РЕШЕНИЕ
№ 1647
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330116966 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Г. Ж. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 150 лева, недължимо
платена сума по клауза възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2020 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по
който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. По договора е предоставена на ищеца
сума в размер на 2700 лева. В договора в раздел IV „Параметри“ била фиксирана сума,
дължима за „Пакет допълнителни услуги“, конкретно посочени в молба от 10.02.2021 г. По
договора били заплатени от ищеца всички задължения, в това число за главница, лихви и
допълнително възнаграждение. Твърди се, че тази сума е платена по недействителен
договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и т.12 ЗПК . Също така
се излагат доводи, че самата клауза за пакет допълнителни услуги е недействителна, поради
противоречие с закона – чл.10а ЗПК, поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, поради
противоречие с добрите нрави. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена претендираната сума са валидни. Счита, че не е недействителна клаузата за
възнаградителна лихва и клаузата за пакет допълнителни услуги. Моли се за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже, че е платил на
ответника сума в размер на 150 лева – по възнаграждение пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит ***, както и недействителност на договора за кредит и
клаузата за пакет допълнителни услуги на посочените в исковата молба основания.
Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, основание за
задържане на платените суми, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието
по чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК.
С Определение от 09.04.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че са
сключили потребителски кредит № *** със съдържанието, посочено от ищеца в исковата
молба и в допълнителната молба, в който е уговорена клауза за пакет допълнителни услуги,
по която се дължи възнаграждение. Не се спори, че по посочената клауза ищецът е заплатил
на ответника сума в размер на 351 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Профи Кредит
България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.12 от ЗПК.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в
цитираните разпоредби.
Видно от договора за потребителски кредит № *** /л.22/ в него е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 49.21 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9
ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му, доколкото такива не са налице.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
2
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
1949.55 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 2700 лева и общо дължима
сума по договора 4649.55 лева, който размер е фиксиран за целия период на договора.
В процесния договор, в Раздел VI „Параметри“, е посочена общо дължимата по него
сума /включени допълнителни услуги/, а именно 6755.55 лева и как е формирана същата. В
Общите условия, неразделна част от договора, подписани от кредитополучателя и
неоспорени от него е предвидена информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1/.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от
договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
По доводите за недействителност на клаузата за закупен пакет допълнителни
услуги:
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски и приоритетно разглеждане на искането
за кредит.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
3
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че
са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“,
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Наред с това предвиденото възнаграждение за двата вида услуги е
необосновано високо и нееквивалентно с предоставяната услуга. Още повече, че с
уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се
договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност
и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по
волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на
такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнитен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в
годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна,
каквато е и обсъжданата такава.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.62/, която съдът кредитира,
се установява, че ищецът е платил по клаузата за допълнителни услуги сума в размер на
485.55 лева
С Протоколно определение от 27.09.2021 г. /л.71/, по искане на ищеца, съдът е
допуснал, на основание чл.214 ГПК, изменение в размер на претенцията, като същият е
увеличен от 250 лева на 485.55 лева.
В случая поради нищожност на уговорката за допълнителен пакет услуги, платената
по нея сума в общ размер на 485.55 лева е недължимо платена и подлежи на връщане.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде
4
уважен.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2020 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски по делото с Определение от 18.12.2020 г. поради което на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Пловдив сумата в размер на 50 лева, дължима държавна такса и 117 лева, депозит за ССчЕ
или общо сумата в размер на 167 лева.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
който му е предоставена безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „***“.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която
хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр. пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. К. в размер на по 360 лева с включен ДДС, която сума
следва да й бъде присъдена изцяло. Представено е доказателство за регистрация на
Адвокатското дружество по ДДС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца, направено от
ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредбата минимум.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА К. Г. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 485.55 лева, недължимо платена по
недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит №***, предвидена в раздел VI „Параметри“ от договора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ НА
Адвокатско дружество „***“, с Булстат: ***, сумата в общ размер на 360 лева с ДДС –
5
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ НА
Районен съд - Пловдив сумата в размер на 167 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6