Решение по дело №221/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М. З., [държава], чрез адв. К. Д., срещу заповед № 3СПД/Д-КН-Д/1229/12.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница, с която е отказано отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД във връзка със заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-КН-Д/1229 от 29.04.2025 г.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Дупница, чрез юрк. З. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Кюстендил, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателката М. З., като майка на М. З. е подала заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-КН/1229/29.04.2025 г. (л. 21 от делото) за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД. Декларирано е, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и няма трайни увреждания. Към заявлението са приложени копие от регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, на М. З. на 02.04.2025 г. със срок до 04.03.2026 г. и копие от Удостоверение за раждане на М. З..

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист на 12.05.2025 г. (л. 20 от делото).

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № ЗСПД/Д-КН-Д/1229/12.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Дупница, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл. 6 от ЗСПД. В мотивите на заповедта е посочена като основание разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, отбелязано е, че заявителката е [държава], както и липсата на сключена спогодба между Република България и [държава] за изплащане на семейни помощи на деца. Заповедта е редовно връчена на заявителката на 14.05.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Заповедта обаче е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Не е налице спор по делото, че М. З. е майка на М. З., роден на [дата]. в [населено място]. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.

По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се установява, че жалбоподателката е [държава] и може да се ползва от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. С оглед на изложеното в чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката пребивава и отглежда детето си в Република България, има настоящ адрес в [населено място], видно от копието на издадената й регистрационна карта за чужденец, като правното основание за пребиваването й е посочена хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза при предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци на реципрочна основа, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците и по-конкретно съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4, чужденецът има право на социално подпомагане.

Съдът намира още, че цитираната по - горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. България като държава членка на ЕС в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка.

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено и в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС.

Предоставената международна закрила на жалбоподателката, по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията й, както на български граждани. Изпълнението на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО задължава държавите членки чрез съответните органи да полагат грижи за тези лица (с предоставена международна закрила) да гарантират получаване в държавата членка, предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.

Предвид гореизложеното, националната правна уредба, ограничаваща възможността за предоставяне на помощи за деца на чужденци с предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република България, противоречи на Общностното право и не следва да бъде прилагана.

С оглед изложеното, оспореният отказ за предоставяне на помощта по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателката, който съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025 г. и списък на разноските са в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 3СПД/Д-КН-Д/1229/12.05.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница за ново произнасяне, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница да заплати в полза на М. З., родена в Украйна, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин) лв.

Решението е окончателно.