№ 3725
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******след допуснато по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК изменение на иска
чрез замяна на първоначалния ищец М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ******, чрез процесуалния му представител – адв. А. Д., срещу „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 21395.02 лв. /след
допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на претенцията
вместо първоначалния за сумата 19366 лв./, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ъгъл задна
броня десен, стоп десен, панел заден десен /калник/ 5 вр., капак резервоар
гориво, задна врата дясна, външна дръжка задна врата дясна, предна врата
дясна, стр. огледало – д. ел., калник преден десен, предна броня 2ч.рем.,
преден капак, калник преден ляв, челно стъкло – тон. със сензор, предна врата
лява, задна врата лява, праг ляв, облицовка рус праг ляв, панел заден ляв
/калник/ 5 вр., таван, протектор страничен десен /ролбар/, протектор
страничен ляв /ролбар/, тапицерия таван, въздушна възглавница – странична
лява, облегалка предна лява седалка, въздушна възглавница предна лява
седалка, лайсна преден десен калник, предпазен колан преден десен,
предпазен колан преден ляв, предпазен колан заден десен и предпазен колан
заден ляв, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП
от 27.08.2024 г., по сключения между страните договор за застраховка
„Каско”, обективирана в полица № ******2022 г., със срок на действие
26.04.2022 г. – 25.04.2027 г., на л. а. „Дачия Дъстер”, с рег. № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
27.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
1
В исковата си молба първоначалният ищец М. П. П. излага, че на
21.04.2022 г. е сключил с ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
договор за застраховка „Каско+”, Клауза „Пълно каско“, като
лизингополучател на лек автомобил „Дачия Дъстер”, с рег. № ******, със срок
на действие 26.04.2022 г. – 25.04.2027 г. Посочва, че за 2024 г. автомобилът
бил застрахован за 25822.50 лв., като застрахователната премия в размер на
380.08 лв. заплатил на 25.10.2023 г. Поддържа, че на 27.08.2024 г., около 06:30
часа, на кръстовището на бул. „К.Ф.“ и ул. „А. Р.“, преминавайки през
кръстовището на нормален режим на светофарната уредба, бил блъснат от лек
автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ******, управляван от Ш.И.Х.. Като виновен
за настъпилото ПТП служителите на ПП – Варна посочили именно него.
Съставен бил протокол за ПТП с пострадали лица от 28.03.2024 г. На
27.08.2024 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил опис-заключение по образуваната щета, в който
конкретно били посочени и множеството увредени детайли по автомобила.
Поддържа, че в случая е налице т. нар. „тотална щета“. Ето защо счита, че от
застрахователната стойност на автомобила следва да бъде приспадната цената
на остатъчните му части, като ответникът му дължи сумата 19366 лв. Излага,
че на 14.10.2024 г. получил писмо от застрахователя, с което бил уведомен, че
не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че този отказ е неоснователен, доколкото в случая е налице покрит
риск. Счита, че вината му за настъпване на процесното ПТП не е основание за
изключване на отговорността на ответника. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез процесуалния му представител –
юрк. П.Н.. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск,
доколкото ищецът действа в качеството на процесуален субституент на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, което като носител на спорното материално право следва
също да бъде конституирано като страна по делото, на основание чл. 26 ГПК.
По същество оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя. Не оспорва, че между него, като
застраховател, „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като застраховащ и М. П. П. –
застрахован, има валидно облигационно отношение – сключен договор за
доброволна застраховка „Каско+“. Твърди, че застрахователната премия по
договора е била разсрочена на вноски, като оспорва, че застрахованият е
изпълнил задължението си да заплати всички дължими по договора вноски.
Не оспорва, че ищецът е завел извънсъдебна претенция – уведомление за щета
от 27.08.2024 г. Оспорва описания в исковата молба механизъм за настъпване
на имуществените щети по лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ******.
Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното в исковата молба
събитие и настъпилите вреди. Оспорва щетите по процесния автомобил да са
настъпили в резултат на покрит риск по застрахователната полица. Твърди, че
е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.
