Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. Павликени, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в откритото съдебно заседание, проведено на 25.03.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 434 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят В.Н.Т., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление (НП) № 3-112ЕЕН/2018 г. от 18.10.2018 г. на началника на РУ, гр. П., с което за нарушение по чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) и на основание 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. В жалбата навежда доводи да не е извършвал нарушение и в съдебно заседание я поддържа и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна не изпраща представител и не заема становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят, след употреба на алкохол, на 15.10.2018 г., около 15.00ч., се обадил на телефон 112 и поискал помощ от полицейски екип и съобщил, че „тука дойдоха едни и искат да ме убият! От „Д. г.“ ли, от някаква охранителна фирма , от „Д. г.“ ли не знам!“. След приемане на повикването от оператора, по сигнала били изпратени служители на РУ–П. – св. П. и Т., които установили, че сигналът подаден на телефон 112 е неверен, т.к. пред и в дома на жалбоподателя няма такива лица, както и че Т. е в нетрезво състояние.
Справката до посочената охранителна фирма сочела, че на процесния ден няма патрулиращи служители в района.
С оглед така установените обстоятелства св. П., съставил срещу жалбоподателя приложения АУАН сериен № *-*** от 15.10.2018 за нарушение на чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗНССПЕЕН 112 – за това, че „Т. се обажда на ЕЕН 112 и съобщава, че пред домът му се намира патрул на охранителна фирма „Д. г.“ в с. Г.К. и искат да му нанесат побой. Съобщението е подадено в 15 часа.“ Въз основа на акта Началникът на РУ-П. издал атакуваното Наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 28, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и чл. 38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 2000 лв.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които поради неоспорването им и безпротиворечивостта им не следва да се изброяват.
При така изясненото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима – депозирана е в законния срок от лице, засегнато от правните последици на атакувания акт, а по същество основателна, макар и не по изложените от жалбоподателя основания:
По описания начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществила състава на нарушение по чл. 28, ал. 1, изр. последно от ЗНССПЕЕН 112, изискващ санкцията по чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Т. е предал неверен сигнал за помощ, че животът и здравето му са непосредствено застрашени от лица, служители на охранителна фирма. Установената фактическа обстановка не беше опровергава от жалбоподателя.
Възраженията на Т. за несъставомерност на извършеното, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, като за тях важи казаното по-горе.
Въпреки това, при извършване на служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на съставеният АУАН и издаденото НП, съдът констатира, че са допуснати няколко съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 29 от ЗНССПЕЕН 112, контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи. Последният със заповед определя служителите от МВР, които да осъществяват този контрол, съгласно чл. 30, ал. 1. Чл. 32, ал.1 от същия закон гласи, че определените по чл. 30, ал. 1 служители при установяване на нарушения съставят акт за установяване на административно нарушение. В случая процесния АУАН е съставен от свидетеля П., като липсват доказателства същият да е определен със заповед на министъра на вътрешните работи да осъществява контрол по изпълнението на ЗНССПЕЕН 112 (съобразно горното изискване), респ. доказателства, които да доказват компетентността му да съставя актове за нарушения по този закон – въпреки неколкократното изискване преписката и доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО. При това положение, материалната компетентност на актосъставителя се явява недоказана и съдът следва да приеме, че актът е издаден при липса на такава.
При задължителната служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира нередовност и по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер. Тук съдът съобрази, че чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 съдържа различни хипотези, които съгласно препращащата норма на чл. 28, ал. 2 от същия закон – несъдържаща фактически състав на нарушение изискват различни санкции било по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, било по чл. 38 от ЗНССПЕЕН 112. Без изрично посочване на хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 било юридически като съответно предложение, било словесно – като използване "не по предназначение", предаване на "неверни съобщения" и т.н., от една страна волята на наказващия орган остава неясна и съответно невъзможна за проверка от съда, от друга страна е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. На последно място е допуснат порок по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, визиращ виновно нарушените законови разпоредби, тоест наличието на прецизна правна квалификация с оглед строгата формалност на обжалваното наказателно постановление.
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 3-112ЕЕН/2018 г. от 18.10.2018 г. на началника на РУ, гр. П., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Велико Търново в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
Б.Н.