РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1400/24.9.2021г.
гр.
Пловдив, 24 септември
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение,
ХVІІ състав в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административни
дела № 2187 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Пловдивския
административен съд е образувано по жалба на И.С.Б., ЕГН **********,***, чрез
адвокат Н.П. против Решение №
2153-15-248/21.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 151-00-21714-1/14.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, определящо на Б. парично обезщетение за безработица в размер на
56,87 лв. на ден считано от 01.11.2020 г. до 30.06.2021 г.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като се иска неговата
отмяна от съда и изпращане на административната преписката на компетентния
орган при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване на дадените
със съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се
сторените в производството разноски.
Ответния административен орган –
Директора на ТП на НОИ – Пловдив счита жалбата за недопустима поради липса на
правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като след неговото
постановяване е издадено Разпореждане № 151-00-21714-3/04.08.2021 г., с което е
изменено процесното Разпореждане № 151-00-21714-1/14.12.2020 г., в частта
относно размера на паричното обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО като е
определен нов размер - 73,66 лв. на ден. В тази връзка се иска оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на настоящото съдебно производство.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
С Разпореждане №
151-00-21714-1/14.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за
безработица в размер на 56,87 лв. на ден считано от 01.11.2020 г. до 30.06.2021
г.
Недоволен от така определения размер
на обезщетението, И.Б. оспорва посоченото разпореждане пред Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, който с Решение №
2153-15-248/21.07.2021 г. го потвърждава.
Така постановеното решение на
горестоящия в йерархията административен орган е оспорен от Б. пред
Административен съд – Пловдив с жалба вх. № 1012-15-413/04.08.2021 г. по описа
на ТП на НОИ - Пловдив, по повод на което е образувано настоящото дело.
На същата дата – 04.08.2021 г., Ръководителят
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив издава Разпореждане №
151-00-21714-3/04.08.2021 г., с което изменя процесното Разпореждане №
151-00-21714-1/14.12.2020 г., в частта относно размера на паричното обезщетение
за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО като определя нов такъв, а именно в размер на 73,66 лв. на ден.
Пловдивският административен съд, като
обсъди данните по делото намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради
което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за този извод.
В случая спорен между страните е
въпросът свързан с размера на определеното парично обезщетение за безработица.
При това положение, настоящият съдебен
състав намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване,
доколкото от данните по делото се установява, че целеният от него правен
резултат е постигнат, а именно размерът на отпуснатото му с процесното
разпореждане ПОБ вече е увеличен. Този резултат е постигнат с издаването на
цитираното по-горе Разпореждане № 151-00-21714-3/04.08.2021 г., с което каза се
е изменено процесното Разпореждане № 151-00-21714-1/14.12.2020 г., в частта
относно размера на паричното обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО като
първоначално определения размер от 56,87 лв. на ден е увеличен на 73,66 лв. на
ден (при
максимален размер за 2020 г. и 2021 г. 74,29 лв.).
Дори и да не бъде споделен извода на съда, че целеният
от жалбоподателя правен резултат е постигнат (с издаването на Разпореждане № 151-00-21714-3/04.08.2021 г.), то за него отново не е налице правен интерес от
оспорване. В тази връзка, следва да се посочи, че с постановяване на Разпореждане
№ 151-00-21714-3/04.08.2021 г., действието на Решение № 2153-15-248/21.07.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-21714-1/14.12.2020
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив,
съответно разпоредените с тях права и задължения се прекратяват, а с това
отпада и правният интерес на адресата да оспорва тези актове. За жалбоподателя
възниква правен интерес от оспорване на Разпореждане
№ 151-00-21714-3/04.08.2021 г., в случай че той отново не е съгласен с така
определения му нов размер на ПОБ (доколкото последният все пак е по-малък от
максималния размер за 2020 г. и 2021 т. с 63 стотинки).
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което отсъствието му прави
жалбата недопустима, а това е основание за прекратяване на производството.
Тези именно съображения обосновават извод за
недопустимост на жалбата, с която е сезиран съдът, поради което, както вече бе
казано, същата ще следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
делото – прекратено, на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
Относно искането за разноски:
От доказателствата по делото е безспорно, че искане
за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподателя – с
подаване на жалбата. По делото са приложени и доказателства за направените
разноски –договор за правна защита и съдействие от 04.08.2021 г. за адв. Н.П., в който е
посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение в
размер на 500 лв.
Конкретният случай, в който интересът от оспорване
на административен акт отпада в хода на съдебното производство поради това, че
е издаден друг административен акт, който удовлетворява искането на жалбоподателя,
е сходен с уредения в чл. 142, ал. 2 АПК случай на прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения административен акт от административния орган, в
който подателят на жалбата има право на разноски. В този смисъл са Определение
№ 13039 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2020 г., I о., Определение №
543 от 14.01.2020 г. по адм. д. № 13858/2019 г. на ВАС, пето отделение, както и
Определение № 10064 от 22.07.2020 г. по адм. дело № 6994/2020 г. на ВАС, първо
отделение.
При това положение искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат,
възлизащо на 500 лв., ще следва да бъде
уважено.
Така мотивиран, на основание чл. 159, т. 4 от АПК
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.С.Б.,
ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Н.П. против Решение № 2153-15-248/21.07.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-21714-1/14.12.2020
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2187/2021 г. по описа на Пловдивския административен съд.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт гр. София да заплати на И.С.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 500 лв., представляваща сторените в
производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :