Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.11.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
08.10. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
260 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Производството
е образувано по жалба на Ф.А.И. от ***, действащ чрез адв. Е.Ф., против Решение №
Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №
2140-08-175/09.04.2020 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68,
ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.
Счита,
че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Излага
съображения, че органът издал оспорвания акт, както и ръководителят на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали неправилно не са зачели за
осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето през периода на
лишаването на жалбоподателя от свобода за срок от ***, изтърпяно в ***,
наложено във връзка с т.нар. възродителен процес. През този период не бил
способен да работи по трудово правоотношение и бил лишен от възможността да
натрупа осигурителен стаж, поради незаконното му задържане и лишаване от
свобода. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ се обявявала политическа и гражданска
реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния
произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944
г. до 10 ноември 1989 г. Според разпоредбата на чл. 7, т. 1, времето, през
което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни
общежития, лагери и места за задържане се зачитал за трудов стаж. В този смисъл
била и трайната съдебната практика -
Решение № 15736/17.12.2018 г., постановено по а.д. № 2410/2018 г. по описа на
ВАС и Решение № 3/12.01.2018 г. на АС - Шумен по ам.
д. № 330/2017 г.
В
тази връзка, съгласно чл. 1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за
прилагане на чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от
ЗПГРРЛ, се зачитало за трудов стаж от I категория при пенсиониране. В
цитираното Решение № 15736 от 17.12.2018 г. на ВАС било постановено, че
съгласно § 9. ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признавало за осигурителен стаж по този
кодекс. Според тълкуването на закона в гореизложеното решение на ВАС процесният период от *** подлежал на зачитане като
осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т.ч. и като действителен такъв по
смисъла на чл. 68, ал. З от КСО. Счита, че в случая разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО, с която било дадено легално определение на понятието
"действителен стаж" и която била в сила от 1.01.2015 г., била
неприложима, поради нейния материалноправен характер
и доколкото не й е придадена изрично обратна сила и съгласно разпоредбата на
чл. 14 от ЗНА, тя имала действие само занапред, но не и за процесния
период.
Оспорва
изцяло мотивите на административния орган, с които не му е бил зачетен за
трудов стаж за целите на чл. 68, ал.З от
КСО периода на наборната му военна служба. Сочи, че съгласно тълкуванията,
дадени в Решение № 806/17.01.2013 г. на ВАС, трудовият стаж, положен в
изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал
за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 2 от ПЗР на НПОС. Съдът се мотивирал с това, че
съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от
КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачитал периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС - за
осигурителен стаж от трета категория се признавало времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С цитираните
норми законодателят бил изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен
стаж при пенсиониране срокът на наборната военна служба. Аргумент в подкрепа на
това било и препращането именно към действащото законодателство, относимо към срока на наборната военна служба. Следователно
пенсионните органи е следвало да зачетат периодът от 20.09.1973 г. до
01.11.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като
действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране.
На
следващо място въвежда доводи, че в случая неправилно не му е бил зачетен и
осигурителен стаж за периода от 01.01.2016 г. до
03.09.2018 г., времето през което се осигурявал като самоосигуряващо
се лице, за който период е декларирал, че ще упражнява трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин и е внесъл всички осигуровки, което се
установявало от представените по преписката квитанции. Счита за
незаконосъобразни и необосновани, изложените в обжалваното решение мотиви, с
които директорът на ТП на НОИ - Кърджали е приел, че след като с официален
документ, издаден от информационните масиви на МВР е удостоверено, че
жалбоподателят е пребивавал 47 дни на територията на страната за периода от
01.12.2016 г. до 03.09.2018 г., то от това следвало, че трудова дейност като
земеделски стопанин нямало как да бъде извършвана.
Твърди,
че отказът за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, също се явявал
неправилен, поради необоснованост и неправилност на отказа за отпускане на
пенсия по чл. 68, ал. З от КСО, като в случая изобщо не бил обсъден в
обжалваното Решение № Ц2153-08-40 от 07.07.2020 г. от
директорът на ТП на НОИ-Кърджали, което било самостоятелно основание за отмяна.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2140-08-175/09.04.2020 г., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е
постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и
добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, след което върне
преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира
присъждането на деловодни разноски.
В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От
пълномощника адв.Е. Ф. е постъпила молба, с която поддържа
жалбата. Сочи, че ще се ползва от доказателствата, допуснати и приети по
делото. Моли съда да присъди разноски, направени от жалбоподателя в настоящото
производство. В случай, че се даде ход на делото по същество, искането е съдът
да постанови решение, с което да отмени Решение № Ц2153-08-40 от 07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и
потвърденото с него разпореждане, след което да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и
прилагане на закона. Прилага списък на разноските, ведно с доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата
се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло
подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна. При условията на алтернативност, релевира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя писмени бележки,
в които излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
24.01.2020 г. Ф.А.И., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление
за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-88
– л. 43/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
От Удостоверение №
***/*** г./л. 37/, издадено от
Държавен военноисторически архив – ***, се установява, че да периода от
20.09.1973 г. до 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в
частите на армията.
Видно от Удостоверение
№ ***/*** г. на МВР /л 36/, Ф. А. И.,
по политически причини, е бил въдворен в трудововъзпитателно общежитие, лагер –
***, за времето от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г.
Съгласно Удостоверение
от 2016 г., издадено от „***“ ООД ***/л. 35/,
Ф.А.И./Ф. А. И., е заемал длъжността *** – втора категория труд, за периода от
19.08.1986 г. до 08.06.1989 г.
Видно от Удостоверение
№ ***/*** г./л. 24/, издадено от ОД
„Земеделие“ гр.Кърджали, Ф.А.И. се е регистрирал като земеделски стопанин на
01.12.2016 г., с пререгистрация за 2018 г. и отписън
от регистъра на земеделските стопани, считано от 03.09.2018 г.
От съдържащата се
в административната преписка Справка с рег. № ***/*** г./л. 25/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Ф.А.И., с ЕГН **********,
са регистрирани множество задгранични пътувания за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. през ГКПП „***“, ГКПП „***“ и ГКПП
„***“, от които релевантни по делото са, както следва: влизане в РБългария на 28.11.2016 г. – излизане от РБългария на 01.12.2016 г.; влизане в РБългария
24.12.2016 г. – излизане от РБългария на 26.12.2016
г.; влизане в РБългария 24.12.2016 г. – излизане от РБългария на 26.12.2016 г.; влизане в РБългария
06.11.2017 г. – излизане от РБългария на 07.11.2017
г.; влизане в РБългария 25.12.2017 г. – излизане от РБългария на 27.12.2017 г.
В Констативен
протокол № ***/*** г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
– Кърджали, е прието, че проверяваният период от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г.
не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Ф.А.И., с ЕГН **********
като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин.
Посочено е, че през по-голямата част от периода, за който лицето е декларирало,
че упражнява трудова дейност в качеството си на самоосигуряващо
се лице, регистриран земеделски стопанин, не се намирал на територията на РБългария. Предвид това е прието, че Ф.И. не е упражнявал
дейност като земеделски стопанин и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. регистрацията като самоосигуряващо лице е
извършена с цел придобиване на осигурителни права.
С Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020
г./л. 18/, издадено от ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Кърджали/неправилно
посочено в обжалваното решение като Разпореждане № 2140-08-175/, е зачетен осигурителен стаж на Ф.А.И.,
както следва: 00 г. 06 м. 29 дни – I категория; 03 г. 06 м. 15 дни – II категория;
12 г. 05 м. 26 дни – III категория. Приет е за установен
общ осигурителен стаж без превръщане в размер на 16 г. 07 м. и 10 дни, от който
действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. 29 дни. В административния акт са
изложени мотиви, че лицата, които за 2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж
по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършена възраст 66 години и 04 месеца и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че
жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата
пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодът на наборна военна
служба с продължителност 02 г. 01 м. и 12 дни се зачита за осигурителен стаж,
но същият не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Изложени са мотиви, че не е зачетен осигурителен стаж за
периода от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г. като самоосигуряващо
се лице, поради невъзникнало задължение за осигуряване на основание чл. 10, ал.
1 от КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Ф.А.И., както и е отказано да бъде отпусната добавка
чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.
Ф.А.И. е обжалвал
така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020 г./л. 7 – л. 9/,
издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като
неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред
административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма
изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и
независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 4 месеца,
постановеният отказ за отпускане на пенсия на И. е законосъобразен. Посочено е,
че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето
е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се
зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна
алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето,
за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и
по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на §
9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода 20.09.1973
г. - 01.11.1975 г., през който жалбоподателя е бил на наборна военна служба в
частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за стаж, не следвало да се
зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
По същите
съображения, времето, през което спрямо Ф.А.И. е била осъществена незаконна
репресия по политически причини, изразяваща се във въдворяването му в
трудововъзпитателно общежитие (***) за периода 25.02.1985 г. - 24.09.1985 г.
съгласно удостоверение обр. 1 № *** /*** г. на
началник служба „Архив БИУД“ при МВР, не следвало да бъде зачетено за
„действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Предвид това е
прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на Ф.А.И. следва
да бъде определена като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е
прието, че е в размер на 16 г. 07 м. и 10 дни се извадят времето на наборна
военна служба от 2 год. 01 м. и 12 дни и периода на незаконната репресия от 00
г. 06 м. 29 дни, при което се получавал действителен стаж от 13 год. 10 м. и 29
дни.
Обсъдени са
резултатите от извършената проверка, материализирани в Констативен протокол № ***/***
г., в който било прието, че времето от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г. по
отношение на жалбоподателя не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй
като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявал
трудовата дейност, за която се е регистрирал като земеделски стопанин, тъй като
за целия период лицето се е намирало на територията на Република България едва
47 дни. Посочено е, че от представената справка от МВР и копие на задграничен
паспорт на Ф.И., било видно, че жалбоподателят е преминавал границите на
Република България, както следва: влизане в Република България на 28.11.2016
г.; излизане от Република България на
01.12.2016 г.; влизане в Република България на 24.12.2016 г.; излизане от
Република България на 26.12.2016 г.; влизане в Република България на 11.06.2017
г.; излизане от Република България на 13.06.2017 г.; влизане в Република
България на 06.07.2017 г.; излизане от Република България на 12.07.2017 г.; влизане
в Република България на 14.07.2017 г.; излизане от Република България на
23.07.2017 г.; влизане в Република България на 24.08.2017; излизане от
Република България на 13.09.2017 г.; влизане в Република България на 24.09.2017
г.; излизане от Република България на 30.09.2017 г.; влизане в Република
България на 06.11.2017 г.; излизане от Република България на 07.11.2017 г.; влизане
в Република България на 25.12.2017 г.; излизане от Република България на
27.12.2017 г.; влизане в Република България на 15.01.2019 г.; излизане от
Република България на 16.01.2019 г.
Предвид това е
прието, че Ф.А.И. обективно не е могъл да осъществява трудова дейност като
земеделски стопанин, респ. за дейността за която е регистриран и за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. След като не било налице
реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателя, то за него не
е възникнало осигуряване и същият не е осигурено лице по смисъла на КСО.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
При извършване на проверката
по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.
117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на
допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по
същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане №
2140-08-173/09.04.2020 г., с мотива, че жалбоподателят няма изискуемия по чл.
68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в
противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като
незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на подаване на заявлението/24.01.2020 г./, следва по отношение на Ф.А.И.
да са налични при условията на кумулативност две
предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 6 месеца и 2. да има
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Към датата на подаване на заявлението Ф.И./роден
на *** г./ е на възраст 66 г. 05 м. и 7 дни. В процесното
Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020 г. е посочено, че лицата, които към 2109
г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 4
месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма
изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение №
Ц2153-08-40/07.07.2020 г./стр.2, абз. 3, изр. 2/ е прието, че Ф.А.И.
притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено,
че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата
предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.
Предвид горе приетото от
административния орган, съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдат
зачетен за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя периодът на наборна
военна служба с продължителност 02 г. 01 м. и 12 дни и периода на незаконна
репресия по политически причини с продължителност 00 г. 06 м 29 дни, както и
следва ли да бъде зачетен за осигурителен стаж периода от 01.12.2016 г. до 03.09.2018
г., респ. времето, за което се е осигурявал като самоосигуряващо
се лице, както и дължима ли е на лицето добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.
В конкретния случай, видно от Удостоверение
№ ***/*** г./л. 37/, издадено от
Държавен военноисторически архив – ***, за периода от 20.09.1973 г. до
01.11.1975 г., Ф.А.И. е бил на наборна военна служба в частите на армията,
което обстоятелство е прието за установено и от органите на ТП на НОИ –
Кърджали.
По силата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж по нормата на чл. 44 от НПОС се определя от трета категория относно
времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ/(отм.) в изм. на
нормата с ДВ, бр. 58 от 1959 г/. срокът на редовната военна служба за релевантния
период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три
години. Предвид това на жалбоподателя следва да бъде зачетен за осигурителен
стаж трета категория пълния размер от 2 г. 1 м и 12 дни на наборната военна
служба. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г.,
в сила от 1.01.2015 г./, въвежда дефиницията, че по смисъл на част първа от
този кодекс „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Периодът на наборна военна служба на
жалбоподателя е бил от 20.09.1973 г. до 01.11.1972 г. и зачитането на
осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като
стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за
признаването е и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм. с ДВ, бр. 102 от
2005 г., в сила от 20.12.2005 г./. Времето на изслужена наборна служба до
31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по
трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основание за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС, VI отделение –
решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6255/2020 г.решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм.
д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм.
д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм.
д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС № 15446/11.12.2018
г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.
По изложените съображения настоящият
състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че времето на наборна военна служба на
жалбоподателя не може да бъде зачетено за действителен стаж, са незаконосъобразни,
респ. противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачете за
действителен осигурителен стаж периода от 20.09.1973 г. до 01.11.1975 г./2 г. 1
м. и 12 дни/, през който Ф.А.И. е бил на наборна военна служба в частите на
армията, то прибавен към признатия за установен от административния орган
действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. и 29 дни, се получава
действителен осигурителен стаж на 16 г. 00 м. и 11 дни, т.е. към датата на
подаване на заявлението жалбоподателят е имал повече от изискуемия 15 г.
действителен осигурителен стаж и при положение, че органът е счел, че същият
притежава и изискуемата от закона възраст, то по отношение на него са налице
условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Отделно от горното, съдът намира за
обосновани и в съответствие с материалния закон, изложените в обжалваното
решение мотиви на административния орган, с които не е зачетен за действителен
трудов стаж периода, през който Ф.А.И. е бил въдворен в трудововъзпитателно
общежитие, лагер – ***, за времето от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г., макар и
по различни от изложените в акта съображения.
В тази връзка по силата на чл. 7, т. 1
от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица/ЗПГРРЛ/,
признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, точки 1 и 2 са
били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. Съгласно чл. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, обявява се
политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно
репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни
вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако: т. 1 - осъдени по наказателни дела с
изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са
реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са
отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен
състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.; т. 2 - незаконно задържани в поделенията на Министерството на
вътрешните работи и други места.
В конкретния случай, с оглед
обстоятелство, че с административен акт по политически причини Ф.А.И. е бил
въдворен в трудововъзпитателно общежитие, лагер – ***, за времето от 25.02.1985
г. до 24.09.1985 г./съгласно съдържанието
на Удостоверение № ***/*** г. на МВР -л
36/, то жалбоподателят се явява репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 3
от ЗПГРРЛ, поради което не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 7, т. 1 от
ЗПГРРЛ. Предвид това в случая са неприложима нормите на чл. 1 от Постановление
№ 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, съгласно която времето, признато
за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж
от I категория при пенсиониране. Неприложима е и разпоредбата на § 9, ал.1 от
ПЗР на КСО, регламентираща, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Цитираната в процесната
жалба съдебна практика - Решение № 15736/17.12.2018 г., постановено по а.д. № 2410/2018 г. по описа на ВАС и Решение №
3/12.01.2018 г. на АС - Шумен по ам. д. № 330/2017 г.,
е неотносима по делото, тъй като касае различен
случай, а именно лице, което е било осъдено по наказателно дело и е изтърпявало
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 279 от НК, респ. лице,
което попада в кръга на лицата по чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ.
В оспореното решение не са изложени
мотиви относно отказът на ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, да
отпусне добавката по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, което е в нарушение на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. налице е съществено нарушение
на изискването за форма в тази част от акта. За прецизност следва да се
отбележи, че в конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите
доказателства, че попада в кръга на лицата, посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ,
а именно Удостоверение № ***/*** г.
на МВР, удостоверяващо упражнената спрямо него незаконна репресия. Предвид това
и в случай, че административният орган приема, че по отношение на Ф.И. е налице
изискуемата съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, при което след като на
жалбоподателя бъде зачетен за действителен осигурителен стаж периода, през
който е отбил наборната си военна служба, то по отношение на него ще е налице и
втората предпоставка на чл. 68, ал. 3 от КСО, респ. ще е налице изискуемия 15
години действителен осигурителен стаж и към пенсията му следва да бъде
начислена добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, в определения от закона размер.
Съдът споделя и доводите на издателя на
оспореното решение, че на Ф.И. не следва да бъде признат за осигурителен стаж
периода от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г., респ. времето през което жалбоподателят
е бил самоосигуряващо, не следва да се зачита за
осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид
това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която се е регистрирал като
земеделски стопанин, тъй като за целия период лицето се е намирало на
територията на Република България едва 47 дни.
В тази връзка съгласно чл. 41, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж и
осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на
лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на
лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от
2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се
посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г.
самоосигуряващите се лица могат да установяват
осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените
дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите
на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите
се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на
данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в
информационната система/регистрите на НОИ.
Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова
дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По аргумент от горното, лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено
лице, независимо, че за него са подавани данни в НАП и са внасяни
осигурителните вноски.
От представените по делото доказателства
се обосновава извода, че Ф.А.И. не е упражнявал трудова дейност като земеделски
производител като за релевантния период от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г. е
пребивавал на територията на РБългария общо в рамките
на 47 дни, за който период са регистрирани множество пътувания на лицето през
ГКПП. Обичайното пребиване на жалбоподателя в страната е за по няколко дни,
след което съществуват данни за задгранично пътуване в РТурция.
Внасянето на осигурителни вноски за горепосочения период, без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение.
Видно от съдържащите се в преписката и приети
по делото Справка с рег. № ***/*** г./л.
25/, издадена от ОДМВР – Кърджали и копие от задграничен паспорт на Ф.И./л. 28 – л. 32/, за релевантния период
жалбоподателят са налице задгранични пътувания, както следва: излизане от Република
България на 01.12.2016 г.; влизане в Република България на 24.12.2016 г.;
излизане от Република България на 26.12.2016 г.; влизане в Република България
на 11.06.2017 г.; излизане от Република България на 13.06.2017 г.; влизане в
Република България на 06.07.2017 г.; излизане от Република България на
12.07.2017 г.; влизане в Република България на 14.07.2017 г.; излизане от
Република България на 23.07.2017 г.; влизане в Република България на
24.08.2017; излизане от Република България на 13.09.2017 г.; влизане в
Република България на 24.09.2017 г.; излизане от Република България на
30.09.2017 г.; влизане в Република България на 06.11.2017 г.; излизане от
Република България на 07.11.2017 г.; влизане в Република България на 25.12.2017
г.; излизане от Република България на 27.12.2017 г. Следва да се отбележи, че в настоящия процес не са въведени надлежни
възражения от страна на жалбоподателя относно удостоверените в цитираната
справка и копия от задграничен паспорт факти, респ. документите не са оспорени,
поради което според съда установяват отсъствието на Ф.А.И. от страната за
посочените периоди, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана
дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение
на жалбоподателя не са налице предпоставките за зачитане на осигурителен стаж
за периода от 01.12.2016 г. до 03.09.2018 г., административният орган е извел законосъобразен
и обоснован извод.
Във връзка с горното
съдът намира за необходимо да посочи, че в производството не са ангажирани
доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателя на
заявената дейност като земеделски стопанин за периода от 01.12.2016 г. до 03.09.2018
г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка и копия от задграничен
паспорт, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период
Ф.И. е пребивавал в РБългария епизодично в рамките за
по няколко дни, общо 47 дни, като през останалото време се е намирал извън
пределите на РБългария, поради което и обективно е
било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин.
Отново следва да
се посочи, че е без значение обстоятелството, че за посочения период за жалбоподателя
са внасяни осигурителните вноски, след като декларираната дейност като земеделски
производител не е осъществявана. Регистрацията като земеделски производител и
внасянето на осигурителните вноски не е достатъчно за възникване на
осигурително правоотношение, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за реално
осъществяване на трудова дейност.
Предвид по-горе
изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение №
Ц2153-08-40/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2140-08-173/09.04.2020 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което
е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и
добавка към нея на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона.
При този изход на
делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на
разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Ф.А.И. следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от
заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 825 лв., видно
от Фактура № *** /*** г./л. 58/ и
извлечение от банкова сметка/л. 60/, заплатено от жалбоподателя по банкова сметка
на пълномощника на 05.08.2020 г.
Предвид фактическата
и правна сложност на делото и с оглед надлежно релевираното
от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144
от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, то съдът, след
като прецени обстоятелството, че производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищеца, при липса на
значителна фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението
за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат за основателно. В този
смисъл настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение в размер на 825
лв. се явява прекомерно, поради което на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв.
Съдът намира за
неоснователно искането за присъждането на разноски, направени от жалбоподателя в
производството по обжалване на процесното
разпореждане по административен ред. В тази връзка следва да се отбележи, че страната,
за която изходът по делото е благоприятен има право на присъждане на разноски,
но само такива, направени в съдебното производство. Съдът не следва да се
произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството
пред административния орган, като такава правна възможност не е предвидена в
разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематичното място на посочената норма в АПК
е в дял трети - производства пред съд, глава девета - общи правила т. е.
изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за
разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като
основание за присъждане на разноски, направени в производството пред директора
на ТП на НОИ, развило се по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Прилагането
на тази процесуална норма/чл. 143/ по аналогия е недопустимо. Единствената
възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред.
В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение № 3407
от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2010 г., IV
о., докладчик съдията Г. К., Решение № 12086 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2011 г., IV о., докладчик съдията Г. Г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-08-40/07.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №
2140-08-173/09.04.2020 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Ф.А.И. от *** за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка към нея на основание
чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане
на пенсия с вх. № 2113-08-88/24.01.2020 г., подадено от Ф.А.И. от ***, при
спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***,
да заплати на Ф.А.И. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, чрез адв.Е.Ф., деловодни разноски в размер на 500 лв., произтичащи
от заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 –
дневен срок от съобщаването му страните.
Председател: