О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
20.05.2021
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 20 май 2021
г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4836 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от Н.Г.Н.,
в която твърди, че с Решение № 421 от 2.04.2019 г. по гр.д. № 847/2018 г. по
описа на РС-Стара Загора, ответникът бил осъден да заплати на лицето Петьо
Динев Петров следните суми за неплатено трудово възнаграждение както следва:
1. Сумата от 428,09 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за май 2017 г.;
2. Сумата от 889,53 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за юни 2017 г.;
3. Сумата от 945,09 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за юли 2017 г.;
4. Сумата от 631,16 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за август 2017 г.;
5. Сумата от 638,49 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за септември 2017 г.;
6. Сумата от 448,66 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за октомври 2017 г.;
7. Сумата от 80,00 Евро за главница от неплатено нетно трудово
възнаграждение за ноември 2017 г., и законна лихва върху тези главници от
14.02.2018г. до изплащането им, както и сумата от 721,54 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
Сборът на всички неплатени
трудови възнаграждения възлизал на сумата в размер на 4061,02 евро. Дължимите
лихви се изчислявали към момента на изплащане на вземането и законната лихва се
определяла от Министерския /чл. 86, ал. 22 от ЗЗД/.
Посочва, че цената на иска е в
размер на 4061,02 евро и сума в размер на 721,54 лева, представляваща присъдени
разноски от съдията докладчик по делото, ведно с лихва, считано от 14.02.2018
г.
Така постановеното решение било
обжалвано от ответника с Решение № 555 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1242/2019 г.
по описа на ОС-Стара Загора решението на първоинстанционния съд било потвърдено
изцяло. Решението на ОС-Стара Загора не било обжалвано, така че поддържал като
цена на иска сумата от 4061,09 евро, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 14.11.2018 г. до окончателното плащане. Разноските присъдени от
първоинстанционния съд в размер на 721,54 лева, представляващи втора искова
претенция.
Сочи, че между него и ищеца по
гр.д. №847/2018 г. бил сключен договор, който приложил по делото с първата
молба, както и уведомление за цесия, получено от ответника на 15.03.2020 г.
Междувременно за вземанията по
влязлото в сила решение се снабдил с изпълнителен лист и от името на Петьо
Динев Петров завел изпълнително дело № 20208710400008 по описа на ЧСИ Яна
Георгиева с район на действие ОС – Стара Загора.
На 04.02.2020 г. депозирал
молба до ЧСИ делото да бъде прекратено по искане на взискателя на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК. ЧСИ бил длъжен да прекрати производството с
постановление, но ЧСИ отказала. Пояснява, че договорът за цесия бил сключен на
06.02.2020 г. Искали да разберат с Петьо Динев Петров дали ответника по делото
щял да представи информация от ЧСИ Биляна Богданова с район на действие СГС,
при която срещу Петьо Динев Петров имало образувано ИД № 20158560403284.
Пояснява, че очакванията му се
оправдали и на 10.02.2020 г. ЧСИ Яна Георгиева му връчила уведомление за запор
върху вземането на Петьо Динев Петров. Пояснява, че по делото при ЧСИ Биляна
Богданова на Петьо Динев Петров не бил назначаван особен представител на
основание чл. 430 от ГПК. Пояснява, че вземането на взискателя „Интерлийз АУТО“
ЕАД се основавало на Решение от 11.11.2014 г. по ВАД № 285 по описа на
Арбитражния съд при БТПП за 2014 г. По това дело Петьо Динев Петров не били
пращани искова молба и доказателства. Такива той не получил. Не бил уведомен за
датата на заседанието на арбитъра. Делото било гледано в неговото отсъствие и
най-накрая не получил и арбитражно решение. Завел иск, но Петьо Динев Петров не
бил подписал документа за връчване на арбитражното решение. Съдебният състав
обаче отменил определението за ход по същество и прекратил производството по
делото с определение № 86/17.10.2019 г. Съдът се позовавал на обстоятелството ,
че Петьо Динев Петров получил разпореждане за издаване на изпълнителен лист в
качеството му на физическо лице. Лично направил справка в съответните книги за
връчване на книжа в ОС-Стара Загора, като установил, че в книгата за връчване
на книжа такова разпореждане не било връчвано. Тези обстоятелства се изтъквали
лично от него пред Управителя на ответника, а той веднъж му се обадил по
телефона, поискал среща пред съдебната палата и му заявил, че ако не бил
съгласен да получи сумата от 5000 лева и да приключи делото, нищо нямал да
получи Петьо Динев Петров. Обяснил му, че действията му съставлявали
престъпление, но той заявил, че това било бизнес предложение.
Междувременно обжалвал отказа
на ЧСИ да прекрати делото, което сочил практика на ВКС, СГС и ОС – Пловдив, но
искането му било отхвърлено.
Депозирал искане до РС-Стара
Загора за издаване на заповед за изпълнение, но било прието от съда, че след
като бил частен правоприемник, то следвало ЧСИ на основание чл. 429 от ГПК да
му преведе сумите.
ЧСИ отказала да изпрати делото
на ДСИ при РС-Нова Загора и на ДСИ при РС-Стара Загора, отказала, да му преведе
сумите, които длъжникът бил платил, отказала да му върне изпълнителния лист,
отказала да провери дали по изпълнителното дело при ЧСИ Биляна Богданова бил
назначен особен представител на Петьо Динев Петров, и не го конституирал в
качеството на частен правоприемник.
Отделно моли съда да има
предвид, че управителя на длъжника /ответника/ направил искане да бъде задължен
Петьо Динев Петров да представи лична банкова сметка, ***, но исканията му били
отхвърлени от РС-Стара Загора и потвърдени от ОС-Стара Загора.
Понастоящем на база
обжалванията на действията на ЧСИ Яна Георгиева имало три висящи дела в.гр.д. №
3273/2020 г. и в.гр.д. № 3348/2020 г., и в.гр.д. № 3349/2020 г.
Допълва цялата картина, като
заявява, че управителя на ответника Мартин Нешев депозирал в РП-Стара Загора
жалба срещу него за извършени документи престъпления, преписката била прекратена,
но му се отказвал достъп до нея от прокуратурата.
Прилага Решение №
209/28.11.2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.
по т.д. № 2530/2017 г., съобразно което при сключен договор за цесия ЧСИ и
длъжника носели материална отговорност солидарно.
От изложеното било видно, че на
база изложените обстоятелства имал правен интерес да води установителен иск, а
именно да се признае за установено по отношение на ответника, че е налице
валиден договор за цисия между него и Петьо Динев Петров в качеството си на
цедент и цесионер, за вземанията, прехвърлени от цедента на него по гр.д. №
847/2018 г. по описа на РС-Стара Загора, които били подробно посочени в
исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ВОРЕК” ЕООД, в който
заявяват, че оспорват
като недопустим, неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение
на „ВОРЕК” ЕООД, че е налице валиден договор за цесия между ищеца и трето лице
- Петьо Динев Петров за вземанията на последния срещу „ВОРЕК”ЕООД, присъдени му
по гр.д.№ 847/2018г. на РС-Стара Загора.
С исковата молба се твърдяло,
че с Решение № 421/02.04.2019г. гр.д.№ 847/2018г. на РС-Стара Загора, „ВОРЕК” ЕООД
било осъдено да заплати на Петьо Динев Петров сумата от общо 4061.02 евро -
неизплатени трудови възнаграждения и 721.54 лв. разноски. Това решение било
потвърдено от ОС-Стара Загора с Решение№ 555/11.10.2019г. по в.гр.д. №
1242/2019г.
Твърдяло се, че за посочените
по-горе вземания бил издаден ИЛ и по искане на Петьо Динев Петров било
образувано ИД 20208710400008 по описа на ЧСИ Яна Георгиева, с район на действие
ОС - Стара Загора.
Твърдяло се също, че ищецът
подал молба до ЧСИ за прекратяване на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, което му било отказано от ЧСИ. Отказът бил обжалван, но съдилищата
потвърдили действията на ЧСИ.
Твърдяло се още, че на
06.02.2020г. между ищеца и Петьо Динев Петров бил сключен договор за цесия, с
който били прехвърлени вземанията на Петров по гр.д.№ 847/2018г. на РС-Стара
Загора, за което „ВОРЕК” ЕООД било уведомено на 15.03.2020г.
Сочило се, че на 10.02.2020г. ЧСИ
Яна Георгиева връчила на взискателя уведомление за наложен запор на вземанията
на Петров, наложен от друг ЧСИ - Биляна Богданова с район на действие СГС.
Излагали се твърдения, че у
ищецът бил налице правен интерес от водене на делото.Претендират разноски.
Не било спорно, че с Решение №
421/02.04.2019г. постановено по гр.д.№ 847/2018г. на PC - Cтapa Загора, „ВОРЕК”
ЕООД било осъдено да заплати на Петьо Динев Петров сумата от общо 4061.02 евро -
неизплатени трудови възнаграждения и 721.54лв разноски, и че това решение било
потвърдено от ОС - Стара Загора с Решение № 555/11.10.2019г. по в.гр.д. №
1242/2019г.
Не било спорно, че въпреки
желанието на „ВОРЕК”ЕООД да заплати доброволно дължимите суми съгласно
Решението по гр.д.№ 847/2018г. на РС-Стара Загора, ищецът се снабдил с
изпълнителен лист и завел изпълнително дело срещу дружеството пред ЧСИ - Яна
Георгиева - ИД 20208710400008, като поканата за доброволно изпълнение по делото
била получена от длъжника на 27.01.2020г. Предвид това „ВОРЕК”ЕООД също завел
пред ЧСИ - Яна Георгиева ИД 20208710400015 срещу Петров за събиране на дължими
суми присъдени по същото дело.
На 31.01.2020г. върху
вземанията на Петьо Динев Петров в качеството му на взискател по ИД
20208710400008 бил наложен запор от ЧСИ Яна Георгиева за обезпечение на
вземанията на взискателя по ИД 20208710400015.
На същата дата 31.01.2020г.
върху вземанията на Петьо Динев Петров в качеството му на взискател по ИД
20208710400008 бил наложен и втори запор от ЧСИ Биляна Богданова за обезпечение
на вземанията на взискателите по ИД 20158560403284.
На 04.02.2020г., след
узнаването за наложените запори, взискателят чрез пълномощника си адв. Н. /ищец
по настоящото дело/ подал молба за прекратяване на ИД № 8/20г.
Адв. Н. бил уведомен със
съобщение изх.№ 824/05.02.2020г. от ЧСИ, че тъй като това ИД било с произход
вземания за възнаграждения от трудова дейност, а взискателят бил освободен от
внасянето на авансови такси при образуване на делото, то при искане за
прекратяване на същото по негова инициатива /като взискател/, същият следвало
да заплати на ЧСИ дължимите авансови такси в размер на 163, 44 лв. с включен 20
% ДДС.
На дата 06.02.2020г.
задължението по ИД 20208710400008 по описа на ЧСИ Яна Георгиева било погасено,
като в резултат на изпълнението на наложения запор върху банковите сметки на
длъжника „Ворек“- ЕООД, а взискателят Петров бил уведомен чрез Съобщение изх.№
834/06.02.2020г., че по това изп.дело постъпила сума, която погасявала изцяло
дължимото задължение, поради което ЧСИ отказал да прекрати производството по
това изп.дело по искане на взискателя Петров, и го уведомил изрично, че
изп.дело ще бъде приключено окончателно поради пълното погасяване на
задължението. Също така чрез придружително Съобщение изх.№ 835/06.02.2020 г. на
длъжника Петров му било връчено писмено изявление на длъжника „Ворек“- ЕООД за
прихващане на вземането на „Ворек“- ЕООД за разноските му по приключилото
гр.д.№ 847/2018г. по описа на РС-Стара Загора със задължението му по същото
дело до размера на по-малкото вземане, като длъжникът бил уведомен, че двете
насрещни вземания ще се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането могло да се извърши предвид разпоредбата на чл.104
от ЗЗД.
По повод наложения запор от ЧСИ
Биляна Богданова нейното изп.д.№ 20158560403284, взискателят бил уведомен, че
запорът ще бъде изпълнен до размера на вземането му по делото, след
намаляването на това задължение по възражение за прихващане, както и след
изтичане на законоустановения срок.
Сочените действия на ЧСИ Яна
Георгиева били обжалвани от взикскателя пред ОС-Стара Загора, като с Решение №
212/30.07.2020г. по в.гр.д. № 1220/2020г. /приложено по делото/, били изцяло
потвърдени от решаващия съд. Решението
било окончателно.
След постановяването на
гореописаното решение ЧСИ Яна Георгиева издала постановление за приключване на
ИД 20208710400008 поради пълното погасяване на задължението от длъжника. Това
постановление също било обжалвано от взискателя, но жалбата му била оставена
без уважение с Решение № 260002/05.01.2021 г. по в.гр.д.№ 3273/20г. на ОС-Стара
Загора, като решението в тази му част било окончателно.
По някое време между
06.02.2020г. /по твърденията на ищеца/ и 15.03.2020г. /датата на получаване на
уведомлението за цесията от ответника/ бил сключен договор за цесия между ищеца
и Петьо Динев Петров, с който били прехвърлени вземанията на Петров по гр.д.№
847/2018г. на РС-Стара Загора, за което „ВОРЕК”ЕООД било уведомено на
15.03.2020г. Този договор нямал достоверна дата - в договора за цесия била
отбелязана датата 06.02.2030г. /с исковата молба бил представен поправен такъв
с дата 06.02.2020г./. Считат, че този договор бил съставен единствено с цел да
се осуети плащане на вземаниетя, обезпечени с наложените по делото запори.
Считат, че предявеният срещу
„ВОРЕК”ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е недопустим поради
липса на правен интерес.
Към датата на сключване на
цесията - 06.02.2020г. /дори да приемем, че сделката била сключена на тази
дата/ задължението на „ВОРЕК”ЕООД към Петьо Петров било погасено изцяло.
Освен това, не било спорно по
делото, че „ВОРЕК”ЕООД бил уведомен за извършената цесия от взискателя по
ИД№8/20г. на ЧСИ - Яна Георгиева на 15.03.2020г., т.е длъжника „ВОРЕК”ЕООД
правилно извършил плащане на взискателя Петров на 06.02.2020г.
Освен това, преди датата на
цесията - на 31.01.2020г. били наложени два запора върху вземанията на Петров
по ИД№8/20г. на ЧСИ - Яна Георгиева и в тази връзка извършената цесия била
непротивопоставима на взискателите, вземанията на които били обезпечени с тези
запори, т.е. дори да е извършил плащане след 15.03.2020г., то това плащане би
следвало да се плати по ИД и същото отново щяло да бъде преведено за
удовлетворяване на вземанията по наложените запори.
В тази връзка у ищеца не бил
налице правен интерес от водене на настоящото дело, доколкото същия не би
получил облага, независимо от изхода му. Доколкото процесния договор за цесия бил
безвъзмезден, то за ищеца и не съществувала и възможността по чл. 100, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, молят съда
да прекрати производството по предявения иск срещу „ВОРЕК”ЕООД с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се претендира да се признае за
установено по отношение на „ВОРЕК”ЕООД, че е налице валиден договор за цесия
между ищеца и трето лице - Петьо Динев Петров за вземанията на последния срещу
„ВОРЕК”ЕООД, присъдени му по гр.д.№ 847/2018г. на РС-Стара Загора и да им
присъди разноски по делото съгласно приложения списък.
Както посочили по-горе към
датата на сключване на цесията - 06.02.2020г. /дори да приемат, че сделката била
сключена на тази дата/ задължението на „ВОРЕК”ЕООД към Петьо Петров било
погасено изцяло.
В този смисъл процесния договор
за цесия бил нищожен.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл.
1 от ЗЗД, договорите, които имали невъзможен предмет били нищожни. Липсата на
предмет следвало да предхожда или съвпада с момента на сключването на сделката.
При изначална обективна невъзможност за изпълнение на сделката, същата имала
невъзможен предмет, за разлика от последващата невъзможност, която обуславяла
само ангажиране на договорна отговорност и можела да бъде основание за
разваляне на облигационната връзка.
В разглеждания случай, за да бил
възможен предметът на сделката, било необходимо да е налице съществуващо, действително
вземане, което да било годно да бъде предмет на прехвърлителна сделка и което
би обусловило правната и фактическа възможност на престацията по договора за
цесия. Наред с това чл.99, ал.1 от ЗЗД предвиждал, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускали това. За да била възможна обаче преценката дали било
допустимо прехвърлянето на вземането, било необходимо към момента на сключване
на договора за цесия да били налице вземане, тъй като същото бил съществен
елемент на сделката. Съдебната практика приемала, че съществуването на
вземането към посочения момент било условие за действителност на сделката /така
Решение №32/09.09.2010г. по т.д. 438/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение №107/08.07.2010г.
по в.т.д.№276/2010г. на Апелативен съд Варна, което не било допуснато до
касационно обжалване с Определение №586/20.07.2012г. по т.д.№481/2011 г. на
ВКС, I-во т.о./.
С конкретния случай не било
спорно, че на 06.02.2020г. задължението на ответника било погасено изцяло в
резултат на изпълнение на наложен запор върху банковите му сметки, от което
следвало, че към момента на сключване на процесния договор – да се кажело 06.02.2020г.,
Петьо Петров вече не притежавал вземане,
което да било годно да бъде прехвърлено, поради което предметът на договора за
цесия бил обективно, фактически и правно невъзможен още към този момент.
Ето защо и с оглед
гореизложеното, се налагал извода, че процесния договор за цесия бил нищожен на
основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, поради което и неоснователен и иска
установяване на съществуването му.
Предвид изложеното, молят съда
да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани.
Претендират направените
разноски по делото съгласно приложения списък.
Заявяват, че оспорват
съдържанието на представения договор за цесия, досежно датата му, като считат,
че същия е антидатиран и бил сключен на по-късна дата.
От обстоятелствата изложени в
исковата молба се налага извода, че се касае за предявен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че е
налице правен интерес от предявяване на установителния иск, като установи дали
към датата на сключване на договора за цесия задължението на ответника към
Петьо Петров е било погасено. В тежест на ответника е да докаже, че е налице
липса на предмет на сделката, което прави договор за цесия нищожен. Следва да
докаже също, че към 6.02.2020 г. задължението на ответника е погасено изцяло в
резултат на наложен запор върху банкови сметки. Страните следва да докажат
всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо и
на основание чл. 178 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Решение №212/30.7.2020 г. в.гр.д.№1220/2020
год.; Решение от 11.4.2014 год.по ВАД №285/2014
г.; решение №421/2.04.2019 г. по гр. д.№847/2018 год. по описа на РС-Стара
Загора; Решение №555/11.Х.2020 г. по в.
гр.д.№1242/2019 год. по описа на ОС-Стара Загора; Решение №348/10.111.2020
год.по гр.д. №847/2018 год.по описа на РС-Стара Загора; Определение №86/17.X.2019 год.по т.д.№1579/2018
год.по описа на ВКС-ТКД т.о.; Определение №356/13.IV.2020 год.по ч.гр.д. №
1183/2020 год.по описа на ОС-Стара Загора; Определение №548/22.6.2020 год. по ч.гр.д.№1183/2020
год.по описа на ОС-Стара Загора; Постановление от 1.7. 2020 год. по пр. № 394/2020
год.но описа на РП-Стара Загора; Решение № 209/28.11.2018 год., ТК, I т.о. по
т.д. №2530/2017 год.; Експертиза по
т.д.№1579/2015 год.; Решение № 260002/05.01.2021 г. на ОС-Стара Загора по
в.гр.д. № 3273/2020г. и Решение № 212/30.07.2020г. по в.гр.д. № 1220/2020г на
ОС-Стара Загора
ДА
СЕ ИЗИСКА
гр.д. № 847/2018 г. по описа на РС-Стара Загора.
ДА
СЕ ИЗИСКА ИД №
20208710400008 по описа на ЧСИ Яна Георгиева.
ДА
СЕ ИЗИСКА ИД №
20158560403284 по описа на ЧСИ Биляна Богданова с район на действие СГС.
ДА
СЕ ИЗИСКА
ч.гр.д. № 3121/2020 г. по описа на РС-Стара Загора.
ДА
СЕ ИЗИСКА
арб.д. № 285/2014 г. по описа на АС при БТПП.
ДА
СЕ ИЗИСКА т.д.
№ 1579/2018 г. по описа на ВКС, ТК-I, т.о.
ДА
СЕ ИЗИСКА
гр.д. № 5167/2015 г. по описа на СГС, III, 6 с-в.
ДА
СЕ ИЗИСКА
гр.д. № 1183/2020 г. по описа на ОС-Стара Загора.
ДА
СЕ ИЗИСКА в.гр.д.
№ 1220/2020г на ОС-Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 30.06.2021
г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: