Решение по дело №2141/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			20.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	11.02.		2020

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2141		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, са предявили срещу А.Л.А., ЕГН: ********** и М.П.А., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху площ от 52 кв.м., част от УПИ ХII-353 в кв. 13 по плана на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, утвърден със заповед №213 от 12.09.1989г. и изменен със заповед № 189 от 02.09.2003г. на кмета на община Сапарева баня,  намираща се между регулационната линия по плана от 1989 г. на с. Ресилово, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и имотната граница на УПИ ХII-353 и УПИ ХI-354 в кв. 13 по плана на с.Ресилово. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.

Ищците твърдят, че по силата на констативен нотариален акт № 134, том I, peг. № 1181, дело № 122 oт 19.05.2011г. на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие РС-Дупница, издаден на основание наследствено правоприемство от наследодателя им А.А. Гиздов и давностно владение, са собственици на УПИ ХІ-354, кв. 13 по регулационния план на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, Кюстендилска област, утвърден със заповед № 213 ат 12.09.1989г., с урегулирана площ от 447 кв.м. и площ на имота по сега – съществуващите му имотни граници от 402 кв.м. Ищците, а преди това и техния наследодател, считано от 1961г., са владели и ползвали имота и са го придобили по давност.  

Сочат, че през 1961 г. бил издаден нотариален акт, с който А.А. Гиздов е признат за собственик по давностно владение на имот - дворищен парцел ІІ-118, в квартал 4 по регулационния план на с. Ресилово. С протокол от 23.03.61 г. е извършена делба на имота. На 05.11.1990г. с оценителен протокол е взето решение за придаваемите се места по регулация и тяхното заплащане. В същия протокол е описано, че за А.Гиздов се придават 52 кв.м. от наследниците на Георги Дашов. Придаваемото се място е заплатено с вносна бележка № 214/132 от 04.12.1990г. на наследниците на Георги Дашов.

Твърдят, че от 1990г. А.Гиздов, както и дъщери те му-ищците по делото, владеят и ползват безпрепятствено имота и в частност придалите им се 52 кв.м., част от УПИ ХII-353 в кв. 13 по плана на с.Ресилово, общ.Сапарева баня, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и изменен със заповед № 189 от 02.09.2003г. на кмета на община Сапарева баня,  намираща се между регулационната линия по плана от 1989 г. на с. Ресилово, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и имотната граница на УПИ ХII-353 и УПИ ХI-354 в кв. 13 по плана на с. Ресилово, поради което са ги придобили по давност.

През 2011 г. Община Сапарева баня е издала обяснителна бележка с Изх. № м-98-1/10.05.2011г. до нотариус с район на действие гр. Дупница именно за придаденото дворно място от 52 кв.м. за сумата от 104.00 лв. към УПИ XI- 354. кв.13, собственост на наследниците на А.А. Гиздов, изготвен е и нотариален акт № 134 от 19.05.11г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, които изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен.

Оспорват твърденията на ищците, че владеят процесната площ от 52 кв.м. и че са я придобили по давност. Твърдят, че дворищнорегулационния план от 1989г. по отношение на УПИ ХII-353, Х-355 и ХI-354 в кв.13 не е бил приложен. Излагат подробни правни съображения. Молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират разноски.  

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото констативен нотариален акт за собственост на недви­жим имот, придобит по наследство и давностно владение № 134, том І, рег. № 1181, дело № 122/19.05.2011г. по описа на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС, същият нот. акт с № 44, том 6, дело № 700/19.05.2011г. по описа на СВ, Й.А.С. и С.А.Г. се легитимират като собственици по наследство и давностно владение на УПИ ХI-354 в кв. 13 по плана на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. на кмета на общината, с урегулирана площ от 447 кв.м. и площ на имота по сега съществуващите му имотни граници от 402 кв.м., с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите отчуждаеми се и придаваеми се към имота места, неприложен по отношение на същите места, с изключение на заплатеното и придаваемо се към имота място от 52 кв.м. от имот с планоснимачен № ХIІ-353, собственост на П.А..

С констативен нотариален акт за собственост на недви­жим имот, придобит по наследство № 31, том ІІ, рег. № 2184, дело № 196/09.09.2013г., същият нот. акт с № 113, том 12, дело № 1320/10.09.2013г. по описа на СВ, А.Л.А. и  М.П.А. се легитимират като собственици по наследство на УПИ ХII-353 в кв. 13 по плана на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и изменен със заповед № 189 от 02.09.2003г. на кмета на общината с урегулирана площ от 642 кв.м.

С влязло в сила решение от 22.10.2014г., постановено по в. гр. д. № 348/2014г. по описа на ОС-Кюстендил, е отхвърлен предявения от ответниците по настоящото дело А.Л.А. и М.П.А. срещу ищците-по настоящото дело-Й.А.С. и С.А.Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на процесните 52 кв.м., част от УПИ ХII-353 в кв. 13 по плана на с.Ресилово.

