№ 311
гр. П., 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20245200600145 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител Д. К. К. се явява лично и с повереника си адв. И. В.,
редовно упълномощен отпреди.
Жалбоподателят-подсъдим С. В. Б. се явява лично. За него се явява адв.
Ю. Д. от САК, редовно преупълномощен и адв. П. В., редовно упълномощена.
Явява се св.М. К., редовно призован.
Явява се св.В. Г., редовно призован.
Явява се св.И. Б., редовно призован.
Явява се св.И. П., редовно призован.
Явява се св.И. Д., редовно призован.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА И
СЕКРЕТАРЯ.
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв.В.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
СВ.И. Г. П.: -26г., българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, без родствени връзки със страните, предупреден за отговорността
по чл. 290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122
вкл. от НК. Обещавам да говоря истината.
СВ.И. А. Д.: - 20г., българин, български гражданин, осъждан за
употреба на наркотици, неженен, без родствени връзки със страните,
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На свидетеля се разясниха
правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам да говоря истината.
Свидетелите М. К., В. Г., И. Б. със снета отпреди самоличност, като им
се напомни отново отговорността по чл.290 от НК и им се разясниха правата
по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК.
Свидетелите напуснаха съдебната зала с изключение на св.К..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
Пристъпи се към разпит на св. М. М. К. със снета отпреди самоличност:
СВ.К. - Познавам се с Д. К.. Колеги сме. Работим в РУ-С. към участък
Б. като полицаи. Познавам подс.Б.. На 27.07.22г. спряхме лек автомобил
мисля, че беше мерцедес бял, но не си спомням номера. В него се возеше Б.,
който при нашето представяне отказа да даде документ за самоличност, след
което излезна от автомобила и започна да ни обижда с колегата: „Копелета
гадни. Ще ви уволня! Тука сте стопаджии“ и тем подобни, след което му беше
разяснено, че ще бъде задържан и го направихме. Останалите двама
свидетели Г. и Б. бяха наши колеги. Те дойдоха, когато г-н Б. беше напуснал
автомобила и в този момент ни ругаеше и обиждаше. Те бяха точно там. Аз
чух обидите: „Копелета гадни. Ще ви уволня! Имам ей толкова пари.
Стопаджии, селяни“ и подобни. Чух да ни псува, като всичко беше отправено
към нас с колегата К.. Докато той говореше тези думи, ние с колегата К. се
намирахме близо до него на около 2 метра. Ние се намирахме извън
2
автомобила. Не помня дали и двамата сме се намирали извън автомобила или
вътре в автомобила. Аз влязох по едно време в автомобила, за да направя
справка на К., която при дежурния правим, за да можем да го установим,
защото не ни представи лична карта.
Адв.В.: Моля да бъдат прочетени показанията на св.К., дадени по ДП,
тъй като има противоречия в чутите от свидетеля реплики. Поправям се,
показанията, дадени пред РС-П..
Адв.Д.: Считам, че искането е недопустимо с оглед принципа на
непосредственост, които са основополагащи за НПК, свидетелските
показания от едно производство да бъдат ползвани в друго производство. ДП,
производството е от частен характер пък няма, така че и в двата случая няма
да бъдат четени показания. Те не са дадени пред друг състав на съда, а изцяло
пред друг съд. Аз не виждам процесуален ред, по който това може да се
случи.
Св. К.: Подсъдимия го познавам от тази случка. Виждал съм го преди
това в Б.. Аз работя в Б., но не го познавам. Не му знам имената. Виждал съм
го само визуално. Не мога да определя дали рядко или често съм го виждал.
Не съм имал някакви впечатления за него преди това. Не знам да е бил
оперативно интересен преди това подсъдимия. С колегата ми, с който
патрулирахме тогава бяхме назначени. Ние сме охранителна полиция към
участък Б. за охрана на обществения ред. Имали сме право да спираме и
автомобили - контрол на пътното движение. Точно не мога да си спомня
задачата, може да е имало и друга. Аз му поисках личната карта. Той отказа
да се легитимира и започна да ни обижда. На мен не ми стана ясно, защо
подсъдимият реагира така. Колегата К. задържа подсъдимия. Със сигурност
съм предприемал действия спрямо подсъдимия, но не си спомням точно какво
съм правил в същия момент. Задържахме го и бяха изготвени документи по
неговото задържане. Задържахме го за хулиганство УБДХ. Не си спомням
кой състави заповедта. Не може да е някой различен от нас двамата. Ние само
го заведохме до районното. Ние на другия ден бяхме извикани, идвахме си
след нощна смяна с колегите, но мисля, че г-н Б. не дойде и делото се отложи,
мисля, че нещо такова беше. Аз водех подобно дело срещу подсъдимия. След
случая се почувствах жертва на престъпление. Веднага след задържането на г-
н Б. взех решение да си търся правата по законовия ред. След това съм срещал
3
подсъдимия. На мен това ми е работата да искам документи за самоличност.
В районното в Б. работя от 3 години. Преди случката съм работел 3 или 4
години. Не съм от гр.Б., но там живея. Не си спомням колко човека се возеха
в колата. Г-н Б. се возеше в колата, а не управляваше. Това е задължение на
полицейския орган да иска документи за самоличност, за да установи
самоличността на лицата, които се возят, и на водача. На всички лица искам
личните карти, които са в автомобила. Не съм питал водача за имената на
лицето, което отказа да си даде личната карта. Нямам спомен дали още 1 или
2 лица са пътували в автомобила. Когато аз водех дело срещу С. Б., се явявах
в съдебната зала. Нямам спомен колко човека са разпитвани. Нямам спомен
преди колко време ми свърши делото. Псувните, казани от Б. бяха:„Ще ви еба
майката, копелета гадни“. Може да е имало и други, но не съм ги чул аз
лично. Другите колеги, които дойдоха, не съм ги повикал. Те имат СПО, като
обслужват от ханчето до П. и в този момент просто са минавали и са видели,
че има някакъв случай и са спрели. Явно нещо им е станало интересно, за да
спрат. Когато те спряха, С. Б. се намираше извън автомобила. Не мога да
определя къде съм се намирал или извън автомобила или в автомобила.
Нашият автомобил не мога да определя къде се е намирал нашият автомобил
спрямо автомобила, който проверявахме. Не мога да определя това разС.ие
между автомобилите. Мисля, че автомобилът с Б. беше навлязъл в знак
„Забранено преминаването на пътно превозно средство“. Ние бяхме спрели,
когато спряхме автомобила. Мисля, че само този акт за дребно хулиганство
издадохме.
Адв.В.: Поддържам искането за четене на показанията на свидетелят,
дадени пред Районен съд.
Съдът счита, че следва да се остави без уважение искането на адв.В., тъй
като не е налице хипотезата на чл.281 от НПК, за да се четат показанията на
св.К., дадени пред РС-П., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за четене на показанията на св.К.,
дадени по НЧХД №1291/2022г. по описа на РС-П..
Съдът докладва, че по делото е постъпило АНД №1024/2022г. по описа
на РС-П. и АНД №1094 /2022г. по описа на РС-П., както и заверен препис от
Решение №127/03.07.2023г. на ОС-П..
4
Адв.В.: Да се приложат постъпилите 2 дела и решението.
Адв.Д.: Да се приложат постъпилите 2 дела и решението.
Адв.В.:Да се приложат постъпилите 2 дела и решението.
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА посочените по-горе 2 дела и решението по настоящото дело.
Пристъпи се към разпит на св.В. К. Г. със снета по-горе самоличност:
СВ. Г. - На 27.07.22г. бях на работа за времето от 18:00ч. до 6 и 30ч.
във връзка със СПО по линия мигранти. Работех като старши полицай към
РУ-С. участък Б.. Тогава видях подсъдимия. При обход на маршрута до гр.Б.
видях, че колегите М. К. и Д. К. извършваха проверка на лице, което
крещеше. Спряхме, за да видим какво се случва и евентуално да окажем
съдействие. Подс. Б. крещеше: „Какви сте вие, гадни копелета, да ми искате
лична карта? Няма да ви дам. Смешници. Палячовци.Ще ви уволня всички до
един. Сега ще се обадя на министъра.“ Не изпълняваше разпорежданията на
колегите, дори не остана на място да приключат със справката, а отиде да си
пазарува в магазина отсреща, след което излезна и колегите го задържаха. К.
и К. бяха в автомобила. Подс. Б. беше до автомобила на метър, два от тях.
Чух и псувни от Б.. Доколкото си спомням: „Да ви еба майката. Какви сте вие
да ми искате личната карта?“ Обидите бяха отправени към колегите К. и К.,
които му извършиха проверката. Да, те чуха думите, защото са на метър, два
от подсъдимия. Мисля, че отстрани имаше 1, 2 човека на около 3 метра от
тях, но не ги познавам. Ние бяхме заедно с колегата Б., който е отвън. Не
разбрах на какво се дължи тази реакция на подс.Б., при положение, че
колегите си вършеха работата. Казах на подсъдимия да престане да се държи
по този начин и това беше. Към мен и колегата Б. не бяха отправени обиди,
доколкото си спомням. Обидите бяха насочени към колегите К. и К..
Колегите си извършиха проверката, след което го задържаха. Ние не сме
участвали в задържането на подс.Б.. Колегата К. му постави белезници след
излизането на подсъдимия от магазина. Всеки би се обидил. Те си вършеха
работата. Пред мен не са говорели за случая. Нормално е колегата К. да бъде
афектиран от думите, които чуваше. И колегата К. беше афектиран от
обидите. Ние присъствахме на задържането, когато му сложиха белезниците и
5
си тръгнахме. Бащата на Б. дойде по едно време. Не беше задържан още Б.. Аз
не го познавам. Ние в последствие разбрахме. Доколкото си спомням бащата
каза на сина си да престане да се държи по този начин. Има установъчен
пункт и ходим до гр.Костенец и имаме 1 час престой в гр.Б.. Преди това не
познавах С. Б.. Работя в гр.Б.. Колегата К. имаше боди камера. Аз нямах. Аз
когато отидох, камерата беше на него. Имаше лампичка, която светеше и
мисля, че работеше. Подсъдимият крещеше на колегите. До колата беше, но
беше обърнат към тях. Отстрани имаше 1, 2 човека. Не си спомням дали е
имало друга спряна кола. Мисля, че не говореха с него останалите лица. Баща
му дойде по-късно. Не мога да ви кажа колко продължи цялото това нещо,
може би 15, 20 минути. Доколкото си спомням, не съм видял колегите К. и К.
да са давали документи на подсъдимия. Ние спряхме, ако е необходимо да
съдействаме. Когато има нужда колега, ако се наложеше, щяхме да окажем
съдействие. Б. не изпълни разпорежданията да остане на място. Двете предни
врати на служебната кола на колегите К. и К. бяха отворени, когато Б. ги
обиждаше. Колата на К. и К. беше спряна. Моята беше зад тяхната.
Пристъпи се към разпит на св. И. М. Б. със снета отпреди по-горе
самоличност:
СВ.Б. - Към 27.07.22г. работех като полицай в РУ-С.. Не познавам
подсъдимия. Не съм го виждал никога. Имаше някакъв проблем тогава с
колегите К. и К., но не си спомням точно. Проблемът е бил, че не си дава
лична карта подсъдимият. От тогава го познавам подсъдимият. Не си
спомням кога беше случая, преди около 2 години. Бях на работа с В. Г. -
операция за мигрантите и при обход на маршрута гр.Б., бул.“Освобождение“
забелязахме колегите, че нещо имаше суматоха, проблеми нещо с К. и К..
Отидохме при тях. Точно конкретно не си спомням какво чух. Суматохата се
беше създала от това, че лицето не си дава личната карта. Имаше някакви
реплики на обиди. Наричаше ги с обидни думи Б.. Не си спомням на какво
разС.ие беше Б., мисля, че беше на другия край на улицата. Колегите са от
едната страна на улицата. Когато подс.Б. отправяше обиди, не си спомням на
какво разС.ие се намираше от колегите К. и К.. Аз не си спомням на какво
разС.ие бях от колегите. До мен беше В. Г.. Имаше хора, но не мога да кажа
колко. По едно време бяха до нашите коли хората, не мога да си спомня
6
точно. Ние спряхме непосредствено зад колата на колегите. Когато слязохме
от колата, не си спомням къде бяха колегите.
Адв.В.: Имам искане да се прочетат показанията на св.Б., дадени пред
РС-П. на основание чл.281, ал.1, т.2, тъй като свидетелят няколко пъти каза,
че не си спомня обстоятелства, относими към случая.
Св.Б.: Случката беше вечерта. Не беше тъмно. Не си спомням, дали съм
говорел с колегите К. и К.. Аз управлявах нашия автомобил. Не мога да кажа
кой от нас взе това решение, да отидем при колегите. Боди камера имаше К..
Трябва да е работела тази камера. Не си спомням колко време стояхме на
мястото. Суматохата приключи със задържане на лицето. Не си спомням кой
задържа лицето. По принцип сме приятели с К. и К., но не работим заедно. Аз
съм във гр.В.. На здравей здрасти сме. Не знам дали К. и К. са приятели. Не
знам те как са дошли днес в съда. Аз си дойдох сам, за тях не мога да кажа.
Сигурен съм. Със семейството си съм дошъл днес.
Съдът счита, че следва да се остави без уважение искането на адв.В., тъй
като не е налице хипотезата на чл.281 от НПК, за да се четат показанията на
св.Б., дадени пред РС-П., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за четене на показанията на св.Б.,
дадени по НЧХД №1291/2022г. по описа на РС-П..
Пристъпи се към разпит на св. И. Г. П. със снета по-горе самоличност:
СВ.П.: - Това се случи преди около 2 години. Като цяло си спомням, че
тръгнахме към магазинчето да вземем цигари, но тази улица е била забранена
и ни поискаха документи за проверка и аз си я дадох личната карта. С. не си
даде личната карта, май нямаше. Аз останах с другото момче в автомобила и
като цяло това си спомням. И. беше другия в автомобила, който е отвън сега.
По някой път искат документи и на присъстващите, по някой път не искат. С.
беше с едни такива къси гащи като бански и не си я носеше. Предполагам, че
ако имаше, щеше да си я даде. После дойде още една полицейска кола. Не си
спомням още 2 или 4 полицаи дойдоха и тя спря при първата кола, зад нея
или пред нея. Малко по-встрани спря, защото аз си бях паркирал колата да не
7
преча на движението. Първите двама служители бяха покрай С.чо. Аз бях
вътре в колата. Накрая вече излезнах, защото всичко продължи около 30 до
40 минути, но вече по едно време излезнах, тъй като бях проверен и
предположих, че можех да излезна. Не ми направи впечатление да са ме
проверили бавно. Бързо ме провериха. Имаше някаква суматоха. Той нямаше
лична карта и те влязоха в автомобила да установят самоличността му. Не са
ме питали полицейските служители, дали познавам лицето. Нямам спомен
дали са ме попитали, дали знам имената на подсъдимия. Ние сме 3000 човека.
Тези полицейски служители съм ги виждал преди това в Б.. Имаше
напрежение, реплики. Те се чуваха реплики. Нали ви казвам, вече 2 години са
минали, не мога да си спомня точно кой какво е казал, да не стане нещо, че аз
лъжа. Напрежение определено е имало, за да се стигне до този арест. Първо
бях в колата и после излязох от колата, за да пуша. То се случва нещо като
напрежение. Думи точни не мога да ви дам. Нищо конкретно между момчето,
което седеше до мен, и първата кола полицията. Нямам спомен дали вторите
полицаи нещо са правели. Миналата година пак ни викаха и аз там си казах и
всичко беше по-скоро. Мисля, че полицаите съдеха С.чо. Конкретни думи
„малоумници, палячовци“ не мога да се сетя да ги е наричал. Псувни на
майка, не мисля, че чак до там се е стигнало. Възможно е нещо такова да се е
чуло, но аз стоях малко по-встрани и си пушех. Нормална проверка си беше.
Не са се легитимирали полицаите, защото ние се познавахме. Към мен се
държаха нормално, непровокативно и възпитано. Към другото момче И.чо се
държаха нормално. Докато сме били в колата, може би така известно
напрежение да съм усетил, но не си спомням конкретно от кого е
провокирано. Честно казано аз съм поС.но в движение, тези полицаи не ме
спират много често. Конкретно с тези полицаи не съм имал проблеми при
проверка.
Пристъпи се към разпит на св.И. А. Д. със снета по-горе самоличност:
СВ. Д. - Спряха ни за проверка за лични карти, ние имахме лични карти.
С. нямаше. И в Б. се познаваме всички. Той каза:“Ако съм в нарушение,
сложете ми глоба“. В началото бяха 2 полицаи. После дойде още една
патрулка. Не си спомням полицаите да са ни питали, когато ни спряха, за С.
Б., кой е той. Не съм сигурен, дали за това е задържан, че няма лична карта.
8
Отиде до магазина, който е на 5 метра да си вземе цигари и те го арестуваха.
Нямам спомен кои полицаи го арестуваха. Не съм чувал обиди от страна на С.
или на полицаите. Аз бях до колата. Не си спомням да е имало момент С. да е
сам. Не си спомням С. да е ходил до някоя от патрулките. Нищо не ни е
казано да не излизаме от колата. Моите документи бяха в полицаите, докато
не арестуваха С. и не тръгнаха с патрулката. После ни ги върнаха
документите. Не си спомням колко време продължи всичко това, мисля, че
около 1 час. Не си спомням полицейските служители да са се държали
агресивно към С.. Не съм разбрал поради каква причина са дошли още двама
полицаи. Не съм чул С. да е говорел на висок глас. Първите полицаи, които
дойдоха, ги познавам по физиономия, защото живеем в малък град, и другите
двама ги познавам. Като дойдоха другите 2 полицаи, първите бяха до
патрулката, защото ни взеха личните карти на нас. Нямам впечатление какво
се е случило през цялото това време. Не си спомням прозорците и вратите на
нашия автомобил дали бяха отворени. Аз излезнах от автомобила, за да пуша
1 цигара. Не си спомням С. къде е бил през това време, докато съм пушел.
Всички свидетели бяха освободени със съгласието на страните.
По делото е постъпило писмо от Началник РЦ 112 – К. с приложен
компакт диск към писмото. Съдът счита, че следва да се възпроизведе
съдържанието на диска в присъствието на страните, като за тази цел ще
следва да се назначи специалист технически помощник, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за специалист технически помощник по делото М.К.П.
системен администратор при ОС-П..
Пристъпи се към възпроизвеждане на съдържанието на компакт диска
от специалист технически помощник. След отваряне съдържанието на диска
се установи, че същият съдържа два файла. От специалист техническият
помощник се направи разпечатка, на която се визуализира съдържанието на
диска с 2 файла. Отвори се първият файл, като се визуализира информация на
него в табличен вид, която таблица също бе разпечатана от специалиста
технически помощник, след което се изслуша втория файл - аудиофайл в
присъствието на страните.
Адв. В.: Да се приемат разпечатките и диска по делото.
Адв.Д.: Да се приемат разпечатките и диска по делото.
9
Адв.В.:Да се приемат разпечатките и диска по делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмото от Регионален център 112 – К. и 2 разпечатки от
диска, както и самият диск.
Подс.Б.: Аз съм този, който се обажда по телефона на 112, за да търся
съдействие.
Адв.В.: Нямам искания по доказателствата.
Подс.Б.: Желая да дам обяснения. За конкретния случай аз наистина си
бях забравил личната карта. Той ми я поиска и аз казах, че това е причината,
поради която няма да му я дам. Глобете ме. Аз чаках пред автомобила, за да
ми съставят акт. Искането на лична карта е системно към мен, към моето
семейство като вид заяждане. Те много добре ме познават мен и двамата.
Примерно 3, 4 дни преди случая те лично идваха при баща ми в къщи да им
дава тоалетна хартия и салфетки, защото се познаваме. Те си имат някакви
взаимоотношения с баща ми. Аз не съм си говорел нещо с тях. Не съм ги
псувал, както се чу и на записа. Нямам какво друго да кажа.
Адв.Д.:Нямам искания по доказателствата.
Адв.В.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът отново прикани страните към спогодба.
Такава не беше постигната.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв.В.: - Уважаеми въззивни съдии, моля да оставите в сила
обжалваната присъда на РС-П.. Съдът е изложил достатъчно аргументирани
мотиви защо поведението на подсъдимия като престъпление, което е
квалифицирал на основание чл. 148 т.1 и т.3, като считам, че следва да бъде
направена корекция в т.3 с оглед изменението в закона. Считам, че в хода на
въззивното следствие не се установиха нови факти и обстоятелства, които да
влияят върху правилността на съдебния акт, поради което няма какво да
добавя извън мотивите на районния съд.
