№ 379
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100505747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20001598/05.01.2021г., постановено по гр.д. №52408/2019г.
по описа на СРС, 55 състав, е отхвърлен като недоказан предявеният от „ЗД Б.И.“ АД
срещу П. Т. Т. иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от
5753,97 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. №******* за вреди от произшествие от 16.10.2016г. в гр.
София, причинено виновно от ответника като водач на застрахования при ищеца
автомобил, управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма, ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2019г. до окончателното
плащане на вземането.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението в цялост от ищеца „ЗД Б.И.“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Д.. Излагат се оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че по делото се установило, че вината за
настъпване на ПТП е на ответника, който загубил контрол над управлявания от него
автомобил поради несъобразена с пътните условия скорост (мокра пътна настилка) и
увредил паркираното МПС „БМВ 320Д“ с рег. №*******. Бил доказан и размера на
щетите, както и обстоятелството, че ответникът е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
1
Първоинстанционният съд отхвърлил иска, като приел, че не са налице доказателства
за плащане на застрахователното обезщетение, за което обстоятелство било поискано
от ищеца допускането на съдебно-счетоводна експертиза, но това искане не било
уважено от съда поради процесуално нарушение. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен
предявеният иск в цялост.
В срока по чл.267, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна П. Т. Т., чрез адв. М. Н. – особен представител. Излагат се доводи,
че решението е правилно, обосновано и законосъобразно и е направено искане същото
да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Видно от протокол за ПТП №1671972 на 16.10.2016г. е настъпило ПТП между
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, управляван от ответника П. Т. Т.,
и паркиран лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. №*******.
Установява се също така от събраните по делото доказателства, че между ищеца,
2
като застраховател, и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№******* е бил сключен договор за застраховка гражданска отговорност за вредите,
които биха били причинени при управлението на посоченото МПС, валиден към датата
на процесното ПТП.
Събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на
ответника разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице
е противоправно деяние на ответника – поради движение със скорост, несъобразена с
пътните условия, губи контрол над управлението и реализира ПТП с паркиран
автомобил, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД)
и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно
поведение и настъпилия неблагоприятен имуществен резултат.
В съставения протокол за ПТП е отразено, че ответникът отказва да се подложи
на проверка за алкохол.
Представен е протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1240/17.10.2016г., от който се
установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето П. Т. Т., се
доказал етилов алкохол в количество 1,4‰.
От приетите по делото писмени доказателства и от изслушаното и прието във
въззивното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищцовото дружество е възстановило на „ЗАД А.“ АД – застраховател по
застраховка „Каско“ относно увредения при ПТП автомобил „БМВ 320Д“ с рег.
№*******, изплатеното от същия застрахователно обезщетение за ремонт на
автомобила в размер на 5738,97 лева.
От кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на сумата от
5671,97 лева, която сума подлежи на възстановяване от ответника на основание чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като същият е управлявал автомобила под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан до размер на
сумата от 5671,97 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
5753,97 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на сумата в размер на 5671,97 лева, като
искът следва да бъде уважен в посочения размер. В останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
3
първоинстанционното производство в размер на 990,16 лева и разноски за въззивното
производство в размер на 608,93 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20001598/05.01.2021г., постановено по гр.д.
№52408/2019г. по описа на СРС, 55 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „ЗД Б.И.“ АД срещу П. Т. Т. иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ за заплащане на сумата от 5671,97 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало с
плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №******* за вреди от
произшествие от 16.10.2016г. в гр. София, причинено виновно от ответника като водач
на застрахования при ищеца автомобил, управлявал същия с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата норма, ведно със законната лихва върху главницата от
11.09.2019г. до окончателното плащане на вземането, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „*******, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ******* сумата от 5671,97 лева – регресно
вземане, представляващо платеното застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, по
щета №**********, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 320Д“ с
рег. №*******, вследствие на ПТП, настъпило на 16.10.2016г. в гр. София, на ул.
*******, по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил – П. Т. Т., който
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20001598/05.01.2021г., постановено по гр.д.
№52408/2019г. по описа на СРС, 55 състав, в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за разликата над сумата от 5671,97
до пълния предявен размер от 5753,97 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „*******, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ******* разноски за първоинстанционното
производство в размер на 990,16 лева, както и разноски за въззивното производство в
размер на 608,93 лева.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5