РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Перник , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260106/04.02.2021 г., постановено по гр.д. № 8053/2019 г. на
Районен съд – Перник, e признато за установено по иска на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, срещу С. В. И., че ответникът дължи на ищеца, в
качеството му на цесионер по Приложение №***г. към Договор за цесия от ***г.,
сключен с “Вива Кредит“ООД, сумата 500,00лв., представляваща главница по Договор
за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №***г. по
ч.гр.д.№3496/2019 г. по описа на ПРС, като са отхвърлени исковете, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 87,61лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.02.2019г., сумата
236,25лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, и сумата 9,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.02.2019г. до
21.05.2019г. С решението С. В. И. е осъдена да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД сумата от 269,89лв., представляваща направени
разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в
съответствие с уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от особения представител на ответницата С. В.
1
И. – адв. М.К., срещу частта от решението, с която исковата претенция е уважена.
Излагат се доводи за неправилност и недопустимост на решението в тази му част.
Жалбоподателят счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
тъй като в заповедното производство сумата е заявена на договорно основание, а не на
като дължима, при недействителност на договора. Ищецът има друг път на защита,
като предяви друг, различен иск за чистата стойност на кредита. Иска се обезсилване
на решението и прекратяване на производството, евентуално отмяната му като
неправилно, поради недоказаност на иска.
Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и не е предмет на
въззивна проверка.
Въззиваемата страна “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в
срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на
жалбата по изложени подробно съображения. Претендира разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Районен съд – Перник е сезиран с обективно съединени искове за вземания, за
които е издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№3496/2019 г. по описа на
ПРС. Приел е, че съгласно договор за паричен заем № *** г. заемодателят “Вива
Кредит“ООД се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 500,00лв.
Страните са уговорили, че с процесния заем се погасява задължението от 416,22лв. по
съществуващ между тях договор за заем от ***г., като заемателят получава реално
сумата от 83,78лв. Заемателят се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с
договорна лихва и такси, възлизаща общо на 823,86лв., на девет броя месечни вноски
всяка в размер на 91,54лв. В договора е посочено, че се сключва по фиксиран годишен
лихвен процент от 40,28 %, като годишният лихвен процент на разходите на заема е в
размер на 49,44%. Заемателят се задължил в тридневен срок от подписването на
договора да предостави обезпечение – физическо лице– поръчител, което да отговаря
на посочени в договора условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това
задължение била предвидена неустойка в размер на 236,25лв., която се дължи на 9
равни вноски., а също така заемателят се е съгласил доброволно да използва
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите по договора за
кредит, като за извършването на тази услуга заемодателят е начислил такса от
236,25лв., която се дължи на 9 равни вноски. При забава плащането на погасителни
вноски заемателят са задължава да плати законната лихва за забава, считано от датата
на забава до окончателното плащане.
Районният съд е приел предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11
ЗПК и съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен, поради което потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита -
2
чл.23 ЗПК.
Основният спорен въпрос, въведен през въззивната инстанция е за
основанието, на което се дължи връщане на главницата по кредита. В тази връзка
въззивникът поддържа, че то е извъндоговорно и редът за защита е чрез предявяване на
иск по чл. 55 ЗЗД. След като в случая производството се развива по реда на чл. 422
ГПК и заповед за изпълнение е издадена за дължимост на сумата на основание договор,
недопустимо съдът е присъдил такава на основание неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира доводите на въззивника за неоснователни. Не е
налице хипотеза на начална липса на основание за получаване на процесната сума.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица на недействителността по чл. 22
ЗПК е, че се дължи размера на непогасената главница, т. е. тя не води до ликвидиране
на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици
на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва
страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума, тъй
като потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за
недобросъвестно генериране търговска печалба. Страните продължават да бъдат
обвързани от съглашението си относно съществената престация – задължението за
връщане на заемната сума. Налице е конверсия на договора и между страните остава
валидно съглашението за заем за потребление / чл. 240 ЗЗД/.
С разпоредбата на чл.8, ал.2 от Договора заемателят е заявил, че е получил от
заемодателя заемната сума, която има силата на разписка. По делото е приета като
доказателство и разходен касов ордер /стр.9 от делото/, видно от който заемодателят е
изплатил на ответника сумата от 82,37лв., за което ответникът е положил и подпис.
Останалата сума до 500 лв. е послужила за погасяване на предходно задължение на
длъжника към същия кредитор.
След като е доказано предаването на сумата от 500 лв. от страна на
заемодателя, ответникът като заемополучател дължи връщането й.
Неоснователно е и другото възражение за недопустимост на производството,
релевирано от жалбоподателя в писмената му защита, което доколкото е свързано и със
служебните задължения на съда не се явява преклудирано - липса на представителна
власт за подаване на исковата молба. Същата е подадена от лице с юридическо
образование, упражняващо трудова функция при ищцовото дружество, видно от
обозначението му като юрисконсулт в представеното към исковата молба
пълномощно, с което надлежно е учредена представителната власт.
Предвид съвпадението между мотивите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдени разноски пред
настоящата инстанция за внесен депозит за особен представител в размер на 200 лв. и
възнаграждение, с оглед процесуалната защита от юрисконсулт пред настоящата
инстанция, в размер, определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид процесуалното поведение на
въззиваемото дружество и осъществените от него процесуални действия пред
3
въззивната инстанция, а и с оглед своевременно заявеното възражение за прекомерност
на поисканите разноски в размер на 350 лв. за юрк. възнаграждение, съдът определя
размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., които въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е под 5 000 лв., то
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260106/04.02.2021 г., постановено по гр.д. №
8053/2019 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която e признато за установено по
иска на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, срещу С. В. И., че
ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №***г. към
Договор за цесия от ***г., сключен с “Вива Кредит“ООД, сумата 500,00лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №***г. по ч.гр.д.№3496/2019 г. по описа
на ПРС.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. В. И., с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : *** сумата от 300 /триста/ лева- разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4