Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.11.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд граждански
състав
на четиринадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 419/2020г. по описа на
РС-Харманли и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Л.А.С., ЕГН:********** *** против протокол от 30.04.2020г. на комисия по чл.37и
ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на
с.Долни Главанак, общ.Маджарово, с който
са направени разпределения на ползването
на пасища и ливади. В жалбата се твърди, че жалбоподателят
през последните 5 години била ползвател на заявените за разпределение поземлени
имоти съгл. договор за наем от 22.05.2015г., срокът на който бил изтекъл,
поради което и подала заявление за разпределение на процесните пасища и ливади.
Независимо от това, обаче, част от имотите неправомерно били разпределени на
друго лице – З.Х., която имала 65 ЖЕ, а жалбоподателят 129.2 ЖЕ. Тези
обстоятелства не били отчетени от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, която била
взела предвид единствено броя и вида на животните на подалите заявление
кандидати, което било незаконосъобразно и не съответствало на целта на закона.
Също така не била определена от комисията и необходимата за всеки кандидат площ
по реда на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ, т.е. налице било нарушение на
материалноправната разпоредба, както и липсвали мотиви защо и по какви критерии
било извършено разпределението. Следователно допуснато било и съществено
процесуално нарушение на чл.59 ал.2, т.4 от АПК.
Предвид изложеното моли да се постанови
решение, с което да се отмени протокол от 30.04.2020г. на Комисия по чл.37и,
ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на
с.Долни Главанак, общ.Маджарово, а в случай че са налице основания за
нищожност, същата да бъде прогласена, както и за присъждане на разноските по
делото.
Депозиран е отговор от страна на ответника
- Комисия към Община Маджарово,
назначената съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Община
Маджарово, в който заявява, че жалбата е неоснователна. Счита, че не са налице
пороци, обосноваващи нищожност на обжалваните актове, както и такива,
обосноваващи неправилност на обжалвания протокол. Взето било предвид, че
жалбоподателката имала неизтекъл договор за наем на 31.260 дка. Освен това
същата била собственик и на много имоти на голяма площ, което също
удовлетворявало изискването на ЗСПЗЗ по отношение на формулата за разпределение
и следвало да се отчете от гледна точка на справедливостта.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв.Т. поддържа
жалбата и изложените в нея съображения.
Ответникът - Комисия към Община Маджарово, назначената съгл.
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Община Маджарово, редовно
призована чрез представителя си – Председателя на комисията адв.Ж.Г., счита
жалбата за неоснователна.
Заинтересованата
страна З.К.Х., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С оспорения протокол от 30.04.2020г.
на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед №65 от 02.04.2020г. на
Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №31/27.01.2020г.
на ОбС-Маджарово, прието с Протокол №4 от 27.01.2020г., и на основание чл.37и
ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, е разпределено ползването на общински пасища,
мери и ливади за стопанската 2020/2021г., както следва:
на З.К.Х. са предоставени поземлени имоти
с № № 22375.13.21, 22375.10.6, 22375.30.12, 22375.28.22, 22375.30.1,
22375.30.3, 22375.30.4, находящи се в землището на с.Долни Главанак,
общ.Маджарово, с обща площ 22.491 дка.;
на жалбоподателя Л.А.С. са
предоставени поземлени имоти с № №
22375.21.164, 22375.13.37, 22375.28.13, находящи се в землището на с.Долни Главанак,
общ.Маджарово, с обща площ 7.588 дка.
В обжалвания протокол са отразени броя
на отглежданите животни на всеки заявител, както следва: З.Х. – 56 бр. говеда за
месо на възраст над 2г., 15 бр. говеда на възраст от
Видно от приложените справки за
животни в обект по категории, жалбоподателката Л.С. има регистриран животновъден
обект №**********, с адрес с.Долни Главанак, общ.Маджарово, в който отглежда
говеда и биволи общо 107 бр., от които 37 бр. телета и малачета над
За процесните недвижими имоти има
сключен с жалбоподателя Л.С. договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ
№13 от 22.05.2015г. за срок от 5 години, който договор е приет като
доказателство по делото.
Видно от Удостоверение, издадено на 11.08.2020г. от ОСЗ-Харманли, офис
Маджарово, жалбоподателят Л.С. няма регистрирани собствени земеделски земи.
От приетото и неоспорено заключение
по назначената съдебна агротехническа експертиза се установява, че броят на
животинските единици на жалбоподателя Л.С. са 89.2 животински единици, а броят
на животинските единици на З.Х. са 65 животински единици. Вещото лице е
посочило още, че необходимите площи на жалбоподателя С. съгл. чл.37и ал.4 от
ЗСПЗЗ са 1338 дка до 7-ма категория и 2676 дка от 8-ма до 10-та категория, а
необходимите площи на З.К. са 975 дка до 7-ма категория и 1950 дка от 8-ма до
10-та категория. Съгласно заключението поземленият фонд, с който разполага
общ.Мадажрово в с.Долни Главанак е 69.341 дка пасища, мера и 180.854 дка пасища
с храсти и 18.828 дка ливади. Вещото лице е посочило още, че жалбоподателят С.
е ползвала процесните имоти в периода от 22.05.2015г. до 22.05.2020г. след
сключен договор с общ.Маджарово, а З.Х. е ползвала пасища и ливади в
с.Златоустово от 2016г. до 2020г. Съгл. заключението Л.С. и З.Х. ***.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св.Благовеста Василиева, която заяви, че счита за
незаконосъобразно разпределянето на пасищата, мерите и ливадите от Комисията по
чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ.
При така изложената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на
акта дори да липсва искане за това.
В случая оспорения протокол от 30.04.2020г.
е индивидуален административен акт, издаден от компетентния за това орган съгл.
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.1 от ППЗСПЗЗ – комисия, назначена със Заповед
№65 от 02.04.2020г. на Кмета на Община Маджарово.
Порокът във
формата също е основание за нищожност, като формата е начин за външно
изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е
предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта. В
настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма чрез изготвяне на
оспорения писмен протокол съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ,
спазена е предвидената в чл.59, ал.2
от АПК форма - писмен вид и се съдържа разпоредителна част.
Следователно не е налице порок във формата или липса на установената от закона форма,
водеща до нищожност на акта на това основание.
Не се констатират и съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и то такива, довели до липса на
волеизявление или липса на ясно изразена воля, доколкото разпределението на
имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията съгл.
чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно
извършеното разпределение.
Несъответствието с целта на закона
или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност
като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. В
разглеждания спор компетентният орган е приел решение за разпределение на
имотите, с което се постига целта, определена от основанието за приемането му.
Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т. е. когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и
актът е лишен изцяло от законово основание. Нищожност на това основание ще е
налице, когато акт с такова съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е
и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него
не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт.
Оспореният протокол е издаден на
основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличие на законово основание за това.
Настоящият казус досежно оспорения протокол от 30.04.2020г. на комисията по
чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок, водещ до нищожност.
Следователно съдът не установи
основания за прогласяване нищожност на оспорения протокол от 30.04.2020г.,
издаден от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ.
По отношение законосъобразността на оспорения
протокол от 30.04.2020г., издаден от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредба на чл. 168, ал.1
от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т.1-
5 вкл. от АПК).
При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания,
посочени в административния акт.
Протоколът от 30.04.2020г. обективира
процедура по разпределение на пасища и ливади по реда на чл. 37и от
ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ,
доразвита в разпоредбите на чл.98-100 от
ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на
пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по
чл. 37и, ал.1
от ЗСПЗЗ. Осъществява се в два етапа. През първият етап Комисията по
чл.37и, ал.6
от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на
ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът
завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8
от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта
на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или
аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз
основа на протокола на Комисията.
Според ал.6, изр. 1 от посочената
норма на чл.37и от ЗСПЗЗ, комисията, назначена със заповед на кмета на общината,
следва да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4.
Следователно задължителна част от продецурата по разпределяне на пасищата е
посочената комисия да определи каква площ е нужна на всеки кандидат. Това
определяне не е произволно, а следва да е съобразено с критериите по чл.37и, ал.4
от ЗСПЗЗ, вкл. с броя и вида на притежавани от кандидата животни и в
зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и
ливади. В конкретния случай комисията не е спазила посочената материалноправниа
разпоредба. Видно от протокола и материалите по предоставената административна
преписка, комисията не е определила необходимата за животните на всеки заявител
площ от пасища, мери и ливади. В оспорения акт е посочена само площта на
имотите, които се разпределят на всеки участник по землище и категория и броя
на животинските единици (които по отношение на жалбоподателя са и неправилно
определени на 129.2 вместо на 89.2 ЖЕ съгл. заключението по съдебната агротехническа
експертиза, което пък е от значение за точното определяне на необходимите за
разпределение площи). Поради това не е ясно въз основа на какви критерии са
определени тези площи конкретно за оспорващия и за заинтересованата страна -
дали разпределението е извършено съразмерно, пропорционално на притежаваните
животински единици, или някой от участниците е поставен в по-благоприятно
положение от друг. Не е ясно как комисията е определила за ползване площите
пасища и ливади за всеки кандидат, след като не е ясно каква площ му е
необходима. В процесния случай комисията, назначена със заповед на Кмета на
Община Маджарово, не е спазила посочената по-горе материалноправна разпоредба,
т.е. налице е противоречие на оспорения административен акт с материалноправна
разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК.
Неизвършването на гореописаните
действия по приложение на материалния закон е довело и до липса на мотиви в
оспорения административен акт, от които да може да се провери
законосъобразността на извършената от органа преценка, на която се основава
разпределението на имотите. Не са изложени съображения относно начина, по който
комисията е определила площите за ползване за животните на всеки заявител по
критериите, изрично установени в разпоредбата на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ –
посочено е само кой каква обща площ получава, без да е отразено каква е
необходимата площ за всеки един от тях. Вещото
лице в заключението си по назначената съдебна агротехническа експертиза посочва
необходимата площ за всеки от двамата заявители, но такова произнасяне от
комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ не е налице. Т.е. не става ясно по какъв
начин е извършено разпределението на имотите в землището на с.Долни Главанак,
общ.Маджарово между оспорващия и останалите заинтересовани страни. Определянето
на площта следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат
изложени в протокола. Съгласно нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4, пр. 1 от АПК всеки административен акт следва да съдържа
мотиви, т. е. фактическите и правни основания за неговото издаване, което
изискване в случая очевидно не е спазено. Мотивите представляват обосновката на
акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства
в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи дали
акта е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени
в чл.146 т.5 от АПК.
Предвид горното съдът счита, че е
налице противоречие на оспорения административен акт с материалноправна
разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК и при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила съгласно чл. 146, т. 3 АПК.
Посочените пороци са основание за
отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне
на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, при спазване на разпоредбите на чл. 37и ал.4
и ал. 6 от
ЗСПЗЗ, а издаденият от комисията протокол следва да бъде мотивиран,
като се отчете също така предимството на тези кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок /в
случая с такова предимство е жалбоподателят Л.С. съгл. договор за наем на
пасища, мери и ливади от ОПФ №13 от 22.05.2015г./.
Съгласно чл.143, ал. 1 АПК разноските по производството за вещо лице и държавна такса в
размер общо на 349.50 лв., подлежат на възстановяване от бюджета на органа,
издал отменения акт. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е органът
/който има само административна правосубектност/
- Община Маджарово, която следва да бъде осъдена за заплащането на посочените
разноски съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал.
1 АПК.Разноски за адвокат не следва да се присъждат предвид липсата
на доказателства по делото за заплатен адвокастки хонорар на пълномощника.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Протокол от 30.04.2020г., издаден на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100
ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово,
за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2020/2021г. за
землището на гр.Маджарово.
ВРЪЩА преписката на Комисията по чл. 37и ал. 6
от ЗСПЗЗ при Община Маджарово за изпълнение на дадените задължителни
указания по прилагането на закона – чл.37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на
административния акт съгл. чл.59 ал.2, т.4, вр. ал.1 от АПК.
ОСЪЖДА
Община Маджарово, ЕИК:*********, с адрес гр.Маджарово, ул. „Петър Ангелов” №1,
представлявана от Кмета на Общината, да заплати на Л.А.С., ЕГН:********** *** разноските
по делото в размер общо на 349.50 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: