ОПРЕДЕЛЕНИЕ №674
гр. Варна,31.10.2018г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов ч. гр. дело № 506/18г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от С.М.Б. от гр. Лясковец чрез адв. Д. С. *** /изпратена по подсъдност на
настоящия съд с определение № 360/02.10.18г. по ч.гр.д. № 2990/18г. на ВКС, ІІІ
г.о./, против определение № 156/23.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 112/18г. на ОС-Шумен,
с което е било обезсилено определение № 160/02.03.18г. по ч.гр.д. № 16/18г. на
РС-Нови пазар и е било оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя
възражение вх. № 34/03.01.18г. по чл. 250 от ГПК /отм./ за спиране на
изпълнението по изп.д. № 20179310400469 по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 931 на КЧСИ, район на
действие – ШОС, и производството по делото е било прекратено. Счита се, че
обжалванвото определение е необосновано и неправилно и постановено в
противоречие на материалния закон и Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на
разноските по делото. Изхождайки от указанията, дадени в т. 10 от цитираното
тълкувателно решение, че с прекратяване на изпълнителното дело по силата на
настъпила „перемпция”, се обезсилват с обратна сила и всички извършени по
изпълнителното дело действия. В настоящия случай първоначално образуваното
изп.д. № 488/2001г. на ДСИ при ШРС е било прекратено на осн. чл. 330 от ГПК
/отм./ и поради това се счита, че са обезсилени и всички извършени по него
действия, вкл. и връчването на книжа и покана за доброволно изпълнение. Ето
защо и подаденото от жалбоподателя възражение по чл. 250 от ГПК /отм./ се счита
за допустимо.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна Кооперация „ВККЧЗС Надежда 96”,
гр. Плиска чрез адв. С. С. от АК-Шумен, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че позоваването на цитираното в жалбата
тълкувателно решение на ВКС е неотносимо. Изцяло се споделят съображенията на
ШОС, посочени в мотивите на обжалваното определение. Претендира се отхвърляне
на частната жалба и присъждане на разноските по настоящото дело.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем
съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ШОС е било
образувано по подадената от С. М. Б. частна жалба против определение №
160/02.03.18г., постановено по ч.гр.д. № 16/18г. на РС-Нови пазар, с което е
била оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 250
от ГПК /отм./, с която е било поискано от съда да постанови спиране на изп.д. №
20179310400469 на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931 на КЧСИ и район на действие – ШОС. В молбата си до РС-Нови
пазар молителят се е позовал на изтичането на погасителна давност за вземането
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано цитираното изпълнително
дело.
От материалите по изпълнителните дела,
приложени към делото на РС-Нови пазар се установява, че въз основа на същия
изпълнителен лист от 24.01.2001г., издаден по ч.гр.д. № 56/01г. на РС-Нови
пазар, първоначално е било образувано изп.д. № 488/2001г. на СИС при РС-Шумен.
По същото длъжникът С.М.Б. е получил призовка за доброволно изпълнение на
17.12.2001г. /л. 55 от делото на РС-Нови пазар/ и на 20.12.2001г. е подал
молба-възражение по чл. 250 от ГПК /отменен от 01.03.2008г./ - л. 56-59 от
първоинстанционното дело. Същото е оставено без уважение с определение от
30.01.2002г. по ч.гр.д. № 82/2002г. на РС-Нови пазар, а последното е било
оставено в сила с окончателно
определение от 30.09.2002г. по ч.гр.д. № 249/02г. от ШОС /л. 65-68/.
Когато при действието на действащия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ бъде образувано изпълнително производство
въз основа на изпълнителен лист, издаден при действието на ГПК (отм.),
длъжникът има правото да подаде възражение по чл. 250 ГПК (отм.) и да иска спиране на изпълнителното производство. Това следва от
§
2, ал. 9 изр. 2 от ПЗР на ГПК. Това право
на длъжника не е безусловно. То не възниква ако в предходен период е имало
друго изпълнително дело по същия изпълнителен лист, по което е връчена призовка
за доброволно изпълнение и съответно е изтекъл срокът за предявяване на
възраженията по чл.
250 ГПК (отм.) - в този смисъл са Определение
№ 300 от 26.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2274/2013 г., I г. о., ГК и цитираните в него определение
№ 627 от 19.08.10 г. по ч. т. д. № 442/09 г. на ВКС, II ТО, определение №
809/17.11.2010 г. по ч. т. д. № 809/10 г. на ВКС, II ТО, определение № 212 от
01.04.13 г. по ч. гр. д. № 17/13 г. на ВКС, II ГО. На още по-силно основание за
длъжника ще е препятствана възможността на подаде възражение по чл. 250 от ГПК
отм. и когато същият вече е подал такова и възражението му е било отхвърлено от
съда, какъвто е настоящия случай.
Постановките на цитираното от
жалбоподателя ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и по-специално т. 10, не са
относими към разглежданата хипотеза, тъй като касаят въпроса относно
прекъсването на давността, а не относно уредения в процесуалния закон ред за
защита при позоваването на изтичане на погасителната давност.
Обжалвания съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Съобразно отправеното от
ответната по частната жалба страна искане за присъждане на разноски по
настоящото дело и съобразно представените доказателства за заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 500 лв., жалбоподателят на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да ѝ заплати тази сума.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156/23.04.18г., постановено по в.ч.гр.д. № 112/18г. на ОС-Шумен,
с което е било обезсилено определение № 160/02.03.18г. по ч.гр.д. № 16/18г. на
РС-Нови пазар и е било оставено без разглеждане подаденото от С.М.Б. от гр.
Лясковец възражение вх. № 34/03.01.18г. по чл. 250 от ГПК /отм./ за спиране на
изпълнението по изп.д. № 20179310400469 по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 931 на КЧСИ, район на
действие – ШОС, и производството по делото е било прекратено.
ОСЪЖДА С.М.Б.,
ЕГН ********** от гр. Лясковец да заплати на Кооперация „ВККЧЗС Надежда 96”,
гр. Плиска, ЕИК *********, сумата от 500 /петстотин/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: