№ 980
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „СИГМА
ПРОВАДИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П*****, представлявано от управителя си Х.Х.Х., срещу ЕТ „Н.Д.“ с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. М ******, Телефон:
*****, представлявано от Н.Г.Д., ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 442 от ГПК, с правно основание чл.
327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо 1 682.42 лв.
(хиляда шестстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща неизплатената цена с ДДС на продадени стоки, както следва:
89.93 лв. - остатък по данъчна фактура № ********** от 26.01.2023г. на
стойност 307.16 лв. с падеж 09.02.2023г.; 65.77 лв. - по данъчна фактура №
********** от 07.02.2023г. с падеж 21.02.2023г.; 289.13 лв. - по данъчна
фактура № ********** от 16.02.2023г. с падеж 02.03.2023г.; 96.18 лв. - по
данъчна фактура № ********** от 21.02.2023г. с падеж 28.02.2023г.; 164.34
лв. - по данъчна фактура № ********** от 03.03.2023г. с падеж 10.03.2023г.;
190.74 лв. - по данъчна фактура № ********** от 07.03.2023г. с падеж
14.03.2023г.; 229.76 лв. - по данъчна фактура № ********** от 16.03.2023г. с
падеж 30.03.2023г.; 206.14 лв. - по данъчна фактура № ********** от
30.03.2023г. с падеж 13.04.2023г., 163.22 лв. - по данъчна фактура №
********** от 21.04.2023г. с падеж 05.05.2023г. и 287.21 лв. - по данъчна
1
фактура № ********** от 09.05.2023г. с падеж 23.05.2023г.; сумата от общо
140.30 лв. /сто и четиридесет лева и тридесет стотинки/ - обезщетения за
забавено плащане, съответно: 8.81 лв. за периода от 10.02.2023г. до
23.11.2023г.; 6.19 лв. за периода от 22.02.2023г. до 23.11.2023г.; 26.39 лв. за
периода от 03.03.2023г. до 23.11.2023г.; 8.84 лв. за периода от 01.03.2023г. до
23.11.2023г.; 14.58 лв. за периода от 11.03.2023г. до 23.11.2023г.; 16.68 лв. за
периода от 15.03.2023г. до 23.11.2023г.; 18.94 лв. за периода от 31.03.2023г.
до 23.11.2023г.; 16.07 лв. за периода от 14.04.2023г. до 23.11.2023г.; 11.58 лв.
за периода от 06.06.2023г. до 23.11.2023г. и 12.22 лв. за периода от
24.05.2023г. до 23.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.11.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № *****/24.11.2023г. по ч.гр.д. №
*****/2023г. по описа на РС Бургас.
В исковата молба се твърди, че между „СИГМА ПРОВАДИЯ“ ООД и ЕТ
„Н.Д.“ с ЕИК ******, е бил сключен неформален договор за търговска
продажба на ветеринарни лекарства и консумативи. Предаването на стоките
ставало чрез пратки по „****“. За всяка пратка били съставяни фактури,
задълженията по част от които останали непогасени.
Твърди се, че към ответника били отправяни многократни покани по
телефона за изплащане на задълженията след настъпване падежа на
последната фактура. Въпреки това към момента на подаване на заявлението и
на исковата молба задълженията по процесиите фактури останали
неизпълнени.
Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и е издал
Заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № *****/2023 г., XL с-в по
описа на Районен съд-Бургас, но в срок е постъпило възражение на длъжника
по реда на чл. 414 от ГПК, в което последният посочил, че не са му били
доставени стоките, посочени във фактурите.
С оглед на направеното възражение, че стоките по описаните фактури не
са били доставяни на ответника, ищецът предявява настоящия иск, като
представя доказателства за изпратени пратки от „СИГМА ПРОВАДИЯ“ ООД
до ЕТ „Н.Д.“.
Предвид изложеното ищецът моли исковете да бъдат уважени, както и да
му бъдат присъдени торените съдебно деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество не
е депозирало отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адвокат Х.
2
поддържа исковата молба, като сочи, че действително ищцовото дружество е
получило процесните суми за главницата и законната лихва до завеждането
на иска, както и разноските, сторени в заповедното производство, но не и
разноските в исковия процес.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените в производството
съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В същото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 327 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между страните са налице
договорни правоотношения във връзка с договор за търговска продажба на
ветеринарни лекарства и консумативи; че ищецът е извършил посочените в
исковата молба доставки на стоки, а ответникът е получил стоките по
процесните фактури; че общата стойност на фактурите е в посочените с
исковата молба размери, както и да установи настъпване на падежа на
вземанията, респективно забавата на ответника и размера на дължимата
лихва.
Предвид липсата на отговор на исковата молба и съобразно молба с вх.
№ 19592/13.05.2024г., депозирана от ответника (с приложено платежно
нареждане, удостоверяващо заплащане на процесните вземания), съдът
намира за безспорни всички факти и обстоятелства, за които доказателствена
тежест носи ищцовата страна.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът не оспорва
дължимостта на задълженията, както и техните основание и размер, като е
заплатил процесните суми по сметка на ищеца, но след датата на образуване
на исковото производство. Плащането на сумите по делото се установява и от
представените по делото писмени доказателства – платежно нареждане от
онлайн банкиране (лист 43). От същото е видно, че ответникът е заплатил по
сметка на ищеца сума 2 462,19 лв. на 13.05.2024г.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава
съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако
те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
3
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършеното на 13.05.2024г. плащане са погасени изцяло претендираните от
ищеца суми, респективно извършеното в хода на процеса доброволно
плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен
ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
От горното следва извода, че към момента на приключване на съдебното
дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в
пълно погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на исковете по чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, макар предявените искове да бъдат отхвърлени,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за
които в законоустановения срок е представен списък по реда на чл. 80 от
ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото срещу него.
Ищецът претендира разноски в размер на 617,29 лева, от които 67,29 лв. за
заплатена държавна такса и 550 лв. за адвокатско възнаграждение, които
следва да бъдат присъдени в цялост, предвид липсата на възражение от
ответника в тази насока.
Съдът не следва да присъди разноски в полза на ищеца в заповедното
производство, доколкото процесуалният му представител изрично заяви в
съдебно заседание, че същите са погасени с плащането на ответника от
13.05.2024г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СИГМА ПРОВАДИЯ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П*****, представлявано
от управителя си Х.Х.Х., срещу ЕТ „Н.Д.“ с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: с. М ******, представлявано от Н.Г.Д., ЕГН
**********, установителни искове по реда на чл. 442 от ГПК, с правно
основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за приемане на установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо 1
4
682.42 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща неизплатената цена с ДДС на продадени стоки,
както следва: 89.93 лв. - остатък по данъчна фактура № ********** от
26.01.2023г. на стойност 307.16 лв. с падеж 09.02.2023г.; 65.77 лв. - по
данъчна фактура № ********** от 07.02.2023г. с падеж 21.02.2023г.; 289.13
лв. - по данъчна фактура № ********** от 16.02.2023г. с падеж 02.03.2023г.;
96.18 лв. - по данъчна фактура № ********** от 21.02.2023г. с падеж
28.02.2023г.; 164.34 лв. - по данъчна фактура № ********** от 03.03.2023г. с
падеж 10.03.2023г.; 190.74 лв. - по данъчна фактура № ********** от
07.03.2023г. с падеж 14.03.2023г.; 229.76 лв. - по данъчна фактура №
********** от 16.03.2023г. с падеж 30.03.2023г.; 206.14 лв. - по данъчна
фактура № ********** от 30.03.2023г. с падеж 13.04.2023г., 163.22 лв. - по
данъчна фактура № ********** от 21.04.2023г. с падеж 05.05.2023г. и 287.21
лв. - по данъчна фактура № ********** от 09.05.2023г. с падеж 23.05.2023г.;
сумата от общо 140.30 лв. /сто и четиридесет лева и тридесет стотинки/ -
обезщетения за забавено плащане, съответно: 8.81 лв. за периода от
10.02.2023г. до 23.11.2023г.; 6.19 лв. за периода от 22.02.2023г. до
23.11.2023г.; 26.39 лв. за периода от 03.03.2023г. до 23.11.2023г.; 8.84 лв. за
периода от 01.03.2023г. до 23.11.2023г.; 14.58 лв. за периода от 11.03.2023г.
до 23.11.2023г.; 16.68 лв. за периода от 15.03.2023г. до 23.11.2023г.; 18.94 лв.
за периода от 31.03.2023г. до 23.11.2023г.; 16.07 лв. за периода от
14.04.2023г. до 23.11.2023г.; 11.58 лв. за периода от 06.06.2023г. до
23.11.2023г. и 12.22 лв. за периода от 24.05.2023г. до 23.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2023г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № *****/24.11.2023г. по ч.гр.д. № *****/2023г. по описа на РС
Бургас, поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.Д.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с. М ******, представлявано от Н.Г.Д., ЕГН **********, да
заплати на „СИГМА ПРОВАДИЯ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П*****, сумата от 617,29 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, от които 67,29 лв. за
заплатена държавна такса и 550 лв. за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5