9.1.8 от Раздел I „Общи положения“ от Общите условия, съгласно който
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на груба небрежност на застрахования. Посочва, че ищецът е
причинил ПТП-то виновно, като е нарушил правилата за движение по
пътищата – навлязъл е на неразрешен /червен/ сигнал на светофарната уредба,
2
поради което е бил блъснат от преминаващия на разрешен за него сигнал на
светофарната уредба л. а. „БМВ 320Д“, с рег. № С******. Ето защо счита, че
отказът му да заплати обезщетение е правомерен, доколкото противоправното
деяние на водача на застрахованото МПС е извършено при груба небрежност,
при крайно неспазване на основното му задължение да ползва застрахованата
вещ с грижата на добрия стопанин. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност оспорва
иска по размер, като счита, че поведението на ищеца в изключителна степен е
допринесло за настъпване на процесното ПТП, поради което дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде намалено. Оспорва исковете за
лихва за забава, като посочва, че неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорния такъв. Оспорва началната дата, от която се
претендират лихви. Поддържа, че с оглед твърденията, че е налице
икономически тотална щета, то лихва следва да се дължи след представяне на
надлежен документ за снемането на отчет пред КАТ на процесното МПС.
Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
на 02.10.2025 г. ищецът се представлява от адв. А. Д., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения от
съда срок представя писмена защита
Ответникът се представлява от юрк. П.Н., която поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на исковата претенция е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение в качеството му на собственик на
процесния автомобил с ответното дружество по сключен договор за
застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие
на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; че
в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 ГПК; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия, както и че е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да установи, че договорът е сключен при Общи
условия; че са налице основания за отказ за изплащане на обезщетение,
съгласно приложимите Общи условия, а именно: че застрахованият е
допуснал груба небрежност при настъпване на щетите, като е причинил
процесното ПТП виновно, преминавайки на забранен сигнал /червен/ на
светофарната уредба, съответно, че с това си поведение е допринесъл
изключително за настъпване на щетите по процесния автомобил, както и
останалите си правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
3
и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско+”,
обективиран в полица № ******2022 г., със срок на действие 26.04.2022 г. –
25.04.2027 г. по отношение на л. а. „Дачия Дъстер”, с рег. № ******, валидна
към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 27.08.2024
г., като първоначалният ищец М. П. П. има качеството на лизингополучател на
този автомобил и застрахован по така сключената застраховка; че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, във връзка
с което е образувана преписка по щета ******2024 г., като застрахователят е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Не е спорно и че собственик на процесния автомобил е
новоконституираният ищец „ОББ Интерлийз“ ЕАД, който има качеството на
застраховано лице, съгласно случената застраховка „Каско +“, съответно, че
същият има качеството на лизингодател на автомобила, предоставен за
ползване на лизингополучателя М. П. П. /първоначалния ищец/.
От представените доказателства /л. 104 и 105 от делото/ се установява,
че ищецът е заплатил цялата дължима по договора застрахователна премия.
Спорен в производството е механизмът на настъпване на
произшествието.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Г. Д. по допуснатата САТЕ,
прието без възражения от страните, което съдът цени изцяло като компетентно
и обективно дадено, на 27.08.2024 г., в 06:30 часа, през светлата част на
денонощието, по време на движение в гр. Варна, на кръстовището на бул.
„Трети март“ и ул. „А. Р.“, в посока от бул. „К.Ф.“ към бул. „Р.“, лек автомобил
„Дачия Дъстер“, с рег. № ******, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД и
водач М. П. П., на кръстовището с ул. „А. Р.“ навлиза на неразрешен /червен/
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и е блъснат от
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № С******, с водач Ш.И.Х., движещ се по
ул. „А. Р.“, в посока от ул. „С.Е.“ към бул. „Ц.О.“, преминаващ на разрешен
сигнал. Вследствие на удара лекият автомобил Дачия се преобръща по таван в
дясно. Възниква ПТП с материални щети и пострадало лице – водачът на
същия лек автомобил М. П., който получава контузия на лява ръка.
За процесното ПТП, посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна,
е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № ******2024 г.