Видно от съдържащите се в гр.д.№ 2076/2013г. по описа на РС-Дупница нотариален акт за собственост на недвижим имот № 3, том І, дело № 1453/1961г. по описа на Станкедимитровския районен съдия, съдебно-спогодителен протокол от 23.03.1961г. по гр. д. № 150/61г. по описа на Станкедимитровски народен съд, Оценителен протокол от 05.11.1990г. и Обяснителна бележка с Изх. № м-98-1/10.05.2011г., издадена от общ. Сапарева баня до нотариус с район на действие гр. Дупница, проектът за дворищната регулация на кв.13, урегулиран поземлен имот /парцел/ ХI-354 по плана на с.Ресилово, Община Сапарева баня е утвърден със Заповед №213 от 12.09.1989 год. на председателя на ОБНС гр.Сапарева баня. Според този проект, към УПИ /парцел/ ХI-354 кв.13 по плана на с. Ресилово, собственост на А.А. Гиздов /към настоящия момент на наследниците на А.А. Гиздов-ищците по делото/, се придава от съседен имот, а именно от  имот пл. № 353  в кв.13,   собственост   към   датата   на   издаване   на оценителния протокол  - 05.11.1990 г. на наследници на Георги Васов Дашов, дворно място от 52 кв.м. за сумата 104,00 лв. към УПИ /парцел/ ХІ-354 кв.13. Сумата по оценителния протокол е внесена в ДСК с вносна бележка № 214/132 от 04.12.1990г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Р. Димитрова Гиздова, В.Г.Г., М.И.Я.и Иван Петров Джигрев.

Свидетелите Гиздова и Г.дават показания, че процесното място, с площ от около 50-60 кв.м., се намира на границата между имота на ищците и ответниците. Ищците, а преди това техните наследодатели, ползвали това място като „егрек“-отглеждали там животни: крава, магаре, овце. Мястото било заградено с дървена ограда, а в последствие с метална мрежа. След 1970г. единствено наследодателите на ищците, а след тяхната смърт-и самите ищци, са владели и ползвали това място. Понастоящем ищците са складирали в това място строителни материали, понеже вече не се занимават с отглеждане на животни.

Свидетелите Ярабанов и Джигрев дават противоречиви показания-от една страна сочат, че мястото между двата имота се е ползвало от П.А.и неговите наследници, а от друга, че след смъртта на П.А., С. Годинов-съпруг на ищцата С.Г., е завзел процесната площ. Свидетелят Джигрев сочи също, че родителите на ищците отглеждали овце точно на мястото, където С. направил постройка.

Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.

            Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.

В случая предявеният иск е допустим, тъй като между страните е налице спор относно собствеността върху процесните 52 кв.м., от имот с планоснимачен № ХIІ-353, придаваемо към имота на ищците по силата ПУП на с.Ресилово, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. на председателя па ОБНС гр.Сапарева баня.

С влязло в сила решение от 22.10.2014г., постановено по в. гр. д. № 348/2014г. по описа на ОС-Кюстендил, е отхвърлен предявения от ответниците по настоящото дело А.Л.А. и М.П.А. срещу ищците по настоящото дело-Й.А.С. и С.А.Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на процесния имот. По този начин е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че А.Л.А. и М.П.А. не са негови собственици. Предмет на настоящото дело е правото на собственост на Й.А.С. и С.А.Г. върху същия. За да бъде уважен разглеждания иск ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от тях придобивни основания.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесните 52 кв.м., за които спорят страните в производството, по силата ПУП на с. Ресилово, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. на председателя па ОБНС гр.Сапарева баня, се придават към УПИ ХI -354 и регулационната граница между имота на ищците - УПИ ХIІ -353  и този на ответниците - УПИ ХI-354 в кв.13 на с.Ресилово се намира средно на около 3 м. в имота с пл. № 353.

От показанията на свидетелите Р.Д.Г.и В.Г.Г., се установява, че процесното място е ползвано още от наследодателя на ищците А.Гиздов след 1970г., който е оглеждал животни, а след 1990г.-и от ищците. Никой, освен тяхното семейство, не е ползвал процесното място и не е претендирал за собственост върху него. Свидетелят И.П.Д.също дава показания, че родителите на ищците са отглеждали животни в процесното място.

Въпросът дали дворищнорегулационния план от 1989г. по отношение на УПИ ХII-353, Х-355 и ХI-354 в кв.13 е бил приложен, е без значение в настоящото производство. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищците са придобили собствеността върху процесните 52 кв.м. по давност, ползвайки ги в продължение на повече от десет години, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Упражняваната от ищците и техните наследодатели фактическа власт е осъществявана поС.но, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение на последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на определени действия, последните следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия собственик по отношение на владения имот ( в този смисъл ТР № 10/05.12.2012 г., по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на ВКС), каквито доказателства не се събраха по делото, а и липсват такива твърдения в отговора на исковата молба. 

От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер на общо 698.00 лв., от които: 98.00 лв.-внесена държавна такса и 600.00 лв.-платен адвокатски хонорар на упълномощения адвокат.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 124 от ГПК, по отношение на А.Л.А., ЕГН: ********** и М.П.А., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, че Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, са собственици, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на пространство с площ от 52 кв.м., представляващо част от УПИ ХII-353 в кв. 13 по плана на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и изменен със заповед № 189 от 02.09.2003г. на кмета на община Сапарева баня, с урегулирана площ на целия имот от 642 кв.м., при съседи : улица с осеви точки 36-37-38, поземлен имот ХШ-352 - собственост на Йордан В. Гиздов, поземлен имот IХ-297 -собственост на Б. Колибарски, поземлен имот Х-355, и поземлен имот ХI-354 -собственост на Й.А.С. и С.А.Г., което пространство се намира между регулационната линия по плана от 1989 г. на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 213 от 12.09.1989г. и имотната граница на УПИ ХII-353 и УПИ ХI-354 в кв. 13 по плана на с. Ресилово.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Л.А., ЕГН: ********** и М.П.А., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, да заплатят на Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 698.00 (шестстотин деветдесет и осем) лева, представляваща сторени разноски в производството.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: