Решение по КНАХД №371/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Фреспо Вендинг“ ЕООД – [населено място], с управител Б. В. С., чрез пълномощник - адв. З. Д. от АК-София, против Решение № 37 от 13.05.2025 г., поста-новено по АНД № 50 по описа за 2024 г. на Районен съд /РС/ – Бяла Слатина, с което е потвърдено издаденото против дружеството Н. П. /НП/ № 735144-[рег. номер]/03.11.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ /“ОП“/ - Велико Търново, Дирекция „ОП“ в Г. Д. /ГД/ „Фискален контрол“ /“ФК“/, в ЦУ /Централно управление/ на НАП /Н. А. за приходите/ с наложена административна санкция - „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ - на осн. чл. 185 ал. 2 от ЗДДС /Закон за данък добавената стойност/, за нарушение по чл. 3 ал. 10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискално устройство на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е необосновано, постановено при неправилно установяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни доводи затова. Сочи се, че за същото нарушение е наложена ПАМ на дружеството, при което не е взето в предвид Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С 97/21. Твърди се, че е налице неправилна [жк], като наруше-нието е по чл.185 ал.1 от ЗДДС, а не по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Обоснована се и явно маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

Пред съда в с.з. касатора „Фреспо Вендинг“ ЕООД – [населено място], редовно уведомен, представител не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Отдел “ОП“-В.Търново, Дирекция „ОП“ в ГД“ФК“, в ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява пред съда от пълномощник – гл.юрисконсулст Д. М.. Оспорва се жалбата и излагат съображения за потвърждаване на оспореното решение, като законосъобразно и правилно. Излагат се доводи, че ПАМ е издадено за друго нарушение на дружеството. Претендират се разноски.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за устано-вяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба и пред съда от пълномощника на жалбоподателят доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 37 от 13.05.2025 г., постановено по АНД № 50 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2024 г., с което е потвърдено НП № 735144-[рег. номер]/03.11.2023г. на Началник на Отдел “ОП“ - Велико Търново, Дирекция „ОП“ в ГД“ФК“, в ЦУ на НАП, с което на касатора „Фреспо Вендинг“ – [населено място], с управител Б. В. С. е наложена административна санкция – „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. - на осн. чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, за нарушение по чл. 3 ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискално устройство на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение с НП се основава на това, че при извършена проверка на 17.02.2023г. в 13:54 ч. в търгов-ски обект – магазин „Т-Маркет“, находящ се в [населено място], обл. Враца, [улица], стопанисван и експлоатиран от „Максима България“ ЕООД, е установено, че на територията на магазина, при влизане, след входа вдясно, до касата на „Изипей“, е разположен автомат на самообслужване, без електрическо захранване, върху който има поставена табела с надпис, че същия е собственост на „Фреспо Вендинг“ ЕООД, с вписани телефонни номера за връзка и съгласно представен документ за собственост - договор за наем ведно с тристранно споразумение, сключено на 11.03.2015г. Автоматът е общо-достъпен за всеки клиент на магазина и същия е без присъствие на лице което да контролира достъпа до използването му. Автоматът на самообслужване разполага с три броя монетника, като в два от тях, при поставяне на монети, предоставят временни татуировки срещу сумата от 2 лв. за брой, а третия монетник предоставя гумени топчета на цена от 1 лв. на брой.

От проверяващия екип е извършена контролна покупка от автомата на самообслужване – закупуване на временна татуировка на стойност 2 лв. в 14:15 ч. , като автоматът е предоставил същата, но за извършеното плащане не е била издадена фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта. На територията на обекта не е имало лице, което да обслужва автомата и което да издава и предоставя фискални касови бележки от фискално устройство при закупуване на стоките. Налице е нерегистриране и неотчитане на всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2 ал. 2 т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като текстовото и цифровото му описание в АУАН кореспондира изцяло с посоченото в НП, точно е описана правната им [жк], както и правилно е приложена съответната санкционна норма. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства - писмени и гласни, съдът е направил обоснована извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП нарушение, а именно – по чл. 3 ал.10 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, и извършването му от служител на санкционираното юридическо лице /продавача в бензиностанцията/, като санкцията е съобразена със закона и е определена в законово регламентирания размер в минимума от 3 000 лв.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.

Установено е от РС-Б.Слатина, че НП е правилно и законосъобразно, поради което го е потвърдил, като е изложил подробни съображения затова. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са изложени мотиви. Изложени са доводи защо е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен случай“ на административно нарушение.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба. Наложе-ната ПАМ касае друго нарушение, а именно по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“б“ от ЗДДС – не въвеждане в експлоатация и не регистриране в НАП на фискално устройство, като същото е относно два автомата за самообслужване на дружеството, макар и това да е установено при същата проверка на 17.02.2023г. По настоящето дело нарушението е по чл. 3 ал.10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регист-0риране и отчитане чрез фискално устройство на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно – нерегистриране и неотчитане на всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2 ал. 2 т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване.

Съгласно чл. 3 ал. 10 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване, без електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2 ал. 2 т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване. По чл. 2 ал. 2 т.1 от наредбата фискалното устройство е ЕКАФП /електронни касови апарати с фискална памет/, а по т.2 е ФПр. /фискални принтери/.

Правилно е наложена санкцията на осн. чл. 185 ал. 2 изр. 1-во от ЗДДС, тъй като самото нарушение води до неотчитане на приходи.

Решението на РС – Б. С. е правилно и законосъобразно.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на ответника – сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Разноските следва да се присъдят в полза на ЮЛ /юридическото лице/ в чиято структура е ответника, а именно ЦУ на НАП - София.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл.218 от АПК, Адм. съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 13.05.2025 г., постановено по АНД № 50/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

ОСЪЖДА „Фреспо Вендинг“ ЕООД – [населено място], с [ЕИК] да заплати на ЦУ на НАП-София, разноски по делото – сумата от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.