№ 1092
гр. Пловдив, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300501626 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. В. Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат Й., против Решение № 940/04.03.2025
г., постановено по гр.д.№ 17743/2022 г. на ПРС, III гр.с., с което се:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. Г., в качеството му на земеделски
производител, против Т. Г. В., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 87, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000
лева, получена на отпаднало основание - договор за покупко - продажба на
рулонна балопреса, марка „John Deere“, модел F 400 Е, сключен през 2022 год.
между страните, развален едностранно от ищеца, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 01.08.2022 г., до окончателно изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
7285/20.10.2022 год., по отношение на която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с ОпредЕ.ие № 4019/01.04.2024 год.,
1
постановени по ч.гр.дело 12390/2022 год. по описа на РС Пловдив, като
неосноватЕ..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ЗЗД, Е. В. Г., в качеството му на
земеделски производител, да заплати на Т. Г. В., сумата от 1000 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
С въззивната жалба се релевират оплаквания, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно и противоречиво,
постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. Оспорват се
изводите на районния съд, че ищецът не е доказал, че ответникът е неизправна
страна по договора и виновно не е изпълнил задълженията си по него.
Поддържа се, че в доказателствена тежест на ищеца е единствено
установяване на факта на даване на сумата, който е безспорно доказан по
делото. Обсъждат се събраните по делото гласни доказателства и се заключава
за неоснователното обогатяване на ответника. Оспорват се изводите на
районния съд досежно вайбър съобщенията между страните и се сочи, че
същите съвпадат с показанията на св.С., които не са били коментирани.
Излагат се доводи, че районният съд е постановил решението си без да обсъди
в цялост доказателствата по делото, както и превратно е тълкувал същите в
полза на ответника. Поддържа се, че претенцията по чл.422 от ГПК във вр. с
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е доказана и следва да бъде уважена, а съдебното
решение отменено. Въз основа на изложеното в жалбата се иска да се отмени
обжалваното решение и да се постанови решение, с което да се уважи
исковата претенция. Претендират се разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Т. Г. В., ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат Б., с който взема становище за нейната неоснователност. Обсъждат се
фактите по делото и събраните доказателства, както и се заключава, че
единствено установеното по делото е сключването на договора, получаването
на авансовата сума от 10 000 лева, моментът на заплащане на остатъка на
продажната цена и датата на провеждане на срещата – 01.05.2022 г. Поддържа
се, че по предявения иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е останало недоказано
развалянето на договора, облигационната връзка не е била прекъсната и искът
само на това основание е подлежал на отхвърляне. Посочва се, че дори и
2
ищецът да е отправил изявление за разваляне на договора, то не би породило
желания от ищеца ефект предвид приложението на разпоредбите на чл.183 –
чл.213 ЗЗД. Посочва се, че не е налице хипотезата на чл.189 ЗЗД и не се
доказва обстоятелството, че вещта е била продадена от ответника на трето
лице към датата 01.05.2022 г. Заявява се, че дори и вещта да е била продадена,
намирала приложение разпоредбата на чл.87 ЗЗД като ищецът следвало да
даде подходящ срок за изпълнение на задължението на продавача да предаде
вещта. Поддържа се, че по делото не се доказва уговорка за конкретен срок за
сключване на договора и съответно хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД. Въз основа
на свидетелските показания се твърди, че вещта не е била предадена поради
неизпълнение от ищеца на задължението му за заплащане на останалата
продажна цена. Обсъждат се оплакванията във въззивната жалба и се
заключава за тяхната неоснователност. По изложените съображения се моли
от съда да се произнесене.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез пълномощника си адвокат Й.,
поддържа въззивната жалба и оспорва изцяло отговора на въззивника.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез пълномощника си
адвокат Б., моли за потвърждаване на решението и поддържа съображенията
си в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността
на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК от ищеца Е. В. Г., в качеството му на земеделски
производител, против ответника Т. Г. В. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000
лева, получена на отпаднало основание - договор за покупко - продажба на
рулонна балопреса, марка „John Deere“, модел F 400 Е, сключен през 2022 год.
3
между страните, развален едностранно от ищеца, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 01.08.2022 г.,до окончателно изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
ОпредЕ.ие № 4019/01.04.2024 год., постановени по ч.гр.дело 12390/2022 год.
по описа на РС Пловдив.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между страните
по делото е сключен устен договор за покупко – продажба, с който са
постигнали съгласие ищецът да закупи от ответника рулонна балопреса, марка
„John Deere“, модел F 400 Е, срещу заплащането на продажна цена от 19 000
лева, от която авансово да преведе сумата от 10 000 лева до 11.03.2022 г.
Твърди се, че ответникът е следвало да отстрани налични частични повреди на
вещта и да предаде същата на ищеца на 01.05.2022 г., след което ищецът да
изплати останалата част от продажната цена до края на месец март 2023 г. На
11.03.2022 г. ищецът заплатил на ответника договореното авансово плащане от
10 000 лева. Въпреки уговореният краен срок до 01.05.2022 г., до който е
следвало да се достави машината, ответникът не е изпълнил това задължение.
На 01.05.2022 г. ищецът отишъл в с.Стряма, за да получи вещта от ответника.
Ответникът казал на ищеца, че не може да му предаде вещта, тъй като я бил
продал на друг купувач. Ищецът твърди, че е отправил изявление до
ответника за разваляне на сключения между тях договор поради неизпълнение
на задължението за предаването вещта на 01.05.2022 г., което се сочи като от
съществено значение за ищеца с оглед нуждата от машината и дейността му
като земеделски производител – забавяне на балиране на окосената вече
люцерна, необходима му за храна на животните, които отглежда. Твърди, че е
поканил ответника да му върне дадената авансова сума от продажната цена в
размер на 10 000 лева предвид разваляне на договора поради неизпълнение.
Въз основа на изложеното се претендира връщането на главницата от 10 000
лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 01.08.2022 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ответникът Т. Г. В. не оспорва сключването на устен договор за
покупко – продажба на посочената рулонна балопреса срещу продажна цена от
19 000 лева, както и заплащането от ищеца на сумата в размер на 10 000 лева
на 11.03.2022 г. Не оспорва, че до 01.05.2022 г. е следвало да извърши
4
посочения от ищеца ремонт на балопресата. Оспорва останалите изложени от
ищеца обстоятелства. Твърденията на ответника са, че уговореният срок от
01.05.2022 г. не е бил за предаване на вещта, а за нейния ремонт. Твърди, че до
01.05.2022 г. е уведомил ищеца за извършването на ремонта на процесната
вещ и възможността да получи същата, като едновременно с това да заплати
остатъка от продажната цена от 9 000 лв. Ищецът заявил, че не разполага със
сумата от 9000 лева, поради което са се уговорили за предаване на
балопресата след като ищецът се снабди с посочената сума. Оспорва
твърденията на ищеца за разваляне на договора. Поддържа готовността си за
предаването на вещта след заплащането на останалата част от цената.
С допълнителни молби по делото и в о.с.з. ищецът поддържа, че е
развален договорът и се противопоставя на предложението за заплащането на
остатъка от 9 000 лева и предаването на вещта, поради амортизирането на
вещта и отпадане на основанието.
С доклада по реда на чл.146 от ГПК районният съд е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
по делото е сключен устен договор за продажба на ролонна балопреса, марка
„John Deere“, модел F 400 Е, зЕ.а на цвят, през 2022 г., както и че в изпълнение
на договореното на 11.03.2022 г. ищецът е превел по банкова сметка на
ответника сумата от 10 000 лв., представляваща част от продажната цена,
цялата в размер на 19 000 лева.
В производството за установява на твърдените обстоятелства от
страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.К.С.
и Я.И.Д. по почин на ищеца, Н.Г.К. и И.В.К. по почин на ответника.
От показанията на св.С. се установява, че е търговски представител за
продажба на земеделска техника и е съдействал за свързването на ищеца с
ответника за продажбата на процесната машина. Свидетелят посочва, че след
това е минало доста време когато ищецът му се е обадил с искане за
съдействие, тъй като е дал капаро, но не е получил машината. Ищецът е искал
помощ, за да си вземе машината, но свидетелят не можел да му помогне.
Ищецът казал, че не може да си вземе машината, защото е продадена на друг.
Според показанията на св.Д., същият е приятел на ищеца и от него
знае, че е превел 10 000 лева за баларачка на ответника В., че последният е
казал за проблем на машината, който трябва се отстрани и че може да я вземе
5
на 01.05.2022 г. Свидетелят посочва, че ищецът многократно е звънял на
ответника по телефона, дори и пред свидетеля, но ответникът не си вдигал
телефона и ищецът решил да отиде на 01.05.2022 г., за да види какво става.
Ищецът помолил св. Д., за да вземат балерачката. Свидетелят удостоверя за
среща на посочената дата между ищеца и продавачът на балерачката – били
сами, говорили на висок тон и чул, че продавачът казал на ищеца, че
балерачката е продадена на друг човек, но не му е платена. След като му бъде
платена, щял да му върне парите за балерачката. Свидетелят заявява, че
балерачката не е дадена на ищеца и не са му върнати парите. Човекът, с който
се срещнал ищеца се описва от свидетеля като висок между *** см, *** мъжа,
с *** коса – с ***, със *** коса, може би малко след ***, ***, ***.
От показанията на св.К. се установява, че работи като счетоводител
при ответника. Ответникът споменал на св.К., че има купувач за сламопреса за
сумата от 19 000 лева, който първо щял да преведе 10 000 лева и на по-късен
етап, от един месец, ще преведе остатъка от сумата, двамата са се срещали
през м.май 2022 г. и на тази среща се е коментирало, че ответникът няма как
да предаде сламопресата, т. к. не му е заплатена изцяло сумата от 19 000 лв. В
момента тази сламопреса се намирала във фермата в с. Стряма, която е на
ответника. Св.К. е уточнила, че не е била пряк свидетел на разговорите между
В. и купувача. Заявява, че сумата от 10 000 лева е осчетоводена. Няма
информация дали сламопресата е предлагана на някой друг да я закупи,
посочва, че тази сламопреса е на ответника още от преди 22.03.2022 г. стои във
фермата.
В показанията си св. К. заявява, че работи като поддръжка във
фермата на ответника. Излага показания относно среща на ответника с
купувач на балеровачка преди две години. Свидетелят чул ответникът да казва
на купувача, че няма да му даде нищо, докато не изплати тази сума за
балеровачката. Купувачът дошъл с кола, бил сам, не бил от Пловдив,
свидетелят чул нещо за ***. След приключване на срещата ответникът казал
на свидетеля, че не му е дал балеровачката, защото човекът не е изплатил
цялата сума. Описва купувача като *** ръст, със *** телосложение. Посочва,
че балеровачката, доколкото знае, не била развалена. Не знае дали ответникът
е предлагал на някой друг тази балерачка да я продаде. При разпита си
свидетелят сочи, че в момента тя стои в стопанския двор в с. Стряма.Същата
не можела сама да се движи, тя се закачала за трактор, за да може да балира и
6
да работи. Дава описание на ответника към 2022 г. – висок около метър и
седемдесет висок, със *** телосложение, постоянно си стрижел гола главата,
винаги лицето му е червено. Посочва, че срещата се състоя извън гр.
Раковски, на 500-600 метра от Раковски, на пътя за с. Шишманци, на пътя за
фермата.
В производството е приета представената от ищеца разпечатка от
вайбър кореспонденция с посочено името на ответника като получател от
дати 29.06.2022 г., 05.07.2022 г. и 27.07.2022 г., оспорена от ответника.
Постъпила е справка от „Йеттел България“ ЕАД за удостоверяване на
мобилните номера на страните по делото.
Въз основа на посочената доказателствена съвкупност районния съд е
приел, че по делото не се установява изправността на ищеца като страна по
договора за покупко-продажба, както и виновното неизпълнение от страна на
ответника, за да се обоснове потестативното право на ищеца да развали
процесния договор. Изложил е и съображения, че не се установяват
предпоставките на чл.87, ал.2 от ГПК за развалянето на договора без да се
даде подходящ срок за изпълнение, както и е приел за неосноватЕ. отказът на
ищеца да приеме предложеното изпълнение от ответника в хода на процеса.
Предвид изводите си, че не са налице предпоставките за разваляне на
договора, районният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
При извършената проверка на валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия, поради което съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените
във въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе
правния спор между страните.
При съобразяване на фактите, на които ищецът основава вземането си
към ответника за получаване на сумата от 10 000 лв., предявеният иск следва
да се квалифицира с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр.чл.88,
ал.1 от ЗЗД. Ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил
сключен договор за покупко-продажба, по който е налице неизпълнение на
задължението за предаването на вещта от страна на ответника, поради което
ищецът е упражнил правото си да развали договора и претендира връщане на
дадената по него сума, т. е. налице е позоваване на фактическия състав на чл.
7
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
При предявен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но
ищецът докаже и репликата си, че това основание е отпаднало / така Решение
№ 161 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., IV г. о., ОпредЕ.ие № 613
от 23.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1201/2011 г. на ВКС, IV г. о. /. Т.е.
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на плащането на процесната сума и отпадане на основанието за плащането й, а
ответникът да докаже, че е налице основание за получаване, съответно за
задържане на полученото.
По делото е безспорно, че между ищеца като купувач и ответника като
продавач е сключен устен договор за покупко – продажба на ролонна
балопреса, марка „John Deere“, модел F 400 Е, зЕ.а на цвят, през 2022 г. срещу
заплащането на продажна цена в размер на 19 000 лева, от която ищецът е
заплатил на ответника сумата в размер на 10 000 лева на 11.03.2022 г. Т.е. не е
налице спор досежно престирането от ищеца на процесната сума на валидно
възникнало и съществуващо правно основание, поради което в
доказателствената тежест на ищеца е да установи отпадането на основанието.
Следователно неоснователно се настоява във въззивната жалба, че в
доказателствена тежест на ищеца е единствено установяване на факта на
даване на сумата, доколкото е безспорно нейното получаване на валидно
правно основание, поради което в доказателствената тежест на ищеца е да
установи отпадането на основанието, т.е. развалянето на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може
да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки
на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният
носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и
съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото
съдействие за реализиране на дължимата престация.
Принесеният във въззивната инстанция спор е дали е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника като продавач по договора за покупко -
8
продажба, респективно възникнало ли е потестативно право за ищеца да иска
разваляне на договора и връщане на даденото по него.
Поддържаните от ищеца твърдения са за неизпълнение от ответника
на задължението му да предаде движимата вещ на 01.05.2022 г., срещу което
ответникът противопоставя възражението си, че дължи изпълнение на това
задължение при заплащането от ищеца на остатъкът от продажната цена на
вещта.
За да разреши правния спор въззивният съд взе предвид, че се касае за
договор за покупко –продажба, който е двустранен, възмезден, комутативен,
консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-
облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и
полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна. От функционалната зависимост и взаимността на престациите
по двустранния договор за покупко-продажба произтича изискването
престациите на двете страни да станат едновременно, поради което купувачът
трябва да заплати цената на купената стока в същия ден, когато вещта му е
предадена./ така и Решение № 69 от 1.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3955/2013 г., III г. о., ГК/.
С оглед на изложеното в разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗЗД е
предвидена едновременност на престациите на страните по договора за
покупко – продажба досежно изплащането на цената на вещта от купувача и
нейното предаване от продавача, която може да бъде променена единствено
при изрична договореност между страните.
След самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност,
въззивният съд намира, че по делото са останали недоказани твърденията на
ищеца, че страните са постигнали съгласие ответникът да предаде вещта на
01.05.2022 г., а ищецът да заплати остатъкът от продажната цена през месец
март 2023 г., т.е. ответникът да престира преди заплащането на продажната
цена на вещта. По делото няма представени доказателства, подкрепящи
горните твърдения на ищеца. Следователно, при уреждане на отношенията
между страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.200, ал.2
ЗЗД за едновременност на престациите на страните, за каквато претендира и
ответникът.
9
По делото не се твърди и не се установя ищецът да е имал готовност
да заплати остатъкът от продажната цена на 01.05.2022 г., а и са изрични
изявленията му в о.с.з. на 17.06.2024 г., че след една година е можел да даде
остатъкът от 9 000 лева, т.к. е трябвало да ги събере. След като ищецът не е
предложил изпълнение на дължимата от него престация, той не е имал и
основание да претендира изпълнение от страна на ответника – предаването на
процесната рулонна балопреса. Предвид изложеното, ответникът не се явява
неизправна страна по договора за покупко – продажба, поради което в полза
на ищеца не е възникнало потестативно право за разваляне на договора.
Горният извод е достатъчен, за да обоснове неоснователността на
предявения иск, тъй като ищецът не е доказал правото си да развали
едностранно договора с ответника съгласно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото са останали недоказани
и твърденията на ищеца, че е отправил изявление за разваляне на договора и
искане за връщане на сумата от 10 000 лева – нито един от свидетелите не
удостоверява подобно изявление на ищеца.За последното не може да се съди и
от съобщенията от вайбър кореспонденцията, доколкото не се установя да са
били изпратени на мобилния номер на ответника, данни за това няма в
приложената разпечатка. Не се твърди и не се установя да е бил предоставен
подходящ срок за изпълнение съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД. Не са ангажирани
доказателства, че изпълнението е станало безполезно за ищеца или че
предаването на балопресата е трябвало да се извърши в точно опредЕ. период
т. е. че се касае за фикс-сделка съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД.
В аспекта на изложеното се налага извод, че не се установяват
предпоставките на чл.87 от ЗЗД, процесният договор за покупко – продажба не
се явява развален поради неизпълнение и действието му не е преустановено с
обратна сила, поради което исковата претенция е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена
Ето защо, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По отношение на разноските: При този изход на спора на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер на 1000
лева за адвокатско възнаграждение, направата на които се установява от
представения договор за правна защита и съдействие, ведно с преводно
10
нареждане, по отношение на които не е направено възражение по чл.78, ал.5
от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Решение № 940/04.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 17743/2022 г. на ПРС, III гр.с.
ОСЪЖДА Е. В. Г., ЕГН **********, в качеството му на земеделски
производител, да заплати на Т. Г. В., ЕГН **********, сумата от 1000 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11