№ 11235
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20....********** по описа за 20.... година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и
уточняваща такава /л. 38/ срещу Н. С. М. – наследник на С. Р. М., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 1 300,91 лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.05.20.... г. до окончателно изплащане на сумата, 299,34 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 19.04.20.... г., 11,05 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.05.20.... г. до окончателно изплащане на
сумата и 2,72 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 19.04.20.... г. върху
главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния
апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът оспорва качеството потребител на наследодателя. Излага,
1
че видно от представените от ищеца доказателства, трето лице – Р С. М. е подало
заявление-декларация за открИ.не на партида, каквато била открита на негово име. С
оглед изложеното сочи, че ответникът не е имал качеството потребител през процесния
период. Излагат се и твърдения в насока, че не е ясно дали единствен наследник на С.
Р. М. е ответникът. Оспорват се и претенциите за мораторна лихва и дялово
разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ...,
представляващ ..., находящ се в гр. С...
От приложеното на л. 9 по делото копие на Нотариален акт за собственост № ....,
том ..., дело № ........, се установява, че С. Р. М. е придобил правото на собственост
върху процесното жилище, чрез покупка.
От приложената на л. 93 по делото справка в НБД „Население, се установява, че
2
С. Р М., ЕГН ********** е починал на 18.11.1991г., като е оставил за свои наследници
С Н Т /съпруга/ и ответника Н. С. М. / син/.
От приложената по делото на л. 95 справка от НБД „Население“ се установява,
че С Н Т е починала на 17.06.2003г., като е оставила за свои наследници ответника Н.
С. Матев / общо дете със С. М. / и още един син Р С. Р., ЕГН **********.
По изложената аргументация носители на право на собственост върху
процесното жилище са Н. С. Матев и Р С. Р.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По изложената аргументация доколкото всяко трето лице може да встъпи в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба
– декларация до топлопреносното предприятие, то на по силното основание лице,
което притежава право на собственост върху имота може да сключи такъв договор с
подаването на молба – декларация за открИ.не на партида на негово име.
От приложеното на л. 14 по делото копие на Заявление – декларация се
установява, че през 1996г. синът на С Т – Р С. Р. е депозирал пред ищеца искане за
открИ.не на партида на негово име, по силата на която между него и
топлоснабдителното дружество са възникнали облигационни отношения за доставка
на топлинна енергия за процесния апартамент, респективно през исковия период
клиент на „Т“ ЕАД, е била единствено Р С. Р..
Доколкото с уточнителната молба претенцията е заявена изцяло срещу другия
съсобственик Н. С. М., същата е неоснователна, доколкото този ответник не притежава
пасивна материалноправна легитимация, тъй като не отговаря за задълженията за
топлинна енергия през исковия период, доколкото облигационните правоотношения са
възникнали между ищеца и Р С. Р.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за мораторни лихви.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът, но същият не е
сторил такИ., доколкото се представлява от назначен от съда особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н. С. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за заплащане на сумите както следва: 1 300.91 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., до обект с
абонатен № ..., представляващ ..., находящ се в гр. С..., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.05.20.... г. до окончателно изплащане на
сумата, 299.34 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.04.20.... г., 11.05 лв.
– стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.20.... г.
до окончателно изплащане на сумата и 2.72 лв. – мораторна лихва за периода от
31.05.2019 г. до 19.04.20.... г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4