бащата упражнява родителските права над детето, заживяването
на К. в гр. Царево ще се отрази неблагоприятно на неговото психическо и
социално развитие, особено при категоричното нежелание и противопоставяне на детето
дори да контактува с въззивника – непълнолетният се чувства сигурен, спокоен, щастлив,
ценен и уважаван в семейството на бабата Й.Й. (в този смисъл е заключението на
допуснатата от районния съд съдебно-психологична експертиза), поради което
интересите му налагат да продължи да живее в гр. София при баба му по майчина
линия (арг. от чл. 59, ал. 7 СК).
По делото е безспорно, че емоционална връзка между детето
и бащата не съществува. За нейното изграждане е необходимо да се определи режим
на лични отношения (арг. от чл. 33 ЗЗДт и чл. 59, ал. 7, изр. 3 СК). Това
следва да стори Софийският районен съд, като първа инстанция, и когато такава
връзка бъде създадена, би могло настаняването на детето в семейството на
неговата баба да се прекрати.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната част, като
правилно, следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 09.12.2019 г., поправено с решение от 05.03.2020 г., по гр.д. № 81534/2018
г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.