Решение по дело №67/2025 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 451
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Юлияна Цонева
Дело: 20257190700067
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 451

Разград, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
   

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20257190700067 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от С. Р. М., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. Н. М. от АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Цар Асен“ № 2, етаж 3, офис 11, против Решение № 1054-16-6/1 от 19.02.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-26 от 24.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 22.09.2024г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодите от 31.03.1975 г. до 30.03.1976 г., от 21.03.1978 г. до 21.05.1979 г., от 05.05.1981 г. до 05.11.1982 г., от 05.08.1983 г. до 06.04.1986 г., от 06.04.1986 г. до 19.05.1988 г. и от 19.05.1988 г. до 19.05.1991 г., през които жалбоподателката е родила и отглеждала шестте си деца като неработеща майка, не е признат за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.

Ответната страна – Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград, не се явява пред съда и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-16-909 от 24.09.2024г., подадено от жалбоподателката С. Р. М., [ЕГН], същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 67 години, 0 месеца и 2 дни и осигурителен стаж от трета категория труд с продължителност 16 години, 4 месеца и 15 дни. В този осигурителен стаж е включено и времето от 31.03.1975 г. до 30.03.1976 г. (1 година), от 21.03.1978 г. до 21.05.1979 г. (1 година и 2 месеца), от 05.05.1981 г. до 05.11.1982 г. (1 година и 6 месеца), от 05.08.1983 г. до 06.04.1986 г. (2 години, 8 месеца и 1 ден), от 06.04.1986 г. до 19.05.1988 г. (2 години, 1 месец и 13 дни) и от 19.05.1988 г. до 19.05.1991 г. (3 години), през което жалбоподателката е родила и гледала шестте си деца като неработеща майка (общо 11 години, 5 месеца и 14 дни), както и времето от 27.02.1998 г. до 26.01.1999 г. (11 месеца), през което е получавала обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 2140-16-26 от 24.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр.Разград е постановен отказ по отношение на заявителката С. Р. М. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО – има изискуемата възраст от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж. Отчетен е осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 16 години, 4 месеца и 15 дни, като от тях за действителен стаж са признати 4 години и 1 ден, но времето на майчинството й от 11 години, 5 месеца и 14 дни, както и времето, през което е получавала обезщетение за безработица, от 11 месеца (общо 12 години, 4 месеца и 14 дни) не е признато за действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-6/1 от 19.02.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно обаче е приложен материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. Има и изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години.

На първо място следва да се посочи, че времето от 27.02.1998 г. до 26.01.1999 г. (11 месеца), през което жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица, не се счита за действителен стаж по смисъла § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж" по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Ето защо периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.

Неправилно обаче административният орган е преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 31.03.1975 г. до 30.03.1976 г., от 21.03.1978 г. до 21.05.1979 г., от 05.05.1981 г. до 05.11.1982 г., от 05.08.1983 г. до 06.04.1986 г., от 06.04.1986 г. до 19.05.1988 г. и от 19.05.1988 г. до 19.05.1991 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.

Съгласно приложимата за процесните периоди материалноправна разпоредба на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. ДВ изв.бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към първите периоди от 31.03.1975 г. до 30.03.1976 г., от 21.03.1978 г. до 21.05.1979 г. и от 05.05.1981 г. до 05.11.1982 г. са действали и Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ бр.15 от 20.02.1970 г., изм. бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. Съгласно чл. 9, ал. 4 от ПМС № 61/1967 г. на жените-майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките – работнички и служителки. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 при раждане/осиновяване на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В т. 3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

По обсъждания ред се признава трудов стаж на неработещите жени - майки и осиновителки от 1 януари 1968 г. до 2 юли 1984 г., включително, тъй като от 3 юли 1984 г. е изменен и допълнен Указът за насърчаване на раждаемостта, с което разгледаните дотук нормативни актове са мълчаливо отменени и губят правната си сила. От 03.07.1984 г. до 31.12.1986 г. с допълнението на Указа за насърчаване на раждаемостта (в сила от 03.07.1984 г.) на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, се зачита за трудов стаж времето до навършване на 3-годишна възраст от детето (чл. 3ж, ал. 2). За разлика от ПМС № 61/1967 г., по което за трудов стаж на неработещите жени се зачита част от времето на бременността (45 дни преди раждането на детето), по този Указ трудов стаж се зачита от датата на раждането или от датата на осиновяването на детето до навършване на 3-годишната му възраст. По тази уредба поредността на децата няма значение.

В случай, че до 3 юли 1984 г. не са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж по реда на ПМС № 61/1967 г., на майките се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата без прекъсване. Това са случаите, в които сроковете по двата нормативни акта се застъпват. Ако обаче до 3 юли 1984 г. са изтекли сроковете по постановлението, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на такива неработещи майки следва да се признае още трудов стаж, равняващ се на времето от 3 юли 1984 г. до навършване на 3 години на детето. Обсъждата нормативна уредба е приложима за спорния период от 05.08.1983 г. до 06.04.1986 г.

Към последните два периода от 06.04.1986 г. до 19.05.1988 г. и от 19.05.1988 г. до 19.05.1991 г. приложим, във връзка с чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, е чл. 354, т. 6 от действащия Кодекс на труда (обн. ДВ, бр. 27 от 1986 г., в сила за спорните периоди), според който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст.

Зачитането на осигурителния стаж на неработещите жени - майки и осиновителки по Указа за насърчаване на раждаемостта и по КТ от 1986 г. не създава затруднения, тъй като периодът, който се признава за стаж, е един и същ – от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст.

Аналогична е и сега действащата нормативна уредба. Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, предл. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1536 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г., VI о. и др.).

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2025г., за които страна представя и Списък за разноски.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-6/1 от 19.02.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-26 от 24.01.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. М., [ЕГН], от [населено място], обл. Р., сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: /п/