№ 913
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20231100601572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от подс. Р. С. К. срещу определение от
27.02.2023 година, постановено по НОХД 14354/2020 година на СРС, НО, 97 състав, с което
в проведеното разпоредително заседание по делото е оставено без уважение искането на
защитника на подсъдимия за връщане на делото на органите на досъдебното производство
поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на К., изразяващи се в невъзможност да се разбере в какво е
обвинен подсъдимият, тъй като не е ясно по коя от хипотезите на чл.213а ал.1 НК е
повдигнатото обвинение.
В жалбата се изразява несъгласие с доводите на първата инстанция, че не е допуснато
съществено отстранимо на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на подс. К., изразяващи се в в невъзможност да се разбере в какво е обвинен
подсъдимият, поради обстоятелството, че разпоредбата на чл.213а ал.1 НК предполага
няколко хипотези.
Иска се обжалваното определение по чл. 248, ал. 5 НПК да бъде отменено и
обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на процесуалното
нарушение, посочено по-горе.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид изложените в частната жалба
оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен
акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр.
чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, но е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че сочените от защитника на подсъдимия е от
подсъдимия допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, изразяващи се в
неяснота на повдигнатото обвинение са неоснователни. Настоящият въззивен съдебен
състав споделя доводите на контролирания такъв, че обвинителния акт в цялост /в
обстоятелствената му част и в диспозитива / отговаря на всички изисквания за такъв
съгласно НПК, тъй като са описани всички фактически обстоятелства, очертаващи
съставомерните елементи на деянията за посоченото в обвинителния акт престъпление, като
1
между обстоятелствената част и диспозитива няма противоречие. В обвинителния акт
конкретно е посочено, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл.213а ал.1
от НК от обективна страна, в две от хипотезите, предвидени в тази разпоредба – да бъде
принуден св. Г. да се разпореди със своя вещ / в случая сумата от 20 000лв. / и да се
разпореди със свое право / в случая да „оттегли“ заведените от него дело срещу подсъдимия
/, т.е. от съдържанието на обвинителния акт безспорно става ясно за кои от хипотезите,
визирани в разпоредбата на чл.213а НК, става въпрос.
Въззивният съд се солидаризира със становището на контролирания такъв, че не е
необходимо да се посочи за кои точно дела, заведени от Г. срещу К. става въпрос, доколкото
и самият К. не ги е конкретизирал в заплахата си към Г.. Въпрос на доказване по делото е
дали има висящи дела между двамата.
Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна. Ето защо водим от горното и на основание чл. 345 ал.2 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание на 27.02.2023
година, постановено по НОХД 14354/2020 година на СРС, НО, 97 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2