МОТИВИ към Присъда № 129/18.05.2020г. постановена по НЧХД № 663/2019г.
по описа на РС гр.Разград.
Обвинението
против подсъдимия Р.Х.О. *** е за това, че на 23.08.2019г. в с.Т., общ.Л.
е обидил тъжителката С.М.Х. от с.с., като казал нещо
унизително за честта и достойнството й, наричайки я „курва“, „проститутка“,
„циганка“, „иди на Дунав мост, курво“ в нейно присъствие - престъпление по чл.146,
ал.1 от НК.
Частният тъжител С.М.Х. *** е предявила и граждански иск
срещу подс.Р.Х.О. за сумата от 3000лв. като
обезщетение за причинени неимущестевни вреди, който е
приет за съвместно разглеждане. Повереникът й- адв.Р.М. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установяват твърдените от тях факти, поради което обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо моли подс.О. да бъде признат по така повдигнатото му обвинение,
което му се наложи съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск,
както да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият Р.Х.О. *** не се признава за виновен, като
дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не е отправял обиди към тъжителката
и не я е наричал „курва“, „проститутка“, „циганка“, „иди на Дунав мост, курво“.
Именно тъжителката го е спряла и ръкомахала, като му казала „върви да правиш
деца“. Защитникът му адв.М.М.
счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
съставомерност на действията на подс.О. по
повдигнатото обвинение. Ето защо счита, че подзащитната му следва бъде признат
за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен и
гражданския иск. Алтернативно, ако съдът приеме обвинението за доказано и го
признае за виновен, то да го освободи от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и му наложи минимално наказание, а граждански иск да бъде уважен
до размер не по-висок от 500 лв.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъжителката С.Х. и подсъдимият Р.О. се познават, тъй като
живеят в едно село- с.Т. Последният е земеделски производител и отглежда около
40 крави, заедно с брат си. Във връзка с ползването на селската мера от
животните, кметът на селото св.И. издала Заповед № 00-2/10.03.2017г., с която
уредила преминаването на животни по улиците на селото. Една от улиците, по
която преминавали определените от кмета маршрути била ул.Витоша, на която
живеели тъжителката и нейното семейство. По този повод последните били
недоволни и възниквали конфликти със семейството на О.. Това обстоятелство било
причина и за подаването на множество жалби от едната и от другата страна.
Именно този повод бил и в основата на поредния конфликт между тях на 23.08.2019г.
На 23.08.2019г., около 20:30часа тъжителката С.Х., заедно
със своя съпруг- св.Ю.Х. и съседите им- св.Р.М. и Ф.М., били седнали на пейка
пред дома им. По това време чобанина връщал животните от паша
и св.Ф.М. станала да прибере техните животни, а тъжителката решила да направи
няколко снимки с телефона си на овцете, които показала на своите близки- сина
си и внуците. С последните тя разговаряла по Месинджър.
Тъжителката била застанала на пътното платно и пращала снимки, като и
разговаряла.
В това време откъм общинската мера, по тяхната улица
Витоша се задал лек автомобил, който бил засилен и това накарало С.Х. да се
дръпне до бордюра и да ръкомаха, правейки знак автомобила да намали. Колата
изминала около стотина метра, спряла и от нея слязъл подс.Р.О.,
който се запътил към нея, но виждайки
съпруга й спрял и започнал да я обижда от разстояние, наричайки я „курва“,
„проститутка“, „циганка“, „иди на Дунав мост като ще махаш така“, след което се
качил в автомобила си и заминал.
Думите на подсъдимия били чути и възприети от всички
намиращи се лица- свидетелите Ю.Х., Ф.М. и Р.М., както и от самата тъжителката,
която именно се обади на тел.112. На место пристигнали полицейските служители
св.Р.Ч. и св.Т.А., които снели обяснения и съставили протокол за предупреждение
на подс.Р.О.: „1. Да не влиза в пререкание, както и
да не прави опити за саморазправа спрямо лицето С.М.Х., 2. Да не отправя обиди
спрямо горепосоченото лице, 3. Спорните въпроси да решават по законоустановения
ред, а именно чрез РС- Разград“.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите Р.М., Ф.М., Ю.Х., А.И., Т.А., Р.ч., справка за
съдимост, заповед № 00-2/10.03.2017г.,
характеристика, протокол за предупреждение, докладни записки и др.
писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по
един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа
обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Е.О.
относно станалия инцидент, тъй като същата не е присъствала, а преповтаря
защитната теза на съпруга си. Същата освен това като съпруга на тъжителя е и
заинтересована от изхода на делото, поради което съдът не кредитира показанията
й. Съдът не кредитира и обясненията на самия подсъдим, а възприема същите като
негова защитна позиция, тъй като същите противоречат на показанията на
останалите свидетели- очевидци и на констатациите на полицейските служители в
протокола за предупреждение.
Въз основа на кредитираните от съда доказателства по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият Р.О. на инкриминираната дата-
23.08.2019г. е нарекъл тъжителката С.Х. с думите „проститутка“, „циганка“,
„курва“, като по този начин я е обидил в нейно присъствие. Действията му са
били възприети както от самата тъжителка, така и от намиращите се в близост
свидетели- очевидци.
Обидата съгласно чл.146 от НК се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. Действително значението на думите „проститутка“, „курва“ съгласно
Българския тълковен речник означават „Жена, която се отдава на мъже за пари; курва“,
„Жена, която живее развратно“ и попадат в критериите за унизителния характер на
казаното за честта и достойнството на потърпевшия, т.е. безспорно наричайки
някого „проститутка“, „курва“ деецът осъществява от обективна страна състава на
обидата по чл.146, ал.1 от НК.
Съгласно Българския тълковен речник „циганин“ означава „1.
Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща
в различни страни.
2. Прен. Пренебр.
Лъжлив, беден или мръсен човек.“, ши също попада в критериите за унизителния
характер на казаното за честта и достойнството на потърпевшия.
В случая доказателствата по делото установяват по
несъмнен начин, че подс.О. е нарекъл тъжителката с думите
„проститутка“, „циганка“, „курва“ и по този начин е казал нещо унизително за
честта и достойнството на същата и следва да носи наказателна отговорност за
това.
От субективна страна подс.О. е
действал при пряк умисъл съзнавайки, че изрича цитираните думи в присъствието
на самата тъжителка и по този начин я обижда, като целта му е била именно
такава- да я унизи и обиди.
От изложеното следва единствения обоснован и безспорен
извод, че на инкриминираната дата- 23.08.2019г. подс.О.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, каквото е и частното обвинение.
Предвид факта, че за това умишлено престъпление
законодателят е предвидил наказание глоба от 1000 до 3000 лева, подс.О. е неосъждан и от деянието няма съставомерни имуществени
вреди, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с ангажиране на
административната му такава, а именно глоба в размер на 1000 лв. Размерът,
който е в предвидения минимум, е съобразен с тежестта на извършеното, добрите
характеристични данни на подс.О. и съответства на
извършеното. По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието.
По отношение на предявения граждански иск съдът намира
същият за основателен и доказан до размера от 1000 лв. В случая по безспорен и
несъмнен начин се доказа както деликт от страна на подс.О., както и вреда спрямо тъжителката Х., които да са в
причинно- следствена връзка между тях. По отношение на граждански иск до
първоначално предявения размер от 3000 лв., съдът намира същия за неоснователно
завишен. Липсват доказателства за по-голяма вреда от установената от съда. Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на тъжителката и направените разноски, както и
ДТ върху уважения граждански иск по сметка на РС- Разград.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: