№ 8
гр. гр.Несебър, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20202150100700 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във
връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Е.Х.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град
********, представлявано от В.Н.А., твърди, че ответникът С.А.С., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: село *****, курортен
комплекс “Е.”, блок В.М., вход М., етаж 0, ап.М008, Код по Булстат ******, е собственик на
имот с площ 95,03 кв.м., апартамент 108, етаж 1, в сграда “М.” – “Emerald” с адрес: село
Равда, община Несебър, УПИ – *********, кв.22 по плана на село Равда, община Несебър в
Курортен апартаментен комплекс “Е.Р.Р.”, както и че на 06.05.2009г. между “Е.Х.” ООД, от
една страна в качеството му на “мениджър”, и С.А.С., от друга страна в качеството й на
“възложител”, е сключен Договор за поддръжка и управление на Курортен апартаментен
комплекс “Е.Р.Р.” № ММС-S1-PD/467-12.08/06.05.2009г. С договора ответникът-възложител
е възложил на ищцовото дружество, което е приело и се е задължило срещу възнаграждение
да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно
управление на Курортен апартаментен комплекс “Е.Р.Р.”, срещу заплащане на месечна такса
в размер на 1,21 евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения на възложителя имот,
и която такса ответникът-възложител дължи да заплаща ежегодно в срок до 15-и февруари
на текущата година. Ищецът твърди, че е изпълнявал точно задълженията си, като
ежедневно се грижи за техническото поддържане на общите части на сградата, включващо
поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните, пожаризвестителната и
1
вентиационните инсталации, техническо поддържане на басейните и обслужващите ги
съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части,
включително доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните
съоръжения и монтираните душове, техническо поддържане на асансьорите, както и на
намиращите се в общодстъпните части спортни съоръжения и детска площадка,
организиране и поддръжка на зелените площи в комплекса, организиране режима на достъпа
до спортните съоръжения. Отвеникът обаче не е заплащал дължимите по договора такси в
продължение на няколко години и въпреки водените разговори за извънсъдебно уреждане на
отношенията. За вземането си ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е било образувано ч.гр.д.№ 297/2020г.
по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение, срещу която ответникът – длъжникът по заповедта – е подал възражение в
срока по чл.414 от ГПК. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата общо в размер на 7 580,72 лева,
включваща неплатена такса поддръжка в размер на 3 238,47 лева за 2018-а тодина, ведно с
мораторната лихва в размер на 716,06 лева, начислена за периода от 15.02.2018г. до
01.04.2020г., и неплатена такса поддръжка в размер на 3 238,47 лева за 2019-а година, ведно
с мораторната лихва в размер на 387,72 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до
01.04.2020г. по процесния договор. Претендира разноски, направени в настоящото исково
производство, както и тези, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, се изразява
становище за неоснователност на исковете, както и че договорът между страните е
нищожен, понеже не е сключен в предписаната в чл.2, ал.1 от ЗУЕС форма – писмена форма
с нотариална заверка на подписите. Евентуално прави възражение, че договорът е прекратил
действието си с изтичането на 5-годишния срок, за който е сключен, а именно на
27.07.2016г., поради което е действал през 2018-а и 2019-а години, за когато ищецът
претендира плащане. Клаузата пък в раздел ІV, т.9 от договора, според която срокът на
договора се подновява автоматично за още пет години, ответникът счита за нищожна първо
поради противоречието й със закона предвид, че възможността на възложителя да го
прекрати е поставена в зависимост от действието на трети на правоотношението лица, и
второ като противоречаща на ЗЗПт като в случая тази клауза се явява неравноправна.
Позвава се на разпоредбата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, и въз основа на която счита, че
договорът е обвързвал страните в продължение на две години. Ответникът оспорва
претенцията на ищеца по основание и размер и на други основания. Посочва, че неправилно
е прието, че площта на притежаваното от ответника жилище е 95,03 кв.м., вместо 73,47
кв.м., а оттам и неправилно е посочен размера на дължимата от ответника такса. Ищецът не
е изпълнявал задълженията си по договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ищецът се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който
намира доводите, изложени в отговора на исковата молба, за неоснователни. Оспорената от
ответника клауза в договора не противоречи на закона, нито е неравноправна. Счита, че в
2
хода на съдебното дирене е доказано пълното и точно изпълнението на договорните
задължения от ищеца. В представените писмени бележки развива съображенията си за
действителност на клаузата на чл.ІV, т.9 от договора, предвиждаща автоматичното
подновяване действието на процесния договор след изтичане на първоначалния срок, за
който е сключен, и че тя е произвела действие кто договорът следва да се счита, че е
действал през 2018-а и 2019-а години, когато е обвързвал както ответника, така и ищеца, и
през който период последният е извършвал дейностите в комплекса, за които се е задължил,
като е действал в интерес на ответника-възложител. Тази клауза освен, че не е
неравноправна и от нея ответникът не търпи вреди, е съобразена с общите разпоредби на
Закона за задълженията и договорите, в която връзка излага теоретични постановки.
Правилно е посочена площта на жилището на ответника, на база на която е изчислен
размерът на таксите.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който изтъква, че ищецът не е извършвал дейностите по договора, в която връзка
посочва обстоятелството, че през 2018г. ищецът е уведомил собствениците в комплекса, че
прекратява дейността си, а освен това за 2017-а и 2018-а години дейностите по управление и
поддръжка в комплекса са се осъществявали от Етажната собственост и въз основа на взети
решения по реда на ЗУЕС, и с която цел са сключвали договори с трети лица и са
извършвали разходи за тези дейности. Представя писмени бележки, в които поддържа
доводите в отговора на исковата молба. Обсъжда събраните по делото гласни доказателства,
както и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза във връзка с доводите си
за неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, като стига до извода, че от
осъществените финансови операции, отразени в счетоводството на дружеството, и
извършените разходи, не се установява по категоричен начин те да са извършвани във
връзка с поддръжката на комплекса, а основно за търговската дейност, осъществявана от
ищеца в същия този комплекс, в който дружеството притежава множество жилища, както и
за поддържането на тези негови имоти.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 06.05.2009г. между С. А. С., от една страна като възложител, и “Е.Х.” ООД, от
друга страна като мениджър, е сключен Договор за поддръжка и управление на “Курортен
апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС – S1 – PD/467 -12.08, в който е посочено, че
възложителят е собственик на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 108, сграда
“М.”, на 1 етаж, на площ от 95,03 кв.м., в “Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.”, УПИ –
*********, квартал 22 по плана на село Равда, община Несебър. В действителност към
датата на сключване на договора ответницата С. А. С. не е била собственик на апартамента,
но от съдържанието на този договор се установява, че владението върху апартамента й е
било предадено по силата на “Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот”. За мениджъра (изпълнителя) е посочено, че е собственик на земята и изградените
3
подземни и надземни съоръжения и комуникации в комплекса: три открити и един закрит
изцяло оборудвани басейна с прилежащите към тях обслужващи съоръжения, джакузи,
детска площадка, открит и закрит паркинг, зелените площи, алеи, площадки и паркови
елементи, шезлонги, чадъри (за които е предвидено за да се ползват безплатно), фитнес-
център, SPA-център, магазини и бутици, дейности, свързани със занимания на деца и
използването на професионални аниматори, открити и закрити заведения за консумация на
храни и напитки (ресторант, воден бар, грил-бар, бар закрит басейн, лоби бар). С договора
възложителят възлага, а мениджърът се задължава да извършва целогодишна техническа
поддръжка и провежда целогодишно организационно и административно управление на
комплекса, като техническата поддръжка се изразява в техническо поддържане на: общите
части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните,
пожароизвестителната и вентилационната инсталации, на басейните и обслужващите ги
съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в комплекса,
включващо доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните
съоръжения и монтираните душове, на асансьорите в общите части на сградата, както и
намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения и детската площадка,
организиране поддръжката на зелените площи в комплекса, както и наема на персонал за
непосредственото осъществяване на цялостната техническа поддръжка; организационното
управление включва организиране режима на достъп и вътрешния ред в сградата, на
санитарно-хигиенните услуги в общите части на сградата и в общодостъпните части и
съоръжения, на занимания за деца, използвайки професионални аниматори по
предварително обявена програма, а административното управление, както и оказването на
всякакъв вид помощ на възложителя с цел безпрепятствено упражняване правото на
собственост и спокойно пребиваване в комплекса, се изразява в организиране на единна
рецепция, както и предоставянето по подходящ начин на необходимата информация на
възложителя след поискването й, и на достъпа до спортните съоръжения. Друго задължение,
което мениджърът е поел, е веднъж годишно, в срок между 20-о и 31-о число на месец
януари да организира Общо събрание на собствениците на недвижими имоти в комплекса,
на което да представи доклад за получените суми по договора, отчет на направените
разходи, отчет на направените планирани разходи, доклад за бъдещата дейност през
следващата стопанска година. Основното задължение на възложителя, което той е поел със
сключването на договора, е да заплаща в полза на межиджъра срещу изброените услуги
месечно възнаграждение в размер на 1,21 евро без ДДС за квадратен метър обща площ на
собствения на възложителя имот, което е уговорено да се заплаща авансово за всяка година
в срок до 15-и февруари на текущата година. Освен уговорената такса, в договора е
предвидено отделно да заплаща пропорционално на притежаваните от него идеални части от
сградата всички необходими разходи, свързани с осигуряването на техническата стабилност
на сградата, съоръженията и инсталациите в нея с цел поддържане и запазване здравето и
сигурността на хората, намиращи се на територията на комплекса, както и всички
планирани разходи, свързани с осъществяването на основен ремонт на общите части на
сградата и оборудването на комплекса, намиращо се в общите части на сградата. Договорът
4
е сключен за срок от 5 (пет) години, считано от момента на въвеждане във владение на
възложителя в закупения от него недвижим имот, и влиза в сила от деня на подписването
му. В раздел ІV, т.9 от договора е предвидено, че срокът на договора автоматично се
подновява на всеки пет години и за същия период от време освен при писмено взето
решение не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок от
собствениците, притежаващи повече от 3/4 от застроената площ на комплекса за
неподновяването му.
Собствеността върху недвижимия имот: Апарамент № М 108, сграда № 4 – “В” –
“М.”, находящ се на кота +0.00 м., на 1 етаж, с площ от 95,03 кв.м., включваща жилищна
площ от 73,47 кв.м. и 1.428% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, находящ се в сграда № 4 – “В” – “М.” на КУРОРТЕН
АПАРТАМЕНТЕН КОМПЛЕКС “Е.”, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор
********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, община
Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: село Равда, Курортен апартаментен комплекс “Е.”, блок В, етаж 1, ап. М108,
сграда № 4 – “М.”, разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.502.569, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ 73,47
кв.м., ведно със съответстващите на апартамента 1,428% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, като общата площ на апартамента ведно с
общите части възлиза на 95,03 кв.м., е придобита от С.А.С. по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.07.2011г., по който тя е имала качеството на
купувач, и който договор е обективиран в нотариален акт № 99, том ХІІ, рег.№ 10074, дело
№ 2189/2011г. на Йорданка Йовчева – помощник-нотариус по заместване при нотариус
Стоян Ангелов с рег.№208 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
На 19.06.2012г. е проведено годишно Общо събрание на собствениците на Етажната
собственост на сграда А – “Е.” в Курортно-апартаментен комплекс “Е. Резорт Бейч и СПА”,
село Равда, на което са взети решения, с които се освободени членовете на Управителния
съвет на ЕС, както и на Контролния съвет поради изтичане на мандата, съответно избрани са
членове на УС и на КС. За членове на УС на ЕС са избрани ищецът “Е.Х.” ООД, О.А. и А.А.
