№ 15676
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110156464 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „Т.П.“ АД срещу М. Ж. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от
ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 350.21 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия, съставляваща сумата от 293.18 лева,
представляваща сума за топлинна енергия(за отопление- 135.58 лева и за сградна
инсталация- 157.60 лева) и сумата от 57.03 лева, представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, върху
главницата от датата на заявлението-15.02.2023 г. до окончателното изплащане и с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на
вземане за сумата от 41.45 лева, представляваща мораторна лихва и съставляваща сумата от
29.34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
(отопление и сградна инсталация) за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г. и сумата от
12.11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г. Настоящият съдебен състав е направил разбивка на
главницата (за топлинна енергия/отопление и сградна инсталация/ и дялово разпределение)
и мораторната лихва (върху главницата за топлинна енергия/отопление и сградна
инсталация/ и върху главницата за дялово разпределение), съобразно Таблица/Справка-
извлечение по пера.
1
Ответникът М. Ж. Д. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не
е подал писмен отговор.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 11.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение
на решението Договор № 88/18.12.2002 г.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. Ответникът
не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложеното по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том I,
дело № 63/1992 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 22, находящ се в
гр.Плевен, бул.„Ленин“ бл.1, вх.Г, ет.3 е собственост на Н.Р. Д./И./. От Удостоверение за
наследници (изх.№ СОА19-УГ51-578/29.07.2019 г.) се установи, че М. Ж. Д., като наследник
на Н.Р. И. е придобила процесния недвижим имот по линия на наследственото
правоприемство. По делото ответника не оспорва, че е собственик на процесния недвижим
имот за въпросния период.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба от 2007 г., публикувани във
вестник „Нощен труд“ на 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“, брой 239/13.12.2007 г.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
апартамент 22, находящ се в гр.Плевен, ул.„Данаил Попов“ №1, вх.Г, абонатен № 4971 е
присъединен към топлопреносната мрежа и е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция
/АС/ от страна на „Т.П.“ АД, както и че същият е преМ.вал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
2
и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника са в съответствие с
нормативните изисквания. Дяловото разпределение е било осъществявано от „Т.“ ЕООД,
притежаващ лиценз за извършване на тази услуга.
Според съдебно-счетоводната експертиза и Таблица/Справка-извлечение по пера
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 135.58 лева; сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация от 157.60 лева. Така се получава общо
сумата от 293.18 лева, включваща сумите за отопление и за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и лихва от 41.45 лева, съставляваща сумата от 29.34 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
05.01.2021 г. до 03.02.2023 г. и за сумата от 12.11 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 293.18 лева,
включваща сумите за отопление и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от
350.21 лева следва да бъде отхвърлен, т.е. за разликата от 57.03 лева, представляваща сума за
дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., тъй като съобразно
правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика, т.е. на ищеца
Съобразно раздел VII от Общите условия(ОУ) „Заплащане на ТЕ“ купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. след изтичането на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава, съгласно чл.31, ал.6 от ОУ. Според приетата и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 350.21 лева и за
периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г. е 74.41. лева. Съобразно правилото по чл.162 ГПК, с
помощта на електронния калкулатор мораторната лихва, върху главницата от 57.03 лева,
представляваща „сума за дялово разпределение“ и за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г.
е 12.11 лева. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск следва да
бъде уважен за сумата от 29.34 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за
топлинна енергия от 293.18 лева (за отопление и сградна инсталация) и за периода от
05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 41.45 лева
следва да бъде отхвърлен, т.е. за разликата от 12.11 лева, представляваща мораторна лихва,
върху главницата за дялово разпределение от 57.03 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 864.64 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 82.35 лева, възнаграждения
за вещи лица от 658.77 лева и юрисконсултско възнаграждение от 123.52 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от
3
70.61 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.П.“ АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, против М.
Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“Васил Левски“, ул.„544-та“ № 18, ет. 5, ап. 20,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във
връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 293.18 лева, представляваща
главница за топлинна енергия (отопление и сградна инсталация) за периода от 01.11.2020 г.
до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 15.02.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 350.21 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.П.“ АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, против М.
Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“Васил Левски“, ул.„544-та“ № 18, ет. 5, ап. 20,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата
от 29.34 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия
(отопление и сградна инсталация) и за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 41.45
лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“Васил Левски“, ул.„544-
та“ № 18, ет. 5, ап. 20, да заплати на „Т.П.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, сумата от 864.64 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА„Т.П.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
„Източна индустриална зона” 128, да заплати на М. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, кв.“Васил Левски“, ул.„544-та“ № 18, ет. 5, ап. 20, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 70.61 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4