Частният тъжител: Поддържам това, което каза моят адвокат.
Адв.Д.: - Уважаеми въззивни съдии, поддържам подадената от С. Б.
въззивна жалба, която моля да уважите. На първо място отново ще се спра на
забраната за не бис ин идем, защото няма никакво значение, че
Административния съд-П., подобно на прокуратурата се е съгласил каквото
10
било, било, дай да го задраскаме, защото правото известно като не бис ин
идем, то е на първо място някой да не бъде съден 2 пъти, а не само да не бъде
наказан 2 пъти. По силата на този принцип е забранено повторното съдене и
наказване, а не само неговото повторно наказване, така че решението на
Административния съд-П., с което е отменено предходното осъждане няма
никакво касателство към повторното съдене. Това, че държавата в лицето на
ОП-П. и Административен съд-П. се е съгласила да се откажат от една
наложена и влязла в сила присъда санкция е изцяло нейно решение. Това е
нейно решение. Отстъпила си е правомощията в един частен интерес. Ние тук
сме по едно частно дело, както чухте преди малко, което струва 2500лв. Тук
не говорим за чест и достойнство, защото ако действително те интересува
обезщетението в гражданския съд е малко, мисли някъде другаде. И не
занимаваме 3 окръжни наказателни съдии, извинете, но ние живеем всички в
България. Нека да не се правим на толкова тънко обидни, защото не сме,
защото така се поздравяваме. Не може това производство да приключи по
начина, по който претендира частния тъжител, защото именно по инициатива
на същият този частен тъжител подсъдимият, който отново е подсъдим е бил
веднъж наказван. Ако не е искал той да бъде наказван подсъдимия, вижте
каква уникална ситуация, той и колегата му, които са завели идентични дела,
ако не са искали той да бъде наказван по онзи ред на УБДХ да не го бяха
иницирали това производство. Всяко определение е ограничение. Има
разлика между полицая и човека. Полицая има права и задължения. Човека
частен тъжител има достойнство. Органите имат авторитет само, когато го
заслужат с поведението и действията си. Защото, когато наистина познаваш
един човек, вашият коментар г-жо председател беше много уместен, защото
те имат право да правят всеки ден. Те могат да го правят по 5 пъти на ден, но
защо го правят по 5 пъти на ден. Вие чухте едно момче, което говори по
телефона. Той не се държа невъзпитано, дори се извиняваше на операторката
от 112 и т.н. Обясни й, че не говори на нея. Тук говорим за нещо, което на
човек в един момент явно му е писнало, защото подготвяйки се за това дело
прегледах доста практика на националните съдилища и се указа, че нашите
полицаи са едни хора с много меки души, много лесно раними, леко раними.
Аз не знам как изобщо се справят с тази напрегната работа. То после с
месеци, с години се затварят в себе си. Нещо безумно е. някой трябва да
направи в това министерство нещо. Учудвам се как в случая някой не е
скъсал пагон на двамата униформени служители, защото това е другия
дежурен. Често е театър, нека го нарека така. Какво е следващото, което
прави? Вие представяте ли си ситуация, при която 4 български полицаи- 2 са
афектирани, защото те са и обидени на всичкото и отгоре и другите 2 стават и
си тръгват и ги оставят те да си задържат лицето. Те не са ли в очевиден
конфликт на интереси и това законосъобразна административна дейност ли е?
Може ли някой, който е лично засегнат от нещо и да се захване с него и да се
занимае с него по този начин, заради което сме тук днес. Първо да го прати на
унижението на наказателния съд по УБДХ, защото УБДХ е измислен точно за
11
това 1956г. от Съветския съюз по-мека форма на репресия, по-мека, ама за
всички и правим видянки и създаваме престъпници, защото това много добре
знаете как би се отразявало. То може да е 78 а, но от МВР регистрите никога
не е изтрито и там си оставаш завинаги, защото такива са правилата тук.
Искаме да живеем в Европа, пък се държим като в Азия, за съжаление. Искам
да ви кажа, че Американския съд има доста постановени решения по повод
обиди към полицаи. Принципно там полицаите трябва да имат един много
по–висок праг на търпимост, какъвто имаме и ние. И на вас често се случва да
ви говорят на ти и с ръце в джобовете, но не тръгвате веднага да се обиждате
и съм убеден, че е така, защото много добре знаете, че човека отсреща просто
е нещо. Аз не се сещам за друг законосъобразен вариант, освен това
производство да бъде прекратено при пряко приложение на разпоредбата на
Европейската конвенция за защита на този човек. Може действително
предходното осъждане да е отпаднало, но това по никакъв начин не оправдава
повторно осъждане. Това, което се коментира в теорията и Европейската
конвенция води до извода, че държавата няма право на втори изстрел общо
взето. Това, че държавата се е объркала първия път и е подкарала
административна процедура си е неин проблем и риска остава за нея. Човекът
всъщност има правото да се чувства сигурен, че няма да бъде преследван
отново, независимо какъв ще е изхода, освен ако не е сигурно, че ще бъде
благоприятен. Нека да си спомним силата на присъдено нещо. Тук някой си е
пожертвал влязъл в сила стабилен съдебен акт. Това е акт на български съд и
с тези възобновявания, които правим по АХ, според мен съдът отрича сам
себе си, защото не може стабилните съдебни актове, това е спецификата на
съда за разлика от актовете на администрацията. Те са стабилни. Те могат да
бъдат пипани само по изключение и знаете в какви случаи. Колко са
изключителни? Тук имаме и сме свидетели колега прокурор, който не е имал
качеството на наблюдаващ прокурор, колегата прокурор, който е внесъл
искането пред Административния съд. Ако някой може да ми каже защо е
действал така? Аз имам едно логично човешко обяснение, защото господина
е полицай и те са колеги, и когато си изправен пред цялата тази система,
защото очевидно си прилича на една не много добре скроена методика за
получаване на парични средства, защо пък да не се получат по този начин.
Ако става въпрос за чест и достойнство има Етичен кодекс и аз съм убеден, че
този кодекс не допуска да поставяш частния си интерес пред служебния.
Очевидно интереса е финансов. Все пак всеки има право да взима решение.
Ако се произнесете по същество, това производство ще продължи извън
страната. Ако формално приемем, че има обида, дали това е накърнило и в
каква степен достойнството на тези здрави и прави мъже? Толкова ли са
накърними българските полицаи? Тук не говорим за обида и това, че и
двамата са обидени по еднакъв начин. Много малко е вероятно е двама човека
да изпитат едно и също нещо. Не можем да гледаме на обидата като на нещо
обективно, защото когато стане въпрос за човешко достойнство, нещата
стават малко по-субективни. Ние за съжаление още продължаваме да
12
следваме тези, които са наложени от марксизма. Като теза за обществената
опасност на деянието и всичко останало. От едно време насам установявам
неща, че ние 30 г. живеем в демокрация, но всички знаем, че нищо не е
променено, но повярвайте ми не съм знаел за какво става въпрос. Не мисля,
че това деяние е обществено опасно и то не случайно е било квалифицирано
първоначално като такова по УБДХ, а не като сериозно хулиганство и т.н. то
вече и самият законодател се отказа от идеята да поставя в привилегировано
положение гражданите, защото заемат определени длъжности в държавата,
както видяхме декриминализираха го, така че, както видяхме предния път,
ако все пак приемете да постановите решение по делото, а не присъда, да
ревизирате присъдата поне в тази й част.
Адв.В.: Уважаеми съдии, присъединявам се към всичко казано от моят
колега. Случката се е случила на 27.07.22г. като С. Б. е задържан за
извършено от него престъпление хулиганство, като съответно се
преквалифицира за дребно хулиганство по УБДХ, което се е развило. Искам
да обърна, че настоящото производство първоинстанционно е образувано на
16.09.22г. т.е. на частният тъжител е било необходимо 2 месеца да вземе
решение, дали се чувства обиден или не. Той е искал да види какво може да
се направи спрямо това, което започва производството по УБДХ, какъв ще
бъде неговият край. Освен това с 2 дена разлика двамата с неговият колега М.
К. вземат решение, че и двамата са обидени по един начин, дори и шрифта не
е сменен и датите, на които са входирани в съда. Дори и в частта, където
първоинстанционния съд е признал обезщетението за неимуществени вреди
да е 2500лв., от предявени 6000лв. Считам, че същият не е доказан и не е
основателен, още повече, че от свидетелските показания, дори в днешното
съдебно заседание и не успяхме да установим какви са страданията на
частният тъжител. Колегата подробно обясни какъв трябва да е прага на
търпимост на един полицейски служител. Искам да ви кажа, че ситуацията,
която аз смятам, че е била е, полицейските служители се познават, което не е
спорен въпрос с всички в един малък град като Б.. Спират лице, което е
нарушило правилата за движение, навлязъл е в насрещна улица. Никой не
спомена, че е съставен акт. В същото време, когато има субективен елемент
лице, като моят подзащитен, той им е обяснил, че няма лична карта, а не, че
не иска да я даде, в което има огромна разлика. Те като полицейски
служители много добре знаят законите или се предполага, както първият
свидетел каза:“Ние сме длъжни да проверяваме личните карти не само на
шофьора, но и на пасажерите“. Те са били длъжни да попитат лицата, които са
били в колата как се казва лицето въпреки, че сме наясно, че те много добре
са знаели имената му на С. Б.. Да, най-вероятно не са му знаели ЕГН-то
наизуст, но могат да предположат дори годините му. Такива действия не са
извършени, не се доказа с нито едно доказателство. Дори аз зададох въпроси
на полицейските служители, които също не можаха да отговорят на
въпросите. Двете момчета казаха, че такива въпроси по отношение на С. Б. не
са задавани. Това не е първият случай, в който е бил спиран и проверяван. Бил
13
е с колан. Няколко дни преди случката полицейските служители ги е видял
при баща си т.е. тука вече има някакви други отношения, които смятам, че
полицейските служители са ги смесили личните отношения със служебните
задължения, защото, ако бяха служебни отношения, те щяха да искат справка
кое е лицето и какви са му данните. И най-важното никой не е тръгнал да го
задържа не за това, че няма лична карта, а заради това, че той е извършил
действия, които се квалифицират като дребно хулиганство т.е., защо да не си
представим, че те искат да го предизвикат, за да се случи това, което е днес.
Аз смятам, че е точно така. В днешното съдебно заседание записът, който
изслушахме и вие чухте, че операторката се обажда и пита какво да се
направи в такава ситуация, когато има подаден сигнал на телефона от С. Б., че
двама полицаи имат агресивно поведение спрямо него, искат да го бият.
Първият служител казва, че трябва да бъде свързан с РУ-С.. Вторият
служител в нито един момент не каза направете го по официалния ред да
дойде да си пусне сигнал. Операторката каза името на С. Б. и началника на
РУ-С. отказа категорично и да напъти какви действия трябва да извърши.
Представете си ситуация, ако наистина тези двама полицаи са упражнили
полицейско насилие върху подзащитния ми, това ли ще е каналния ред? Те са
там и ще му кажат идете и си подайте жалба? Къде са записите от боди
камерите? Защо те като длъжностни лица още от самото задържане, след
съставянето на заповедта за задържане, след това свидетелите казаха, че са
викани по 9,10 пъти по всички дела, защо след като са сигурни, че С. Б. ги е
изричал защо не ги показаха тези записи? Това щеше да изясни цялата
ситуация, защото той не ги е изричал и аз съм убедена в това. Това се доказва
и от записа. Той нямаше агресивно поведение. Да, той каза, че е притеснен,
изнервен. Ако тези двама полицейски служители бяха сигурни, че с тези думи
той ги е псувал и обиждал третият полицейски служител каза: „Боди камерата
работеше“. Те имат задължение, най-малко трябваше да имат призовки по
УБДХ на всички. Всички знаем какъв е резултата и какво е решението на
съдебния състав. Ето защо считам, че това престъпление не е осъществено и
С. Б. трябва да бъде оправдан и поддържам всичко онова, което е изложено в
допълнението на въззивната жалба.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимият Б. : - Нямам какво да
кажа. Поддържам казаното от защитника ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Б.: - Искам да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:00ч.
Председател: _______________________
14
Секретар: _______________________
15