Приет е представения от “Е.Х.” ООД отчет за приходите и разходите за 2011г., както и е
приет представения от “Е.Х.” ООД бюджет за 2012г. за сведение, одобрен е планът за
ремонти, включително неотложни такива, и подобрения на сградите, съоръженията,
прилежащите площи в Комплекса. С друго решение (т.9) ОС на ЕС е приело таксата за
поддръжка и управление в размер на 1,10 евро без ДДС на месец, включаща и разходите за
текущ/планов и неотложен ремонт, а допълнително към таксата за поддръжка и управление
се добавят комуналните (консумативните) разходи за общите и общодостъпни части в
размер на 0,21 евро без ДДС на кв.м. на месец, по който начин общата сума на таксата е в
размер на 1,31 евро без ДДС на квадратен метър на месец. “Е.Х.” ООД е избран от ОС за
управляващо дружество за периода 2012 – 2013г. (т.12), като дружеството се е ангажирало
след края на сезона да учреди ново дружество, което да поеме дейността по поддръжката и
5
управлението на комплекса, като събира дължимата от всички собственици такса поддръжа
и управление. Общото събрание на ЕС е упълномощило с отделни решения управляващата
компания – “Е.Х.” ООД, за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не
търпят отлагане, и за извършване на ремонти при настъпване на застрахователно събитие,
покрито от застраховка, както и получаване на застрахователно обезщетение в случай, че
управляващата компания е извършила ремонта (отстраняването на щетите).
На 27.09.2012г. е проведено Общо събрание на ЕС и на сграда В – “М.” в Курортно-
апартаментен комплекс “Е. Р.Б.С.”, село Равда, на което “Е.Х.” ООД е избран за управител
на етажната собственост на сграда В – М., и е приет за сведение представения от
дружеството бюджет за приходите и разходите за 2012г. и е одобрен плана за ремонти,
включително неотложни такива и подобрения на сградите, съоръженията, прилежащите
площи в комплекса. С решение по т.8 е приет размера на паричните вноски за разходите за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост и общодостъпните части
да бъде в размер на 1,10 евро на квадратен метър без ДДС на месец, включваща разходите за
текущ и неотложен ремонт и допълнително към такса поддръжка и управление да бъдат
включени и комуналните (консумативни) разходи за общи и общодостъпни части за 2012г. в
размер на 0,21 евро на квадратен метър на месец. “Е.Х.” ООД като управляваща компания е
бил упълномощен за извършване на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят
отлагане (т.9), както и за извършване на ремонти при настъпване на застрахователно
събитие, покрито от застраховка, както и за получаване на застрахователно обезщетение в
случай, че извърши ремонта (отстраняване на щетите) в общите части на сградата (т.10).
На 17 април 2018г. “Е.Х.“ ООД е уведомил етажните собственици в комплекса с
писмо, изпратено по електронната поща, че потвърждават за липсата на финансов ресурс за
продължаване на поддръжката и управлението на комплекса, включително и подготовката
му за предстоящия летен сезон 2018 година, тъй като въпреки дадената възможност на
всички етажни собственици, които не са платили таксата си за поддръжка, които са около
70%, да направят това до 13 април 2018г., и са били предупредени за последствията за
комплекса в случай на неплащане. Етажните собственици са били уведомени от
дружеството, че до 13 април 2018г. общият размер на плащанията е бил само 14 043,35 евро,
които средства са недостатъчни дори за покриване плащането на сметките за електричество
на комплекса, което е следвало да се извърши до 24 април 2018г., информирани са, че се
налага да се прекрати всякаква дейност, свързана с поддръжката на комплекса, включваща:
пролетно почистване и обновяване на общите части в комплекса, почистване, ремонтиране
и запълване на откритите и закритите басейни, почистване и изкореняване на зелените
площи, замяната на растения, дезинсекция и дератизация, обслужване на интернет и
кабелна телевизия, поддръжката на асансьорите и всички останали агрегатни и инженерни
системи, функциониране на рецепцията, поддръжката на персонал за предоставяне на
услуги по почистване и ремонт на апартаменти, извършване на трансфери. Предупредени са
били, че освен, че се преустановява дейността на търговските обекти в комплекса, след 01
май 2018г. поради невъзможност за плащане на сметките за ток, газ и вода, ще бъдат
6
прекъснати от съответните дружества-доставчици електроснабдяването и водоснабдяването
на комплекса. Управител на дружеството тогава е бил Светослав Илиев Талев, а
собственици на капитала са били чуждестранните юридически лица „Н.Л.Г.“ и „Р.И.Л.“. На
31.07.2018г. като собственици на капитала вместо посочените, които са били заличени, в
Търговския регистър по партидата на „Е.Х.“ ООД са вписани търговските дружества „Е.*“
ЕИК ****** и „Е.М.С“ ЕИК *****, а за нов управител на дружеството е вписан И.П.И..
В показанията си свидетелят С.С. твърди, че поддръжката в комплекса в началото на
2018-а година се е осъществявала, макар и не пълноценно, като все пак се е поддържал
някакъв ред и потвърждава, че през месец май 2018г. в комплекса са били спрени тока и
водата, било е преустановено почистването, косенето на тревата, премахната е била
охраната, поради което е било невъзможно жилищните обекти в комплекса да се ползват по
презназначение, за което етажните собственици са били предупредени месец преди това от
„Е.Х.“ ООД, включително и за причините, довели до тези последствия. Това състояние е
продължило за една или две седмици, когато са дошли други представители на „Е.Х.“ ООД,
които веднага са предприели действия по възстановяване функционирането на комплекса,
като със собствени средства (а не с такива на етажните собственици) са заплатили сметките
за тока и водата, в резултат на което е било възобновено електроснабдяването и
водоснабдяването в комплекса, канализационната мрежа, работата на асансьорите,
климатиците, осигуряването на интернет, започнала е дейност по почистване, обработване
на зелените площи, включително и засаждането на цветя и дървета, проверена е била
системата за безопасност, поставена е била охрана; басейните били пригодени да
функционират, както и СПА-зоната, ресторантите и Скай-бара. Така през 2018г., 2019г. и
след това са осигурени и предоставени като продължават да се поддържат нормални условия
за живущите в комплекса, както и предоставянето им на всички услуги, които са били
преустановени, за което е бил осигурен персонал, не е имал оплакване от дейностите на
ищцовото дружество.
От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна и техническа
експертиза, което вещите лица заявяват в съдебно заседание, че поддържат, се установява,
че счетоводството на „Е.Х.“ ООД водено редовно, през 2018г. в него е водена отчетност по
извършени разходи със следната аналитичност: барбекю ресторант, лоби бар, основен
ресторант, панорамен бар/Скай бар, Пул бар, Спа център, спортни площадки, хотелска
дейност, хотелско обслужване, перално стопанство, подгряване на вода, почиствания,
магазин. Отчитането на извършените разходи по апартаментите, за които са подписани
договори за поддръжка и управление на курортен апартаментен комплекс „Е.Р.Р.“ между
„Е.Х.“ ООД и собствениците на апартаменти, се извършва в аналитична партида,
наименована „Пропърти/Фасилити мениджмънт“. Според нея за 2018г. за разходи за
материали са отчетени 29 940,17 лева, за разходи за външни услуги – 191 858,06 лева, и за
разходи за заплати – 472 783,64 лева, или общо сума по аналитичната партида за 2018г. като
разходи – 694 581,87 лева. За 2019г. вещите лица са посочили, че по сметка 601 (Разходи за
материали) са осчетоводени общо 642 762,74 лева, от тях по аналитичната партида на
7
„Пропърти/Фасилити мениджмънт“ са отнесени 3 660,10 лева. Част от разходите за
материали за 2019г. не са били разпределени по обекти, а са отчетени като общи разходи:
поддръжка на басейн в размер на 6 661,48 лева, общоразпределяеми разходи за 480 101,44
лева – общо 486 762,92 лева. От тези неразпределени разходи 218 386,65 лева се отнасят за
„Пропърти/Фасилити мениджмънт“, така общият размер на разходите за материали е
222 046,75 лева. По сметка 602 (Разходи за външни услуги) са осчетоводени общо 461 328,30
лева, от тях по аналитичната партида на „Пропърти/Фасилити мениджмънт“ са отнесени
12 931,47 лева. Част от разходите за външни услуги за 2019г. не са били разпределени по
обекти, а са отчетени като общи разходи: поддръжка на басейн в размер на 70 429 лева,
общоразпределяеми разходи за 268 290,02 лева – общо 338 719 лева. От тези неразпределени
разходи 151 966,61 лева се отнасят за „Пропърти/Фасилити мениджмънт“, така общият
размер на разходите за външни услуги е 164 898,08 лева. По сметка 604 (Разходи за заплати)
са отчетени 299 095,20 лева, като поради липса на аналитична отчетност на разходите за
заплати, сумата включва всички заплати, включително и тези за „Пропърти/Фасилити
мениджмънт“, поради което разпределените според заключението на вещите лица разходи
за заплати за 2019г. за „Пропърти/Фасилити мениджмънт“ са били в размер на 134 189,35
лева.
На 18.05.2018г. е било проведено Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 61056.502.569.4 с адрес: село *****,
курортен апартаментен комплекс „Е. Р.Б.С.Р.“, блок „В“ – сграда „М.“, на което е било взето
решение за откриване онлайн сметка в платформа myPos – Айкарт АД, на Етажната
собственост, като управителят на ЕС е упълномощен да оперира със средствата по нея.
На 09.05.2019г. е проведено друго Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в блок „В“ – сграда „М.“, в сграда с идентификатор 61056.502.569.4, с
адрес село *****, курортен апартаментен комплекс „Е. Р.Б.С.Р.“, блок „В“, сграда „М.“, на
което ответницата С.А.С. е била представлявана от пълномощник. На събранието е избран
управителен съвет в състав О.А.А., М.Ю.Е. и В.Я.Б., избран е контрольор, В.Б. е
упълномощена да оперира със сметката на ЕС, приет е бюджет в размер на 121 997,89 лева,
определена е финансовата година от 10.05.2019г. до 09.05.2020г., като дължимите от
собствениците вноски следва да се заплатят от тях на две равни вноски, съответно до
15.06.2019г. и до 01.10.2019г., но решение за размера на дължимите такси за управление и
поддръжка на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ не са били вземани,
респ. с решенията по т.6 от дневния ред, според които: „разходите по чл.50, ал.2, т.1 да се
разпределят съобразно идеалните части на собствениците“ и „разходите по чл.51, ал.1 да се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства, независимо от етажа на който живеят“, е цитиран единствено
закона, но те не дават възможност или база, на която да се определи размерът на
конкретните такси и вноски, които всеки от собствениците, ползвателите и обитателите
следва да заплаща. Управителният орган е бил упълномощен за утвърждаване на условията
по договор за професионален домоуправител и сключване на такъв договор, за
8
продължаване изпълнението на сключения през 2018г. договор за административно
обслужване на ЕС, за предприемане на мерки и действия за утвърждаване условията и за
подписване на договор с изпълнител на услуги по поддръжка на общите части и
прилежащите територии в ЕС, за продължаване изпълнението на сключен през 2018г.
договор с охранителната фирма за охрана на ЕС, за продължаване изпълнението на сключен
през 2018г. застрахователен договор за общите и общодостъпните части на сградата, за
предприемане на мерки с цел откриване на нова, респ. прехвърляне на вече съществуваща,
обща партида за вода на общите части в блок „В“ – сграда „М.“ на името на ЕС и
предприемане действия, свързани с отварянето на индивидуални партиди за всеки отделен
самостоятелен обект в ЕС, за предприемане на мерки с цел откриване на нова, респ.
прехвърляне на вече съществуваща, обща партида за ток на общите части, асансьора и
стълбите в блок „В“ – сграда „М.“ на името на ЕС и предприемане на всички необходими
действия, свързани с отварянето на индивидуални партиди за всеки самостоятелен обект в
ЕК, както и за предприемане на действия по провеждане на преговори за одобряване на
условията и за подписване на споразумение за разпределението на общите разходи за
поддръжка на общите части, прилежащите територии и инфраструктурните съоръжения с
всички субекти в комплекс „Е.“.
На 13.04.2020г. „Е.Х.“ ООД е подал заявление за зидаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 297/2020г. по описа на
Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 159 от 22.04.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът
С.А.С., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Република
България: село Равда, к.к. *********, Код по Булстат ******, следвада заплати на „Е. Х.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град София, район ************,
представлявано от управителя М.Д.М., сумата в размер на 3 238,47 лева, представляваща
неплатена такса за поддръжка за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г.,
както и мораторна лихва в размер на 716,06 лева, начислена за периода от 15.02.2018г. до
01.04.2020г., както и сумата в размер на 3 238,47 лева, представляваща неплатена такса за
поддръжка за 2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г., както и мораторна
лихва в размер на 387,72 лева, начислена за периода от 15.02.2019г. до 01.04.2020г.,
дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
Е.Р.Р.“ № ММС-S1-PD/467-12.08, сключен на 06.05.2009г., сумата в размер на 151,61 лева,
представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 500 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за
изпълнение длъжникът по нея е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е уведомил заявителя за постъпилото
възражение и му е указал, че може да предяви иск за установяване вземането за сумите,
предмет на заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с
тези указания е получено от заявителя на 27.07.2020г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково
9
производство, е предявен на 26.08.2020г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си относно изгодните
за нея факти. Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство, ищецът следваше да докаже наличие на валидна
облигационна връзка с твърдените права и задължения на страните, фактът, че е изправна
страна по договора, размерът на дължимите възнаграждения за процесните периоди,
наличието на предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, и
обстоятелствата, които служат за определяне на съставните им елементи. Ответникът следва
да докаже изпълнението на задълженията си по договора или наличието на
правоизключващи или правопогасяващи обстоятелства относно задължението по договора.
Процесният договор, сключен между страните на 06.05.2009г., който е вид договор за
поръчка, валидно е обвързвал страните от момента на сключването му. Този договор не
противоречи на закона, тъй като страните по него не са целели забранен от закона резултат
(Определение № 37 от 20.01.2021г. по т.д.№ 606/2020г. на ВКС, I т.о.). Договорът би бил
нищожен поради неспазване на предписаната му от закона форма, само ако се касае за
жилищен комплекс от „затворен тип“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС. В случая обаче
не само не са представени по делото доказателства настоящият случай да е такъв, но и никоя
от страните по делото, включително и ответника, не е навел твърдение, че курортен
апартаментен комплекс „Е. Р.Б.С.Р.“ представлява жилищен комплекс от затворен тип.
Затова въпросът за формата на договора в съответствие с чл.2 от ЗУЕС не може да стои и
необосновано той е повдигнат от ответната страна.
Единият от спорните между страните въпроси е дали договорът е прекратил
действието си с изтичане на първоначалния срок, за който е сключен, като ответникът
твъди, че този факт е осъществен и договорът е прекратил действието си на това основание,
считано от 06.05.2014г., съответно не е обвързвал валидно страните през процесния период
– 2018г. и 2019г. Аргументите на ответника, че клаузата в раздел IV, т.9 от договора, според
която срокът на договора се подновява автоматично за още пет години, е нищожна първо
като противоречаща на Закона за потребителския кредит и е неравноправна, и второ
предвид възможността на възложителя да го прекрати е поставена в зависимост от
действието на трети на правоотношението лица, са несъстоятелни.
Етажният собственик не е потребител на услуги, когато се касае за поддръжката на
общите части, независимо дали същата се осъществява от физическо, юридическо, трето
лице на Етажната собственост, управителя на Етажната собственост или собственици на
самостоятелни обекти. Задължението за поддържане на общите части изхожда от ЗУЕС и то
произтича от качеството на съсобственици върху общите части на сградата, които са
собствениците на самостоятелните обекти, и е в тяхна тежест. Дали ще я осъществяват те
10
лично или чрез друго лице, не променя факта на личната обвързаност на собствениците. Не
се касае за услуга, която да бъде получена, или вещ. Това изключва по категоричен начин
качеството на потребител на етажния собственик и възможността във връзка с дейностите
по управлението и поддръжката на общите части в етажната собственост, той да се позовава
на закрилата на Закона за защита на потребителя. Изрично в Решение № 212/27.11.2018г. по
търг. дело № 602/2018г. на ВКС, I т.о. е посочено, че „задължението за заплащане на суми за
поддържането на общите части не предпоставя качеството на потребител на етажния
собственик – длъжник, по отношение на етажната собственост, тъй като произтича от
възникващата особена съсобственост между всички етажни собственици върху общите
части на сградата в етажната собственост и е уредено с изрични законови разпоредби,
разпореждащи колективната отговорност на всички етажни собственици за определяне реда
и начина на управлението на общите части. Не се касае за придобиване на конкретна услуга
от останалите етажни собственици, с произход от договор между същите.“. Следователно не
може да бъде споделено и прието, че след като етажен собственик не се счита потребител
въз основа на решения на Общото събрание на Етажната собствевност, той би могъл да
придобие качеството на „потребител“ на услуги въз основа на договор, пак с поето от него
задължение за заплащане на таксите за управление и/или поддръжка на общите части,
сключен било индивидуално или от името на всички етажни собственици, само защото не
заплаща дължимите от него такси и вноски пряко на Етажната собственост, а на търговец.
За прецизност следва да се отбележи, че и в самия Закон за защита на потребителя в
чл.47, ал.1, т.15 е предвидена възможност за автоматично подновяване на договор, сключен
с потребител, т.е. сама по себе си клаузата, уговорена в раздел IV, т.9 от процесния договор
не противоречи на този закон. Голословно е твърдението, че тази клауза е била уговорена
във вреда на етажния собственик, защото изпълнението на задължението, поето от
изпълнителя, която сам етажния собственик е възложил, не предполага възложителят, който
се ползва от услугата, да търпи вреди само защото договорът е продължил действието си и
след изтичане на първоначално уговорения срок. Въпросната клауза от договора не е
неравноправна, и в частност не е в противоречие на чл.143, ал.2, т.3 и т.9 от ЗЗПт, защото
етажните собственици, между които и ответникът, могат да изявят воля за прекратяване
действието на договора, тъй като е предоставил такава възможност, като ответникът дори не
твърди да е изявявал воля за прекратяване действието на договора.
Тези съобръжения се отнасят и за довода на ответника, че клаузата от договора е
нищожна, защото не е индивидуално уговорена. Първо, тази клауза е въведена от гледна
точка икономическата изгода на търговеца, който очаква приходи от таксите, както да може
чрез тях да покрива разходите си, необходими за изпълнение на договорните си задължения,
така и да реализира печалба. Предвидил е, че с приходи, получавани от под 1/4 от етажните
собственици, за него би било неизгодно извършването на дейностите по управлението и
поддръжката на комплекса, както и че недоволните поне 3/4 от тях, които също не желаят да
ползват услугите от изпълнителя, имат право да прекратят договорите си с него. Това той е
предвидил като възможност при икономическа неизгода за себе си да се освободи от
11
задължението по всички договори. Поради това и доводът на ответника, че договорната
клауза не е индивидуално уговорена, не е съобразен с принципите на чл.145 и чл.146 от
ЗЗПТ, на които той се позовава. Дори се налага договорите, сключени от изпълнителя, от
една страна, и всеки отделен етажен собственик, от друга страна, да имат еднакво
съдържание от гледна точка предмета на договора и в тях детайлно и подробно да е уредено
управлението на общите части в Етажната собственост, а клаузата за автоматичното
подновяване на договора, който ответникът е подписал, е била в негова изгода, когато е
сключвал договора, като последвалите възражения, продиктувани единствено от отказа му
да изпълнява договорните си задължения, предполагат, че както тогава, така и понастоящем
той е „относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен“, съотвено
могъл е да предвиди последиците от сключването на договора, включително и от действието
на оспорената от него клауза, от гледна точка изпълнението на задължението му.
Същевременно упоменатата по-горе „колективност“ на етажните собственици,
предполагат същите да вземат решение дали да продължат или не действието на договора,
както и дали да сключат договор с друг търговец, който да осъществява дейностите по
управлението и поддръжката в комплекса, или това да бъде извършвано от самите тях по
реда и условията, предвидени в ЗУЕС. Наред с това упоменатата по-горе клауза не само не е
неравноправна за съответния възложител, но и предполага обвързаност на изпълнителя от
нея, т.е. той не може да се откаже от изпълнението на задълженията си и след изтичане
първоначалния срок, за който е сключен договора, ако мнозинството от етажните
собственици не решат договорът/ите да бъде/ат прекратен/а по силата на посочената
договорна клауза. Затова в известен смисъл тази договорна клауза е неизгодна и за самият
изпълнител, както правилно е отбелазал и процесулания представител на ищеца в
писмените си бележки.
Щом като ЗУЕС дава право с решение на ОС на ЕС да се упълномощи управителя да
сключи договор с избран търговец, който да осъществява поддръжката и управлението на
общите части (чл.19, ал.8 от ЗУЕС), няма законова пречка самите етажни собственици всеки
поотделно да сключи индивидуален договор с един и същ търговец, които сами са си
избрали, пак при същите условия и клаузи, т.е. когато не е учредена Етажна собственост,
правата и задълженията могат да се уредят с индивидуални договори. Затова в тези случаи и
при действието на процесната клауза, останалите етажни собственици нямат типичното
качество на трети по договора лица по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗД по индивидуалните
договори, дори те, като трети лица по индивидуален договор, също имат полза от
изпълнението на задълженията по него, които изпълнителят е поел, макар в тези случаи да
не може да се приеме и не стои въпроса тези индивидуални договори да са сключвани и в
полза на трети лица. След като договор от името на Етажната собственост може да има един
и същ предмет и да ги обвързва еднакво, както и да заплащат на търговеца-изпълнител, няма
пречка клаузата относно съществените елементи на индивидуалните договори да съвпадат.
Това дори е наложително, защото престацията е същата – изпълнителят се е задължил да
извършва еднаква дейност по отношение на всички етажни собственици.
12
Това налага извода, че договорът между ищеца и ответника е валиден и е породил
целените от страните правни последици, респ. страните са поели конкретни задължения с
него. Договорът е действал първоначално за пет години, който е и срока, за който е сключен,
като по силата на действащата клауза на раздел IV, т.9 от него, той е продължил действието
си за още пет години, съответно през периода от 06.05.2014г. до 05.05.2019г. През този
период е настъпила изискуемостта на задълженията на дължимите от ответника-възложител
годишни такси, претендирани от ищеца. Договорът не само не противоречи, но е и
съобразен с добрите практики.
Следва да се отбележи, че за индивидуалните договори между съответния етажен
собственик и търговеца, който извършва дейности по управление и поддръжка на общите
части, ЗУЕС не поставя изискване за тяхното съдълржание, защото съществените елементи
на този вид договор за поръчка не се уреждат с този закон, а за тях важи свободата на
договаряне, и в частност страните не са обвързани от чл.51, ал.1 от ЗУЕС за да се определят
размерите на таксите за управление и поддръжка в съответствие с размерите по другите
индивидуални договори, т.е. няма законово изискване уговорената такса по индивидуални
договори да бъде еднаква за всички етажни собственици по всеки отделен договор като
изискване за действителност, съответно няма законова забрана размерът на таксата да бъде
определяем въз основа на притежаваната жилищна площ (практиката на ВКС през 2021г. в
обратна посока не се споделя от настоящия състав).
Начинът на определяне размера на дължимата от ответника – възложител по
договора – такса е ясен, както за дължимата от него годишна такса нито се изискват
специални знания за изчисляване, нито пък се налага да се тълкува волята на страните.
Съгласно раздел II, т.1 от процесния договор, възложителят заплаща на мениджъра месечно
възнаграждение в размер на 1,21 евро без ДДС за квадратен метър ОБЩА площ на
собствения на възложителя недвижим имот. Този собствен на възложителя имот е описан в
преамбюмла на договора и за него е посочена площ 95,03 кв.м. Това означава, че таксата се
определя въз основа на застроената площ на жилището на ответника, която е в размер на
73,47 кв.м., ведно с прилежащите към него идеални части, които в процентно отношение са
1,428%, както са посочени в документа му за собственост, от общите части на сградата, като
пак според нотариалния акт на ответника общата площ на жилището, ведно с тези идеални
чати от общите части, възлиза на 95,03 кв.м. Месечната такса е в размер на 114,98 евро, а
годишната в размер на 1 379,86 евро без ДДС, или дължима такса за една година в размер на
1 655,82 евро с ДДС, чиято левова равностойност е в размер на 3 238,47 лева, както
правилно ищецът е посочил размерите на таксите за 2018г. и 2019г.
Поради това доводът, че дължимите такси е следвало да се изчисляват на база площ
от 73,47 кв.м., е несъстоятелен, а по посочения по-горе начин на изчисление, ответникът би
могъл да узнае конкретния размер на дължимите от него такси, ако в продължение на
повече от 10 години не му е било ясно, както се твърди в отговора на исковата молба.
Тези две такси за всяка от двете години в посочените размери, ответникът е
следвало да заплати в сроковете съответно до 15-и февруари 2018г. и до 15-и февруари
13
2019г.
Другото основно възражение на ответника относно недължимост на годишните
такси, уговорени с договора, е твърдяно неизпълнение от страна на ищеца – изпълнител по
процесния договор. Както се установи от гласните доказателства, не е било налице пълно
изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя „Е.Х.“ ООД през първите четири-пет
месеца на 2018г., в началото на процесния период, като дори за седмица-две през месец май
2018г. са били ограничени или преустановени част от уговорените услуги, дори за този
кратък период е било преустановено и електрозхранването в комплекса, за него и за
самостоятелните обекти в него е станало невъзможно да се ползват по предназначение. Това
частично неизпълнение обаче не се дължи на виновно поведение на негови служители.
Доказа се, че етажните собственици, между които и ответникът С.А.С., са направили това
изпълнение невъзможно поради неизпълнение на тяхното основно задължение да заплащат
уговорените в договора суми. Тези суми, както се посочи по-горе, се дължат авансово в
началото на съответния годишен период, а в резултат на това неизпълнение, е липсвал
финансов ресурс за ищеца, необходим да изпълнява договорните си задължения. Налице е
типичен случай на липса на кредиторово съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД, според
която разпоредба забава на кредитор е налице, когато последният неоправдано не приема
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се освободи от отговорност за
своята забава в хипотезата на чл.95 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че точното
изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от страна
на кредитора. Съгласно константната съдебна практика (Решение № 15/04.05.2011г. по гр.д.
№ 1575/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 203/30.01.2012г. по т.д.№ 116/2011г. на ВКС, II
г.о., Решение № 155/03.01.2018г. по гр.д.№ 4844/2016г. на ВКС, III г.о.) изпадането на
кредитора в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от
последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези – ако длъжникът
неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на
кредитора съдействие за изпълнението. По никакъв начин ищецът не е пречил на ответника
да заплати дължимите суми, нито е дал основание за неплащане, като изпълнението на
паричното задължение от страна на ответника в случая се явява виновно неизпълнение на
договорното задължение (чл.81, ал.2 от ЗЗД), от което той няма право да търси за себе си
изгода, защото това негово неизпълнение е довело до пряк резултат невъзможност ищеца-
изпълнител да изпълни пълно и точно договорните си задължения, т.е. да престира всички
или качествено услугите, които се е задължил да извърши, макар това неизпълнение на
ищеца да е незначително от гледна точка на краткия период, през който той е бил в
невъзможност да предоставя част или изцяло услугите.
Потвърждение на това пренебрегване на договорните задължения от страна на
отделни етажни собственици, е проведеното по-късно, и след настъпване на падежа на двете
неизпълнени парични задължения от страна на ответника, Общо събрание на Етажната
собственост от 09.05.2019г., на което ответникът е бил представляван, по който начин ясно е
14
изразено намерението да се пречи на дружеството да извършва чрез свои служители или
чрез трети лица, с които е договаряло, част от дейностите по управлението и поддръжката на
комплекса, като част от етажните собственици са решили, че могат самите те да
осъществяват и да поемат част от разходите, а от съдържанието на протокола се установява
решимостта на част от етажните собственици да прехвърлят управлението на целия
комплекс, а не само на общите части в сградите, на Етажната собственост, като изземат
функциите по управлението и по поддръжката на комплекса от „Е.Х.“ ООД, който е
собственик на незастроената част, и да го лишат от възможността не само да изпълнява
договорните си задължения, но и да упражнява правото си на собственост. Този опит обаче с
това събрание е бил неуспешен, доколкото по неясен начин е сформиран бюджета, не е ясно
от къде, и в частност какви са таксите и вноските на етажните собственици, ще се събира
приходната част. Провеждането на Общо събрание на ЕС не предполага възможности и
способности от страна на етажните собственици да организират дейностите, като самото
събрание е било проведено с основна и очевинда цел да не се изпълняват от тяхна страна
договорите, да се освободят от заплащането на таксите, които те са поели задължение да
заплащат на ищцовото другжество, и да се придаде вид, че Етажната собственост поема
управлението и поддръжката на целия комплекс, а „Е.Х.“ ООД се лишава от тази
възможност, не се налага да продължава да извършва дейностите, поради което няма право
да претендира заплащане на суми от етажните собственици.
След като се доказа по несъмнен и категоричен начин, че ответникът дължи на
ищеца сумите за такси, уговорени в процесния договор, за 2018-а и 2019-а години, през
който период договорът е действал и валидно е обвързвал страните, както и че ответникът
не е изпълнил това свое основно договорно задължение не само да извърши плащанията в
уговорените срокове, но и след настъпване на изискуемостта на вземанията, исковете за
главниците и лихвите се явяват основателни и доказани, включително и по размер, поради
което следва да бъдат уважени.
С оглед правилата на процеса, на основние чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски, включващи сумата в размер на
157,47 лева за платена държавна такса, сумата в размер на 500 лева, представляваща платен
депозит за вещи лица, и сумата в размер на 710 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение, или общо сума по разноските в размер на 1 367,47 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното
производство разноски, които съдът намира за основателни и доказани до сумата в размер
на 651,61 лева, включващи платена държавна такса – 151,61 лева, и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
На ответника не се следват разноски по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, поради което и
претенцията му за заплащане на такива в размер на 300 лева за платено адвокатско
възнаграждение, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
15
С оглед гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.С., родена на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: село *****, курортен
комплекс “Е.”, блок В.М., вход М., етаж 0, ап.М008, Код по Булстат ******, че ДЪЛЖИ на
„Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град София, община
************, представлявано от управителя М.Д.М., следните суми: сумата в размер на
3 238,47 лв. (три хиляди двеста тридесет и осем лева и 47 ст.), представляваща неплатена
такса поддръжка за 2018г., дължима по Договор за поддръжка и управление на “Курортен
апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС – S1 – PD/467 -12.08 от 06 май 2009г., с падеж 15
февруари 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 716,06 лв. (седемстотин и шестнадесет лева
и 06 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.02.2018г. до
01.04.2020г.; сумата в размер на 3 238,47 лв. (три хиляди двеста тридесет и осем лева и 47
ст.), представляваща неплатена такса поддръжка за 2019г., дължима по Договор за
поддръжка и управление на “Курортен апартаментен комплекс Е.Р.Р.” № ММС – S1 –
PD/467 -12.08 от 06 май 2009г., с падеж 15 февруари 2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер
на 387,72 лв. (триста осемдесет и седем лева и 72 ст.), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 15.02.2019г. до 01.04.2020г., за които суми е издадена Заповед №
159 от 22.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в изпълнително
производство, развило се по ч.гр.д.№ 297/2020г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА С.А.С., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: село *****, курортен комплекс “Е.”, блок В.М., вход М., етаж 0,
ап.М008, Код по Булстат ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: град София, община ************, представлявано от управителя
М.Д.М., сумата в размер на 1 367,47 лв. (хиляда триста шестдесет и седем лева и 47 ст.),
представляваща направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА С.А.С., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Република България: село *****, курортен комплекс “Е.”, блок В.М., вход М., етаж 0,
ап.М008, Код по Булстат ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: град София, община ************, представлявано от управителя
М.Д.М., сумата в размер на 651,61 лв. (шестстотин петдесет и един лева и 61 ст.),
представляваща направените в заповедното производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.А.С., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в Република България: село *****, курортен комплекс “Е.”, блок В.М.,
вход М., етаж 0, ап.М008, Код по Булстат ******, за осъждане на „Е.Х.“ ООД, ЕИК ******,
16
със седалище и адрес на управление: град София, община ************, представлявано от
управителя М.Д.М., да му заплати сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
направени по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
17