Експертизата приема като механизъм на настъпване на произшествието
– процесният лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ******, при навлизане
на неразрешен сигнал на светофарната уредба в кръстовището е „блъснат“ от
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № С******, движещ се по ул. „А. Р.“ в
посока от ул. „С.Е.“ към бул. „Ц.О.“, преминаващ на разрешен сигнал. От
съприкосновението процесният лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. №
******, „се преобръща по таван в дясно“.
Този механизъм конкретно е описан и в съставения срещу М. П. П.
/първоначалния ищец/ АУАН от 27.08.2024 г. /л. 27 от делото - гръб/.
Така установеният от вещото лице механизъм на настъпване на
произшествието, описан и в съставения протокол за ПТП и издадения АУАН,
съдът приема, че остава неразколебан от показанията на свидетеля М. П. П.
/първоначалния ищец в производството/. Съдът не кредитира показанията на
същия, че е пресичал кръстовището на разрешен зелен светлинен сигнал на
светофарната уредба, доколкото същите противоречат на останалия приет и
4
приобщен по делото доказателствен материал и доколкото същите са
единствено защитна версия на виновния за настъпване на процесното ПТП
участник. Самият свидетел посочва, че лично е подписал съставения му акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ от 27.08.2024 г., като
във връзка с този акт му е издадено и наказателно постановление, което не е
оспорил, тъй като, според него, е нямало как да го оспори, доколкото
полицаите били категорични, че той е минал на забранен сигнал от
светофарната уредба.
Изрично и в обясненията си, дадени в проведеното на 11.06.2025 г.
открито съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че не би могъл при
поставен допълнителен въпрос да отговори относно техническата възможност
за предотвратяване на процесното ПТП, тъй като няма достатъчно данни – не
е водено досъдебно производство, няма записани размери, няма уточнения. В
случая, както обичайно, полицията е извършила заснемане на събитието и са
издали протокол за ПТП с увредени участници и съответно е санкциониран
този, който са сметнали за виновен. Конкретните причини за ПТП-то са, че
има съприкосновение между двата автомобила. Този, който минава на
разрешен сигнал на светофар, с този, който минава на неразрешения сигнал на
светофара.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията
на процесуалния представител на ищеца, направени едва в депозираните
писмени бележки, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на другия
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № С******, Ш.И.Х.. Такива твърдения не
са въвеждани в производството, поради което, на първо място, са
преклудирани. На следващо място, развитото в тези писмени бележки почива
единствено на предположения и на собствено пресъздаване от страна на адв.
А. Д. на събитията, но не кореспондира по никакъв начин със събрания в
настоящото производство доказателствен материал.
В конкретния случай ответникът се позовава на наличието на изключени
рискове, съгласно приетите от дружеството Общи условия за автомобилна
застраховка ”Каско+”, действащи между страните. В раздел I, т. 9.1.8 от
цитираните общи условия е предвидено, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на груба небрежност
на застрахования.
Безспорно е, че ищецът, в качеството му на страна по сключения
застрахователен договор, се явява потребител на застрахователни услуги и
към общите условия на договора са приложими правилата на ЗЗП. Съгласно
чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 КЗ приложените по делото Общи условия са
неразделна част от процесния договор за застраховка Каско на МПС. Видно от
представената с исковата молба и неоспорена от ищеца застрахователна
полица, с полагането на подписа си върху същата последният е декларирал, че
е запознат с общите условия, получил е екземпляр от тях и ги е приел.
Следователно ищецът /търговско дружество/ е бил наясно със съществуването
им и при полагане на дължимата грижа, която следва да се положи от
потребителя на застрахователната услуга, следва да се е запознал подробно с
тяхното съдържание. Горепосочените разпоредби от ОУ, предвиждащи
изключения от покритите рискове, не увреждат недобросъвестно и
едностранно правата на потребителя на застрахователната услуга. Страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както
основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на
5
увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от отговорност на застрахователя. Обемът на застрахователна
отговорност се определя от закона и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, както и от общите условия към него.
С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за
кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при
настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени
допълнителни условия. Когато в Общите условия страните са посочили ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от
покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл Решение №
224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. по описа на ВКС, I ТО/.
Съдът намира, че „груба небрежност” в гражданското право е такава
степен на небрежност, при която лицето не е положило за себе си грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия (в този смисъл Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. №
3092/2014 г. по описа ВКС, II ТО). Грубата небрежност е тежко нарушаване на
дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановка, каквато един обикновен човек, поставен в същата
обстановка, не би могъл да допусне. Тя се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се
обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при
съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество (така Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т.
о. и др.).
В настоящия случай съдът намира, че изключителна причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача М. П. П., който при управление
на лек автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ******, собственост на ОББ
Интерлийз ЕАД, е навлязъл на неразрешен /червен/ сигнал на светофарната
уредба е бил блъснат от водача на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. №
С******. Това поведение на водача е грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 6, ал. 1, пр. 2 ЗДвП, тоест щетите по процесния
автомобил са настъпили именно в резултат от проявена груба небрежност от
страна на застрахования. Обосновано в случая може да се приеме, че
виновният водач /първоначалният ищец/ е проявил груба небрежност при
реализиране на произшествието /изключение, предвидено в горецитирания чл.
9.1.8 от Раздел I на Общите условия/.
В заключение следва да се посочи, че след като в процесния случай е
установено изключение от застрахователното покритие, то липсва основание
за заплащане на застрахователното обезщетение. Тоест, застрахователят
законосъобразно е отказал заплащането на застрахователно обезщетение в
полза на застрахования.
6
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този
смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането – 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане. В тази
връзка ангажираните доказателства относно размера на претенцията не следва
да бъдат коментирани, предвид направените изводи за нейната
неоснователност.
Не следва да бъде коментирано и направеното от ответника в условията
на евентуалност възражение за съпричиняване на вредите, а именно, че с
поведението си първоначалният ищец е допринесъл изключително за
настъпване на щетите по процесния автомобил, предвид липсата на
процесуални предпоставки за разглеждане на същото.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на
изключен риск е различно основание от тези, посочени в чл. 408, ал. 1 КЗ и по-
специално т. 3 от същия, съгласно която застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Това разграничение е направено ясно в постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, I т. о.,
съгласно което, когато ответникът е навел едновременно възражения,
основани на „изключен риск“ и на основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 395 КЗ, то
следва на първо място да се разгледа въпросът съставлява ли процесното
събитие изключен риск по силата на застрахователния договор, и доколкото не
се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 408, ал. 1, т.3 КЗ и чл. 395 КЗ.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването на такива, както следва: сумата 300 лв. –
депозит вещо лице и сумата 50 лв. – депозит за разпит на свидетел. Страната
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед и
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
определя на сумата 250 лв., отчитайки действителната правна и фактическа
сложност на делото и проявената процесуална активност от страна на юрк.
Николова. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в общ размер от 600 лв., представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А,
срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 21395.02 лв.,
7
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на ъгъл задна броня десен, стоп десен, панел заден десен
/калник/ 5 вр., капак резервоар гориво, задна врата дясна, външна дръжка
задна врата дясна, предна врата дясна, стр. огледало – д. ел., калник преден
десен, предна броня 2ч.рем., преден капак, калник преден ляв, челно стъкло –
тон. със сензор, предна врата лява, задна врата лява, праг ляв, облицовка рус
праг ляв, панел заден ляв /калник/ 5 вр., таван, протектор страничен десен
/ролбар/, протектор страничен ляв /ролбар/, тапицерия таван, въздушна
възглавница – странична лява, облегалка предна лява седалка, въздушна
възглавница предна лява седалка, лайсна преден десен калник, предпазен
колан преден десен, предпазен колан преден ляв, предпазен колан заден десен
и предпазен колан заден ляв, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие – ПТП от 27.08.2024 г., по сключения между
страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица №
******2022 г., със срок на действие 26.04.2022 г. – 25.04.2027 г., на л. а. „Дачия
Дъстер”, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 27.08.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, сумата 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8